Решение № 4916 от 4.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1008/2012 г.

Решение № 4916 от 4.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1008/2012 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Министъра на околната среда и водите, подадена чрез процесуалните му представители срещу решение № 15886 от 1.12.2011 г., постановено по адм. дело № 10300/2010 г. от тричленен състав на Върховния административен съд, с което е отменена негова заповед № РД-548 от 31.05.2010 г., в частта й, с която е наредено "Глобал лубрикантс енд кемикълс" ЕООД да заплати продуктова такса за масла по реда на Наредбата за определяне на реда и размера за заплащане на продуктова такса за продукти (Наредбата), след употребата на които се образуват масово разпространени отпадъци в размер на 138 721,92 лв. и делото е върнато във вид на преписка за ново произнасяне. Навеждат доводи, че неоснователно в обжалваното решение не е взет предвид списъка по чл. 41 от Наредбата на лицата, чийто задължения по оползотворяване на отработени масла са изпълнени от "Лубрика" ООД през отчетната 2009 г. и че необосновано е прието, че договорът, сключен между "Глобал лубрикантс енд кемикълс" ЕООД и "Лубрика" ООД от 25.06.2008 г. не е бил обсъден при постановяване на административния акт. Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението на първоинстанционния съд, което счита за неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. Ответникът "Глобал лубрикантс енд кемикълс" ЕООД не взема становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Върховният административен съд - Пето отделение при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените касационни основания приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество неоснователна, поради следните съображения: С обжалваното решение тричленният състав е отменил заповед № РД-548 от 31.05.2010 г. на Министъра на околната среда и водите, в частта й, с която е наредено "Глобал лубрикантс енд кемикълс" ЕООД да заплати продуктова такса за масла по реда на Наредбата за определяне на реда и размера за заплащане на продуктова такса за продукти (Наредбата), след употребата на които се образуват масово разпространени отпадъци в размер на 138 721,92 лв. и делото е върнато във вид на преписка за ново произнасяне. Първоинстанционният съд, след извършена служебна проверка по реда на чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК намерил, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, но в нарушение на материалния закон и неговата цел и при неизяснена фактическа обстановка. Решението е правилно. Обоснован и законосъобразен е изводът в обжалваното решение, че административният е постановен при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, изразяващи се в неизясняване на всички факти и обстоятелства от значение за случая, като не е събрал служебно всички относими към предмета на проверката писмени доказателства в нарушение на разпоредбите на чл. 35 и чл. 36 АПК. Правилно в тази насока е прието, че представеният в съдебното производство договор от 25.06.2008 г., сключен между "Глобал лубрикантс енд кемикълс" ЕООД и "Лубрика" ООД, е с предмет предаване на отработено масло от целогодишната дейност на "Глобал лубрикантс енд кемикълс" ЕООД на второто дружество за оползотворяване и следователно съобразяване, както на съществуването му, съответно на изпълнението му и евентуалното продължаване на договорения срок - 30.06.2009 г. представляват съществени факти от значение за предмета на административния акт. Още повече, че по делото са представени и други доказателства, в тази насока - за изпълнение на този договор, вкл. и след срока, за който е бил сключен. Правилно в тази насока в обжалваното решение е прието, че това нарушение е съществено, тъй като влияе върху решаващия извод на административния орган относно въпроса дължи ли се продуктова такса за 2009 г. или не, съответно за целия период или за част, както и относно евентуалния размер на същата. Постановяване на акт при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила за постановяването му представлява отменително основание по чл. 146, т. 3 АПК, при което правилно тричленният състав е отменил обжалвания административен акт и е върнал преписката на органа за ново произнасяне при спазване на принципите на чл. 9 АПК за служебното начало и принципът на обективната истина, залегнал в чл. 7 АПК. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Петчленен състав при Втора колегия