Решение № 7886 от 15.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4961/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Ди Болаор ЕООД (Д/дружеството) чрез процесуален представител, срещу решение 8809 от 13.03.2025 г., постановено по административно дело 4490/2024 г. от Административен съд София-град (АССг), с което е отхвърлена жалбата му против заповед РД-09-220/08.03.2024 г. на Министъра на земеделието и храните, с която е одобрен окончателния специализиран слой физически блокове (ФБ), включително обхват на площи по чл. 8, ал. 1, т. 2, б. з от Наредба 105 от 22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол (Наредба 105/2006г.) за кампания 2023 г. в частта за УРН 790161. По наведени доводи за неправилност на решението като незаконосъобразно, като са изложени съображения, че същото е постановено при приложение на неприложими в случая правни норми и е с изложени противоречиви мотиви, се иска отмяната му и присъждане на направените в цялото производство деловодни разноски. Ответникът по касационната жалба Министърът на земеделието и храните чрез процесуален представител и в представени писмени отговор и защита оспорва жалбата и моли съда да постанови решение, с което да остави в сила обжалваното решение и му присъди деловодни разноски по приложен списък, представляващи възнаграждение за един юрисконсулт. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо постановено е в предвидената от закона форма, от компетентния съд, след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто интереси са засегнати с него, а разгледано по същество е неправилно. Първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила и при неправилно приложение на материалния закон. Решението е неправилно. Съдебното производство е образувано по подадена от дружеството жалба против заповедта на МЗХ в частта, в която части от заявените за подпомагане от дружеството парцели са определени като площи извън окончателния специализиран слой ФБ, включително обхват на площи по чл. 8, ал.1, т.2 ,б. з от Наредба 105/2006 г. С жалбата е представена таблица, в която са описани с идентификатори 69 парцела, с посочени за всеки от тях площ в хектари (ха), която е извън проекта на слой ПЗПК (преди възражението) и площ извън окончателния слой ПЗПК, които площи с общ размер от 290,19 ха. Представено е също и копие от подаденото с вх. РД-12-01-1929/09.02.2024 г. възражение, подадено от дружеството срещу определените граници/начина на трайно ползване на цифрови и географски данни в проекта на слой ФБ за кампания 2023 г., конкретно в частта, касаеща декларираните за подпомагане от него площи, описани в таблица, съдържаща землище, идентификатор на парцела, неговата площ, несъответствие спрямо ФБ в ха и площ с несъответствие по чл. 53, ал. 5 от Наредба 3 от 10.03.2023 г. за условията и реда за прилагане на интервенциите под формата на директни плащания, включени в Стратегическия план, за проверките, намаления на плащанията и реда за налагане на административни санкции също посочени в ха. Производството по делото е оставено без движение с разпореждане 5057 от 14.05.2024 г. с единствено разпореждане жалбодателят да представи доказателства за внасяне по сметка на АССг на дължимата държавна такса, която нередовност е отстранена с представено с молба от 04.06.2024 г. копие от превод-нареждане за плащане към бюджета. С разпореждане 7754 от 06.06.2024 г., с което делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание и са дадени указания на страните относно доказателствената тежест, която имат в процеса АССг сочи че жалбодателят излага доводи за незаконосъобразност на оспорената от него заповед, като твърди, че с нея заявени от него за подпомагане парцели или части от тях са определени като несъответни на одобрените слоеве, съответно като недопустими за подпомагане и с оглед отстраняване нередовностите на жалбата следва производството по делото да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание. В посоченото разпореждане не са конкретизирани нередовности, които следва да бъдат отстранени, а по делото липсват и данни за предприети от съда действия по конкретизацията и отстраняването им, но спорът е разгледан по същество. По делото, с протоколно определение от 18.02.2025 г. е приета назначената по искане на жалбодателя съдебно техническа експертиза, без да е отразено становище на жалбодателя по приемането ѝ, като при обсъждане на доказателствата същата не е обсъдена в цялост и пълнота и в съпоставка с всички събрани по делото доказателства, при което по делото са останали неизяснени релевантни за спора въпроси. Част от приетите по делото доказателства са игнорирани от съда, тъй като не са били съобразени при формиране на правните му изводи, без да бъде посочено по каква причина е това. Заключението на вещото лице е съобразено едностранчиво и непълно. Обсъдена е подробно илюстративна снимка, представена от вещото лице с експертизата, която не касае процесен имот, но не са обсъдени констатации направени от същото за част от конкретни имоти - предмет на жалбата, както и констатациите му при отговорите на въпроси 1.3, 2 и 3, както предвид дадените в писменото заключение отговори, така и при разпита му в открито заседание. От тях не може да бъде установено дали констатираното наличие на недопустими елементи в процесните парцели е в количество допустимо съгласно чл. 53, ал. 5 от Наредба 3 от 10.03.2023 г. за условията и реда за прилагане на интервенциите под формата на директни плащания, включени в Стратегическия план, за проверките, намаления на плащанията и реда за налагане на административни санкции. При това, въпреки дадените и в нарушение на разпоредбата на чл. 170, ал. 1 АПК, съдът при формиране на правните си изводи не е отчел, че тези факти, които са определящи за изхода на спора, не са доказани по делото от надлежната страна. В решението липсват направени от съда фактически констатации за наличие или липсата на законовите предпоставки за включване на процесните парцели в слой Постоянно затревени площи за косене (чл. 8, ал.1, б. з Наредба 105/2006 г.), предвид изискванията по чл. 53, ал. 5 от Наредба 3/2023 г., при което решението е постановено при неизяснена в пълнота фактическа обстановка. Предвид така установеното настоящият състав намира, че същото е постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Това е довело и до незаконосъобразност на постановеното решение, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против заповедта в частта за УРН 790161 (?!). Доколкото УРН е уникален референтен номер, който се получава при регистрация в Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК), а от съдържанието на мотивите, така и от диспозитива на решението не може да бъде установено кои конкретни имоти или части са предмет на решението. Още повече, че в жалбата е налице твърдение, че дружеството с посочен УРН е заявило за подпомагане парцели с обща площ 322,77 ха, а жалбата е насочена срещу заповедта в частта ѝ, в която са изключени от окончателния специализиран слой ФБ парцели или части от тях с площ 290,19 ха. Предвид изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение следва да бъде отменено поради констатираното наличие на отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК и предвид забраната по чл. 220 АПК същото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, който да установи релевантните за спора факти, като въз основа на събраните доказателства формира правните си изводи, като се произнесе и по направените искания за присъждане на деловодни разноски, съобразно чл. 143 АПК. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение