Решение № 8801 от 24.9.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4788/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба от Директора на Дирекция ОДОП - София при ЦУ на НАП, чрез процесуален пълномощник, срещу Решение 9244 от 17.03.2025 г., постановено по адм. д. 5711/2024 г. по описа на Административен съд - София град. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че съдът неправилно е определил правно релевантните факти и превратно е ценил доказателствата за валидността на ревизионния акт. Сочи, че законодателят изрично е регламентирал в ДОПК правото на Изпълнителния директор или на оправомощен от него заместник-изпълнителен директор да определя служители, за които териториалната компетентност по чл. 7, ал. 1 и чл. 8 от ДОПК не се прилага. Поради това намира, че ревизионните производства, възложени по реда на чл. 12, ал. 6 ДОПК във вр. с чл. 10, ал. 9 ЗНАП, са приключили със законосъобразни ревизионни актове. В подкрепа на тезите си излага подробни доводи в жалбата, представя писмени доказателства и претендира отмяна на съдебното решение и отхвърляне на жалбата срещу РА, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба Фърст Фасилити България ЕООД, гр. София, чрез процесуален представител, с писмен отговор и в о.с.з. оспорва основателността ѝ и присъждане на осъществените разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на Първо отделение, след като съобрази наведените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - София град е законосъобразността на Ревизионен акт /РА/ Р-22221023004537-091-001/19.02.2024 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. Варна, в частите му, в които е потвърден и изменен с Решение 601/02.05.2024 г., поправено с Решение 687/21.05.2024 г. за поправка на очевидна фактическа грешка на Директора на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП. За да достигне до извод за нищожност на оспорения РА, първоинстанционният съд е съобразил следното: Ревизионният акт е издаден от М. Д. - началник сектор Ревизии към дирекция Контрол при ТД на НАП- Варна, в качеството на възложител на ревизията, и Р. М. М. - главен инспектор по приходите в ТД на НАП - Варна, като ръководител на ревизията. Към момента на издаване на заповедта за възлагане на ревизия /ЗВР/ нейният адресат е със седалище и адрес на управление в гр.София. Със Заповед З-ЦУ-869/03.05.2023г. на Заместник-изпълнителния директор на НАП, издадена на основание чл. 12, ал. 6 от ДОПК и на основание Заповед ЗЦУ-ОПР-22 от 22.08.2022 г. на Изпълнителния директор на НАП, са определени органи по приходите, за които не се прилагат правилата за териториална компетентност на чл. 7, ал. 1 и чл. 8 от ДОПК, сред които са М. Д., на длъжност началник сектор Ревизии в ТД на НАП Варна и Р. М. М., на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП Варна. Със Заповед З-ЦУ-1602/28.07.2023 г. на Заместник изпълнителния директор на НАП, издадена на основание чл. 10, ал. 9 от Закона за НАП, е възложено на органи по приходите от ТД на НАП, посочени в Заповед З-ЦУ-869/ 03.05.2023 г., издадена на основание чл. 12, ал. 6 от ДОПК от Заместник изпълнителния директор на НАП, да осъществяват производства по данъчно-осигурителен контрол по отношение на лицата, посочени в приложението към заповедта, за които съгласно чл. 8 ДОПК компетентна е ТД на НАП-София. Съгласно цитираната Заповед З-ЦУ-1602/28.07.2023 г. контролните производства следва да бъдат възлагани от началниците на сектори, посочени в Заповед З-ЦУ-869/03.05.2023 г. и определени от Директора на ТД на НАП - София със Заповед РД-01-379/04.05.2023 г., издадена на основание чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК. С приложение към Заповед З-ЦУ-1602/28.07.2023 г. на Заместник изпълнителния директор на НАП са определени като компетентни органи по приходите при ТД на НАП-Варна да осъществяват производства по данъчно-осигурителен контрол по отношение на Фърст Фасилити България ЕООД. Със Заповед РД-01-379/04.05.2023 г. на Директора на ТД на НАП София, на основание чл. 11, ал. 3 от ЗНАП във вр. с чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК и Заповед З-ЦУ-869/ 03.05.2023г. на Заместник-изпълнителния директор на НАП, М. Д. на длъжност началник-сектор Ревизии в Отдел Ревизии към дирекция Контрол при ТД на НАП-Варна е оправомощена с функциите на компетентен орган по чл. 112, ал.2, т. 1 от ДОПК, която е издала и процесните ЗВР и ЗИЗВР. При тази фактическа установеност АССГ е приел, че правомощията по чл. 112, ал. 2, т. 2 ДОПК са в изричната компетентност на изпълнителния директор на НАП или на негов заместник, поради което не могат да бъдат предоставяни другиму. Отбелязал е, че съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 1 ДОПК, актовете по този кодекс се издават от органи по приходите, съответно от публичен изпълнител, от компетентната териториална дирекция. Преценил е, че на основание чл. 8, ал. 1, т. 1 ДОПК, компетентна териториална дирекция е тази, в чийто териториален обхват попада седалището на съответното юридическо лице и след като Фърст Фасилити България ЕООД е със седалище в гр. София, то териториално компетентна е ТД на НАП - София. Наред с горното, съдът е приел за неприложима разпоредбата на чл. 10, ал. 9 ЗНАП, съгласно която при необходимост за изпълнението на възложените на агенцията функции, изпълнителният директор или оправомощено от него лице може със заповед да нареди служители от една териториална дирекция да осъществяват правомощията си по отношение на лица, за които съгласно правилата на чл. 8 ДОПК компетентни са органите на друга териториална дирекция. Посочил е, че не е обоснована необходимост, която налага да се възлага на органи по приходите при ТД на НАП - Варна извършването на ревизия на юридическо лице, което е със седалище и адрес на управление в гр. София. В обобщение е формирал извода, че оспореният РА е нищожен, тъй като издателите му не са териториално компетентни. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно поради противоречие с материалния закон. С Тълкувателно решение 3 от 26.06.2025 г. по т. д. 2 по описа за 2024 г. ОСК на ВАС е дал отговорът на въпроса: Нищожен ли е ревизионен акт, издаден в резултат на ревизия, възложена от орган по приходите - служител на една териториална дирекция на Националната агенция за приходите (ТД на НАП), определен със заповед по чл. 112, ал. 1, т. 1 ДОПК на директора на друга ТД на НАП въз основа на заповеди по чл. 12, ал. 6, изречение първо от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) и чл. 10, ал. 9 от Закона за НАП (ЗНАП), по отношение на лице, за което съгласно правилата на чл. 8 ДОПК компетентни са органите на втората (другата) териториална дирекция? . В тази връзка Общото събрание на колегиите на ВАС е преценило, че ревизионният акт не е опорочен от обстоятелствата, че ревизията е възложена и в състава на издалите го органи по приходите като възложител на ревизията е участвал орган по приходите от друга териториална дирекция, щом ревизията е проведена в компетентната териториална дирекция, а възложилият е от кръга на тези по чл. 12, ал. 6, изр. 1 ДОПК и е определен по реда на чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК от директора на компетентната дирекция. Включването в персоналните предели на заповедта по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК на длъжностни лица от състава на друга териториална дирекция не е в противоречие с правилото на чл. 11, ал. 1, т. 1 ЗНАП. Директорът и в тази хипотеза организира и ръководи териториалната дирекция в териториалния обхват, отреден с решението на управителния съвет по чл. 5, ал. 5, т. 5 ЗНАП. За тази територия определя органите по приходите компетентни да възлагат ревизия. Не се основава на позитивното право разбирането за дължимо отношение на субординация между териториалния директор и адресатите на заповедта му. За длъжностните лица от състава на подчинената му дирекция възможността да бъдат посочени да възлагат ревизии следва от организационното правомощие на директора по чл. 11, ал. 1, т. 1 ЗНАП и от правилото на чл. 7, ал. 1 ДОПК. С акта по чл. 12, ал. 6, изр. 1 ДОПК се разширява, извън кръга на длъжностните лица от състава на дирекцията, персоналния обхват на възможните адресати на заповедта по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК. Затова и разпоредбата въвежда изискване определящият органите по приходите с правомощия да възлагат ревизии териториален директор да е от компетентната дирекция. Липсва ограничение адресатите на заповедта да са от същата дирекция. Контролът върху органите по приходите, които не са от тази дирекция, не се осъществява с упражняване на правомощието по чл. 11, ал. 2, т. 4 ЗНАП (контрол върху дейността на органите и служителите на агенцията в съответната териториална дирекция), а на това по чл. 11, ал. 1, т. 4 ЗНАП (организиране и ръководене на възлагането и извършването на проверки и ревизии). В обобщение е прието, че в тази хипотеза ревизионният акт не е издаден в противоречие с разпоредбата на чл. 112, ал. 2, т. 2 ДОПК. Не е иззета компетентността на изпълнителния директор или определен от него заместник за възлагане на ревизия за всяко лице и за всички видове задължения и отговорности за данъци и задължителни осигурителни вноски . Източник на правомощието на органа по приходите да възлага ревизии и да участва в издаването на ревизионния акт е законът /вж. чл. 112, ал. 2 и чл. 119, ал. 2 ДОПК), а не заповедта на териториалния директор по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК, определяща кръга от длъжностни лица с функции на органи по приходите от компетентната териториална дирекция, които да възлагат ревизии (в този смисъл са решаващите мотиви на ТР 5/13.12.2016 г. на ОС на | и II колегия на ВАС по тълкувателно дело 10/2016 г.). Крайният извод е, че заключителният акт в ревизионно производство, образувано по възлагане от орган по приходите от териториална дирекция, която е различна от компетентната по чл. 8 ДОПК, а този орган е определен със заповед по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК на териториалния директор на компетентната дирекция и е в субективните предели на заповеди по чл. 10, ал. 9 ЗНАП и чл. 12, ал. 6 ДОПК, е валиден. При този отговор на поставения въпрос и на основание чл. 130, ал. 2 ЗСВ следва да се приеме, че оспореният РА е издаден от материално и териториално компетентни органи, с оглед на което не е нищожен. Като е приел обратното, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. Предвид липсата на каквито и да е фактически установявания на първостепенния съд по съществото на спора и по аргумент от чл. 220 АПК, делото следва са бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, който да се произнесе по останалите основания за законосъобразност на оспорения акт. На основание чл. 226, ал. 3 АПК вр. с § 2 ДР ДОПК при новото разглеждане на делото АССГ следва да се произнесе и по разноските за производството пред ВАС. Така мотивиран и на основание чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение