Решение № 3800 от 14.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13818/2017 г.

Решение № 3800 от 14.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13818/2017 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК. Образувано е по жалба на А. Христова, от [населено място], против Заповед № ЗС-252/13.11.2017 г. на министъра на отбраната, с която е наредено изземване на недвижим имот - частна държавна собственост, включен в жилищния фонд на Министерство на отбраната /МО/. Поддържа се искане за отмяна на заповедта като неправилна, тъй като на една и съща дата са издадени две заповеди под № ЗС-251 и процесната № ЗС-252, като с първата се отменя предходна заповед на министъра на отбраната за изземване на същия жилищен имот. Ответникът: министъра на отбраната, чрез процесуалния му представител - юрисконсулт Въргова, оспорва жалбата като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Жалбата е подадена в срок и от надлежна страна - адресат на акта, поради което е процесуално допустима Съдът, след като обсъди наведените в жалбата оплаквания и представените по делото писмени доказателства, намира за установено от фактическа страна следното: Със заповед за настаняване № 1559/17.07.1979 г. на нач. квартирно-експлоатационна част /КЕЧ/-София, оспорващата Христова, като волнонаемен служител в системата на МО, заедно с Ц. Димитрова, са настанени във ведомствено жилище, находящо се в [населено място], [улица][жилищен адрес], състоящо се от една стая, кухненска ниша и сервизни помещения, ведно с едно мазе. За същото жилище е сключен и договор за наем с двете служителки от 17.07.1979 г., за всяка по 1/2 част, а банята и мазето ще се ползват общо, срещу заплащане на месечна наемна цена. В жилището фактически е заживяла само оспорващата Христова, видно от удостоверения на домоуправителя от 02.09.2003 г. и 15.08.2005 г. Установява се и не е спорно между страните, че с молба вх. № 1083/10.09.2003 г., оспорващата е поискала да закупи цялото жилище. Водена е кореспонденция по този въпрос, първоначално с положително становище от ответника, но впоследствие с протоколно решение от 22.12.2008 г. на специално назначена комисия е посочено, че молбата за закупуване не може да бъде уважена поради това, че молителката не е правоимаща по чл. 38, ал. 1, вр. чл. 240, ал. 2 ЗОВСРБ /стр. 36/. С писмо изх. № 5136/23.04.2009 г. оспорващата Христова е уведомена, че сключения с нея договор за наем за процесното жилище ще бъде прекратен на основание чл. 25, ал. 1, т. 5 от Наредбата за отдаване под наем и за разпореждане с имоти от ведомствения жилищен фонд на Министерство на отбраната и се поканва да освободи жилището в едномесечен срок от получаване на писмото-предизвестие. Писмото е изпратено по пощата с известие за доставяне /обратна разписка/, обр. 243 и е получено лично от Христова на 27.04.2009 г. На основание докладна записка изх. № 12292/20.09.2017 г. на изп. директор на ИА "Военни клубове и военно-почивно дело" е издадена заповед № ЗС-195/05.10.2017 г. на министъра на отбраната, с която на основание чл. 80а ЗДС от А. Христова е иззет процесния недвижим имот – частна държавна собственост, включен в жилищния фонд на МО, поради това, че се държи на отпаднало основание и не е правоимащо лице по чл. 226б ЗОВСРБ. Заповедта е съобщена на 06.10.2017 г., по реда на чл. 61, ал. 3 АПК, като няма данни да е обжалвана. На основание докладна записка изх. № 15746/08.11.2017 г. на същия изпълнителен директор е издадена Заповед № ЗС-251/13.11.2017 г. на министъра на отбраната, с която на основание чл. 99, т. 2 АПК е отменена предходна Заповед № ЗС-195/05.10.2017 г. и е издадена друга Заповед № ЗС-252/13.11.2017 г. на министъра за изземване - предмет на настоящето оспорване. Отменената и оспорената заповеди са с идентично съдържание. Двете заповеди от 13.11.2017 г. са издадени от зам. министъра на отбраната А. Методиев, на основание заповед за заместване от 09.11.2017 г. на министъра на отбраната, за времето от 12.11. до 14.11.2017 г., приета като доказателство по делото. Въз основа на изложеното и при извършената проверка за законосъобразност на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, настоящият състав извежда следните правни изводи: Оспорената заповед е издадена от компетентен орган, но при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, обуславящи и нарушение на материалния закон. Заповед № ЗС-252/13.11.2017 г. на министъра на отбраната е издадена на същия ден, в който е издадена и заповед № ЗС-251/13.11.2017 г. по чл. 99, т. 2 АПК, без последната да е влязла в сила, поради неизтичане на срока за обжалването й пред Върховен административен съд. Невлезлият в сила административен акт не поражда действие, поради която към 13.11.2017 г. отменената заповед ЗС-195/05.10.2017 г. на министъра на отбраната по чл. 80а ЗДС, не се счита за отменена и съществува в правния мир. Поради това издаването на оспорената заповед № ЗС-252 от министъра на отбраната, на същото основание и със същия предмет, като заповед ЗС-195/05.10.2017 г. е било недопустимо, поради наличие на отрицателната процесуална предпоставка по чл. 27, ал. 2, т. 1 АПК. Издадената в нарушение на чл. 27, ал. 2, т. 1 АПК заповед на министъра на отбраната по чл. 80а, ал. 1 ЗДС, се явява повторна и при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което я прави незаконосъобразна на основание чл. 146, т. 3 АПК. Посоченото процесуално нарушение води и до неправилно приложение на материалния закон, тъй като към 13.11.2017 г. - датата на издаване на заповедта, не са били налице предпоставките по чл. 80а ЗДС за изземване на процесния имот. От изложеното следва, че оспорената заповед се явява незаконосъобразна и като такава следва да бъде отменена изцяло. При този резултат, въпреки направеното искане от ответника, не следва да му се присъжда юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение