Решение № 13404 от 19.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 413/2011 г.

Решение № 13404 от 19.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 413/2011 г., VIII о., докладчик съдията Бисерка Цанева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК, вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по две касационни жалби:

Директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението", гр. Пловдив при ЦУ на НАП обжалва решение № 1515 от 12.11.2010 г. по адм. д. № 1329 по описа за 2009 г. на Пловдивския административен съд, в частта с която по жалба на "Хенге интернационал" ЕООД, гр. Пловдив, е отменен ревизионен акт № 160900029/15.04.2009 г. на орган по приходите при ТД на НАП - Пловдив, изменен с Решение № 409/19.06.2009 г. на директора на дирекция "ОУИ" Пловдив при ЦУ на НАП, в частта, с която на ревизираното лице е доначислен ДДС в общ размер 8263,22 лв. за извършени безвъзмездни доставки на услуги през данъчни периоди м. м. април, май, юни, август, септември, октомври и ноември 2008 г. В жалбата се твърди, че съдебното решение е неправилно и незаконосъобразно. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на жалбата против РА, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение

"Хенге интернационал" ЕООД, гр. Пловдив, чрез адв. Т. Чочева - Василева обжалва цитираното решение в частта, с която жалбата на дружеството в останалата обжалвана част на ревизионния акт е отхвърлена като неоснователна, както и в частта, с която дружеството е осъдено да заплати разноски в полза на ответника. В жалбата се поддържа недопустимост на решението в съответната част, поради това, че съдът не е бил сезиран с жалба срещу РА акт в частта за начисления ДДС за осъществения бартер и по-конкретно за размера на дължимата пазарна цена на осъществения бартер. Твърди се, че ревизионният акт не е бил обжалван изцяло пред първоинстанционния съд, а само в частта касаеща установения допълнителен данък във връзка с приетата от ревизиращия орган безвъзмездна доставка към "Ведадо пропърти" ООД. Твърди се, че след като е налице произнасяне на съда по законосъобразността на административния акт в негова част, която не е оспорена от жалбоподателя пред съда, то решението в тази му част следва да бъде обезсилено като недопустимо. Претендира се обезсилване на решението и в частта, с която "Хенге интернационал" ЕООД е осъдено да заплати на ответника разноски в размер на 385,06 лв.

Всеки касатор оспорва жалбата на другия.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба на директора на дирекция "ОУИ" Пловдив при ЦУ на НАП и неоснователност на жалбата на "Хенге интернационал" ЕООД.

Върховният административен съд в настоящия съдебен състав намира двете жалби за процесуално допустими. Разгледани по същество, жалбата на директора на дирекция "ОУИ" Пловдив при ЦУ на НАП е неоснователна, а жалбата на "Хенге интернационал" ЕООД - основателна.

За да отмени РА в съответната му част, първоинстанционният съд е приел, че доставките между изпълнителя и единия от възложителите по договора от 17.04.2008 г. и тези между ревизираното лице и останалите инвеститори, произтичат от различни юридически факти. Първите се основават на договора от 17.04.2008 г., а вторите на този от 11.12.2007 г. При получаването на доставките само от единия от инвеститорите, последният има право на данъчен кредит, доколкото само той е платил предмета на фактурите, част от които документиращи авансови плащания. Това право е съответно на начисления ДДС от доставчика по фактурите. Обстоятелството, че само единият от инвеститорите е платил доставки, за плащането на които са се задължили и останалите две дружества, е въпрос на вътрешните им отношения по договора от 11.12.2007 г., в който няма уговорено поетапно изпълнение на задълженията за изграждане на сградата, поради което няма основание да се приеме, че на датите на издаване на фактурите от "Подем" ЕООД ревизираното лице е извършило безвъзмездни доставки по чл. 9, ал. 3, т. 2 ЗДДС към останалите инвеститори.

Решението в тази част е правилно.

С ревизионния акт ревизираното лице е задължено да доначисли ДДС в размер на 8263,22 лв., като е прието от ревизиращите органи, че същото е извършило безвъзмездни доставки по чл. 9, ал. 3, т. 2 ЗДДС към останалите инвеститори по изграждането на обект "жилищна сграда" в УПИ II-1824, УПИ III-1825, по плана на гр. Пловдив, като получател на СМР по данъчни фактури с издател "Подем" ЕООД, гр. Пловдив, над неговия процентен дял, съгласно учреденото право на строеж и договорените процентни съотношения в заплащането на СМР от тримата инвеститори.

По силата на нотариални актове за учредяване право на строеж и продажба на право на строеж, трите дружества "Ведадо пропърти" ЕООД, "Галео България" ЕООД и "Хенге интернационал" ЕООД са придобили правото на строеж на жилищни сгради в УПИ II-1824 и УПИ III-1825 по плана на гр. Пловдив.

Със сключен между инвеститорите Договор от 11.12.2007 г. са уредени вътрешните взаимоотношения между трите дружества, а със сключен между инвеститорите, от една страна, и "Подем" ЕООД, от друга страна, Договор от 17.04.2008 г. е възложено изграждането на сградите в груб строеж и е уговорено процентното съотношение между инвеститорите за заплащане на извършените от "Подем" ЕООД СМР.

При ревизията е констатирано заплащане от страна на "Хенге интернационал" ЕООД на СМР в по-голям процент от уговореното и дължимото, както следва:

• съгласно договора в УПИ III-1825 "Хенге интернационал" ЕООД следва да заплати 24,48 % от извършените строителни услуги, а съгласно издадените фактури от "Подем" ЕООД на "Хенге интернационал" ЕООД, последното дружество е заплатило 25 % от извършените СМР, т. е. с 0,52 % повече от уговорените с договора;

• в УПИ II-1824 "Хенге интернационал" ЕООД притежава 14,47 % от собствеността на сградата, която строи за себе си и за собствена сметка, и няма задължение да участва в строителството на РЗП на прехвърлителите, а съгласно издадените фактури от "Подем" ЕООД, "Хенге интернационал" ЕООД поема 25 % от извършените строителни услуги, т. е. с 10,53 % повече.

В резултат на направения анализ на представените в хода на ревизията нотариални актове от "Хенге интернационал" ЕООД, актове обр. 19 и издадените фактури от "Подем" ЕООД е установено, че "Хенге интернационал" ЕООД е заплатило в повече 41316,31 лв. Ревизиращият орган е направил извод, че платените суми по получени от "Подем" ЕООД строителни услуги в размер на 41316,31 лв. имат характер на безвъзмездни доставки към останалите фирми - инвеститори, по смисъла на чл. 9, ал. 3, т. 2 ЗДДС, които са приравнени на възмездни доставки на услуга и са подлежащи на облагане с данък върху добавената стойност, при данъчна основа определена съгласно чл. 27, ал. 2 ЗДДС, която е сумата на направените разходи, свързани с извършването им. Ревизиращият орган е определил датата на данъчното събитие и е начислил допълнителния данък за месеците, през които "Хенге интернационал" ЕООД е получило и отразило фактурите от "Подем" ЕООД - м. април, май, юни, август, септември, октомври и ноември 2008 г. Не е оспорено правото на данъчен кредит на ревизираното дружество, тъй като доставчика на СМР "Подем" ЕООД - гр. Пловдив е начислил ДДС по реда и в сроковете по ЗДДС и ППЗДДС.

Правилни са изводите на съда, че доставките между изпълнителя на СМР и единия от възложителите по договора от 17.04.2008 г. и тези между инвеститорите на строежа, произтичат от различни юридически факти. Първите се основават на договора от 17.04.2008 г., а вторите на договора от 11.12.2007 г. При получаването на доставките само от единия от инвеститорите, последният има право на данъчен кредит, доколкото само той е платил предмета на фактурите, част от които документиращи авансови плащания. Това право е съответно на начисления ДДС от доставчика по фактурите, което не е спорно, така че ощетяване на бюджета няма. Обстоятелството, че само единият от инвеститорите е платил доставки, за плащането на които са се задължили и останалите две дружества, е въпрос на вътрешните им отношения по договора от 11.12.2007 г., в който, както изрично е отбелязал първоинстанционният съд, няма уговорено поетапно изпълнение на задълженията за изграждане на процесната сграда, поради което няма основание да се приеме, че на датите на издаване на фактурите от "Подем" ЕООД ревизираното лице е извършило безвъзмездни доставки по чл. 9, ал. 3, т. 2 ЗДДС към останалите инвеститори за частта, платена за СМР, над процентното съотношение на този инвеститор и в полза на останалите двама инвеститори.

Решението в тази част като правилно следва да бъде оставено в сила.

Решението в частта, с която жалбата на "Хенге интернационал" ЕООД в останалата обжалвана част на ревизионния акт е отхвърлена, съответно на това дружеството е осъдено да заплати разноски в полза на ответника, е недопустимо. Видно от първоинстанционната жалба, "Хенге интернационал" ЕООД изрично е посочило, че обжалва ревизионния акт в частта, касаеща начислен ДДС за извършено СМР като безвъзмездна доставка по смисъла на ЗДДС, които констатации в РА са били потвърдени от директора на дирекция "ОУИ" - Пловдив. В тази посока са и всички изложени в първоинстанционната жалба доводи и аргументи. Съдът не е бил сезиран с жалба срещу РА акт в частта за начисления ДДС за осъществения бартер и по-конкретно за размера на дължимата пазарна цена на осъществения бартер, в която част РА е бил изменен в посока намаление с решението на горестоящия административен орган. Като се е произнесъл по законосъобразността на ревизионния акт в част, която не е оспорена от жалбоподателя, постановеното решение в тази му част е недопустимо и следва да бъде обезсилено. Съответно недопустимо е и подлежи на обезсилване и решението в частта, с която "Хенге интернационал" ЕООД е осъден да заплати на ответника разноски в размер на 385,06 лв.

С оглед изхода на делото на "Хенге интернационал" ЕООД следва да бъдат присъдени разноски в размер на 600 лв. адвокатски хонорар и 25 лв. държавна такса за касационното обжалване.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, вр. чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,