Решение № 101 от 7.08.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1419/2019 г.

Решение № 101 от 7.08.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1419/2019 г., I г. о., ГК, докладчик председателят Дияна Ценева Производството е по чл. 303 и сл. ГПК. Образувано е по молба от С. И. К. и С. Т. К. за отмяна на влязлото в сила решение на Районен съд- Хасково, постановено по гр. д. № 2784/2010 г., в частта, с която е признато за установено по отношение на молителите, че В. К. Д., Е. Г. К. и В. Г. К. са собственици на поземлен имот с идентификатор по КККР на [населено място], одобрени със заповед № РД-18-63 от 05.10.2006 г. на изп. директор на АК [населено място]. Молителите се позовават на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, като поддържат, че е налице новооткрито писмено доказателство, което е от съществено значение за изхода на делото, и с което не са могли да се снабдят по време висящността на спора. Представят Скица № 1364 от 23.11.1992 г., издадена от [община], на имоти пл. № и с означение на техните граници и на съседните им имоти. Според молителите същата доказва, че имотите на Г. К. и на техния праводател П. И. са били нанесени в плана с една и съща номерация като имот пл. № и съпоставката на границите на двата имота, описани в нот. акт № 113/1979 г. и 114/1979 г. с външните граници на имот пл. № позволява точна индивидуализация на местоположението на всеки от имотите в границите на общия имот. Ответниците по молбата за отмяна В. К. К., Е. Г. К. и В. К. К. изразяват становище, че посоченото писмено доказателства не е новооткрито по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като молителите са могли да се снабдят с него своевременно и да го представят по делото. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Настоящият състав приема, че предмет на молбата за отмяна е влязлото в сила въззивно решение № 43 от 29.03.2012 г. по в. гр. д. № 760/2011 г. на Окръжен съд- Хасково, в частта му, с която е потвърдено решение № 519 от 20.07.2011 г. по гр. д. № 2784/2010 г. на Районен съд- Хасково, в частта, с която е признато за установено по отношение на С. И. К. и С. Т. К., че В. К. Д., Е. Г. К. и В. Г. К. са собственици на поземлен имот с идентификатор по КККР на [населено място], одобрени със заповед № РД-18-63 от 05.10.2006 г. на изп. директор на АК [населено място], тъй като това е съдебният акт, който поражда сила на пресъдено нещо. Ищците В. Д., Е. К. и Г. К. са наследници на Г. Г. К.. С нотариален акт №, т. V, дело № от 17.12.1979 г. същият е признат за собственик по давностно владение на недвижим имот, представляващ лозе с площ 1. 5 дка в м. "Ташлъка" в Хасковското землище при граници: път, Т. К., Р. В. и П. И.. С нотариален акт №, т. V, дело № от 18.12.1979 г. П. И. И. е признат за собственик по давност на недвижим имот, представляващ овощна градина от 1. 5 дка в м. "Ташлъка" в землището на Х., при граници: шосе, път, Р. В. и Г. Г.. Молителите в настоящото производство, ответници по иска за собственост, черпят права от този праводател. Основният спорен въпрос по делото е бил за това с кой от двата имота, описани в посочените нотариални актове, е идентичен поземлен имот с идентификатор За изясняване на това обстоятелство по делото са назначени две съдебно- технически експертизи пред първата инстанция и една пред въззивната инстанция. Вещите лица са установили, че първият кадастрален план за местността е одобрен през 1988 г. В него е заснет имот с пл. №, който граничи от изток с имот, от запад- с имот, от юг- с път. В разписната книга към плана този имот е записан на името на Г. Г. К. на основание нотариален акт № 1979 г. Установено е също, че в имота има заснета вътрешна граница, разделяща го на две реални части, като източната е обозначена като имот пл. №. В разписната книга към плана от 1988 г. имот пл. № е записан на името на П. И. на основание нотариален акт № 1979 г. Допълнителната съдебно- техническа експертиза, приета от първоинстанционния съд, е установила, че Р. В. Ж., посочен като съсед в нотариален акт № 1979 г. и в нотариален акт № / г., е записан като собственик на имот пл. №, който се явява северна граница на имотите по двата нотариални акта. Съпоставяйки граници и съседи вещите лица са посочили, че двата имота имат обща граница, че имотът на П. И. се намира източно от нея, а този на Г. К. - в западна посока, както и че сумарно двата имота имот обща площ 3 дка, но поради липсата на планове или карти към 1979 г. не може да се определи точното им местоположение. При тези данни настоящият състав намира, че представеното с молбата за отмяна писмено доказателство не е новооткрито по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като не установява обстоятелства, които не са били известни на съда и на страните. Скицата представлява извадка от кадастралния план от 1988 г., който е бил предмет на изследване от съдебно - техническите експертизи в частта му, касаеща имот пл. № и съседните му имоти, както и лицата, на чието име са били записани. Към заключението са представени скици от кадастралния план от 1988 г., както и копия от разписния лист. Тези доказателства са обсъдени от съда и въз основа на тях той е направил извод, че процесният имот е идентичен с имота по нотариален акт № г. Поради това представеното писмено доказателство не може да послужи като основание за отмяна на влязлото в сила решение. Водим от гореизложеното съдът Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на С. И. К. и С. Т. К. за отмяна на влязлото в сила решение въззивно решение № 43 от 29.03.2012 г. по в. гр. д. № 760/2011 г. на Окръжен съд- Хасково, в частта му, с която е потвърдено решение № 519 от 20.07.2011 г. по гр. д. № 2784/2010 г. на Районен съд- Хасково, в частта, с която е признато за установено по отношение на С. И. К. и С. Т. К., че В. К. Д., Е. Г. К. и В. Г. К. са собственици на поземлен имот с идентификатор по КККР на [населено място], одобрени със заповед № РД-18-63 от 05.10.2006 г. на изп. директор на АК [населено място].