Решение № 4961 от 8.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12376/2010 г.
ВАСI отделение08.04.2011 г.докладчик т Теодора Николова
Диспозитив
Отменя Решение № 1778 от 18.08.2010 г. на Варненски административен съд по адм. д. № 1453 по описа за 2009 г. Връща делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 4961 от 8.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12376/2010 г., I о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на "Темонт" ООД гр. Варна, ул. "Радост", бл. 1, вх. 1, ет. 2, ап. 4, представляван от Янко Стефанов Методиев, против Решение № 1778 от 18.08.2010 г. на Варненски административен съд по адм. д. № 1453 по описа за 2009 г., с което е отхвърлена жалбата на касатора против Ревизионен акт (РА) № 030801463/6.01.2009 г. на орган по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с Решение № 158 от 15.04.2009 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" Варна при ЦУ на НАП, с който на РЛ е отказан данъчен кредит общо в размер на 15 981,06 лв. за данъчни периоди м. 11, 12.2003 г.; м. 07, 08, 09 и 12.2004 г.; м. 12.2005 г. и са определени лихви общо в размер на 9 754,28 лв. и за данъчни периоди 2003, 2004 и 2005 г. на РЛ е определен корпоративен данък 16 484,36 лв. главница и 10 040,48 лв. лихви. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно, като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 при необоснован извод относно липсата на реално осъществени доставки; предметът на доставките не изисквал наличие на дълготрайни материални активи; представени са доказателства за кадрова обезпеченост на доставчиците; неправилно са изводите на съда относно представените РА на доставчиците; не е било налице основание за отказ на данъчен кредит по чл. 64, ал. 4, т. 4 ЗДДС (отм.). В частта по ЗКПО (отм.) не е съобразен принципът за съпоставимост на приходи и разходи като не е намален ФР с отчетените приходи, съответни на разходите, с които резултатът е увеличен. Иска се отмяна на решението и на РА, както и присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба - директорът на дирекция "ОУИ" Варна, чрез юрк. К. Димова, оспорва жалбата по съображения в писмен отговор. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на първо "а" отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира за установено следното: Жалбата е процесуално допустима, а по същество - основателна. Решението е постановено при съществени нарушения на процесуалните правила, налагащи отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. При ревизията е констатирано приспадане на данъчен кредит по доставки на "Ребуция" ЕООД, "Енола" ЕООД, "Евространдарт Прима" ЕООД и "Топ Трейд - 3" ЕООД с предмет - материали и СМР по договор и Протокол образец 19. Спорът е бил за реалността на доставките на стоки и услуги, по които е доказано плащане на ДДС по ДДС-сметки на доставчиците. В ревизионното производство относно доставките на "Ребуция" ЕООД са представени рамков договор, приемо-предавателни протоколи, доказателства за нает персонал на длъжност "заварчици" и др. Относно доставчика "Евространдарт Прима" ЕООД в ревизионното производство са представени доказателства по опис, а в производството по оспорването на РА по административен ред - договор, доказателства за нает персонал, плащане на ДДС по ДДС-сметка на доставчика и писмени обяснения на управителя на фирмата-доставчик. Доказателства относно реалността на доставките на "Енола" ЕООД и "Топ Трейд - 3" ЕООД по опис са представени в ревизионното производство. В административното производство са представени доказателства, че ревизираното лице е било наето като изпълнител от "Електроразпределение" Варна и "Елстрой корект" за преработка на главни и етажни електромерни табла в жилищни блокове във Варна; представени са фактури и приемо-предавателни протоколи за изпълнение на тези договори. В съдебното производство е прието без оспорване заключение на съдебно-счетоводна експертиза, което в т. 2 е установило, че "получените от "Темонт" ООД доставки, документирани със спорните фактури, издадени от горепосочените фирми, са участвали в извършването на последващи облагаеми доставки. Това е ставало чрез подписване на договори, протоколи и данъчни фактури, както и чрез получаване на приходи от тези последващи облагаеми доставки". Всички тези доказателства "са обсъдени" от първоинстанционния съд с общи изрази за неопровергаване на констатациите на органите по приходите за липса на доставки, липса на доказателства за транспортни документи, както и за материална техническа и кадрова обезпеченост на доставчиците. Експертното заключение е обсъдено единствено относно ирелевантните (поради плащане на ДДС по ДДС-сметки на доставчиците) факти на начисляване на ДДС от страна на доставчиците, но липсва становище на първоинстанционния съд относно установеното от експертизата осъществяване на последващи доставки, за които е използван предметът на процесните. По - голямата част от фактурираните доставки са с предмет - направа на детайли на електромерни табла, изработка на метални конструкции и други дейности по преработка на главни и етажни електромерни табла в жилищни блокове. Основателни са касационните оплаквания, че съдът не е обосновал извода си, че този предмет на доставките изисква специална квалификация и доказателства за транспорт. Наличието или липсата на реално осъществени доставки като първа предпоставка за признаване на данъчен кредит, както и за признаване на разходи при формиране на годишния финансов резултат, е фактически въпрос, на който първоинстанционният съд следва да отговори чрез конкретна оценка на доказателствата. В случая, такава оценка липсва, защото в мотивите си съдът е направил само изложение на събраните доказателства и на приложимите нормативни текстове. В частта по ЗКПО (отм.), съдът не е отговорил и на основното оплакване за нарушаване на принципа на съпоставимост на приходи и разходи при признаване на приходи по последващи доставки, свързани с тези, по които са отказани разходи. Посоченото по същността си представлява липса на мотиви относно главните фактически и правни въпроси, нарушаваща правото на защита на страните и препятстващи ефективна касационна проверка на първоинстанционния съдебен акт. Това налага отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на административния съд. При новото разглеждане на делото, следва, (включително и с помощта на вещо лице относно плащането на данъчните основи по процесните доставки или нов разпит на експерта, дал приетото заключение), да се отговори на посочените въпроси. Претенциите за разноски следва да се разгледат при новото разглеждане на делото. Водим от горното и на осн. чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на първо "а" отделение,