Решение № 8132 от 26.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14359/2016 г.

Решение № 8132 от 26.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14359/2016 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 90, ал. 3 от Закона за убежището и бежанците. Образувано е по касационна жалба на М. Ш. Х., гражданин на [населено място] срещу Решение № 6908/08.11.2016 г. по адм. д. № 8689/2016 г. по описа на Административен съд - С. град. К. жалбоподател твърди неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалноправните разпоредби, нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението АССГ да бъде отменено и, вместо него, ВАС да постанови друго по съществото на спора, с което да отмени решението на председателя на ДАБ с произтичащите от това правни последици. Редовно призован за съдебно заседание, касаторът се явява лично, поддържа касационната жалба, а по същество чрез преводача поддържа становище за неправилност на атакуваното съдебно решение. Ответникът, председателят на ДАБ, редовно призован, не се явява, не се представлява и не депозира писмен отговори или писмени бележки по същество. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд намира, че касационната жалба е подадена от легитимирано лице, в законоустановения срок и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на М. Ш. Х., гражданин на [населено място], срещу Решение № 5325 от 29.06.2016 г. на председателя на ДАБ, с което му е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. Съдът е приел, че обжалваното административно решение е издадено от компетентен орган, при съобразяване изискванията за форма на акта по чл. 59 от АПК и в съответствие с административнопроизводствените правила. Съдът е установил, че от проведените интервюта не може да се направи обоснован извод за наличие на законовите предпоставки на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, за да се приеме, че е извършено преследване по отношение на молителя поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение или убеждение. Съдът е приел, че в мотивите на оспорения акт, административният орган е обсъдил всички относими факти за предоставянето на статут на бежанец или хуманитарен статут в Р. България. Установено е, че търсещият защита не е имал проблеми с официалните власти, никога не е бил член на политическа партия или организация и няма доказателства срещу него да са осъществявани арести и задържания по политически причини. При тези доказателства, съдът е заключил, че спрямо М. Ш. Х. не е било осъществено преследване по изброените в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ признаци, което да обоснове извод за основателност на молбата за предоставяне статут на бежанец на чужденеца. Административният орган, както и решаващият съд, не са установили наличието и на материалноправните предпоставки по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ за предоставяне на жалбоподателя на хуманитарен статут. Извършена е преценка на ситуацията в страната, чрез позоваване на справка от дирекция "Международна дейност" в ДАБ, съгласно която съдът е развил доводи, че в градовете К., Д. и Е. / в последния чужденецът твърди, че е пребивавал със семейството си/ се намират в границите на И. К. и, предвид обстоятелството, че Х. е кюрд, той би бил добре посрещнат при връщането му в тези градове. Отделно от това съдът се е позовал на бежанската история на чужденеца, изнесена от него в проведените в рамките на административното производство интервюта, от която е видно, че Х. излага по-скоро икономически и социални причини за напускане на [населено място], които го превръщат в икономически, а не политически емигрант. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение споделя изцяло фактическите и правни изводи на административния съд. Правилно АССГ е приел, че на база всички събрани доказателства, по отношение на М. Х. не съществуват реални заплахи от каквото и да било естество - нито той, нито неговите близки са имали проблеми с властите, които да обосновават у тях основателен страх от преследване поради тяхната раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или партия и др., поради което не са налице основания за предоставяне статут на бежанец на чужденеца по смисъла на чл. 8 от ЗУБ. Обосновани са изводите на АССГ и за това, че не са налице материалните предпоставки за уважаване молбата на Х. за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Правилно съдът, предвид данните, съдържащи се в интервютата на молителя, е приел, че липсват доказателства същият да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Видно от мотивите на обжалваното решение, съдът е разгледал подробно данните от последната официална справка и е мотивирал решението си именно с нюансите на посоченото в нея актуално положение в [населено място]. На база установеното, съдът обосновано е приел, че липсват данни свободата и живота на чужденеца да са реално застрашени от смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отношение. Правилен е изводът на АССГ за това, че в [населено място] към настоящия момент липсват основания да се приеме, че е налице състояние на вътрешен или международен въоръжен конфликт по смисъла на тези понятия, възприети в чл. 9 от ЗУБ и в Решение от 17.02.2009 г. на Съда на Европейския съюз по дело № С-465/07 г., с което е направено тълкуване на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета на ЕС относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила. Анализът на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, във връзка с тълкуването на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО, дадено с решението по дело С-465/2007 г. на Съда на Европейския съюз и в съответствие с информацията относно актуалната обстановка в [населено място] и И. К. съдържаща се в представените по делото справки вх. № МД-629/25.05.2016 г. на дирекция "Международна дейност" на ДАБ, обосновават извода на административния орган и настоящия състав, че не е налице заплаха за търсещия закрила чужденец. От представените справки за актуалното положение в [населено място], за районите, които се контролират от Ислямска държава и за възможностите за вътрешно разселване, не може да се направи извод, че степента на насилие е в степените "масово" и "безогледно". Административният орган правилно е анализирал актуалното положение в [населено място], като правилно е приел, че групировката Ислямска държава не контролира И. К.. В подкрепа на това е и информацията, че основните потоци на вътрешно разселените хора са насочени именно към И. К.. Видно от изложеното, сложната ситуация в [населено място] сама по себе си не представлява основание за предоставяне на хуманитарен статут, ако не се съпътства от обстоятелствата по чл. 9 от ЗУБ, при наличието на които се предоставя хуманитарна закрила. В случая, следва да се има предвид и нормата на чл. 9, ал. 5 от ЗУБ и възможността за вътрешно разселване, което е уредено в разпоредбата на т. 40 от Т. Р. на Съда в Люксембург от 2009 г. От материалите по делото безспорно е установено, че Х. е кюрд по народност и, макар да е родом от село близо до М., може да се разсели в Е. в И. К. / където вече е пребивавал при роднини / или в [населено място], И. К., поради което за него няма проблем да се установи в тази сравнително безопасна област. Доводите, че не може да установи връзка със семейството си в [населено място], не дават основание за предоставяне на хуманитарен статут. По тези съображения настоящата касационна инстанция намира, че решението на Административен съд - С. град е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на Трето отделение,