Решение № 9285 от 9.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8497/2017 г.

Решение № 9285 от 9.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8497/2017 г., III о., докладчик председателят Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроизводствените правила /АПК/ и е образувано по касацинната жалба на председателя на Районен съд - В. против решение № 810 от 10.05.2017 г., постановено по адмд. № 249 по описа за 2017 г. на Административен съд- В. Релевират се оплаквания за неговата неправилност поради нарушение материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му и отхвърляне на оспорването. Ответникът по касационната жалба - Т. И. Б. от гр. В. в писмено становище оспорва основателността й. Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано становище за основателност на касационната жалба и неправилност на обжалваното съдебно решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен поради което е допустима за разглеждане по същество. С обжалваното решение Административен съд - В., по жалба на Т. И. Б. от гр. В. е отменил разпореждане на Председателя на Районен съд В. за издаване на свидетелство за съдимост рег. № ***/17.01.2017 г., издадено от Районен съд В. с вписване на обстоятелството, че жалбоподателят е осъждан, както следва: по НОХД № 97/2008 г. с Присъда № 168 от 06.11.2008 г. на Окръжен съд Р., за деяние извършено през периода от м. февруари 2004 г. до 19.04.2004 г., включително в гр. Р., в съучастие, му е наложено на основание чл. 23, ал. 1 от НК, най-тежкото измежду тях наказание от пет години лишаване от свобода, което да изтърпи при общ първоначален режим, а също така на основание чл. 23, ал. 3 от НК, съдът е присъединил наказанието глоба в размер на 5 000 лв. С решение № 205/01.12.2009 г. по ВНОХД № 16/2009 г. на Апелативен съд В. Т. изменя присъда № 152/06.11.2008 г., преквалифицира деянието, като го оправдава по обвинението за извършването му във връзка с чл. 213а, ал. 2, т. 1 от НК да е придружено със заплаха за убийство и по обвинението за извършено деяние във връзка с чл. 20, ал. 2 от НК в съизвършителство. Преквалифицира деянието на подсъдимия жалбоподател., в такова по чл. 213а, ал. 3, т. 2 и т. 6, във връзка ал. 2, т. 4 от НК, като го оправдава по обвинението за извършването му във вр. чл. 213а, ал. 2, т. 1 от НК да е придружено със заплаха за убийство и по обвинението за извършено деяние във вр. чл. 20, ал. 2 от НК в съизвършителство. На основание чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС съдът е определил първоначален строг режим за наказанието лишаване от свобода, което следва да се изтърпи в затвор. С Решение № 296/06.07.2010 г. по КНД№ 135/2010 г. на ВКС съдът е отменил изцяло въззивното решение по ВНОД № 16/2009 г. на Великотърновския апелативен съд, като е върнал делото на същия съд за ново разглеждане от стадия на съдебното заседание. С Решение № 293/08.12.2010 г. по ВНОХД № 242/2010 г. Апелативният съд В. Т. изменя присъда № 152/06.11.2008 г. на Русенския съд. По отношение на подсъдимия жалбоподател признава същия частично за невинен по обвинението по чл. 214, ал. 2, т. 1 и т., вр. ал. 1, вр. с чл. 213а, ал. 3, т. 2 и т. 6, вр. ал. 2, т. 4 от НК, като го оправдава по обвинението за извършеното му във връзка с чл. 213а, ал. 2, т. 1 пр. 1 от НК да е придружено със заплаха за убийство, както и по обвинението за извършено деяние във връзка с чл. 20, ал. 2 от НК в съизвършителство. Съдът е признал жалбоподателя частично за невинен по обвинението по чл. 213а, ал. 3, т. 2 и т. 6, вр. ал. 2, т. 4 от НК за деянието извършено през периода м. 02.2004 г. - 17.03.2004 г. в гр. Р., като го оправдава по обвинението за извършването му във връзка с чл. 213а, ал. 2, т. 1, пр. 1 от НК да е придружено със заплаха за убийство, както и по обвинението за извършено деяние във връзка с чл. 20, ал. 2 от НК в съизвършителство. Съдът на основание чл. 23, ал. 1 от НК е определил едно общо наказание в размер на три години лишаване от свобода, както и глоба в размер на 5000 хиляди лева в полза на държавата. На основание чл. 66, ал. 1 от НК отлага изтърпяването на така наложеното наказание лишаване от свобода за срок от пет години, считано от влизане на присъдата в сила. С Решение № 264/09.06.2011 г. по КНД № 1017/2011 г. на ВКС е оставено в сила решението на Великотърновския апелативен съд № 293/08.12.2010 г. по ВНОХД № 242/2010 г. За да постанови отмяна на акта на председателя на РД - В. административният съд е приел, че с жалбата не се оспорва факта на осъждането, а разпореждането за издаване на свидетелство за съдимост с вписване на осъждането, както и че в данните, които следва да се впишат в свидетелството за съдимост са посочени в чл. 39 от Наредба № 8. В свидетелството за съдимост не се вписва осъждането за престъпление, което е амнистирано или за което лицето е реабилитирано (чл. 39, ал. 2 от Наредба № 8). Изключение е предвидено само в хипотезата на чл. 39, ал. 3 от цитираната наредба, съгласно което осъждане, за което лицето е реабилитирано, се вписва само когато реабилитацията съгласно закон или указ не заличава последиците от осъждането, като в този случай в свидетелството за съдимост се отбелязва, че лицето е реабилитирано и се посочва датата на реабилитацията. За да приеме по същество наличие на незаконосъборазност на осн. чл. 146, т. 4 АПК съдът е изложил съображения, че с Решение № 264/09.06.2011 г. по КНД 1017/2011 г. на ВКС, за деяние по чл. 213а, ал. 3, т. 6, вр. с ал. 2, т. 4, предл. 2, вр. с ал. 1 и чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК на жалбоподателя е наложено 1./ наказание лишаване от свобода за срок от три години, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК отлага изтърпяването на така наложеното наказание лишаване от свобода за срок от пет години, считано от влизане на присъдата в сила; 2./наказание "глоба" в размер на 5000 лв. За наложеното наказание лишаване от свобода за срок от три години, отложено с от пет години изпитателен срок, жалбоподателят би следвало на осн. чл. 86, ал. 1, т. 1 НК да се реабилитира по право на 09.06.2016 г. За наложеното наказание глоба, жалбоподателят би следвало на осн. чл. 86, ал. 1, т. 3 НК би следвало да се реабилитира по право, ако в течение на една година от изпълнение на наказанието не е извършило друго престъпление от общ характер. Изискуемостта на задължението в размер на 5 000 лв. е настъпила на съответната дата на влизане в сила на съдебния акт - 09.06.2011 г., въз основа на който е издаден изпълнителния лист, респ. именно това е годината през която същото е следвало да бъде заплатено, изискуемостта е настъпила през 2011 г. Най-лекото по вид наказание по НК - глобата, се погасява с най-кратък давностен срок - чл. 82, ал. 4, във вр. ал. 1, т. 5 от НК и същата не е от такова естество, че да попречи на осъденото на подобен вид наказание да бъде реабилитиран по право. Дългият период от време, който е съизмерим със сроковете по чл. 82, ал. 4, във вр. с ал. 1, т. 5 от НК, би следвало да се отчете при взимането на решение дали е настъпила реабилитация или не особено в контекста на решение № 61/13.05.2016 г. по н. д. № 150/2016 г. на ВКС II н. о на ВКС, цитирано от жалбоподателя. При наличие на спор относно това, кой е приложимият в случая материален закон, уреждащ института на давността, както и нейното прекъсване и спиране, дали по НК или разпоредбите на ДОПК. Решението на административния съд е валидно, но е недопустимо, но е неправилно, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. При постановяването му съдът е нарушил изискванията на чл. 128, ал. 1 АПК, ограничаваща подведомствеността на административния съд само до спорове относно административните права и правоотношения, детайлно посочени като правни спорове от т. 1-9 вкл., най-вече дела по искания за издаване, изменение, отмяна или обявяване на нищожност на административни актове и административни договори и др. Нормата на чл. 128 АПК представлява обща клауза на подведомственост на всички административноправни спорове на административните съдилища. Всички други материални правоотношения, които в правния мир стоят извън административните материални права и правотношения и споровете по тях не са подведомствени на административния съд. Настъпилата реабилитация по право или със съдебен акт по присъдите, наложени на жалбоподателя, по съществото си е материя, подчинена на правилата на Наказателния кодекс, което с оглед нормата на чл. 128 АПК изключва възможността да бъде контролирана по същество от административния съд. Давността в наказателнотоправо като институт на материалното наказателно право също стои извън административните права и правоотношения, т. е. е извън възможността административния съд да я прилага по правни спорове основно или инцидентно. Отделно от това неправилната правна квалификация на акта, който по същество е контролиран за законосъобразност е довел до недопустимост на съдебното решение. Правилно е прието, че индивидуален административен акт е волеизявлението на председателя на РС - В. за издаване на свидетелство за съдимост. Това е акт по чл. 21, ал. 3 АПК, съгласно който индивидуален административен акт е и волеизявлението за издаване на документ от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения, както и отказът да се издаде такъв документ. Правилно е посочено, че волеизявлението на председателя на РС- В. следва да се преценява за законосъборазност с оглед изискванията на чл. 39 от Наредба № 8 от 2008 г. за функциите и организацията на дейността на бюрата за съдимост, вменяваща задължение на компетентния административен орган как да процедира при наличие на искане за издаване на свидетелство за съдимост, като създава задължение на председателя на районния съд да впише данните по чл. 35, ал. 1 от Наредбата и всички осъждания на лицето, без тези осъждания, за които то е амнистирано или реалибилитирано. Ето защо при контрола за законосъобразност по чл. 145 АПК, административният съд, с оглед нормата на чл. 128, ал. 1, т. 1 АПК следва да прецени дали волеизявлението за издаване на свидетелство за съдимост е издадено съобразно правилата на чл. 146 АПК от компетентен орган, при спазване на изистванията за форма, административнопроизводственвите правила и материалния административен закон. Съдържанието по същество - настъпилите амнистии и реабилитации на лицето са обстоятелства, които са извън компетентността на административния съд. Самото свидетелство за съдимост не е индивидуален административен акт. Свидетелството за съдимост с оглед неговото съдържание не е административен акт, а официален свидетелстващ документ, който се издава от съд и удостоверява факти, свързани с наказателното право. Процесният документ не установява факти от административно правоотношение. Свидетелството за съдимост удостоверява обстоятелства от наказателното правоотношение, като в него се вписва дали е налице осъждане на лицето е и съдъжанието му не може да се контролира по същество от административния съд. Оспорването на съдържанието на документ може да се извърши по правилата на чл. 81, ал. 2 АПК пред непосредствено горестоящия административен орган, но оспорване по съдебен ред АПК не предвижда. Предви изложеното, решението на Адзминистративен съд - В. следва да се отмени, а делото да се върне на същия съд за ново разглеждане. Предвид изложеното, Върховният административен съд