Решение № 8625 от 4.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14471/2016 г.
ВАСII отделение04.07.2017 г.докладчик Захаринка Тодорова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 135/14.11.2016 г., постановено по адм. дело № 102/2016 г. по описа на Административен съд-Я.. ВРЪЩА делото като преписка на Гл. архитект на община С., за произнасяне по заявленията на "Р. И." ЕООД, с вх. № ТСУЕ -1601 и ТСУЕ-1602 от 8.09.2015 г. ОСЪЖДА Дирекция национален строителен контрол, да заплати на "Р. И." ЕООД, с. Р. поле, общ. Е. П., представлявано от Д. Б. Д., сумата от 840 (осемстотин и четиридесет) лв. разноски по делото пред ВАС.
Мотиви
Решение № 8625 от 4.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14471/2016 г., II о., докладчик съдията Захаринка Тодорова Производството по делото е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от пълномощник на Началника на РДНСК-Югоизточен район, против решение № 135/14.11.2016 г., постановено по адм. дело № 102/2016 г. по описа на Административен съд-Я., което се счита неправилно, необосновано и незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалноправните разпоредби, настоява се за отмяната му. В съдебното заседание жалбата се поддържа от юрк. Р. И., по изложените в нея съображения. Ответната страна - "Р. И." ЕООД, с. Р. поле, общ. Е. П., чрез адв. Л. Г. от АК-С., оспорва жалбата, настоява решението, като правилно, да бъде оставено в сила, по съображенията изложени в отговора по жалбата и представеното писмено становище. Претендират се направените разноски по делото, съгласно приложени списък и доказателства за заплащане. Главният архитект на О.-С., редовно призован, не се явява и не се представлява, не е изразил становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия състав при Второ отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна за производството страна, срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, което я определя като процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. С оспореното решение, по жалба на "Р. И." ЕООД, са отменени: заповед № ДК-10-ЮИР-21/22.04.2016 г. на Началника на РДНСК-ЮИР и оставения с нея в сила отказ № ТСУЕ-1688/23.09.2015 г. на Главния архитект на община С., да одобри проектна документация и издаде разрешение за строеж "Складова база "С.-М." - поетапно възстановяване на 6 бр. сдвоени складове за съхранение на боеприпаси и взривни материали, върху съществуващи площадки", с местонахождение ПИ с идентификатор 69660.460.9 по КК на гр. С., по подадени заявления с вх. № ТСУЕ -1601 и ТСУЕ-1602, и двете от 8.09.2015 г., съответно за одобряване на инвестиционни проекти и издаване на разрешение за строеж. С решението са присъдени и разноски в полза на дружеството. За да постанови този правен резултат, първоинстанционният административен съд е проследил детайлно основанията и съображенията в процесния отказ, както и мотивите за отхвърлянето на жалбата срещу него, за да приеме, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената форма, но при съществено нарушение на процесуалните правила, визирани в разпоредбата на чл. 35 АПК. Последната задължава оправомощения орган преди издаването на административния акт да изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая и да обсъди възраженията на заинтересованите страни, ако такива са направени, което в случая не е сторено. Като ноторно известен е приет фактът, че при серия взривове при производствена авария на 5.06.2012 г., складовата база "С.-М.", намираща се между пътен възел "Петолъчката" и с. Л., общ. С., е била разрушена и основният спорен въпрос по делото е подлежат ли на възстановяване посочените 6 бр. сдвоени складове, или исканията по същество касаят изграждането на изцяло нови сгради, представляващо ново строителство, както са приели административните органи. Посочвайки, че заключението по назначената СТЕ, изпълнена от в. л. строителен инженер, е била оспорена само в частта й със засегнати градоустройствени въпроси, съдът е възприел изложените в нея изводи за наличието на възможност за възстановяване на погиналите складове и оборване на изложените в отказа и оставилата го в сила заповед мотиви. В заключение, намирайки жалбата за основателна, с оглед разпоредбите на чл. 216, ал. 6, вр. чл. 215, ал. 1 ЗУТ, съдът се е произнесъл и по законосъобразността на постановения от Гл. архитект на община С. отказ, постановен също при съществено нарушение на процесуалните правила. Решението на АС-Я. е правилно, следва да бъде оставено в сила. Административното производство е започнало след горепосочените заявления от 8.09.2015 г. до Гл. архитект на община-С., като с първото се иска да бъде одобрен и да бъде издадено разрешение за строеж за "Складова база "С.-М." поетапно възстановяване на 6 бр. сдвоени складове за съхранение на боеприпаси и взривни материали, върху съществуващи площадки", с местонахождение ПИ с идентификатор 69660.460.9 по КК на гр. С., м. Баира. Към преписката е представен комплексен доклад за оценка съответствието със съществените изисквания към строежите за процесните складове, изготвен от "П.-к." ООД. Извършени са съгласуване на представените проекти със служба ПБЗН-Я., становище 212-00-69/21.08.2013 г. и РИОСВ-Ст. Загора - становище КОС 01-1953/01.08.2013 г., представени са проекти - част конструктивна, фаза технически проекти за складовете, с приложени към тях обяснителни записки. Не е извършвана преценка за необходимост на оценка за въздействие върху околната среда, предвид заключението на РИОСВ-Ст. Загора, изразено при съгласуването на проекта, че такава не е необходима, с оглед действащото законодателство. При постановяването на решението, съдът е обсъдил фактическите обстоятелства, свързани с правния спор за законосъобразността на отказа на Гл. архитект за одобряване на проекти и издаване на разрешение за строеж и потвърждаващото го решение на контролно-отменителната инстанция, като е направил обоснования извод за допуснати нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл. 35 АПК, изразяващи се в неизясняване на факти и обстоятелства от значение за случая. Съставът е извел крайния си извод, цитирайки констатациите в процесните актове за липса на доказателства, които е следвало да бъдат изискани преди издаването им, посочил е пропуските в доказателствата, препятстващи законосъобразното произнасяне на административните органи без изясняване на относими по спора въпроси, както и не е обсъдена подробната жалба на дружеството по повод постановения отказ. Част от доказателствата, (свързани със собствеността на земята, издадени скици-визи, генерален план, технически паспорти и пр.) са приложени в хода на процеса, но представянето им не може да санира липсата към момента на постановяването на актовете. Това е било наложително още повече, че се касае за база за съхранение на взривни материали, подчинена на специален режим и като разположение, и като начин на изпълнение, (в случая - метални складове, трайно прикрепени към земята, с прилежащите им съоръжения, подстъпи, рампи и пр.), а не се касае за "сгради" в общоприетия смисъл и по изискванията само на устройствения закон. В решението няма произнасяне по съществото на спора, с каквито доводи изобилства касационната жалба, не следва да ги обсъжда и настоящата инстанция. Изложените в решението съображения се споделят изцяло и не е необходимо преповтарянето им. Пропускът, направен от съда е само досежно липсата на разпореждане за връщане на делото като преписка на Гл. архитект, за ново произнасяне по постъпилите заявления, съобразно дадените в съдебния акт указания. Това няма пречка да извърши настоящият съдебен състав. С оглед тези съображения, след като при постановяването на съдебния акт не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и материалния закон, а правните изводи са съответни на доказателствата, не са налице касационни основания за отмяна на решението. То е правилно и следва да се остави в сила, като при този изход на процеса на ответната по жалбата страна - "Р. И." ЕООД, с. Р. поле, общ. Е. П., следва да бъдат присъдени направените в касационното производство разноски съгласно приложения списък по чл. 80 ГПК, своевременно претендирани и доказани с платежен документ, в размер на 840 лв., платими от ДНСК-С. като първостепенен разпоредител. Водим от горното, Върховният административен съд, Второ отделение, на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК,