Решение № 11234 от 7.12.2022 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по касационна жалба на Директора на ТД Митница Пловдив в Агенция Митници против Решение 8 от 06.01.2022 г., постановено по адм.д. 2035/2020 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което е отменено Решение РТД-3000-1769/32-208834/20.07.2020 г., издадено от директора на ТД Тракийска в Агенция Митници" (понастоящем ТД Митница Пловдив).

В касационната жалба се излагат твърдения, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Касаторът твърди, че съдебният акт е постановен при неправилно приложение на материалния закон, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорва изводите на съда, като счита, че предвид констатираната разлика в цените не са отпаднали съмненията относно митническата стойност на внесените стоки и съдът неоснователно приел, че липсват аргументи относно приложимостта на метода по чл. 74, пар. 2, буква б от Регламент (ЕС) 952/2013 за сходни стоки. Твърди, че е направен задълбочен анализ в митническата база данни за декларации за допускане за свободно обращение с крайно потребление на сходни стоки по същото или приблизително същото време. Счита, че законовите изисквания за мотивираност на уведомлението по чл. 22, § 6 и 7 от Митническия кодекс са спазени. Моли обжалваното решение да бъде отменено и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба Фитони 1 ЕООД в писмено становище оспорва подадената касационна жалба. Твърди, че в хода на съдебното производство административният орган не е успял да представи убедителни доказателства, които да обосноват твърденията му, че е възникнало основателно съмнение за реалността на декларираната митническа стойност на стоките. Счита, че постановеното решение е в унисон с практиката на Върховния административен съд. Посочва, че административният орган не е изброил всички вносове на сходни стоки за посочения период, за да твърди, че е изпълнил условието да ползва най-ниската от тях при определянето на нова митническа стойност. Също така административният орган не е изследвал физическите характеристики на стоките, тяхното качество и репутацията им. Моли решението да бъде оставено в сила.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на VІІІ отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд Пловдив е било Решение РТД-3000-1769/32-208834/20.07.2020 г., издадено от директора на ТД Тракийска в Агенция Митници", с което по МРН 20BG003009053885R0 от 28.01.2020 г. е определена нова митническа стойност за стоки 1, 2 и 3, променени са данните в митническата декларация и допълнително са установени задължения за данък върху добавената стойност в общ размер на 1 643,83 лв.

От фактическа страна съдът е приел, че на 28.01.2020 г. в Митническо бюро Радиново Фитони 1 ЕООД декларирало с МД 20BG003009053885R0 режим допускане на свободно обращение с цел крайно потребление стоки с произход Турция, както следва:

• стока 1 домашни чехли с външни ходила от каучук и горна част от изкуствена кожа: мъжки - 636 чифта, дамски 1 446 чифта", с код по ТАРИК 6402995000, държава на изпращане и произход Турция, общо нето тегло 853,39 кг, декларирана митническа стойност в размер на 4 947,38 лв.;

• стока 2 мъжки гумени чехли 2 368 чифта, дамски - 260 чифта, с код по ТАРИК 6402991000, държава на изпращане и произход Турция, общо нето тегло 670,64 кг, декларирана митническа стойност в размер на 4 220,20 лв.;

• стока 3 домашни чехли с външни ходила от каучук и горна част от текстилни материали: мъжки 1 100 чифта, дамски 522 чифта, детски 120 чифта, с код по ТАРИК 6404191000, държава на изпращане и произход Турция, общо нето тегло 565,87 кг, декларирана митническа стойност 3 002,03 лв.

При регистриране на декларацията бил активиран рисков профил, сочещ, че декларираната на основание чл. 70, пар. 1 от Митническия кодекс на Съюза митническа стойност за гореописаните стоки е значително по-ниска от средностатистическите стойности при внос на същия вид стоки със същата държава на произход. За сравнение били използвани определените в т. 40 от пар. 1 от Допълнителната разпоредба на Закона за митниците Справедливи цени оценки на групи месечни агрегирани данни, извлечени от COMEXT база данни на Евростат за подробна статистика на международната търговия със стоки, за всеки продукт, произход и държава членка на местоназначение. Същите били предоставени на разположение на държавите членки на ЕС чрез системата ТЕЗЕЙ на Съвместния изследователски център на Европейската комисия.

Поради възникнало съмнение относно достоверността на декларираната митническа стойност на цитираните стока за нуждите на чл. 70, пар. 1 от МКС митническите органи предприели действия по реда на чл. 140, пар. 1 от Регламент (ЕС) 2015/2447 на Комисията и чл. 195, пар. 1 от МКС и с писмо рег. 32-38096/04.02.2020 г. на МБ Радиново били изискани от декларатора допълнителни документи в подкрепа на декларираната митническа стойност и учредяване на обезпечение за осигуряване заплащането на митническото задължение и другите вземания, които може да възникнат при вноса.

Със съобщение рег. 32-74839/09.03.2020 г. по чл. 22, § 6 от Регламент (ЕС) 952/2013 дружеството-вносител било уведомено, че предстои издаване на решение, с което ще се определи нов размер на задължение по митническата декларация МРН 20BG003009053885R0.

На дружествотовносител била дадена възможност за становище в 7дневен срок. В определения срок вносителят депозирал становище рег. 32-87514/19.03.2020 г., с което оспорил подхода на митническите органи по определяне на МС въз основа на вноса на сходни стоки.

Административният орган издал процесното решение, с което по МРН 20BG003009053885R0 определил нова митническа стойност за стоки 1, 2 и 3, променил данните в декларацията и определил допълнителни задължения за данък върху добавената стойност в общ размер на 1 643,83 лв., както следва:

• за стока 1 на база митническа декларация МРН 20BG 005808025633R9/10.01.2020 г. 3,13лв./чифт, съответстваща на 8,22лв./кг;

• за стока 3 на база митническа декларация МРН 19BG002005020496R4/27.11.2019 г. 2,28лв./чифт, съответстваща на 7,22лв./кг]

• за стоки 2 при прилагане на метода по чл. 74, § 2, буква б) от МКС, не били посочени данни за внос на сходни стоки. За определяне на митническата стойност на тези стоки органът се позовал на чл. 74, § 3 от МКС и данните от митническа декларация МРН 19BG005803000458R5/25.01.2019 г. за внос, при цени 3,15 лв./чифт и 13,85 лв./кг.

Съдът приема, че макар формално със съобщение рег. 32-74839/09.03.2020 г. по чл. 22, § 6 от Регламент (ЕС) 952/2013 дружеството-вносител да е било уведомено, че предстои издаване на решение, с което ще се определи нов размер на задължение по митническата декларация, правото му на защита не е било осигурено, тъй като органът не е посочил данните, въз основа на които възнамерява да определи съответната митническа стойност. Според административния съд в издадения административен акт митническите органи не са извършили анализ съобразно изискванията на чл. 141 от Регламента за прилагане и съответно не са обосновали приложената от тях договорна стойност по внос от трети лица. По-конкретно се посочва, че съмненията са били обосновани чрез сравнение между статистически данни за период на нормални търговски отношения и данни от внос при условията на пандемия, освен това стойностите са посочени на килограм без съответстващ брой чифтове, което препятства проверката за съпоставимост. Констатира и несъответствие в наименованието на стоките по процесната митническа декларация и стоките, чиято митническа стойност е приета за меродавна. Първоинстанционният съд е приел, че обжалваното решение не съдържа какъвто и да било анализ на стоките, въз основа на които е приложен вторичният метод по чл. 74, § 2, буква б) и § 3 от Регламент 952/2013, а липсата на мотиви в акта е съществено нарушение на изискванията за форма и самостоятелно основание за неговата незаконосъобразност. С тези мотиви отменя решението като издадено при допуснати съществени процесуални нарушения и нарушение на целта на закона.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Митническата стойност на стоките във връзка с прилагането на Общата митническа тарифа и нетарифните мерки, установени от разпоредби на Съюза, уреждащи специфични области, отнасящи се до търговията със стоки, се определя в съответствие с чл. 70 и 74 от Регламент (ЕС) 952/2013.

Съгласно чл. 70, § 1 и § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т.е действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от Регламент (ЕС) 952/2013. Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013, остойностяването на внесените стоки се извършва по реда на чл. 74 от същия регламент при последователно прилагане на методите в чл. 74, § 2, букви а)г), докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Посочените критерии за определяне на митническата стойност са в отношение на субсидиарност и само когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи следващото правило в установената поредност.

С чл. 141, § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 е регламентирано, че при определяне на митническата стойност на внасяните стоки по реда на чл. 74, § 2, буква а) или б) от Регламент (ЕС) 952/2013 се използва договорната стойност на идентични или сходни стоки, които са в продажба на същото търговско равнище и по същество в същите количества като стоките, чиято стойност се определя. Когато не може да се установи такава продажба, митническата стойност се определя, като се има предвид договорната стойност на идентични или сходни стоки, продавани на различно търговско равнище или в различни количества. Тази договорната стойност следва да се коригира, за да се вземат предвид разликите, дължащи се на търговското равнище и/или количествата. Член 141, § 3 от Регламента за изпълнение предвижда, че когато се установи повече от една договорна стойност на идентични или сходни стоки, за определяне на митническата стойност на внасяните стоки се използва най-ниската от тези стойности.

Понятията идентични стоки и сходни стоки са дефинирани съответно в чл. 1, § 2, т. 4 и т. 14 от Регламента за изпълнение, според които идентични стоки са стоките, произведени в същата държава, които са еднакви във всяко отношение, включително физическите им характеристики, качеството и репутацията им, а сходни стоки са стоки, произведени в същата държава, които въпреки че не са еднакви във всяко отношение, имат подобни характеристики и подобни съставни материали, което им дава възможност да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение.

Независимо, че при митническото остойностяване на стоките приоритетна е договорната стойност по чл. 70 от МКС, разпоредбата на чл. 140, § 1 от Регламента за прилагане дава възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, § 1 от МКС, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, то съгласно чл. 140, § 2 от Регламента за прилагане, те могат да отхвърлят декларираната цена.

Тежестта за доказване на наличието на основателни съмнения лежи върху митническите органи и е предпоставка за неприемането на декларираната митническа стойност.

В т. 52 от решението по дело С-263/06 Съдът на ЕС разяснява, че за да не изглежда намесата на администрацията непропорционална при процедурата по чл. 140, § 1 от Регламента за прилагане, то съмненията в справедливостта на декларираната митническа стойност следва да са надлежно мотивирани, а изисканата от декларатора допълнителна информация да е пряко свързана с тези съмнения и да е съобразена с възможностите му. Задължението за мотивиране на решението за стартиране на процедурата по чл. 140 от Регламента за прилагане и впоследствие на решението за корекция, произтича от общото правило на чл. 22, § 7 от МКС, изискващо митническите органи да мотивират всяко неблагоприятно за заявителя решение. Зачитането на правото на защита представлява основен принцип на правото на Съюза, който трябва да се прилага във всеки случай, когато административен орган възнамерява да приеме акт, увреждащ лицето, към което е насочен. В рамките на процедурата по чл. 140 от Регламента за прилагане гарантирането на този принцип изисква лицето да е надлежно уведомено за обстоятелствата, на които се основават съмненията, и именно във връзка с това да е изискана обосновка на договорната стойност.

Аргументи за това се черпят и от регламентацията на общата процедура във връзка с правото на изслушване - в чл. 8, § 1, буква а) от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 изрично е предвидено, че в съобщението, упоменато в член 22, § 6, първа алинея от кодекса, се посочват документите и информацията, които митническите органи възнамеряват да използват като основание за своето решение.

В конкретния случай съдът правилно е приел, че митническите органи не са обосновали надлежно съмненията си по смисъла на чл. 140 от Регламента за изпълнение в декларираната от вносителя договорна стойност на процесните стоки. В решението на Директора на ТД Тракийска при Агенция Митници липсва анализ, че посочените средни стойности на вносове в рамките на Съюза, касаят стоки, които имат сходни функционални характеристики и имат обективната способност да заменят внасяните по декларацията в рамките на нормалната търговия. Не става ясно при какви условия на доставки са изведени същите. Митническите органи не са извършили необходимия анализ съгласно чл. 141 от Регламента и не са обосновали първо невъзможността за приложение на метода в чл. 74, § 2, буква а) от МКС, а следователно и приложимостта на метода по буква б) от същата норма и чл. 74, § 3 от МКС. При провеждане на административното производство не са изследвани видът транспорт и условията на доставките, вкл. начин и срок на плащане, договорените количества и качеството на износителя (производител или търговец), за да се прецени какво влияние те оказват на цената на стоките. Освен това, факторите, които определят дали стоките са сходни, са качество, авторитет, доверието и известността на стоките, както и съществуването на търговска марка. В обжалвания административен акт няма данни да е извършен анализ на който и да е от посочените по-горе фактори.

По изложените съображения митническият орган не е извършил изискуемия от чл. 141 от Регламента за изпълнение анализ при определянето на митническата стойност по реда на чл. 74, § 2, буква б) и § 3 от МКС.

По тези съображения следва да се приеме, че не са налице твърдяните в касационната жалба пороци на обжалваното решение и жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от Административнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,