Решение № 4580 от 16.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10935/2019 г.

Решение № 4580 от 16.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10935/2019 г., VII о., докладчик председателят Павлина Найденова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на ръководителя на Националния орган на Програма Интеррег срещу решение № 1588 от 16.07.2019 г. по адм. д. № 337/2019 г. на Административен съд Благоевград, с което е отменено решение № РД-02-14-86/29.01.2019 г. на и. д. директор и ръководител на Национален орган при МРРБ, Дирекция "Управление на териториалното сътрудничество" по Проект с № 1807 "Подобряване на качеството и достъпността на услугите за социално здравеопазване в трансгранични райони", финансиран по Програма Интеррег \/-А Гърция - България, за определена финансова корекция на Центъра за спешна медицинска помощ Благоевград в размер на 5 % или 6464. 46 лв. с ДДС от засегнатите допустими разходи, финансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове /ЕСИФ/, или 129 289. 20 лв. с ДДС по договор № 001/28.03.2018 г. с предмет: "доставка на 1 мобилна единица за здравеопазване с мобилно медицинско оборудване", сключен с "Екселор холдинг груп" ЕООД - гр. София; и финансова корекция в размер на 5% или 2387. 82 лв. с ДДС от засегнатите допустими разходи, финансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове, или 47 756. 40 лв. с ДДС по договор № 002/28.03.2018 г. с предмет: "доставка на 1 бр. автомобил (нов), сключен с "Медсис" ЕООД - гр. София. Излага касационни основания по чл. 209 АПК за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Претендира разноски по делото. Ответната страна не е взела становище по жалбата. Прокурорът дава заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима, подадена в сока по чл. 211, ал. 1 АПК на 09.08.2019 г., при връчено съобщение за решението на 26.07.2019 г. Разгледана по същество е основателна. В в подадения пред националния орган сигнал е посочено, че в т. III. 1. 3. "Технически и професионални възможности" от обявлението се изисква участникът да притежава валиден сертификат за управление на качеството. По отношение на Обособена позиция № 1 - че заложеното участниците да притежават валиден сертификат за управление на качеството ЕИ 180 9001: 2000, като не е предоставена възможност за представяне на еквивалентен сертификат, е в противоречие с разпоредбата на чл. 64, ал. 6 и 7 ЗОП, съгласно която възложителят следва да приеме, както и да заложи възможността за представяне на еквивалентни на изисканите сертификати за съответствие със стандартите за управление на качеството. В оспорения пред съда акт е посочено, че по т. III. 1. 3. от обявлението възложителят е заложил изискване участникът да разполага със сервизна мрежа на територията на Република България, осигуряваща гаранционна поддръжка и сервизно обслужване на предлагания автомобил и/или медицинско оборудване. По отношение на обособена позиция № 1 и 2, по което възложителят е заложил, че участникът трябва да разполага със сервизна мрежа на територията на Република България, осигуряваща гаранционна поддръжка и сервизно обслужване на предлагания автомобил и/или медицинското оборудване, е прието, че е неправомерно, прекомерно и ограничително изискване. Възложителят е поставил условие участниците да разполагат със сервизна мрежа, което предполага наличие на повече от един обект за гаранционна поддръжка и сервизно обслужване на автомобила и медицинското оборудване. В случая изискването е необосновано, доколкото може да се предположи, че един участник би изпълнил качествено сервизното обслужване на дадения автомобил или мобилна единица и с наличието на един обект, а не с цяла сервизна мрежа. Изложени са мотиви, че съгласно действащите нормативни разпоредби, центърът за спешна медицинска дейност като общо правило осъществява дейност единствено на съответната административна област, а не на територията на цялата страна. С оглед териториалния обхват на работа на бенефициера е необходимо наличието на сервиз на територията на област Благоевград. С оглед характера и предназначението на техниката, се изключва възможността за извършване на дейностите по сервизно обслужване в отдалечени сервизни бази, тъй като за това е необходима специална организация за транспортиране на превозното средство до сервиза. Транспортирането до отдалечени сервизни бази води до икономически необосновани разходи, които в крайна сметка биха били за сметка на възложителя. Възложителят е изискал наличие на сервизна мрежа (т. е. повече от един сервиз) на територията на Република България. С оглед предмета на поръчката (по един обект на доставка за всяка една обособена позиция), изискването за повече от един сервиз е прекомерно и непропорционално на предмета на поръчката. По този начин, неоправдано е ограничено участието на доставчици, които имат на разположение сервиз на територията на област Благоевград или съседните области, които биха могли да осигурят своевременното и качествено гаранционно и сервизно обслужване на оборудването, но не разполагат със сервизна мрежа на територията на цялата страна. Прието е, че е налице нарушение на чл. 2, ал. 2 ЗОП, класифицирано като нередност по т. 10 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности. За отмени оспорения акт съдът е счел, че не е налице нередност по т. 10 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, тъй като чл. 2, ал. 1 от наредбата се отнася за съфинансиране със средства на ЕС фондове, инструменти и програми през програмен период 2007 -2013 г., а в случая финансирането не попада в този период. Приел, че с възлагането на процесните обществени поръчки за ОП № 1 и ОП № 2, не е нарушена разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от ЗОП, тъй като в поставеното изискване не е посочен видът на сертификата и не се нарушава конкуренцията между различните участници в тези поръчки. С оглед на специалния предмет на обществената поръчка - автомобили с мобилно медицинско оборудване, поставеното изискване за участниците да разполагат със сервизна мрежа на територията на Р България, осигуряваща гаранционна поддръжка и сервизно обслужване на предлагания автомобил и/или медицинско обслужване автомобили ще бъдат използвани за тежки спешни случаи предимно на територията между областите Благоевград и София и това е от изключителна важност за тяхното сервизно обслужване при възникнала необходимост от бързо и качествено ремонтиране. Решението е неправилно. В мотивите на оспорения пред съда административен акт националният орган е посочил, че разпоредбите на чл. 64, ал. 6 и 7 от ЗОП въвеждат задължение за възложителя, чрез оценителната комисия, да приеме всяко друго доказателство за еквивалентни мерки за осигуряване на качеството, което задължение възниква на етап оценка и не е част от критерия за подбор. Предвид липсата на изрично установеното задължение за добавяне на думите "или еквивалент" след посочване на изискуемия стандарт (каквото изрично изискване има по отношение на посочването на стандарт, спецификация, техническа оценка или техническо одобрение при изготвянето на техническите спецификации), както и достатъчното осигуряване на правата на потенциални участници, които разполагат с еквивалентни сертификати, чрез нормативно установеното задължение на комисията да ги приеме, твърдението за ограничителен характер на критерия за подбор, не може да бъде споделено. Следователно националният орган е приел, че не е налице нарушение на чл. 64, ал. 6 и 7 от ЗОП. Финансовата корекция е наложена само във връзка с изискването участникът да разполага със сервизна мрежа за двата автомобила на територията на Република България. Неправилно е прието от съда, че с поставянето на това изискване не е налице нарушение. От една страна, както е приел Националния орган няма данни от възложителя, че автомобилът ще бъде използуван извън територията на област Благоевград, но съдът логично е приел, че ще бъде използуван и за транспортиране до София. От друга страна, дори да е необходима гаранционна поддръжка и сервизно обслужване на предлагания автомобил и/или медицинско обслужване автомобили в областите Благоевград и София, както е приел съдът, поради това, че ще бъдат използвано предимно на тази територия, изискването доставчикът да има сервизна мрежа на територията на цялата страна също е ограничително. Възложителят е изискал наличие на сервизна мрежа на територията на Република България, което предполага да е обхваната всяка област. По този начин, неоправдано е ограничено участието на доставчици, които имат на разположение сервиз на територията на област Благоевград или съседните области, вкл. София и биха могли да осигурят своевременното и качествено гаранционно и сервизно обслужване на оборудването, но не разполагат със сервизна мрежа на територията на цялата страна. Правилно е прието, че това изискване е ограничаващо, тъй като сервизното обслужване би било достатъчно ефективно и при условие, че е не е налице мрежа от сервизни обекти в цялата страна, а от сервиз на територията на Благоевград и София. По двете обособени позиции са подадени 5 оферти и е бил отстранен един участник по двете обособени позиции. С оглед лимитиране на териториалния обхват на използваните автомобили със специално медицинско предназначение, както е посочено и в съдебното решение - територията на гр. Благоевград и гр. София, не следва да е необходимо наличието на сервизи в цялата страна, които да обезпечават поддръжка на двете линейки. Възложителят е допуснал нарушение на чл. 2, ал. 2 от ЗОП, съгласно който при възлагането на обществени поръчки възложителите нямат право да ограничават конкуренцията чрез включване на условия или изисквания, които необосновано ограничават участието на стопански субекти в обществените поръчки и които не са съобразени с предмета, стойността, сложността, количеството или обема на обществената поръчка. Правилно нередността е класифицирана по т. 10 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности. С оглед на това съдебното решение, с което е отменен издадения административен акт се явява неправилно и следва да се отмени и вместо него да се постанови решение с което се отхвърля подадената жалба срещу административния акт. На касационният жалбоподател следва да се присъдят претендираните разноски по делото за държавна такса в размер на 88 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. Като има предвид изложените мотиви и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение