Решение № 138 от 10.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6478/2007 г.

Решение № 138 от 10.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6478/2007 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Теодора Нинова Производство по § 2 ПЗР на ГПК във връзка с чл. 218а, ал. 1, б. "б" ГПК (отм.). Обжалвано е въззивното решение на Софийския апелативен съд, постановено под № 187 на 16.07.2007 г. по в.гр.дело № 225/2006 г. по описа на II състав, с което е оставено в сила решение от 13.05.2004 г. по гр.дело № 4456/2003 г. на Софийския градски съд, I гражданско отделение, 11състав за уважаване иск с правно основание чл. 240 ЗЗД за сумата 15 000 щатски долара ведно със законната лихва, считано от 22.12.2003 г. до окончателното плащане и сумата 1 039 лева - разноски по делото. Недоволен от въззивното решение е касаторът/ответницата по спора/ И. Б. М. от София, представлявана от адвокат Г от САК, който го обжалва в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) като счита, че е налице измама тъй като е била въведена в заблуждение от ищеца С. К. Ф., че й е била върната оригиналната разписка, за което е сезирана прокуратурата за извършено престъпление. Процесуалният представител адвокат Г поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Ответникът по касация С. К. Ф., представляван от адвокат Н от АК-Варна в отговор по чл. 218г ГПК (отм.) и писмена защита заявява становище за неоснователност на жалбата. Не претендира за направените по делото разноски за адвокатски хонорар. Върховният касационен съд, състав на I гражданско отделение, разгледа касационната жалба с оглед фактическите твърдения за порок на въззивното решение тъй като не се сочат касационни основания и като взе предвид доводите на страните и данните по делото, приема следното: За да потвърди решението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел, че безспорно на 4.12.1999 г. И. Б. М. е получила в заем от С. К. Ф. сумата 15 000 щатски долара, които се е задължила да върне в срок до 15.01.2000 г., при което е останал спорен въпросът върната ли е заетата сума с оглед намиращите се у всяка от страните разписка. Направен е извод, че представената разписка от ищеца по спора при повторното разглеждане на делото пред въззивния съд е оригинал, поради което безспорно сумата не е върната. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима. Разгледана по същество се явява неоснователна. Решението на въззивния съд е валидно, допустимо и правилно като пи постановяването му е спазен материалния закон и не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила, съответства на действителното правно положение по спора и е обосновано. Съгласно чл. 188, ал. 1 ГПК (отм.) въззивният съд е обсъдил събраните по делото доказателства относно релевантните за спора факти като е направил свои преки, непосредствени изводи относно доказателствената им стойност, използвайки законосъобразните процесуални действия по разглеждане на делото, извършени от първата инстанция. Спазени са задължителните указания, дадени с отменителното решение № 980 от 13.02.2006 г. по гр.дело № 819/2005 г. по описа на II гражданско отделение на Върховния касационен съд относно тълкуването и прилагането на закона както предвижда чл. 218з ГПК (отм.). Заключението на изслушаната комплексна експертиза е прието при отчитане изискването на чл. 157, ал. 3 ГПК (отм.) и при посочените факти правилно е прието, че искът на посоченото основание е доказан. По изложените съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1, изр.2, хип.1 ГПК (отм.) Върховният касационен съд, състав на I гражданско отделение