Решение № 4071 от 30.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15824/2008 г.

Решение № 4071 от 30.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15824/2008 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс, образувано по касационна жалба на министъра на околната среда и водите срещу решение № 11849/06.11.2008 г. по адм. д. № 1200/2008 г. на ВАС, Пето отделение, с което е отменен мълчаливият отказ да се произнесе по уведомление № ОВОСУ- 2535/26.11.2007 г., подадено от "Енерго 3" ООД гр. Асеновград за преценка необходимостта от оценка въздействието върху околната среда на инвестиционно предложение: изграждане на малка водноелектрическа централа "Лъки- 3" на река Чепеларска, преди сливането с река Юговска, с водохващане в землището на с. Нареченски бани и е изпратена преписката на министъра на околната среда и водите за разглеждането й. Излагат се касационни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК за недопустимост и неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, представят се писмени доказателства. Ответникът по жалбата не е взел становище. Прокурорът дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Петчленен състав - II колегия, намира касационната жалба за процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211 от АПК, от страна по делото, за която решението е неблагоприятно. Разгледана по същество е неоснователна. Тричленният състав е изложил мотиви за допустимост на жалбата срещу мълчалив отказ на министъра на околната среда и водите за преценка на необходимостта от оценка на въздействието върху околната среда, въз основа на задължителните указания на петчленния състав по адм. д. № 5655/2008 г., че е формиран мълчалив отказ за издаване на административен акт, след като е изтекъл месечния срок за произнасяне по чл. 93, ал. 5 от ЗООС от датата на подаване на уведомлението на дружеството № ОВОСУ- 2535/26.11.2007 г. Установено е, че преди заявлението на дружеството, по уведомление № 94-00-842/2.09.2005 г. на Г. В. В., е издадено решение № 2-ПР от 2006 г. на министъра на околната среда и водите да не се извършва оценка на въздействието на околната среда, относно същото инвестиционно предложение, но няма идентичност на произнасянето, тъй като оспорения мълчалив отказ е по уведомление изхождащо от юридическото лице "Енерго- 3" ООД, представлявано от управителя Г. В. В., а не от физическото Г. В. В., подал предишното уведомление. По същество е прието, че мълчаливият отказ следва да бъде отменен и преписката да се върне на органа за разглеждането й, съгласно чл. 173, ал. 2 от АПК. Решението на тричленния състав е законосъобразно. Неоснователни са доводите за недопустимост на съдебното решение, като постановено при липса на правен интерес. Не се споделят твърденията на жалбоподателя, че за притежаването на качеството "възложител" не е от значение персоналитета на лицето, като физическо или юридическо лице. Разпоредбата на пар. 1, т. 20 от ДР на ЗООС определя като "възложител на инвестиционно предложение" обществен орган, физическо или юридическо лице, което по реда на специален закон, нормативен или административен акт има права да инициира или да кандидатства за одобряване на инвестиционно предложение, следователно разграничава физическото и юридическото лице -възложител. Възможността за иницииране или кандидатстване за одобряване на инвестиционно предложение е свързана с преценка за наличието на право на собственост или право на строеж на конкретното лице възложител, поради което инвестиционното предложение на дружеството, представлявано от управителя Г. В. В. и на физическото лице Г. В. В. не е с еднакви последици. В касационното производство са представени писмени доказателства за връчване решение № 2-ПР-2006 г. на Г. В. В., но издаденият административен акт не е със същите страни, поради което не е пречка за допустимостта ново на административно производство, съгласно чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК. В решение № 2-ПР-2006 г. не е записана датата на постановяването му, издадено е по искане от 2005 г. По делото са представени са данни, че дружеството -жалбоподател е регистрирано на 20.06.2006 г., поради което предишното уведомление не е подадено от Г. В., в качеството на управител на дружеството. Независимо от записаното в текста на решение № 2-ПР-2006 г., промяната на възложителя не е обстоятелство, при съобщаването на което може да се промени решението, само в резултат на уведомяване за инвестиционно намерение на юридическото лице, чийто управител е физическото лице, относно което е издадено решението. За снабдяване с разрешително за водоползване и осъществяване инвестиционното намерение изграждане на МВЕЦ, може да кандидатства възложителят, на който е издадено решение по чл. 93, ал. 5 от ЗООС, което обуславя правния интерес на жалбоподателя от отмяна на мълчаливия отказ. По същество основателно е прието, че мълчаливият отказ на министъра на околната среда и водите да се произнесе по уведомление № ОВОСУ-2535/26.11.2007 г., подадено от дружеството с ограничена отговорност е незаконосъобразен, тъй като чл. 93, ал. 5 от ЗООС задължава компетентният орган да се произнесе с мотивирано решение, в едномесечен срок от внасяне на искането. В хипотезата на чл. 6, ал. 3 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда, при прекратяване на процедурата по разглеждане на искането, министърът също следва да издаде изричен акт. Неоснователни са доводите в жалбата, че административният орган не е бил надлежно, редовно и валидно сезиран с искане за произнасяне, поради което не са налице предпоставките за разглеждане на искането по същество. На 26.11.2007 г. възложителят е внесъл писмено искане до органа по чл. 93, ал. 2 от ЗООС, към което е приложена информация по приложение № 2 и информация относно обществения интерес. Не са установени непълноти, пропуски и неточност в искането или в представената документация по смисъла на чл. 6, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда. След като компетентният орган не е дал срок за отстраняване на непълноти и неточности в документацията, съгласно чл. 6, ал. 3 от наредбата, не е удължен едномесечният срок за произнасяне по чл. 93, ал. 5 от ЗООС, който е започнал да тече и е изтекъл на 27.12.2007 г., с оглед установената дата на подаване на писменото уведомление от възложителя, както правилно е приел тричленния състав. Не са налице посочените в жалбата касационни основания, при служебната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, се установява, че решението е допустимо, в съответствие с материалния закон. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Петчленен състав