Решение № 401 от 10.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9077/2008 г.

Решение № 401 от 10.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9077/2008 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Районна здравноосигурителна каса-Сливен против решение № 90/12.05.2008 г., постановено по адм. д. № 55/2008 г. от Административен съд-Сливен с доводи за недопустимост, алтернативно за неправилност на съдебния акт с искане за отмяната му. Ответникът-Диогностично-консултативен център-Сливен (ДКЦ) ООД не взема становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на пето отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима, разгледана по същество е неоснователна. С оспореното решение административният съд обявява за нищожно уведомително писмо изх. № 93-00-452/13.12.2007 г. на директора на РЗОК гр. Сливен, с което ДКЦ-Сливен ООД е уведомен, че за второто тримесечие на 2007 г. превишава възложените регулативни стандарти (РС) за МДИ в частта "Направление за медико-диагностична дейност" (бл. МЗ-НЗОК № 4), като за всеки лекар от практиката е определено конкретно превишение и е задължено оспорващото дружество да възстанови общо сумата от 8972, 57лв., както и че в случай, че не възстанови сумата доброволно, същата ще бъде удържана от следващо плащане със заповед на директора на РЗОК. За да постанови този резултат, решаващият съд приема, че: 1. оспореното писмо е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, с който се засягат права и законни интереси на търговското дружество, поради което последното има правен интерес от атакуването му и 2. актът е нищожен, като издаден от некомпетентен по материя орган. Решението е правилно, липсват основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяната му. Съдебният акт е постановен при спазени процесуални и материалноправни изисквания и е обоснован, формираните правни изводи са съответни на закона и изцяло се споделят от настоящия касационен състав. Неоснователно е касационното възражение за недопустимост на решението поради разглеждането на оспорване срещу акт, който няма белезите на индивидуален административен акт. С оспореното пред първоинстанционния съд писмо, освен уведомлението на изпълнителя на специализирана извънболнична медицинска помощ (СИМП) за дължими суми поради превишени регулативни стандарти, съдържа и правна възможност при неизпълнение доброволно на задължението, сумите да бъдат събрани принудително. Посочената характеристика на акта, по силата на която един административен орган, какъвто е безспорно директорът на РЗОК, самостоятелно без съдебна санкция, да събере принудително от физическото, респективно юридическото лице, определените от него самия парични задължения на това лице, разкрива един от съществените белези на индивидуалния административен акт-възможността за принудителна изпълняемост при необходимост. Изложените съображения са в подкрепа на аргументите, изложени в оспореното решение относно характера на оспорената писмена покана, обективирана в уведомително писмо. Тя е индивидуален административен акт и засегнатия субект от разпоредените с нея права има право на оспорване. Неоснователно е и касационното възражение за неправилност на съдебния акт, поради приетата от решаващия съд приложимост на нормите на чл. 233 и следв. от Националния рамков договор (НРД) 2006 г. към постановяването на уведомителното писмо. От анализа на писмената покана, която се съдържа в писмото, за доброволно плащане, отправена от директора на РЗОК до изпълнител на медицинска помощ като индивидуален административен акт, който при необходимост може да бъде изпълнен от РЗОК принудително, следва, че издаването му се подчинява на установената в закона административна процедура, която в конкретния случай е регламентирана в чл. 233 и следв. от НРД 2006 г., както правилно приема и административният съд. Не се спори от страните по делото, че в конкретния случай издател на административния акт е заместник директор на РЗОК, който според длъжностната си характеристика (т. 4) представлява и замества директора на РЗОК при отсъствие. При липсата на доказателства за изрично писмено нареждане за заместване от страна на заместник директора от единствено компетентния в случая орган да постанови административния акт-директора на РЗОК, правилен е извода за допуснат порок-липса на компетентност на органа- при издаване на писмената покана, чиято тежест води винаги до нищожност. По изложените съображения с настоящото решение следва да бъде потвърдено решението на Административен съд-гр. Сливен. Водим от горното, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение