Решение № 14704 от 8.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4130/2014 г.
ВАСIII отделение08.12.2014 г.докладчик т Искра Александрова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 111/22.01.2014 г., постановено от Варненския административен съд по адм. д. № 2276/2013 г. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 14704 от 8.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4130/2014 г., III о., докладчик председателят Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Джаки-83 " ЕООД против решение № 111/22.01.2014 г., постановено от Варненския административен съд по адм. д. № 2276/2013 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № 1825/31.05.2013 г. на кмета на Община Варна и жалбоподателят е осъден да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева. В касационната жалба се твърди неправилност на решението и се иска отмяната му. С оглед обстоятелствената част на жалбата следва, че поддържаните касационни основания са необоснованост на решението и неправилно приложение на материалния закон. Ответникът - кметът на Община Варна не изразява становище по касационната жалба. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за допустимост, но за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, но неоснователна. Предмет на контрол пред административния съд е била заповед № 1825/31.05.2013 г. на кмета на Община Варна, с която на осн. чл. 65, ал. 1, пред. 1 и пред. 3 от ЗОС е наредено да се изземе от "Джаки 83" ЕООД част от имот-частна общинска собственост, находящ се в гр. Варна, бул. "Приморски" -административнобитова сграда в спортен комплекс "Приморски", "парк4Приморски" ПИ: 2, представляващ кафе-сладкарница със застроена площ 86,22 кв. м. -предмет на АОС № 4890/4.03.3008 г. В мотивите на заповедта е посочено, че имотът се държи без основание, тъй като договорът за наем № Д-9-9200 (604)/8.05.2009 г. е прекратен. Административният съд въз основа на събраните по делото доказателства е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган. Установено е, че имотът, за който е издадена заповедта е частна общинска собственост, както и че за него е имало договор между жалбоподателя и ответника, който е прекратен от последния поради системно неплащане на наемната цена от ищеца, който е бил наемател по договора. Съдът е формирал извод, че към датата на издаване на процесната заповед, имотът е ползван от жалбоподателя без основание. Съдът е посочил, че последващите плащания не валидират наемното отношение и не водят до незаконосъобразност на разпореденото изземване, както и че в производството по оспорване на заповед по чл. 65, ал. 4 от ЗОС, съдът не разполага с правомощия да възстановява съществуването на наемното правоотношение, тъй като това е в компетентността на административния орган. Решението на административния съд е правилно. Релевантните за спора обстоятелства са - жалбоподателят държи ли на валидно правно основание или не имота към момента на издаване на заповедта и имотът собственост ли е на общината. Страните не спорят, че имотът е общинска собственост, а това се установява и от представените по делото Акт № 4890 за частна общинска собственост и № 2116 за общинска собственост. Обоснован и верен е изводът на съда, че към датата на издаване на обжалваната заповед, договорът за наем между страните е прекратен. По делото се намира писмо на кмета на община Варна от 2010 г. (лист 112) от делото, което е връчено на представител на жалбоподателя при отказ да го получи, който отказ е удостоверен с подписите на двама свидетели. Видно от съдържанието на писмото е, че то има характер на предизвестие за прекратяване на договора. Следователно към датата на обжалваната заповед, която е 31.05.213 г. общинският имот се държи от жалбоподателката без основание. Посочените обстоятелства, които са установени от административния съд въз основа на събраните по делото доказателства, осъществяват хипотезата на чл. 65, ал. 1 от ЗОС, поради което, съдът е приложил правилно материалния закон, преценявайки обжалваната заповед като законосъобразна. Решението е правилно и следва да се потвърди. По тези съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд в настоящия съдебен състав.
Цитирани разпоредби
2- чл. 208 АПК
- чл. 65