Решение № 853 от 20.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9682/2008 г.

Решение № 853 от 20.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9682/2008 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 131 ДПК (отм.) във връзка с §5 ал. 4 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът "Тимеа"ООД моли да бъде отменено Решение № 166/4.04.2008 г. по адм. д. № 1635/2006 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е отхвърлена жалбата му против ДРА № 01/11.2.2005 г. на ТДД-Пловдив като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания нарушения на материалния и процесуалния закон. Моли ДРА да бъде отменен или делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. Подробни съображения излага в допълнителна жалба и не поддържа искането си за второ връщане на делото на същия съд. Моли да му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба "ОУИ -Пловдив" по съображения в писмени бележки моли решението като правилно да бъде оставено в сила, като му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. За да отхвърли жалбата против ДРА № 01/11.2.2005 г. на ТДД-Пловдив окръжният съд е приел, че с него не е признат данъчен кредит по 16 бр. фактури за доставка на боя за коса, шампоани, салфетки, тарелки, ароматизатори и т. н. на основание чл. 63 и чл. 64 ал. 1 и чл. 6 ЗДДС, тъй като не са осъществени реално. Данъкът е начислен по чл. 55, ал. 6 ЗДДС от доставчика. Доставките са по договор от 1.06.2004 г. с "Ди ви ди"ООД, към който не са представени протоколи и други документи за превозените и разтоварени стоки, изминатите разстояния. Представени са пътни листи без реквизити и в ДРА е констатирано, че липсва натурално изражение на стопанската операция и доказателства за извършени доставки. Съдът е приел, че за да се установи осъществяване на доставките е следвало да се представят товарителници, пътни листова за превоз на процесните стоки, приемо-предавателни протоколи за предаване на стоката, в който смисъл са указанията на ВАС по адм. д. № 2824/2006 г. на ВАС при първото касационно разглеждане на делото. Представени са такива протоколи при новото разглеждане на делото, които ответникът оспорил относно достоверността на датата на съставянето им. В подкрепа на данните по протоколите е разпитан свидетелят Владимир Димитров - собственик на "Ди ви ди" ООД, който е дал показания, че нееднократно е превозвал стоки от София до Пловдив през лятото на 2004 г., като курсовете са били правени от съдружника му. Дал е показания също, че е подписал протоколите. Съдът е приел, че не са оборени изводите в ДРА при второто разглеждане на делото. Представените протоколи нямат достоверна дата и доказателствена стойност. Преценил е показанията на свидетеля като противоречиви и неустановяващи достоверност на датата на протоколите. Свидетелят е дал показания, че не е пътувал със стоката, а в същото време, че е подписвал протоколите, поради което съдът е приел, че протоколите са съставени не по време на доставките. Приел е също, че не са оборени констатациите по ДРА и е отхвърлил жалбата. Възприетата от съда фактическа обстановка е съобразена със събраните по делото доказателства. От правилно установените факти съдът е направил законосъобразни правни изводи. Не са допуснати процесуални нарушения от съда при разглеждане и решаване на делото. Изводът на съда, че предвид указанията на ВАС, спора по делото се свежда до установяване транспортирани и предадени ли са стоките по фактурите на доставчика "Венцислав Найденов" ЕООД. Правилно съдът е допуснал свидетел за изясняване обстоятелствата по достоверността на датата на протоколите. Съдът е анализирал подробно свидетелските показания и е достигнал до правилен извод, че протоколите за приемо-предаване не са съставени на датите, посочени в тях. Законосъобразно съдът е приел, че не е доказано реално осъществяване на доставките по спорните фактури. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Искане за присъждане на разноски от ответника е неоснователно, тъй като дължимото по делото юрисконсултско възнаграждение по чл. 161 ал. 1 изр. 3 ДОПК е присъдено в полза на ответника в първоинстанционното производство. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение,