Решение № 4720 от 22.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5020/2019 г.

Решение № 4720 от 22.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5020/2019 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Д. Алексиев, от [населено място], чрез пълномощника му – адв. Миланов, против решение № 1322 от 1.03.2019 г. по адм. дело № 5678/2018 г. на Административен съд София-град, с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон. Ответникът: Началника на Службата по геодезия, картография и кадастър /СГКК/ - гр. София, редовно призован, не се явява и не се представлява. Ответниците: А. Алексиев, Н. Бонев, И. Бонев и И. Христов, редовно призовани, не се явяват. Ответниците: Б. Гавазов и Й. Гавазова, чрез пълномощника им – адв. Балчев, изразяват становище за неоснователност на касационната жалба. Ответникът: Столична община /С0/, р-н "Красно село", не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Предмет на обжалване пред Административен съд София-град е Заповед № 18-3265/23.04.2018 г. на началника на СГКК-София, с която е отказано изменението на КККР на гр. София, в сила от 2016 г., в частта й относно ПИ-ти с идентификатори: 68134.204.326, 68134.204.327, 68134.204.328 и 68134.204.136 /по-долу изписвани само с крайния им номер 326, 327, 328 и 136/, находящи се в р-н "Красно село", СО, по заявление на Д. Алексиев и А. Алексиев. Отказът от искането изменение е на основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР, поради наличието на спор за материално право между собствениците на ПИ 326 и заявителите, като собственици на ПИ 328. Предмет на поисканото изменение в КК е отстраняване на непълноти или грешки в одобрената КККР на гр. София, р-н "Красно село", изразяващо се в неправилно заснети имотни граници на ПИ 328, спрямо съседните му имоти: 326, 327 и 136, като несъответни на регулационните граници на УПИ IX-328, кв. 2 по плана на СО, р-н "Красно село" в сила от 2001 г., който е приложен. Съдът, след като е обсъдил доказателствата по делото, е извел правни изводи за неоснователност на жалбата на Д. Алексиев. Приел е, че оспорената заповед представлява законосъобразен административен акт, тъй като е издадена от компетентен орган, при спазване на формата и на административнопроизводствените правила. При преценката за приложението на материалния закон е отчел, че става въпрос за изменение на имотни граници на ПИ 328 със съседните му имоти, в хипотезата на чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР, поради непълноти или грешки, което е свързано със спор за материално право, поради това, че с изменението се взимат 13 кв. м. от ПИ 326 и се придават към ПИ 328, с което собствениците на ПИ 326 не са съгласни и са възразили. Това възражение, според съда обуславя извод за наличие на материалноправен спор между тях, който съгласно чл. 54, ал. 2, изр. 1 ЗКИР обуславя отказ от исканото изменение. Ето защо, като е отказал исканото изменение, органът не е допуснал нарушение на материалния закон. Решението е валидно, допустимо и правилно. При установеност на правно-релевантните факти изводите на съда за законосъобразност на оспорената заповед са правилни. Предмет на заповедта е изменение на влязлата в сила КККР на гр. София, р-н "Красно село", от 2016 г., по отношение границите на ПИ 328, със съседните му имоти: 326, 327 и 136. Искането на касатора, в качеството му на заявител, е за привеждане на имотните граници в съответствие с регулационните такива на УПИ IX-328, кв. 2, поради непълнота или грешка, на основание чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР. По делото е установено, че имотната граница по действащата КККР на ПИ 328 с ПИ 326 минава по материализираната на място масивна тухлена ограда, която отговаря на чл. 43, ал. 1, т. 5, б. "б" ЗКИР /нова, ДВ, бр. 49/2014 г./, в сила към 20.06.2016 г., когато е одобрена КККР. Границите на поземлените имоти по заварения от КК регулационен план /в случая РП от 2001 г./ е на пето място като критерий за определянето им по чл. 43, ал. 1, т. 5, б. "д" ЗКИР /нова, ДВ, бр. 49/2014 г./, от което следва, че предимство има заварената на място масивна ограда по която е извършено заснемането на процесната граница към датата на одобряване на КККР от 2016 г. "Непълнота или грешка" по смисъла на § 1, т. 16 ДР на ЗКИР е всяко несъответствие в границите и очертанията на недвижимите имоти в КК за урбанизирана територия спрямо действителното им състояние. В случая такова несъответствие не е установено. Но дори и да е налице, както се поддържа от касатора, то е свързано със спор за материално право между вписаните в КР собственици на ПИ 326 и ПИ 328, поради отнемането от първия на 13 кв. м. и придаването им към втория имот, без тяхно съгласие. Нормата на чл. 54, ал. 2, изр. 1 ЗКИР разпорежда, че когато е налице такъв спор, непълнотата или грешката се отстранява след решаването му по съдебен ред. Като се е съобразил с изискванията на цитираната правна норма и е приел, че оспореният отказ е законосъобразен, съдът е постановил правилно решение. Като неоснователна касационната жалба подлежи на отхвърляне, а обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. При този резултат, искането на касатора за разноски е неоснователно. Водим от горното Върховният административен съд, състав на второ отделение