Решение № 45 от 17.02.2011 г. на ВКС по н. д. № 831/2010 г.

Решение № 45 от 17.02.2011 г. на ВКС по н. д. № 831/2010 г., III н. о., НК, докладчик съдията Борислав Ангелов Производството е образувано по жалбата /искането/ на осъдения К. Б. М. за възобновяване на внохд № 282/2010 г. на Пловдивския апелативен съд и отмяна на постановеното по него решение № 171 от 21.09.2010 г., както и отмяна на потвърдената с него присъда № 36 от 17.05.2010 г. по нохд № 778/2009 г. на Пазарджишкия окръжен съд и връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд. От саморъчно изготвената жалба /искане/ от осъдения М. не са посочени конкретни касационни основания, но от съдържанието може да се направи извод с оплакване за незаконосъобразност на постановеното решение и явна несправедливост на наложеното наказание. Основно се оспорва авторството на деянието, като се подлагат на анализ доказателствата по делото. Излага се версията на подсъдимия за събитията станали на инкриминираната дата с извода, че липсват доказателства за извършено изнасилване. Пострадалата твърди, че е ударена с пепелник, но такова веществено доказателство не съществува. Изложените от нея показания не са установени с други доказателства. Според служебният защитник всички изводи на съда се базират на показанията на пострадалата и на заинтересовани лица. Твърди се, че не са събрани достатъчно доказателства, които да обосноват извода, че подсъдимият М. е извършил престъплението за което е осъден. Прави се искане за неговото оправдаване, или отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане, като алтернативно се подържа наказанието да се намали в размер на изтърпяното до момента. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава становище за неоснователност на искането и оставяне на решението в сила. Искането за възобновяване на наказателното дело е процесуално допустимо, като подадено в срока по чл. 421, ал. 3 НПК и разгледано по същество е НЕОСНОВАТЕЛНО по следните съображения: С присъда № 36 от 17.05.2010 г. по нохд № 778/2009 г., П. азарджишки окръжен съд е признал подсъдимия К. Б. М. за виновен в това, че на 18.01.2009 г. в[населено място], се е съвкупил[населено място], като я принудил към това със сила и заплашване, която не е навършила 14 години, поради което и на основание чл. 152, ал. 4, т. 1, вр. с ал. 1, т. 2 и чл. 54 НК е осъден на единадесет години лишаване от свобода, при първоначален "строг" режим. Осъден е и да заплати на З. П. сумата от 16 000.00 лв., за причинени и неимуществени вреди, със законните последици, като до предявения размер гражданския иск е отхвърлен. С посоченото решение Пловдивски апелативен съд е потвърдил присъдата и е влязла в сила. В жалбата се поддържа, че направените от въззивната инстанция фактически изводи за обективната страна на престъплението, не съответстват на доказателствата по делото и се твърди, че при установяване на фактическия състав съда е проявил избирателен подход и без необходимите за това доказателства. По същество се оспорват кредитираните доказателства. В тази връзка, като многократно е отбелязвано в решенията, касационната инстанция не разполага с правомощие да проверява фактическата обоснованост на съдебния акт, както и да приема и прави изводи за други фактически положения на основата на събраните доказателства. Касационният състав само контролира приложението на материалния закон на основата на приетите от въззивната инстанция фактически положения и има правомощието да извърши проверка относно спазването на процесуалните правила, които гарантират правилното формиране на съдийското убеждение в съответствие с принципната норма на чл. 14 НПК. Въззивният съд отново е направил обстоен и обективен анализ на доказателствата по делото, като в мотивите на атакуваното решение са посочени фактическите положение, приети за установени, правните изводи и съображенията по направените от подсъдимия възражения срещу осъдителната присъда, за да ги отхвърли като несъстоятелни. Те се правят и в настоящето производство по реда на възобновяване на делото. Съдилищата по същество са се позовали не само на подробните, логични и без противоречиви показания на пострадалата П. /разпитана два пъти пред съдия и в съдебно заседание/, но и на останалите свидетели по делото които установява обстоятелствата за срещата с подсъдимия на инкриминираната дата, отвеждането с автомобил до жилището в[населено място], станалото през нощта, връщането й в полицията в[населено място] от негов познат, реакцията на майката на пострадалата и нейни приятели вечерта, след като не се прибрала в къщи, психическото и емоционално състояние на следващия ден. В мотивите на присъдата са описани с подробности поведението на пострадалата и явно изразеното от нея нежелание да има каквито и да е контакти с осъдения М. като са посочени и конкретните действия и изрази от негова страна, с които е осъществил физическата и психическа принуда. Те напълно се подкрепят от извършения след деянието медицински преглед на пострадалата П., при който съдебният лекар е констатирал, че се касае за лице на видима възраст 13 години и установил прясна дефлорация, която отговаря да е в резултат на извършен полов акт по начин описан от нея. При повторен преглед от същия лекар е констатирано и нараняване в областта на китката, което по своя вид, давност и местоположение съответстват на описания от пострадалата, начин на получаване от удар с пепелник. Неоснователни са и отново отправените претенции на подсъдимия за липсата на субективни представи по отношение на субективния признак по чл. 152, ал. 4, т. 1 НК-"изнасилената да не е навършила 14 години". На тези възражения е даден аргументиран отговор в мотивите на присъдата и решението, въз основа на обсъдени и кредитирани гласни и експертни доказателствени източници. Направените изводи по фактите и правото се основават на събраната и проверена доказателствена съвкупност, при спазване изискванията на процесуалния закон, преценяване поотделно и в тяхната взаимовръзка и съвкупност, в съответствие с правилата на формалната логика. Вътрешното убеждение на съда по въпросите за съставомерността на деянието и наказателното отговорност на осъдения е изградено при спазване разпоредбите на чл. 14, чл. 18 и чл. 107 НПК. При установените факти материалния закон е приложен правилно- К. М. е осъществил от обективна и субективна страна признаците на престъплението по чл. 152, ал. 4, т. 1, вр. 1, т. 2 НК, доказано по несъмнен начин, както изисква чл. 303, ал. 2 НПК. Несъстоятелно е и оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание. При определянето му са правилно преценени всички налични смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. При завишената степен на обществена опасност на деянието и дееца е определено при значителен превес на смекчаващите обстоятелства близко до предвидения в закона минимум. При отсъствие на изключително или многобройни смекчаващи обстоятелства, допълнително намаляване на наказанието, би било проява на неоправдана снизходителност и несъответно на тежестта на извършеното, както и на специалните и генерално превантивни цели на наказанието. Поради липса на други доводи и касационни основания, които да бъдат обсъждани и намерят отговор, решението е правилно и законосъобразно, и не са налице основания за възобновяване на делото посочени в чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК. По тези съображения и на основание чл. 424, ал. 1 НПК, Върховният касационен съд на РБ, III н. о.,