Решение № 14518 от 3.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1708/2014 г.

Решение № 14518 от 3.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1708/2014 г., III о., докладчик председателят Панайот Генков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Бисер Николов Манолов, изтърпяващ наказание "лишаване от свобода без право на замяна" в Затвора в гр. Бобов дол, срещу решение № 247 от 09.12.2013 г., постановено по адм. дело № 67 от 2013 г. от Административния съд - Кюстендил. В касационната жалба се съдържат твърдения за неправилност на решението. Иска се отмяната му и уважаване на исковата претенция. Ответникът - Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", в открито съдебно заседание, чрез процесуалния си представител - юрк. Луканова, оспорва жалбата като неоснователна. Претендира разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд - трето отделение, намира касационната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК за процесуално допустима, а разгледана по същество - за неоснователна. С обжалваното решение Кюстендилският административен съд е отхвърлил като неоснователен предявения от Бисер Николов Манолов иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГДИН) за обезщетение в размер 10 000 лв. за неимуществени вреди - страх и притеснение, претърпени в периода 26.04.2011-01.09.2012 г. в резултат на незаконосъобразни действия - неправомерно претърсване на обитаваната от ищеца килия, извършено на 26.04.2011 г. от служители на надзорно-охранителния състав на Затвора в гр. Бобов дол, ведно със законната лихва, считано от датата на изискуемост на вземането. За да постанови този резултат, съдът е приел от фактическа страна следното: Ищецът Бисер Николов Манолов е осъден с влязла в сила присъда с наказание "доживотен затвор без замяна", което изтърпява в Затвора в гр. Бобов дол. Съобразно режима за изтърпяване на наказанието и на основание чл. 197, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС) ищецът е настанен в килия, разположена в зоната с повишена сигурност. На 04.05.2011 г. ищецът депозира жалба, в която се съдържат твърдения за извършено на 26.04.2011 г. претърсване в килията, в която е настанен, по време на престоя му на открито, като се оплаква, че са "изчезнали много важни документи". По повод жалбата е разпоредена проверка на главен инспектор Росен Петров, като видно от постъпилия по делото писмен отговор изх. № 1192 от 20.09.2013 г. от началника на затвора, докладна записка от инспектора не е изготвена. В писмо изх. № 724 от 16.05.2013 г. на началника на затвора е посочено, че докладна записка е постъпила от инспектор Илчо Гьошков, който на 26.04.2011 г. е бил дежурен главен надзирател. В цитираното писмо се твърди, че на посочената дата претърсване в килията на ищеца не е извършвано, а по разпореждане на гл. инспектор Р. Петров с превантивна цел се провеждат ежедневни проверки на всички килии в зоната за повишена сигурност относно здравината на решетки и брави, целостта на стени, закрепването на легла, маси, столове и др. Видно от докладна записка вх. № Д-425 от 27.04.2011 г. на инсп. И. Гьошков, на 26.04.2011 г. за времето от 15.00 до 16.00 ч. по негово разпореждане, съгласувано с инспектор Росен Петров, под прякото ръководство на последния и в присъствието на гл. полицай Багалийски, полицай Александров, полицай Стефанов и полицай Андреев е извършена проверка на всички килии в зоната за повишена сигурност, като целта на същата е да се установи здравината на решетките, прозорците, вратите, бравите и пантите; целостта на стените, подовете, таваните и неподвижното закрепване на леглата, масите, столовете и др., като се сочи, че не са установени нарушения. По искане на ищеца съдът е разпитал свидетеля Малин Крумов, който през исковия период, включително и на 26.04.2011 г., се е намирал в Затвора в гр. Бобов дол. От показанията му съдът е установил, че на посочената дата е бил заедно с ищеца навън, в мястото за престой на открито, за времето от 14.30 до 16.00 ч.; че веднага след прибирането Манолов е съобщил, че килията му е била претърсвана, а на следващия ден е казал, че са изчезнали дискове с лична кореспонденция и документи; че при разговор с лишения от свобода Пламен Радков, който този ден не е напускал килията си, която била разположена срещу тази на ищеца и с видимост от прозорчето на тоалетната на разстояние около 2 метра вляво и вдясно, същият е заявил, че е видял полицая Багалийски и други трима полицаи, които около един час са претърсвали килията на Манолов; че последният е бил притеснен за изчезналите вещи и се страхувал, че надзирателите могат да му подхвърлят ножове, взривни материали или наркотици, както и че ищецът е чувствал страх, незащитеност, безсилие и безпокойство, които емоции са продължили около един месец след извършената проверка на килията му. Съдът е допуснал до разпит по делегация лишения от свобода Пламен Радков, който е отговорил на въпроси, поставени от ищеца в изготвен въпросен лист. Твърденията на същия са, че свидетелят е бил в Затвора в гр. Бобов дол през периода ноември 2008 - септември 2011 г. и познава ищеца Манолов, с когото са били в една група, като са общували ежедневно. Спомня си за претърсване в килията на Манолов, извършено от инспектор Багалийски и от други лица по време на престоя на открито на ищеца. Сочи, че е имал отчасти видимост, но не е видял, а е чул полицаите да влизат в килията на ищеца и да разговарят помежду си, като е чул шум от отваряне на шкафчета и "шумолене". Веднага след като се е прибрал в килията си, Манолов е изразил притеснение за липсващи документи, а при разговор на другия ден е казал, че са "откраднати" дискове с лична кореспонденция и важни документи, като по повод претърсването е подал жалба до началника на затвора. Свидетелят твърди, че знае и за други случаи на претърсване на килиите в отсъствието на лишените от свобода и че ищецът Манолов се е страхувал от това да не бъдат "подхвърлени" от служителите в затвора забранени предмети, за притежаването на които впоследствие може да бъде осъден. По искане на прокуратурата съдът е разпитал длъжностните лица от администрацията на Затвора в гр. Бобов дол, за които съществуват писмени данни и свидетелски показания, че са участвали в проверката на процесната дата. В показанията си свидетелят Росен Петров, заемащ длъжността началник-група "Надзорно-охранителна дейност", твърди, че на 26.04.2011 г. е извършена проверка на всички килии в зоната за повишена сигурност, включително и на килията на ищеца, което съставлява рутинно действие, различно от претърсването като процесуално действие; че проверка се прави ежедневно по два пъти с цел установяване сигурността на самото помещение, за разлика от обиска и претърсването, чиято цел е установяване на вещи, държането на които не е разрешено за лишените от свобода лица и които стават в присъствието на последните и за тях се съставя протокол. Според свидетеля липсва нормативна регламентация относно реда и условията за извършване на проверките, вкл. липсва изискване за присъствие на лишените от свобода. Сходни твърдения се съдържат в показанията на свидетелите Александров и Стефанов, работещи като надзиратели в затвора. Същите заявяват, че конкретно за процесната дата не си спомнят дали са проверявали килията на ищеца, но че проверки относно здравината на врати, стени, брави, решетки и др. в килиите в зоната за повишена сигурност се извършват ежедневно по два пъти поне от двама служители от администрацията по разпореждане на главния надзирател, началника на охраната или на дежурния главен надзирател; че не е задължително да присъстват лишените от свобода, за разлика от обиска и претърсването, които се провеждат по график и в тяхно присъствие с цел установяване държане на забранени вещи, както и че не са информирани за жалба на ищеца с оплаквания за изчезнали негови лични вещи и документи. На базата на така установената фактическа обстановка и събраните доказателствени средства съдът е направил правни изводи за недоказаност на твърденията на ищеца за извършване на претърсване и изземване в килията, която обитава на процесната дата. От преценката на доказателствените средства се установявало, че длъжностните лица при ответника са осъществили обичайна проверка на състоянието на помещението относно неговата здравина и сигурност, каквато са задължени да извършват съобразно приетата на основание чл. 304 от ППЗИНЗС Инструкция за особеностите на зоната за повишена сигурност и съобразно длъжностната си характеристика. В тази връзка съдът е обсъдил разпоредбите на раздел I, чл. 7 и на раздел IV, чл. 7 от инструкцията, предвиждащи задължения за постовите надзиратели да обръщат особено внимание на състоянието на помещенията, в това число килиите, като по време на престой на открито вторият постови или ДКО (или двамата) прави оглед на вътрешността на килиите, като се проверява състоянието на вратите, ключалките, решетките, здравината на стените, пода и тавана, неподвижното укрепване на легла, шкафчета, маси, столове, прозорци, огради и заграждения. Очевидно било, че не се изисква присъствие на лишените от свобода по време на проверките, както и обективиране на резултатите в нарочен протокол. Доколкото действията на служителите на ответника не представлявали претърсване, то за тях били неприложими изискванията на чл. 95, ал. 1 и 2 от ЗИНЗС, поради което нарушение на същите не било допуснато. Нормативното основание за провеждане на проверката се съдържало в разпоредбата на чл. 311 от ППЗИНЗС. Подзаконовият акт предвиждал резултатите от проверката да се отбелязват в постовата книга с писмен рапорт, а при констатирани нередности - да се докладва на дежурния. Съдът подробно е обсъдил събраните по делото доказателства. Същите обективно сочели на действия, извършени в изпълнение на нормативните задължения на длъжностните лица при ответника. С оглед на това съдът е приел, че не са извършени твърдените от ищеца незаконосъобразни действия на администрацията на затвора, поради което липсвала първата предпоставка за уважаване на предявения иск за обезщетение. Провеждането на проверка на процесната дата относно състоянието на килията, в която е настанен ищецът, не било умишлено злонамерено действие, акт на нечовешко отношение към него, причиняващо му емоционално страдание, не било и израз на унизително отношение, уронващо човешкото му достойнство, не било действие, което нарушава забраните, произтичащи от разпоредбата на чл. 3 от ЗИНЗС, респ. чл. 3 от ЕКПЧОС. Поради неустановеност на незаконосъобразно действие от страна на длъжностни лица от администрацията на Затвора в гр. Бобов дол не била налице материалноправната предпоставка по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на ответника. Исковата претенция според съда се явявала неоснователна и като такава я е отхвърлил. Неоснователен бил и акцесорният иск за мораторна лихва върху претендираното обезщетение. Решението е правилно. Фактическата обстановка е правилно изяснена. Събрани са всички относими към спора доказателства. Въз основа на техния анализ съдът е достигнал до обосновани правни изводи относно изпълнението на елементите от фактическия състав на нормата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. За да се ангажира отговорността на държавата по реда на чл. 203 и сл. от АПК, следва да са налице точно определените от законодателя в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предпоставки, а именно: 1. незаконосъобразен акт, действие или бездействие на административен орган на държавата/общината или длъжностно лице; 2. незаконосъобразните актове, действия или бездействия да са извършени при или по повод административна дейност; 3. вследствие на актовете, действията или бездействията на административните органи или длъжностните лица да са причинени вреди на граждани или юридически лица; 4. вредите да са в пряка причинна връзка с незаконосъобразното поведение на администрацията. Целта на закона е да защити физическите и юридическите лица от недобросъвестно и незаконосъобразно осъществяване на правомощията на държавните органи, когато от това са произтекли вреди. Отговорността на държавата/общините по чл. 1 от ЗОДОВ е безвиновна, обективна отговорност и за да бъде реализирана, е достатъчно да се докаже наличието на посочените по-горе обстоятелства. Доказателствената тежест е на ищеца, който може да ползва всички допустими по АПК, по субсидиарно приложимия в административния процес ГПК и по специалния ЗОДОВ доказателства и доказателствени средства. В тази връзка правилно първоинстанционният съд е приел, че ищецът не се е справил с доказателствената тежест по закон и не е установил наличието на всички елементи от състава за претендираното обезщетение по чл. 1 от ЗОДОВ, последица от което е и законосъобразното отхвърляне на предявения иск. Едно от основните възражения в касационната жалба повдига въпроса дали се касае за оглед на вътрешността на килиите с цел предотвратяване на престъпление или нарушение, или за рутинна проверка на състоянието на вратите, ключалките и т. н. Направени са и възражения относно кредитирането на свидетелските показания. По делото не се доказват незаконосъобразни действия на затворническата администрация. Напротив, както правилно първоинстанционният съд е отчел, извършените от служителите на Затвора в гр. Бобов дол действия са регламентирани в приетата на основание чл. 304 от ППЗИНЗС Инструкция за особеностите на пост № 5 и № 5а (Зона с повишена сигурност) и произтичащите от тях задължения за постовите надзиратели и други лица. След подробно обсъждане на събраните по делото гласни доказателства относно случилото се на 26.04.2011 г. съдът правилно и законосъобразно е счел, че не се установява по безспорен начин наличието на незаконосъобразни действия на администрацията на ГД "Изпълнение на наказанията" относно дейността по изпълнение на наказанията и свързаните с нея дейности по организирането и опазването на реда в пенитенциарните заведения. Правилно съдът не е кредитирал показанията на свидетелите Малин Крумов и Пламен Радков. Същите не свидетелстват пряко за случилото се на 26.04.2011 г. Първият от свидетелите е бил заедно с касатора в мястото за престой на открито. Впечатленията, които той споделя, са от по-късен момент, когато проверката вече е била извършена. Пламен Радков, макар и да е имал видимост към килията на Бисер Манолов, не е видял, а е чул полицаите да влизат в килията на ищеца и да разговарят помежду си, чул е шум от отваряне на шкафчета и "шумолене". Тези слухови възприятия правилно съдът не е приел за достоверни, предвид косвеното възприятие на случващото се. Показанията на останалите свидетели са последователни и допълващи се. Същите правилно са кредитирани от съда като обективни и безпристрастни. По изложените съображения решението на Кюстендилския административен съд като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,