Решение № 570 от 18.1.2023 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ) срещу Решение 438/01.04.2022 г. на Административен съд (АС) Бургас постановено по адм. дело 2144/2021 г. С обжалваното решение е отменено Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ, за кампания 2019 г., изх. 02-020-2600/11894 от 04.08.2021 г. издадено от заместник изпълнителния директор на ДФЗ, в частта, с която са намалени сумите заявени за подпомагане със заявление с УИН [номер], преписката е върната на органа за ново произнасяне, при съобразяване на мотивите на решението и ДФЗ е осъден да заплати разноски по делото. Касаторът обжалва съдебното решение като твърди, че то е неправилно поради допуснати нарушения на съдопроизводствените правила отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излага съображения относно това по кои схеми и мерки е заявило участие Вилимпекс ЕООД за кампания 2019 г. и какво е посочено в процесното уведомително писмо. За всяка от заявените схеми и мерки сочи каква е декларираната площ, каква е установената в резултат на извършените административни проверки площ и какъв е размерът на санкционираната площ. Твърди, че част от заявените парцели са извън специализирания слой Площи допустими за подпомагане , създаден и поддържан от Министерството на земеделието, храните и горите (МЗХГ) като част от Системата за идентификация на земеделските парцели (СИЗП). Счита, че приетата по делото съдебно техническа експертиза (СТЕ) потвърждава тезата на административния орган обективирана в процесния административен акт. Сочи, че в оспореното писмо е налице препращане към определен документ, а именно заявление за подпомагане с УИН [номер]. Счита, че тази препратка, според ТР 16/1975 г. на ОСГК на ВС, може да се разглежда като мотиви на административния акт. Твърди, че с данните от заявлението, касаещи резултатите от автоматичните проверки Вилимпекс ЕООД е запознато с отчетените грешки още на ниво административни проверки. Кандидатът е положил подписа си под резултатите от проверките, което означавало, че е запознат с установените нередности, но в сроковете за корекция на заявлението и въпреки направената му редакция, те не са отстранени. Излага съображения, защо не е уважено подаденото от кандидата заявление за наличие на форсмажорни обстоятелства. Моли обжалваното решение да се отмени. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция. Прави възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар. Касационният жалбоподател се представлява от юрк. Банев. Ответникът по касация Вилимпекс ЕООД оспорва касационната жалба по съображения изложени в писмен отговор. Моли обжалваното решение да се остави в сила. Претендира разноски. Представя списък на разноските. Ответникът по касация се представлява от адв. Гонкова - Трайкова. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените от касатора касационни основания за отмяната му. Съдът е установил вярно фактическите обстоятелства и правилно е приложил релевантните правни норми. Не е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, както твърди касаторът. Следва да се отбележи, че изложените в касационната жалба съображения касаят отменителното основание по чл. 209, т. 3, предл. първо нарушение на материалния закон, а не съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Конкретно такова не се и сочи от касатора. Съдът е събрал относимите към спора доказателства и не е допуснал нарушения при анализа им. От фактическа страна е установил, че Вилимпекс ЕООД е регистриран земеделски производител с УРН [номер]. Дружеството е подало заявление за подпомагане 2019 (форма за юридически лица) на 30.04.2019 г. и окончателно заявление от 10.06.2019 г., с което е заявило искане за подпомагане по схеми и мерки за подпомагане и съответните площи. Към заявлението са приложени Резултати от автоматични проверки на въведените данни , от които е видно, че не са установени несъответствия относно заявените имоти към датата на подаване на заявлението. На 15.09.2019 г. дружеството е подало пред ДФЗ заявление за наличие на форсмажорни обстоятелства, в което е посочено, че на 28.08.2019 г. е възникнал пожар. Към заявлението е приложено удостоверение с рег. 285/30.08.2019 г., издадено от началник РС Пожарна безопасност и защита на населението Карнобат. На 11.06.2020 г. и 14.07.2020 г. от дружеството отново са представени заявления за наличие на форсмажорни обстоятелства. Към същите са приложени удостоверения от 09.06.2020 г. и 08.07.2020 г., изготвени от началник на РУ-Сунгурларе относно възникнал пожар. На 04.08.2021 г. е издадено оспореното уведомително писмо, с което са оторизирани и изплатени част от сумите заявените за подпомагане за 2019 г. Решаващият съд подробно е възпроизвел съдържанието на уведомителното писмо, вкл. дадените пояснения към таблица 1. В хода на съдебното производство са приети основна и допълнителна СТЕ. Установеното от вещото лице подробно е описано в оспорваното решение. От заключенията е установено, че подаденото заявление за форсмажорни обстоятелства възникнал пожар на 28.08.2019 г., не е уважено. При изчертаване на границите на слоя Площи допустими за подпомагане за кампания 2019 г. площта обхваната от пожара е изключена, като по този начин пет от заявените парцели, с обща площ от 17.92 ха, са останали извън слоя Площи допустими за подпомагане за кампания 2019 г. Установено е още, че процентът на наддеклариране е равен на определената като наддекларирана (недопустима) площ към установената площ. Решаващият съд е посочил, че на 11.11.2021 г., след проведено първо съдебно заседание по делото, е постъпило становище по жалбата от ответника в производството, в което са изложени съображения относно определените в уведомителното писмо намаления. От становището се установявало, че отразените намаления, представляват санкция на заявените площи за подпомагане, относно частта от тях, която е определена като недопустима със заповед на министъра на земеделието, храните и горите с одобряването на специализиран слой Площи, допустими за подпомагане за кампания 2019 г., като част от Системата за идентификация на земеделските парцели (СИЗП), обновен за 2019 г., като и допълнително наложени в тази връзка корекции за финансова дисциплина. Със Заповед РД-46-485/27.11.2019 г. на министъра на земеделието, храните и горите е одобрен проект на специализиран слой Площи, допустими за подпомагане за кампания 2019 г., като част от СИЗП, обновен за 2019 г. Със Заповед РД-09-228/28.02.2020 г. на министъра на земеделието, храните и горите е одобрен окончателен специализиран слой Площи, допустими за подпомагане за кампания 2019 г. На 04.12.2019 г., от Вилимпекс ЕООД до министъра на земеделието, храните и горите е подадено възражение, с което дружеството е изразило несъгласие с проекта на специализирания слой Площи, допустими за подпомагане за кампания 2019 г., като е отправило искане същият да бъде преразгледан по отношение на пет парцела, за които е установено несъответствие между декларираните и допустимите площи. Имотите се намират в землището на с. Скала, и са с общ площ от 17.92ха, и са заявени за подпомагане през 2019 г. За да отмени обжалваното уведомително писмо съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата от закона писмена форма, но при липса на мотиви относно фактическите и правни основания, въз основа на които органът е приел, че заявените за подпомагане суми следва да бъдат намалени. В тази връзка е посочил, че в оспореното уведомително писмо не са изложени фактически и правни основания, които да са послужили за крайния резултат, изразяващ се в намаляване на сумите за подпомагане. Изложил е съображения, че би следвало мотивите за отразените в таблица 1 намаления да се извеждат от разясненията за съдържанието на всяка колона. Анализирайки разясненията относно колона 3 Намаления на таблица 1 от уведомителното писмо, е приел, че всяка от посочените точки по същество съдържа различни предпоставки, въз основа на които се стига до определено намаление, но същите предполагат наличие на различни фактически констатации. Посочил е, че в уведомителното писмо не са изложени никакви фактически констатации, за да се определи дали същите съответстват на някоя от посочените в разясненията под таблиците хипотези. Посочил е още, че волята на административния орган не би могла да се установи и от придружаващите акта и приложени към административната преписка писмени доказателства, които по своето същество съдържат единствено подадените от жалбоподателя заявления за подпомагане, от които единствено се установяват заявените за подпомагане площи и избраните за подпомагане схеми и мерки. Посочил е, че видно от представените резултати за автоматични проверки, извършвани при подаване на всяко едно от заявленията, на този етап не са установени нарушения. Извод за приложението на някое от правните основания не може да се изведе и от представените с преписката данни за подадено от кандидата заявление за възникване на форсмажорни обстоятелства (пожар) и документи към него, доколкото въобще от преписката не става ясно дали тези обстоятелства са взети предвид от административния орган или заявлението е оставено без уважение. Относно представеното от административния орган становище е посочил, че евентуалните доводи на административния орган, въз основа на които са определени намаленията на заявената субсидия, биха могли да се изведат от него. Позовавайки се на ТР 16/31.03.1975 г. на ОСГК на ВС е приел, че е недопустимо административният акт да се мотивира във фазата на съдебното производство след представяне на административната преписка и провеждане на съдебно заседание. Отделно от това е изложил съображения, че за да се приеме, че мотивите са установими от съдържанието на други документи по преписката, то актът надлежно следва да препраща към тях, а в случая уведомителното писмо не препраща към нито един документ, било то представен с преписката или въпросното становище. Изложил е и съображения, че липсата на мотиви в оспорения административен акт, не може да се санира от обстоятелството, че жалбоподателят е бил уведомен, че част от заявените площи за подпомагане са били определени като недопустими с определянето на специализирания слой Площи допустими за подпомагане . Правилно съдът е приел, че оспореното уведомително писмо е издадено от компетентен орган, но е немотивирано, с което не е спазено изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК административният акт да съдържа правните и фактически основания за издаването му. От изложеното в таблиците и поясненията под таблиците на Уведомително писмо изх. 02-020-2600/11894 от 04.08.2021 г. не може да се установи причината (фактическите основания), поради която е отказано подпомагането и правните основания, под които са подведени установените от органа фактическите такива. Причината за намаляването на исканата субсидия (причината за частичния отказ за подпомагане) е установена едва в хода на съдебното производство. Мотивите на съда са правилни и не следва да се преповтарят като настоящата инстанция препраща към тях на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК. Неоснователно в касационната жалба се сочи, че административният акт е мотивиран, предвид това, че в оспореното писмо е налице препращане към определен документ, а именно заявление за подпомагане с УИН [номер], както и че Вилимпекс ЕООД е запознато с отчетените грешки още на ниво административни проверки с подписването на бланката с резултатите от автоматичните проверки. В чл. 10б, ал. 1 от Наредба 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания (Наредба 5/2009 г.) е посочено, че Държавен фонд Земеделие Разплащателна агенция, уведомява кандидата чрез уведомително писмо за извършените оторизации и плащания по схемите и мерките по чл. 1 по реда на АПК. Законът за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) и цитираната наредба не отменят изискването за мотивиране на акта. Органът дължи посочване на правни и фактически основания за постановения отказ за подпомагане. Наличието им, както е посочил и решаващият съд, е гаранция за правото на защита на земеделския производител, а така също и гаранция за възможността за извършване на съдебна проверка на оспореното уведомително писмо. Вярно е соченото от касационния жалбоподател, че мотивите на акта, съгласно ТР 16/1975 г. на ОСГК на РБ, може да се съдържат и в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт от помощни и подчинени на издателя на акта органи. Това е посочено и от решаващият съд. Но в настоящия случай подобна хипотеза не е налице. Липсва позоваване в административния акт на такива документи. Такива не са и представени като част от административната преписка. От доказателствата събрани по делото е установено, че подпомагането е отказано поради непопадане на площи от заявени за подпомагане парцели в слоя Площи допустими за подпомагане . В уведомителното писмо липсва каквото и да е позоваване на Заповед РД-09-228/28.02.2020 г. на министъра на земеделието, храните и горите, с която е одобрен окончателен специализиран слой Площи, допустими за подпомагане за кампания 2019 г. Липсва позоваване и на друг документ съставен в хода на издаване на уведомителното писмо, от който да е ясно защо е отказано подпомагането. Посоченото в писмото, че общата оторизирана сума е изчислена чрез Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК) след извършването на задължителни административни проверки и/или проверки на място (в съответствие с чл. 37 от ЗПЗП) на данните в подаденото заявление за подпомагане и че тези данни са сравнени със съответната налична информация, съдържаща се във външните регистри на ИСАК, поддържани на основание чл. 30 от ЗПЗП не изпълнява изискването за позоваване на друг документ в който се съдържат мотивите на частичния отказ. Към административната препика не е приложено доказателство, какво точно е установено при извършените проверки и съпоставянето им с наличната информация. Липсва каквото и да е обсъждане на подадените заявления за наличие на форсмажорни обстоятелства. Не се установява дали органът е разгледал това заявление и дали и защо не го е уважил. Липсата на мотиви относно заявлението за форсмажорни обстоятелства е пречка да се установи дали пожарът е причина за непопадането на площи от заявените парцели в специализирания слой или има друга причина за това. Неоснователно в касационната жалба се сочи, че земеделският стопанин е бил уведомен за причините за отказаното подпомагане още при подаване на заявлението за подпомагане, с оглед отразеното в бланката Резултати от автоматични проверки на въведените данни в заявление за подпомагане по директни плащания за кампания 2019 г. . Видно от посоченото в самата бланка автоматичните проверки се извършват въз основа на наличните към момента на извършването им данни и не представляват административни проверки по смисъла на чл. 37 ЗПЗП. Отделно от това съгласно чл. 10а, ал. 3 от Наредба 5/2009 г. автоматичните проверки по ал. 1 се извършват въз основа наличните към момента на извършването им данни в ИСАК и не представляват административни проверки по смисъла на чл. 37 от ЗПЗП. По делото е установено, че при автоматичните проверки на заявлението не са открити грешки по изложените от ответника причини за постановения частичен отказ за подпомагане, поради което няма как кандидатът да е уведомен за наличието на такива, каквато теза поддържа ответникът. По изложените съображения решението следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски следва да се уважи в доказан по делото - 1040 лв. договорено и заплатено възнаграждение за един адвокат. Бланкетното възражение за прекомерност на касатора е неоснователно и не следва да се уважава предвид предмета на делото. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо предл. първо АПК, Върховният административен съд, пето отделение