Решение № 4092 от 16.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6760/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт София-град (ТП на НОИ София-град) против Решение 2707/23.04.2024 г. по адм. дело 9656/2023 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ), с което е отменено Решение 2153-21-181/18.09.2023 г. на директора на ТП на НОИ София-град, с което на основание чл. 117, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) е оставена без уважение жалбата против разпореждане [номер]/01.02.2023 г. на длъжностно лице по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ София-град и преписката е изпратена на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО при ТП на НОИ София-град за ново произнасяне по същество по подаденото заявление, съобразно дадените в решението указания по тълкуването и прилагането на закона. Наведените в жалбата възражения за неправилно приложение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост са относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата в цялост, както и присъждане на разноски за държавната такса и юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. При претендирано от ответната страна адвокатско възнаграждение се прави възражение за прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Ответникът по касационната жалба В. П. П. от гр. София, чрез процесуален представител адвокат Т. Радуцов оспорва касационната жалба като неоснователна. Счита, че решението на административния съд следва да бъде оставено в сила като правилно. В условията на алтернативност претендира отмяна на оспорения административен акт и решаване на спора по същество. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура поддържа заключение за неоснователност на касационното обжалване и законосъобразност на постановения съдебен акт. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Като провери решението съобразно изискванията на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба срещу него за основателна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Решение 2153-21-181/18.09.2023 г. на директора на ТП на НОИ София-град и потвърденото с него разпореждане [номер]/01.02.2023 г. на длъжностно лице по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ София-град, с което на В. П. П. от гр. София е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ОСВ) при условията на чл. 68, ал. 3 КСО, като не му е зачетен осигурителен стаж в Железопътен завод Г. Димитров и в ДФ Строймашинженеринг . От фактическа страна е установено, че ответникът е депозирал заявление с вх. МП-145978/08.12.2014 г. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по реда на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО, като е представил документи за осигурителен стаж, а именно: трудова книжка 369/01.11.1976 г., удостоверение обр. УП-30, с изх. 135/03.02.1987 г., изд. от осигурителя ЖПЗ Г. Димитров" и удостоверение, образец УП-3, с изх. 295-3/29.04.2003 г. за периода 01.01.1983 г. - 30.10.1986 г., издадено от ДФ Строймашинженеринг . Административното производство по подаденото заявление е спряно във връзка с постъпил сигнал до компетентните органи за установяване истинността на предадените в отдел Осигурителен архив на ТП на НОИ София-град разплащателни ведомости. С Определение от 13.02.2015 г. по адм. дело 785/2015 г. съдът е отменил разпореденото спиране и е изпратил преписката на длъжностното лице по ПО при ТП на НОИ София-град за продължаване на административното производство. След възобновяване на пенсионното производство, с разпореждане [номер]/200 от 15.06.2015 г., е постановен отказ за отпускане на исканата пенсия. Същото е потвърдено с Решение 2153-21-319/28.10.2019 г. на директора на TП на НОИ София-град. Недоволен от постановеното разпореждане, В. П. е обжалвал същото по съдебен ред, като с Решение 2179/02.04.2021 г. на АССГ по адм. дело 13392/2019 г., оставено в сила с Решение 12392/03.12.2021 г. на ВАС по адм. дело 6009/2021 г., решението на директора на ТП на НОИ София-град е отменено и преписката е изпратена на длъжностното лице по чл. 98 от КСО при ТП на НОИ София-град за ново произнасяне по заявлението на В. П. за отпускане на лична пенсия за ОСВ - при съблюдаване на дадените от съда указания по тълкуването и прилагането на закона. По искане на В. П. към доказателствата по делото на АССГ са приобщени посочените в предходното изречение административни дела. В изпълнение на указаното от съда е постановено разпореждане от 01.02.2023 г., с което пенсионният орган е отпуснал на настоящия ответник лична пенсия за ОСВ при условията на чл. 68, ал. 3 КСО, като не му е зачел осигурителен стаж в ЖПЗ Г. Димитров и в ДФ Строймашинженеринг . Същото е потвърдено с оспореното пред първата инстанция Решение 2153-21-181/18.09.2023 г. на директора на ТП на НОИ София-град. Административният орган е обсъдил представените от В. П. документи, удостоверяващи трудовия му стаж, като е изложил съображения за незачитането на част от стажа при определени осигурители. Приел е, че на стр. 5 от Трудова книжка 369/01.11.1976 г. не е посочено предприятието-издател и същата не е подпечатана с печата на предприятието по начин, който да засегне двете й страници. На стр. 10-15 от книжката са вписани периоди в ЖПЗ Г. Димитров и във Вагонно депо София-Надежда, а на стр. 16-19 в ДФ Транстехника СО Вагоностроене , досежно които са установени много неточности, сред които: невъзможност лицето да се е обучавало по специалността шлосер-монтьор в СПТУ по приборостроене Емил Попов за периода 1970 г. - 1973 г., като едновременно с обучението си да е полагало и труд на пълен работен ден в ЖПЗ Г. Димитров през периода 01.11.1972 г. 04.09.1973 г. Изтъкнато е, че е налице липса на възможност на лицето В. П. да е било разрешено полагането на труд при тежки и вредни за здравето му условия на труд, тъй като е бил на [възраст], като освен това е изключено същият е заемал длъжност с.т. монтьор по ремонта на машините в леярен цех" на ЖПЗ Г. Димитров , която не съответства на специалността, по която е обучаван, и за която е нямал изискуемата квалификация. На следващо място административният орган е приел, че удостовереният на стр. 16 от Трудова книжка 369/01.11.1976 г. на ответника стаж при ДФ Транстехника СО Вагоностроене за периода 01.01.1983 г. 30.10.1986 г. е стаж от несъществуващ осигурител, тъй като никога не е съществувала единна фирма ДФ Транстехника СО Вагоностроене , както и че за същия период на В. П. от Министерството на младежта и спорта е издаден образец УП-3 УП-22- 22 19.10.2022 г. за това, че П. е работил като инструктор ЛФК за периода от 05.12.1984 г. до 31.03.1986 г. По отношение на образец УП-30 135/03.02.1987 г., издаден от ЖПЗ Георги Димитров" София, са констатирани следните нередовности: подпечатано е с печата на ДСО БДЖ (несъществуващ към датата на издаването му осигурител), което наименование не отговаря на действителното название на обединението към датата на издаване на документа - 03.02.1987 г.; в образеца не е посочено къде се намират изплащателните документи, въз основа на които същият е издаден; вписано е обстоятелството, че трудът е първа категория съгласно т. 4 н от ПКТП, вместо правилната норма - т. 4а, б. н от ПКТП (отм.), уреждаща категорията труд на работници, непосредствено заети в леярското производство на черни метали, по списък на професиите, утвърден от Комитета по труда и социалното осигуряване. За представеното от ДФ Строймашинженеринг удостоверение обр. УП-2 с изх. 295-2/29.04.2003 г. за осигурителен доход за периода от 01.01.1983 г. до 31.12.1985 г. административният орган е установил следното: образецът е подпечатан с печат на друго дружество (ДФ Стройманшинженеринг ); вписан е неправилно Булстат номер, който не е съществувал към датата на издаване на удостоверението; отбелязано е име и ЕГН на В. П., изискване за каквото отбелязване не е имало към датата на издаване на удостоверението; в бланката на образеца фигурира графа часове", което е въведено като реквизит от 01.01.2005 г.; не е отразено и обстоятелството, че от 31.03.1993 г. по отношение на ДФ Строймашинженеринг е открито производство по несъстоятелност; образецът е подписан за ръководител от лице И. Р.". Съгласно решението на СГС, ФО от 13.08.1990 г. за регистриране на ДФ Строймашинженеринг последната се представлява от Д. Р. К., като в удостоверение на СГС от 20.05.2011 г. като представляващ фирмата също е посочен Д. Р. К.. Идентични пороци са установени и по отношение на удостоверение, образец УП-3, с изх. 295-3/29.04.2003 г., удостоверяващ стажа на ответника в ДФ Строймашинженеринг , вкл. е прието, че в образеца не е посочено къде се намират изплащателните документи, въз основа на които е издаден; отбелязано е грешно правно основание за категоризирането на стажа - чл. 4 н от ПКТП, вместо разпоредбата на т. 4а. б. н от ПКТП (отм.); същият период (от 01.01.1983 г. до 30.10.1986 г.) е вписан в Трудова книжка 369, издадена на 01.11.1976 г., без посочване на издалото я предприятие, като стаж, придобит в ДФ Транстехника СО Вагоностроене , и е прието, че липсва правоприемство между ДФ Строймашинженеринг и СО Вагоностроене и ДФ Транстехника . Административният орган е събрал и документи от Бюрото за обслужване на дипломатическия корпус (БОДК), видно от които в автобиографията си, депозирана с молба от 01.08.1992 г. за постъпване на работа в БОДК, В. П. не сочи да е работил в ЖПЗ Георги Димитров - София, в ДФ Строймашинженеринг и във Вагонно депо София - Надежда. Според автобиографията, през 1979 г. същият е бил приет във ВИФ Георги Димитров като студент редовно обучение и след завършване на следването си е работил в сферата на спорта . В оспорения пред АССГ административен акт е констатирано, че ответникът е бил записан за студент в редовна форма на обучение във ВИФ Г. Димитров" на 06.11.1980 г., която променил в задочна със заповед на ректора от 13.09.1982 г. В първоинстанционното производство от страна на директора на ТП на НОИ София-град е оспорена истинността на описани в молба на лист 203 по делото документи. С определение от 15.01.2024 г. съдът е открил производство по реда на чл. 193 ГПК и е допуснал изготвяне на заключение по съдебно графична експертиза със задача вещото лице да установи дали подписите за гл. счетоводител и за ръководител на ДФ Транстехника СО Вагоностроене , положени в правоъгълния печат на стр. 19 в трудовата книжка на ответника, са идентични с тези за гл. счетоводител и ръководител в образците УП-2 и УП-3, издадени от ДФ Строймашинженеринг . В обжалвания в настоящото производство съдебен акт първоинстанционният съд е достигнал до правния извод, че оспореното решение е издадено от материално компетентен орган, в изискуемата от закона форма, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Приел е за установено, че директорът на ТП на НОИ София-град е игнорирал част от събраните доказателства, като не е изпълнил задължението си по чл. 36, ал. 1 АПК да събере служебно всички доказателства, относими към конкретния случай. Приел е също така, че въпреки констатацията на органа за липсата на приети за съхранение изходящи дневници и Заповеди, свързани с трудовата дейност , не са събрани доказателства дали В. П. фигурира във ведомостите за заплати на осигурителя ЖПЗ Георги Димитров през спорните периоди, във връзка с които се твърди от лицето наличието на трудов стаж. Съдът е посочил, че с писмо изх. 5531-09-581#4 от 12.08.2022 г. началникът на отдел Обединен осигурителен архив в ТП на НОИ Кюстендил е информирал, че във ведомостите за заплати на осигурителя ДФ Строймашинженеринг за периода м. 01.1983 г. м. 10.1986 г. е отразено следното наименование: ДФ Транстехника СО Вагоностроене , Ж.П.Район 9 , като разплащателната документация на осигурителя е приета с Приемо-предавателен протокол 4696 от 28.07.2014 г., на който не е записано промяната на наименованието му по периоди. Решаващият съд е изложил доводи, че тези доказателства, включително и удостоверението УП-13 от 02.03.2022 г., издадено на база съхранените ведомости за заплати, разколебават изводите на административния орган за липса на трудов стаж на заявителя по отношение на осигурителите ДФ Строймашинженеринг и ЖПЗ Георги Димитров . Като неправилен е преценен изводът на административния орган за компрометирана достоверност на удостоверение обр. УП-30, с 135/03.02.1985 г. и УП-3, с изх. 295-3/29.04.2023 г. На следващо място са изложени мотиви за неуспешно провеждане на оспорването по чл. 193 ГПК. Като краен резултат първоинстанционният съд е отменил Решение 2153-21-181/18.09.2023 г. на директора на ТП на НОИ София-град и е изпратил преписката на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО при ТП на НОИ София-град за ново произнасяне по подаденото от В. П. Заявление МП-145978/08.12.2014 г. по описа на ТП на НОИ София-град по същество, съобразно дадените в решението указания по тълкуването и прилагането на закона. Решението е неправилно. При постановяване на съдебния акт съдът не е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост, включително възраженията на настоящия касатор относно компрометираната доказателствена сила на Трудова книжка 369 и останалите документи, касаещи непризнатия стаж на ответника при ДФ Строймашинженеринг и ЖПЗ Г. Димитров . От административната преписка се установява, че в изпълнение на указанията, дадени с Решение 12392/03.12.2021 г. на ВАС по адм. дело 6009/2021 г., административният орган е изискал информация за наличие на съхранявани от работодателите изходящи дневници и съответно на извършено в същите вписване на посочените като издадени от тях удостоверения, респективно да изясни и други относими въпроси. Видно от наличното по административната преписка писмо изх. 5531-09-581#2 от 02.03.2022 г., в отдел Обединен осигурителен архив , [населено място] към ТП на НОИ Кюстендил не са приети за съхранение изходящи дневници, поради което не могат да бъдат предоставени данни дали от осигурителя ДФ Строймашинженеринг са издадени образци УП-2, с изх. 295-2/29.04.2003 г. и УП-3, с изх. 295-3/29.04.2003 г. В обжалвания съдебен акт съдът не е обсъдил дали това обстоятелство отразява единствено състоянието на архива към момента на проверката и води ли до категоричен извод, че спорните удостоверения за осигурителен доход (обр. УП-2 и УП-3 от 2003 г.) не са издадени, още повече, че административният орган е отразил и друго несъответствие в същите за периода от 01.01.1983 г. до 31.12.1985 г., а именно, че са подпечатани с печат на друго дружество (ДФ Стройманшинженеринг ), а не с печат на ДФ Строймашинженеринг . В цитираното по-горе писмо от 02.03.2022 г. от осигурителния архив е удостоверено, че е приета разплащателна и трудовоправна документация на осигурителя ДФ Строймашинженеринг , съдържаща само разплащателни ведомости. В последващо писмо с дата 12.08.2022 г. от началника на отдел Обединен осигурителен архив към ТП на НОИ Кюстендил е разяснено, че във ведомостите за заплати на ДФ Строймашинженеринг за спорния период е отразено наименование ДФ Транстехника СО Вагоностроене , Ж.П. Район 9 , като разплащателната документация на осигурителя е приета с приемо-предавателен протокол от 28.07.2014 г., на който не е записана промяната на наименованието му по периоди. В нарушение на задължението си да обсъди всички, относими към спорния стаж, документи и възражения на настоящия касатор за установени несъответствия, АССГ не е изложил мотиви дали приема, че в случая е налице правоприемство между ДФ Строймашинженеринг и СО Вагоностроене и ДФ Транстехника , както и относно действителното съществуване на единна фирма - ДФ Транстехника СО Вагоностроене , чийто печат е положен на стр. 17-19 от трудовата книжка. Не е обсъдено как това кореспондира с наличното в Трудова книжка 369 на ответника вписване, че същият е започнал работа в ДФ Транстехника СО Вагоностроене на 01.01.1983 г., а органът твърди, че СО Вагоностроене е създадено едва през 1987 г., респ. регистрацията на ДФ Транстехника е обнародвана в ДВ, бр. 40 от 26.05.1989 г. В обжалваното решение на АССГ няма данни за извършена справка в публичния Търговски регистър при Агенция по вписванията относно обстоятелството дали ДФ Строймашинженеринг София в действителност (както твърди директорът на ТП на НОИ София-град) е създадена през 1990 г., пререгистрирана служебно през 2011 г., представлявана е от лице, различно от подписалото за ръководител оспорените в настоящото производство УП-2 и УП-3, както и дали същата ДФ е била в производство по несъстоятелност, респ. заличена през 2012 г. В разпита на вещото лице по назначената съдебно-графична експертиза, същото сочи, че подписите за гл. счетоводител и за ръководител в трудовата книжка и в образците (УП-2 и УП-3 от 29.04.2003 г.) имитират едни и същи подписи тези на Е. В. и и И. Р.. В обжалваното съдебно решение е прието, че все още невлязлата в сила, но вписана в оспореното УП-3 т. 4 н от ПКТП (отм.) за осигурителния стаж от ДФ Строймашинженеринг , както и неправилно вписаният в образците БУЛСТАТ (вместо ЕФН) на ДФ не води до извод за неистинност на документа, тъй като отразяването на текста за първа категория труд и новата разпоредба може да се дължи на попълване, без да се издава ново удостоверение, а да се преиздаде старо такова . Както правилно сочи директорът на ТП на НОИ София-град, при създадено съмнение в доказателствената тежест на писмения документ и наведено от страна по делото твърдение за антидатиране на същия, съдът не може да обосновава изводите си само на предположения и хипотези. Решаващият съд е свел мотивите си до това, че тези доказателства, включително и удостоверението УП-13 от 02.03.2022 г., издадено на база съхранените ведомости за заплати, разколебават изводите на административния орган за липса на трудов стаж на заявителя по отношение на осигурителя ДФ Строймашинженеринг . В същото време е игнорирано направеното в касационната жалба твърдение, че ведомостите, послужили за издаване на цитираното УП-13 за осиг. стаж за периода 01.01.1983 г. до 31.10.1986 г., удостоверяват стаж за В. П., придобит в несъществуващи в този период предприятия. Както бе посочено по-горе, разплащателната документация на осигурителя е приета с приемо-предавателен протокол през 2014 г., а се твърди, че фирмата е заличена през 2012 г. Във връзка с издаденото УП-13, съдът не е изследвал дали предаването на разплащателните ведомости в съответното териториално поделение на НОИ едва през 2014 г., т.е. след решението на съда за заличаването на осигурителя не противоречи на действалите през периода нормативни разпоредби на КСО. В нарушение на съдопроизводствените правила първата инстанция не е посочила и как гореизложеното се съотнася с изисканото от страна на касатора и неоспорено от ответника писмо с вх. 1023-21-2272#6/08.11.2022 г. от Министерство на младежта и спорта (ММС), с приложени образци УП-2 УП-22-19/19.10.2022 г. за осигурителен доход за периода от 05.12.1984 г. до 31.03.1986 г. и УП-3 УП-22-22/19.10.2022 г. за осигурителен доход за периода от 05.12.1984 г. до 31.03.1986 г. на длъжност инструктор ЛФК на осемчасов работен ден. Обосновано в касационната жалба се сочи липса на обсъждане от страна на решаващия съд и съответствието на информацията от ММС с данните от автобиографията на В. П., депозирана с молба от 01.08.1992 г. за постъпване на работа в Бюрото за обслужване на дипломатическия корпус, по повод изисканото от адм. орган трудово досие на ответника. В автобиографията ответникът не сочи да е работил в ЖПЗ Георги Димитров - София, в ДФ Строймашинженеринг или във Вагонно депо София - Надежда. В тази връзка първоинстанционният съд не е обсъдил правните последици от наличието на данни за частично, респ. пълно, припокриващ се осигурителен стаж на П. при различни осигурители. На следващо място основателни са наведените в касационната жалба оплаквания за нарушение на съдопроизводствените правила и поради липсата на подробно обсъждане на събраните по делото доказателства за непризнатия стаж на ответника в Железопътен завод Г. Димитров . Съдът е дължал произнасяне по формалните им нередовности и преценка за констатирани противоречия. В оспорената от касатора трудова книжка 396 на В. П., на стр. 10-11 са вписани периоди в Железопътен завод Г. Димитров , вкл. от 01.11.1972 г. до 04.09.1973 г. От административния орган е отхвърлена възможността за полагането на труд от страна на ответника на пълен работен ден в ЖПЗ Г. Димитров при тежки и вредни за здравето му условия на труд, като едновременно с това ответникът да се е обучавал в СПТУ по приборостроене Емил Попов . Приетото по делото писмо с вх. 1012-21-298#2/11.09.2023 г. от СПГЕ Джон Атанасов удостоверява, че в периода 1970 г. - 1973 г. действително В. П. се е обучавал по специалността шлосер-монтьор . Очевидно са налице противоречиви данни дали лицето е могло да се обучава и да работи на пълен работен ден за периода от 01.11.1972 г. до 04.09.1973 г. като ел. монтьор ремонт на машини в леярен цех . Това несъответствие, вкл. дали лицето в имало нужната квалификация за заемане на длъжността, не е преценено от съда. Според настоящия касатор, тъй като ответникът е бил непълнолетен, е невъзможно в този период да му е разрешена работа при вредни условия на труд в Железопътен завод Г. Димитров поради действалата забрана, установена в чл. 112 от Кодекса на труда от 1951 г., за работа на непълнолетни лица при посочените условия на труд. В тази връзка в обжалвания съдебен акт не се откриват мотиви по направеното от ответника възражение в писмената му защита, касаещо действителното съдържание на чл. 112 от Кодекса на труда (обн. ДВ. бр. 91 от 13 ноември 1951 г.). Ответникът твърди, че чл. 112 се отнася до констатирането на злополука от ръководителя на предприятието, а не до забрана да се възлага на непълнолетни работници или служители работа при тежки или вредни за здравето условия. Относно довода на касатора за невъзможност за едновременност на полагане на труд на пълен работен ден в ЖПЗ Г. Димитров от 01.07.1980 г. до 26.07.1983 г. и обучение на ответника в редовна форма във ВИФ Г. Димитров , считано от 06.11.1980 г., променена в задочна от 13.09.1982 г., съдът е следвало да обсъди действалата в споменатия период Наредба 54 за условията и реда, при които учащите се могат да работят през свободното от учение време и начина за заплащане на труда им, с оглед на това дали същата съдържа възможност за работа на пълно работно време от студентите. Обосновано касаторът сочи, че от съда е игнорирана и постъпилата информация от трудовото досие на ответника при дружеството Рувекс АД, според която към 12.05.2008 г. ответникът е имал трудов стаж в общ размер 15 години, 10 месеца и 26 дни, който стаж не включва спорните по делото периоди, въпреки че същите биха се отразили съществено върху месечното му трудово възнаграждение. На следващо място съдът не е обсъдил по-конкретно защо приема, че не е оборена доказателствената сила на Образец УП-30 135/03.02.1985 г. при наведено от касатора твърдение, че същото е подпечатано с печат на ДСО БДЖ неотносимо наименование на работодателя към датата на издаване на документа, т.е. дали грешката в името на осигурителя води до извод за негодно писмено доказателство, удостоверяващ осигурителен стаж и доход. В образеца не се сочи и къде се намират изплащателните ведомости, въз основа на които същият е издаден. В приобщеното по делото писмо изх. 5531-09-581#2/02.03.2022 г. от осигурителния архив в [населено място] се сочи, че по отношение на осигурителя ЖПЗ Георги Димитров с ново наименование Рейлком ЕАД, гр. София, са приети с Приемо-предавателен протокол 662 от 14.05.2009 г., които се отнасят за период от 01.11.1994 31.12.1994 г. и от 01.01.2000 г. 30.06.2009 г., ведомости за заплати, поради което проверка за лицето за периодите от м. 11.1972 г. м. 09. 1973 г., от м. 11.1975 г. м. 09. 1978 г. и от м. 07.1980 г. не може да бъде извършена. Отбелязано е също така, че разплащателната документация на осигурителя (ЖПЗ Георги Димитров ) съдържа само ведомости за заплати, като не са приети за съхранение изходящи дневници и Заповеди свързани с трудовата дейност . Съдът е ограничил мотивите си относно характера на трудовата книжка като официален удостоверителен документ (съгл. чл. 347 КТ) за вписаните в нея обстоятелства, свързани с трудовата дейност на работника или служителя, като бланкетно е приел, че в разглеждания случай оспорването й е неуспешно проведено. Разрешаването на спора по същество предполага самостоятелна преценка на събраните доказателства и обсъждането им във връзка с доводите и възраженията на страните по вътрешно убеждение, с оглед формирането на собствени на съда фактически изводи. Изпълнението на задължението за обсъждане на доказателствата и за излагане на мотиви е гаранция за правото на защита на страните в процеса и обезпечаване възможността за касационен контрол на решението. Преценката на доказателствата и излагането на изводи по същество за първи път в касационната инстанция би довело до ограничаване правото на участие на страните в делото, респ. ще ги лиши от същинска касационна проверка относно законосъобразното провеждане на съдебното производство по обжалване на административния акт. Неизлагането на мотиви налагат отмяната на постановения съдебен акт и връщането на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. При новото разглеждане съдът следва да установи фактическата обстановка, като идентифицира и изясни спорните по делото факти и обстоятелства, укаже на страните доказателствената тежест, обсъди доказателствената сила на всички относими документи и изложи мотиви по правнорелевантните факти относно осигурителния стаж на лицето в ДФ Строймашинженеринг и ЖПЗ Г. Димитров , както и да реши спора при проверка на атакувания административен акт на всички основания по чл. 146 АПК. При действието на чл. 226, ал. 3 АПК, въпросът за разноските пред настоящата инстанция следва да се реши от първоинстанционния съд при новото разглеждане на делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 2 и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК Върховният административен съд, шесто отделение,