Решение № 12226 от 11.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3752/2016 г.

Решение № 12226 от 11.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3752/2016 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството по делото е образувано по жалба на В. В. П. и Р. Д. П., подадена чрез адв. М. Л., срещу решение № 441 на Министерски съвет на Р. Б. от 27.06.2014 г., за отчуждаване на имоти и части от имот - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект: "Път II-86 "П. - Асеновград - С.", участък от км 14+860 до км 24+819" на територията на област П., в частта относно адресата и размера на определеното обезщетение за отчуждаване на части от следните имоти:

• поземлен имот с КИ 99088.11.58, намиращ се землището на квартал Д. В., община Асеновград, област П., с обща площ от 2,490 дка и начин на трайно предназначение като земеделска територия и начин на трайно ползване - за друг обществен обект, комплекс, от който имот се отчуждават 0,187 дка, с определено обезщетение в размер на 2805 лв.; в полза на "Хънтър клуб" ООД;

• поземлен имот с идентификатор 99088.11.59, намиращ се в землището на квартал Д. В., община Асеновград, област П., с обща площ от 1,109 дка и начин на трайно предназначение като земеделска територия и начин на трайно ползване - за друг обществен обект, комплекс, от който имот се отчуждават 0,423 дка, с определено обезщетение в размер на 6345 лв.; в полза на "Хънтър клуб" ООД.

Жалбоподателите поддържат, че определената цена като обезщетение за отчуждените имоти е силно занижена и не съответства на пазарните цени, както и че след 15.07.2009 г. са собственици на процесните имоти.

Ответникът по жалбата - Министерски съвет чрез процесуалния си представител поддържа становище за неоснователност на жалбата по отношение на определеното парично обезщетение и не оспорва, че актът е незаконосъобразен, в частта, касаеща адресата на отчуждителното решение.

Заинтересованите страни - министърът на регионалното развитие и благоустройството, министърът на финансите и Агенция "Пътна инфраструктура" чрез процесуалните си представители оспорват жалбата и искат отхвърлянето й като неоснователна, в частта относно размера на паричното обезщетение.

Заинтересованата страна - "Хънтър клуб"ООД не взема отношение в хода на производството.

Настоящият състав на Върховния административен съд - трето отделение, намира жалбата като подадена от надлежни страни и в срока по чл. 38, ал. 1 от Закона за държавната собственост (ЗДС) за процесуално допустима, а разгледана по същество - за частично основателна.

По делото няма спор, а и от събраните доказателства, както и от тези, представени пред административния орган се установи, че с писмо изх. № 04-19-89 от 12.06.2014 г. председателят на Управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура" е поискал иницииране на процедура по отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "Път II-86 "П.-А.-С.", участък от км 14+860 до км 24+819", на територията на община Р., община К. и община Асеновград, област П.

Със съвместен доклад от министъра на регионалното развитие и министъра на финансите, внесен в Министерски съвет е представен и проект за решение за отчуждаване на имоти - частна собственост за реализиране на държавна нужда - изграждане на посочения обект.

С Решение № 441 от 27.06.2014 г. на Министерски съвет за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавнa нуждa за изграждане на обект "Път II-86 "П.-А.-С.", участък от км 14+860 до км 24+819", на територията на област П. са отчуждени 0,187 дка от имот с КИ 99088.11.58 и 0,423 дка от имот с КИ 99088.11.59, намиращи се в землището на квартал Д. В., община Асеновград, област П., с начин на трайно предназначение земеделска територия. За така отчуждените части от имотите са определени съответно 2805 лева за първия имот и 6345 лева за втория като равностойно парично обезщетение. Паричните обезщетения са определени въз основа на доклад на независимата експертиза, назначена от административния орган, при която за определянето на средните пазарни цени на подлежащите на отчуждаване имоти в землището на кв. Д. В. са ползвани два пазарни аналога. Видно обаче от оценителския доклад л. 68 гръб, тези аналози не са посочени. При неизяснени причини, административният орган е приел пазарна цена от 15 000 лева за декар за землището на кв. Д. В. по отношение на имоти с начин на трайно предназначение земеделска територия и начина на трайно ползване за неземеделски нужди.

По отношение адресата на отчуждаемите имоти, административният орган не оспорва представения по делото нотариален акт от 15.07.2009 г., съставен от нотариус С. К. д рег. № 234 при район на действие Районен съд - Асеновград, вписан в регистрите на нотариуса под № 143, том. IV, рег. № 4532, дело № 697/2009 г. Видно от този акт и представено по делото удостоверение за сключен граждански брак № 19842/08.10.1989 г., считано от 15.07.2009 г. процесните имоти са придобити в собственост при режим на съпружеска имуществена общност от настоящите жалбоподатели В. В. П. и Р. Д. П., сключили граждански брак на 08.10.1989 г. Прехвърлител на имотите е търговското дружество "Хънтър клуб" ООД.

Във връзка с възраженията на жалбоподателите и по тяхно искане по делото е назначена съдебно-оценителна експертиза от 19.09.2016 г., приета по делото с протоколно определение от 26.09.2016 г. Заключението на вещото лице е дадено в два варианта. В първия варианти, при изчисляване на пазарната цена на имотите, подлежащи на отчуждаване, вещото лице е ползвало четири пазарни аналога, описани в таблица на страница трета от експертизата. При този вариант, вещото лице е определило размер на РПО от 43,80 лв/кв. м. за процесните имоти.

Съдът не приема този вариант, тъй като същия не отговаря на изискванията на § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС. Съгласно посочената разпоредба, пазарни цени са осреднените цени от всички сделки с имоти за покупко-продажба, замяна, учредяване на вещни права или прехвърляне на собственост срещу задължение за строителство, ипотека - обезпечаваща покупко-продажба на имот, продажбите чрез търг от държавни и частни съдебни изпълнители, държавните институции и общините, както и други възмездни сделки, с изключение на тези с предмет идеални части от имоти, по които поне една от страните е търговец, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката и вписани в службата по вписванията по местонахождението на имота.

Вещото лице е ползвало три договора за продажба на недвижими имоти частна общинска собственост, сключени на 18.05.2011 г., на 19.05.2011 г. и на 19.09.2011 г, при които продавач е община Асеновград, а купувачи са физически лица. Само фактът, че страна по тези сделки не е търговец, каквото е изискването за ползваните пазарни аналози по арг. от § 1а, т. 2, изр. първо от ДР на ЗДС, е достатъчен за съда да приеме първия вариант на експертизата за негоден. Що се касае до четвъртата ползвана сделка от първия варианта на заключението, то същата като една - единствена не може да служи за определянето на осреднена пазарна цена. Тук следва да се отбележи, че макар отчуждителното решение да предхожда допълването на § 1а, т. 2, от ДР на ЗДС с изречение трето, според което осредняването се извършва въз основа на не по-малко от две относими сделки, то това правило бе тълкувателно изведено в практиката на съда и преди допълването на закона с ДВ, бр. 105/2014 г., в сила от 23.12.2014 г. Следователно четвъртия ползван аналог - нотариален акт от 19.10.2011 г. (л. 20) като единствена сделка не следва да бъде обсъждан от съда.

Съдът кредитира втория вариант на приетата СОЕ. Този вариант е изготвен съгласно чл. 32, ал. 3, т. 1 във вр. с чл. 96 от ППЗДС. Страните по делото не оспорват начина на определяне на данъчната оценка на имотите, а и съда при служебна проверка не установява порок при определянето й. В тази връзка, съдът намира, че равностойното парично обезщетение за отчуждените части е в размер на 1689 лева за имот с КИ 99088.11.58 и 3820 лева за имот с КИ 99088.11.59.

При така приетото и като се отчете факта, че определените размери на паричните обезщетения в отчуждителният акт са по - благоприятни за жалбоподателите спрямо установените по делото размери, то съдът намира, че разглеждането на жалбата, в тази й част би било утежнило тяхното положение като правоимащи лица, в условията на инициирано от тях самите оспорване. В тази връзка съдът приема, че самоувреждането или влошаването на правното положение на жалбоподателя като резултат от опит за защита на граждански права пред съд води до извод да липса на правен интерес от разглеждането на спора по същество. При така изложеното и на основание чл. 159, т. 4 от АПК, жалбата, в частта относно размера на определеното парично обезщетение следва да бъде оставена без разглеждане, а производството прекратено в тази му част.

Що се касае до жалбата, в частта, касаеща адресатите на отчуждителното решение, същата е основателна. Съгласно събраните по делото доказателства, съдът намира, че посочването на дружеството "Хънтър клуб" ООД като собственик на процесните имоти, респ. правоимащо лице на следващите се от това парични обезщетения е постановено в нарушение на чл. 34б от ЗДС при постановяване на административния акт на 27.06.2014 г. По делото е безспорно, че считано от 15.07.2009 г. дружеството е продало имота на купувача В. В. П., който е придобил имота в съсобственост при режим на съпружеска имуществена общност заедно със съпругата си Р. Д. П. Съдът намира, че при тези данни по делото, обжалваното решение следва да бъде изменено чрез вписване на действителните собственици на имотите.

При този изход на делото, респ. частичната основателност на оспорването, искането на жалбоподателите за присъждане на разноски, придружено със списъци по чл. 80 от ГПК, следва да се уважи частично до размер от 875 лева в полза на В. П. и в размер на 800 лева по отношение Р. П.

Съдът намира за неоснователна претенцията за В. П. по отношение на заплатената държавна такса, тъй като същата е неоснователно платена по арг. от чл. 42 от ЗДС, както и по отношение заплатеният депозит за вещо лице по адм. дело 11115/2014 г. на ВАС. Д. е заплатен по отношение на прекратената частта на жалбата, породи което е недължим за възстановяване от страна на ответника. Неоснователна е претенцията за присъждане на адвокатско възнаграждение за производството по отмяна на решение № 2260/04.03.2015 г. по адм. дело № 11115/2014 г., тъй като искането за отмяна на Пенев е отхвърлено. Съдът намира за доказани разноските за адвокатско възнаграждение, направени по адм. дела № 3752/2016 г. и № 11115/2014 г. по описа на ВАС, в общ размер на 1750 лева. С оглед обаче, изхода на делото същите следва да бъдат редуцирани наполовина до размер от 875 лева.

По отношение претендираните разноски от Р. П., съдът по аналогично изложените по - горе мотиви намира за неоснователно искането за присъждане на заплатена държавна такса и депозит за вещо лице по адм. дело № 3752/2016 г. Съдът намира за доказани разноските за адвокатско възнаграждение, направени по адм. дела № 3752/2016 г. и № 11115/2014 г. по описа на ВАС, в общ размер на 1600 лева. С оглед обаче, изхода на делото същите следва да бъдат редуцирани наполовина до размер от 800 лева.

При тези съображения и на основание чл. 159, т. 4 от АПК и чл. 172, ал. 1 и чл. 143, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на Трето отделение