Решение № 102 от 23.07.2015 г. на ВКС по т. д. № 1680/2014 г.

Решение № 102 от 23.07.2015 г. на ВКС по т. д. № 1680/2014 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Бонка Йонкова Производството е по чл. 290 ГПК. С определение № 134 от 16.03.2015 г. е допуснато касационно обжалване на постановеното от Бургаски апелативен съд въззивно решение № 148 от 06.01.2014 г. по гр. д. № 338/2013 г. в частта, с която е потвърдено решение № 50 от 25.08.2011 г. по гр. д. № 1317/2010 г. на Бургаски окръжен съд в частта за осъждането на И. К. К. да заплати на [община] сумата 80 000 лв., представляваща неустойки за неизпълнение на сключени между [община] като продавач и [фирма] като купувач два договора от 09.09.2003 г. с анекси от 24.09.2003 г. за покупко - продажба на поземлени имоти УПИ I и УПИ II в кв. 70а по плана на [населено място] с идентификатори 48619,501.249 и 48619.501.328 по кадастралната карта на града, и на [община] са присъдени разноски в размер на 3 247 лв. В касационната жалба на И. К. К. от [населено място] се поддържа, че в обжалваната част въззивното решение е необосновано и постановено в нарушение на материалния закон. Навеждат се оплаквания, че въззивният съд не е съобразил релевантните за дължимостта на неустойките факти и не е взел предвид развалянето на договора, с който са уговорени неустойките. По съображения в жалбата се иска отмяна на решението, отхвърляне на исковете с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът по касация [община] - [населено място], не е заявил становище по жалбата в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК и в съдебното заседание на 10.06.2015 г. Съображения за неоснователност на жалбата са изложени в писмени бележки, изпратени по пощата на 11.06.2015 г., които не следва да се вземат предвид поради депозирането им след приключване на устните състезания по делото. Становище по жалбата не е заявено и от подпомагащата страна В. К. Г. от [населено място]. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните по делото и на поддържаните касационни основания, в съответствие с правомощията по чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното: За да потвърди решението на Бургаски окръжен съд в частта, с която са уважени предявените от [община] срещу И. К. К. обективно съединени искове с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД, Бургаски апелативен съд е приел, че в качеството на купувач по сключени с [община] два договора от 09.09.2003 г. за продажба на недвижими имоти, частна общинска собственост, ответницата не е изпълнила поетите с т. 7.5 от договорите задължения за извършване на инвестиции в закупените имоти, поради което дължи на ищеца - продавач уговорените в т. 9.4 на договорите неустойки за пълно неизпълнение на задълженията. Изводът за наличие на основание за присъждане на неустойките е аргументиран с влязлото в сила решение № 184 от 05.11.2013 г. по т. д. № 806/2012 г. на ВКС, II т. о. С решението, след отмяна на предходно въззивно решение по гр. д. № 304/2011 г. на Бургаски апелативен съд, са уважени конститутивни искове на [община] с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД и са развалени договорите за продажба от 09.09.2003 г. поради пълно неизпълнение на задълженията на ответницата - купувач по т. 7.5 за извършване на инвестиции в закупените имоти. Размерът на неустойките - по 40 000 лв. за всеки от договорите, е определен в съответствие с подписаните на 24.09.2003 г. анекси, с които е предвидено, че за неизпълнение на задълженията по т. 7.5 купувачката дължи неустойки по т. 9.4 в размер на неизпълнената част до 40 000 лв., но не по-малко от 24 000 лв. Въззивният съд е приел, че съдържащите се в анексите уговорки са действителни и обвързват ответницата с отговорност за плащане на неустойки в максималния размер от 40 000 лв., предвид пълното неизпълнение на задълженията за инвестиции. Изложил е съображения, че неустойките не са уговорени за забава, а за договорно неизпълнение, и по волята на страните се дължат наред с последицата по чл. 87, ал. 3 ЗЗД - разваляне на договорите. Касационното обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, след като в производството по чл. 288 ГПК е констатирано, че въззивният съд е разрешил значимия за изхода на делото правен въпрос за възможността да се присъди неустойка за пълно неизпълнение на двустранен договор, който е развален с обратно действие по реда на чл. 87, ал. 3 ЗЗД, в противоречие със задължителната практика на ВКС по чл. 290 ГПК в решение № 17 от 09.03.2010 г. по т. д. № 414/2009 г. на I т. о. С посоченото решение Върховният касационен съд се е произнесъл по въпроса дължи ли се неустойка за неизпълнение, след като договорът е развален. В решението е прието, че отговорността за вреди, поради разваляне на договора, под формата на неустойка може да се търси единствено, ако подобен вид неустойка за такава хипотеза е бил изрично предвиден в клаузите на сключения договор. Изразено е разбиране, че след като развалянето на договора освобождава изправната страна от задължението й с обратна сила и изключва възможностите по чл. 79 ЗЗД, развалящият не може да иска да бъде обезщетен за вредите от неизпълнението на поетото от насрещната страна задължение с неустойката, уговорена в разваления договор за случай на договорно неизпълнение. Решението е постановено по иск за заплащане на неустойка за забава, уговорена в развален с обратно действие двустранен договор, но възприетото в него разрешение е принципно и е приложимо за всяка неустойка, претендирана като обезщетение за вреди от неточно изпълнение на двустранен договор, който е развален с обратно действие преди или едновременно с предявяване на иска по чл. 92, ал. 1 ЗЗД. В тази насока са и задължителните указания в Тълкувателно решение № 7/2013 от 13.11.2014 г. по т. д. № 7/2013 г. на ОСГТК на ВКС, според които дължима в хипотезата на двустранен договор, развален с обратно действие поради виновно неизпълнение на длъжника, е единствено неустойка за разваляне на договора, ако такава е била уговорена. Задължителната практика в решение № 17 от 09.03.2010 г. по т. д. № 414/2009 г. на I т. о. се споделя напълно от настоящия състав на ВКС. Неустойката, съгласно чл. 92, ал. 1 ЗЗД, обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Като форма за обезщетяване на вреди от договорно неизпълнение неустойката се дължи само ако страните са уговорили предварително в договора, че в случай на виновно неизпълнение на точно определено задължение длъжникът дължи на кредитора неустойка за вредите от неизпълнението. Размерът на неустойката и видът на договорното неизпълнение, за което тя се дължи, също са предмет на уговаряне в договора. Виновното неизпълнение на договорно задължение поражда за изправната страна правата по чл. 79 ЗЗД. Съгласно чл. 79, ал. 1 ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението, заедно с обезщетение за забава, или да иска обезщетение за неизпълнение. Освен с правата по чл. 79 ЗЗД, изправният кредитор по двустранен договор разполага и с потестативното право да развали договора по реда и при предпоставките на чл. 87 ЗЗД. В случай на разваляне на договора кредиторът има право на обезщетение за вредите от неизпълнението - чл. 88, ал. 1, изр. 2 ЗЗД. Развалянето на договора по правило има обратно действие, освен при договорите за продължително или периодично изпълнение - чл. 88, ал. 1, изр. 1 ЗЗД. Когато договорът не е за продължително или за периодично изпълнение с упражняване на потестативното право на кредитора по чл. 87 ЗЗД се заличават с обратна сила, към момента на сключване на договора, всички породени от него права и задължения. Обратното действие на развалянето освобождава страните от облигационната обвързаност, възникнала в резултат на сключване на договора, и създава за всяка от тях вторично задължение за връщане на разменените престации поради отпадане на основанието за извършването им. Развалянето на договора с обратно действие засяга и съдържащите се в него уговорки относно последиците от неизпълнението и обезщетяването на претърпените от изправната страна вреди, какъвто характер има уговорката за заплащане на неустойка като форма за обезщетяване на вредите от договорното неизпълнение. Поради това, както е прието и в решението по т. д. № 414/2009 г. на ВКС, I т. о., развалящият не може да иска да бъде обезщетен за вредите от неизпълнението с уговорената в разваления договор неустойка. Основанието да се претендира неустойка е договорът и по тази причина претенцията за заплащането й е съвместима само с договорната отговорност за неизпълнение по чл. 79 ЗЗД, но не и с развалянето на договора. Обвързването на неизправната страна със задължение за плащане на неустойка по развален двустранен договор е възможно само в хипотезата, когато неустойката е уговорена за случай на разваляне на договора с цел да обезщети изправната страна за вредите от развалянето, които не са тъждествени с вредите от договорното неизпълнение. За вредите от неизпълнението, послужило като основание за разваляне на договора, изправната страна може да търси обезщетение по общия ред - чл. 88, ал. 1, изр. 2 ЗЗД. В съответствие с изложеното на поставения в производството по чл. 288 ГПК правен въпрос следва да се отговори в смисъл, че не може да се присъди неустойка за пълно неизпълнение на двустранен договор, когато договорът е развален с обратно действие по реда на чл. 87, ал. 3 ЗЗД. В зависимост от отговора на правния въпрос, обусловил допускане на касационното обжалване, въззивното решение за уважаване на исковете с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД е неправилно поради нарушение на материалния закон. В т. 9.4 от сключените на 09.09.2003 г. договори за продажба, изменени с анексите от 24.09.2003 г., страните са уговорили, че в случай на неизпълнение на поетите с т. 7.5 задължения за извършване на инвестиции в закупените имоти купувачката И. К. дължи на продавача [община] неустойки в размер на неизпълнената част от инвестициите до 40 000 лв. Уговорени по този начин - в размер на неизпълнената част от инвестициите, неустойките са предназначени да обезщетят продавача за вредите от неточното в количествено отношение изпълнение, т. е. от частичното или пълно неизпълнение, на задължението на купувача по т. 7.5 и да заместят липсващото изпълнение. Заплащането на неустойка за неточно изпълнение на договора е свързано с реализиране на договорната отговорност по чл. 79 ЗЗД, която в случая не може да намери приложение, предвид развалянето на договорите за продажба по съдебен ред като последица от уважаването на конститутивните искове на продавача по чл. 87, ал. 3 ЗЗД. Предвид естеството на договорите, развалянето има обратно действие - чл. 88, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, и с влизане в сила на решението по чл. 87, ал. 3 ЗЗД страните са освободени от облигационната си обвързаност с уговорените в развалените договори задължения, в т. ч. и от задълженията за заплащане на неустойки, предвидени за случай на неточно изпълнение на договорите. Развалянето на договорите с обратно действие лишава продавача от правото на неустойки по т. 9.4, които са уговорени за неточно в количествено отношение изпълнение на задълженията на купувача за инвестиции, а вследствие на развалянето купувачът е освободен от тези задължения. Дължимостта на неустойките по т. 9.4 не може да бъде обоснована с договорните клаузи на т. 9, изр. 2, предвиждащи те да се дължат независимо от развалянето на договорите. След като продавачът е упражнил правото си да развали договорите и след като неустойките са уговорени за обезщетяване на вреди от неизпълнението на договорите, а не от развалянето на договорите, липсва правно основание за присъждане на неустойките и исковете за заплащането им са неоснователни. Като е уважил исковете по чл. 92, ал. 1 ЗЗД, въззивният съд е нарушил материалния закон - чл. 92, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 88, ал. 1 ЗЗД и чл. 79 ЗЗД, и е постановил неправилно решение. По изложените съображения въззивното решение следва да бъде отменено в допуснатата до касационно обжалване част и тъй като не се налага повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия, спорът следва да се разреши по същество от настоящата инстанция като се отхвърлят предявените от [община] срещу И. К. К. обективно съединени искове с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за сумата 80 000 лв. Въззивното решение следва да се отмени и в частта за разноските. С оглед изхода на делото по исковете с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД на касаторката следва да се присъдят разноски чл. 78, ал. 3 ГПК в размер на 3 600 лв., за които е направено искане и е представен списък по чл. 80 ГПК. Мотивиран от горното и на основание чл. 293, ал. 2 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,