Решение № 12779 от 23.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1230/2018 г.

Решение № 12779 от 23.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1230/2018 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Ш. Х., гражданин на Афганистан, против решение № 846/13.12.2017 г., постановено по адм. дело № 682/2017 г. по описа на Административен съд - Хасково. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение поради постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалноправните разпоредби - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено като неправилно с произтичащите от това правни последици. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател Ш. Х., гражданин на Афганистан, не се явява. Представлява се от назначения служебен защитник адв. Дюлгеров, който поддържа касационната жалба, а по същество иска отмяна на атакуваното с нея съдебно решение по съображения, изложени устно - в хода по същество. Ответникът, председателят на Държавна агенция за бежанците (ДАБ), редовно призован, се представлява от юриск. Г. Миланова, която оспорва касационната жалба, представя актуална справка за ситуацията в Афганистан и докладна записка, от която е видно, че жалбоподателят е напуснал самоволно териториалното поделение на ДАБ, а по същество твърди правилност на обжалвания с жалбата съдебен акт. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, намира че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Ш. Х., гражданин на Афганистан, против решение № 10144/22.05.2017 г. на председателя на ДАБ при МС, с което на чужденеца е отказано предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут. За да стигне до този правен резултат, административният съд е приел, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма и реквизити по чл. 59 от АПК, в съответствие с административнопроизводствените правила и действащите материалноправни разпоредби. Съдът е установил липса на нарушение на правилото на чл. 75, ал. 2 от ЗУБ, тъй като от данните по преписката, както и от съдържанието на процесното решение, не се установява пропуск от страна на органа да изследва твърдян факт от бежанската история, свързан с личното му положение. Административният съд е приел, че изложените от жалбоподателя причини за напускане на страната му по произход не съставляват материалноправно основание за предоставяне на чужденеца на статут на бежанец по смисъла на чл. 8, ал. 1 ЗУБ. Установил е, че от изнесената от чужденеца бежанска история, е видно, че същият, респ. неговото семейство, не са били лично преследвани в родината си поради тяхната етническа принадлежност, раса, религия, принадлежност към определена социална група или партия или поради политическо убеждение, като не се обосновава и наличие на реална опасност от бъдещо такова преследване в страната му на произход в някоя от хипотезите по чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Съдът е счел, че причината, поради която оспорващият е напуснал Афганистан е търсене на по-добър стандарт на живот, което е приел за оправдана житейска реакция, но не и предпоставка за предоставяне статут на бежанец по чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Съдът е приел, че спрямо жалбоподателя не се установят и предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут, тъй като чужденецът не е бил принуден да напусне държавата си по произход поради реална опасност от изтезание, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Съдът е приел, че в разглеждания случай чужденецът не навежда като причина за напускане на родната си страна наличието на опасност да бъде осъден на смъртно наказание или екзекуция или пък да бъде подложен на изтезание, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Съдът е приел за основателен и обоснован извода на административния орган, че нормата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, визираща наличие на тежки заплахи срещу живота и личността на чужденеца като цивилно лице поради безогледно насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт, не намира приложение в конкретния случай. Съдът е заключил, че, въпреки проявите на въоръжени сблъсъци в Афганистан, не са налице данни за проявя на такъв въоръжен конфликт, който да обхваща цялата територия на страната на оспорващия. По тази причина съдът е приел, че въпреки значителната степен на несигурност и проявите на насилие на територията на Афганистан, обществено-политическата ситуация в тази държава не може да се квалифицира като достигнала такава степен на безогледно насилие, което да определи характера му като въоръжен конфликт по смисъла на това понятие, възприето в решение на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело C-465/07 по тълкуването и прилагането на чл. 15 буква в) от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. В заключение съдът е приел, че не е налице специфичната хипотеза по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут, както и че не се установява да са налице и основанията, визирани в чл. 9, ал. 6 и ал. 8 от ЗУБ за предоставяне на такъв статут. Съдебното решение е валидно, допустимо и правилно. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение споделя изцяло фактическите и правни изводи на административния съд. Правилно Административен съд - Хасково, изхождайки от събраните по делото писмени доказателства, подробно анализирани от него, е приел, че не са налице фактическите основания за предоставяне статут на бежанец на молителя, изчерпателно изброени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Няма данни и липсват твърдения от чужденеца – жалбоподател за проявен спрямо него акт на преследване от страна на официалните власти в Афганистан. Съгласно чл. 8, ал. 1 ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ под "преследване" следва да се разбира нарушаване на основните човешки права или съвкупност от действия, които водят до нарушаването им, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. В настоящият случай от събраните по делото доказателства не може да се направи извод, че търсещият закрила е бил обект на преследване. Спрямо него не е упражнявано физическо насилие и той не твърди да е бил обект на репресии поради своята етническа и/ или религиозна принадлежност. В проведените интервюта жалбоподателят е заявил, че напускането на Афганистан е свързано с безработицата в страната му по произход, бедността, в която живее и желанието му да отиде в Европа в търсене на по-добри условия за живот, за да може да помага на семейството си. Видно от данните от самото интервю е, че чужденецът не съобщава да е бил заплашван или преследван. Причината да напусне родината си може да се определи като икономическа - липсата на работа, респективно средства за живеене. Изнесените от Ш. Х. факти не обосновават основателен страх от преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради неговото политическо мнение и/или убеждение, които да мотивират нежеланието му да се завърне в държавата си по произход. Жалбоподателят не твърди за осъществено спрямо него преследване и по смисъла на чл. 8, ал. 2 - 5 от ЗУБ, както и за риск от бъдещо такова. Не се установява в страната му по произход жалбоподателят да е имал проблеми с официалните власти, да е бил задържан или преследван или пък да е съществувал риск от такива действия спрямо него, за да се обоснове извод, че спрямо него са налице основанията за предоставяне на бежански статут по смисъла на чл. 8 ЗУБ. При установената по делото фактическа обстановка правилен е изводът на първоинстанционния съд, че не са налице основания за предоставяне на чужденеца на статут на бежанец по смисъла на чл. 8 от ЗУБ. Обосновани са изводите на първоинстанционния съд и за това, че не са налице материалноправните предпоставки за уважаване молбата на Ш. Х. и за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Правилно съдът, предвид данните и твърденията, съдържащи се в интервюто на молителя, е приел, че липсват доказателства същият да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. От бежанската история на касатора не се установява същият да е бил обект на тежко посегателство, представляващо тежка и лична заплаха за живота и здравето му, не са установени намеси в личната сфера на лицето, вследствие на безогледно насилие, породено от въоръжен конфликт, което да даде основание за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. На база тези данни съдът обосновано е заключил, че в Афганистан към настоящия момент липсват основания да се приеме, че е налице състояние на вътрешен или международен въоръжен конфликт по смисъла на тези понятия, възприети в решение на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело C-465/07 по тълкуването и прилагането на чл. 15 буква в) от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с чл. 2, буква д) от същата директива. Съгласно това решение съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение характеристики; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. В случая тези критерии не са изпълнени. Ш. Х. не сочи данни, които да се интерпретират като състояние на реална опасност, насочена пряко към личността му. Жалбоподателят изрично е заявил, че не е бил арестуван и осъждан в държавата му по произход и не са отправяни тежки лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Обосновано съдът е приел, че въпреки наличието на данни за въоръжени сблъсъци в Афганистан, не може да се направи извод, че е налице основание за предоставяне на хуманитарен статут, засегнато в специалната хипотеза на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, единствено поради общата ситуация в Афганистан и самия факт на пребиваване на чужденеца на територията на страната. В хода на касационното производство представителят на ответника е депозирал като писмено доказателство справка МД-290/10.08.2018 г. за актуалната обществено-политическа обстановка в Афганистан към месец август 2018 г., която, предвид спецификата на производството по ЗУБ настоящата касационна инстанция следва задължително да вземе предвид при преценка законосъобразността на съдебното решение в частта, в която е отхвърлена жалбата на чужденеца срещу отказа да му бъде предоставена субсидиарна закрила по чл. 9 от ЗУБ. Видно от тази справка, процентът на жертвите, включващ смъртни случаи и ранени лица, е намалял с три единици спрямо 2017 г., като са отразени същите нива на вреди за цивилното население за същия период, в сравнение с предходната 2017 г. Общо 21 043 афганистанци са се върнали в родната си страна за периода 29 юли – 4 август 2018 г., а над 90 000 души, засегнати от антитерористични операции, природни бедствия и суша, са получили хуманитарна помощ или са участвали в обучителни дейности в цялата страна. По отношение на текущите действия за реакция – правителството на Афганистан е приело Афганистанска национална рамка за мир и развитие, представляваща петгодишен стратегически план за постигане на самостоятелност, гаранции за сигурността и стабилността на страната. Макар да се наблюдава активност на екстремисти и отделни насилствени актове, обосновано първоинстанционният съд е приел, че не се установява спрямо него да са налице сериозни и потвърдени основания да се счита, че единствено с присъствието си на територията на Афганистан, той би бил изправен пред реален риск да бъде обект на заплаха. При тези данни правилно е заключението на решаващия съд, че не са налице предпоставките на чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут на чужденеца. По тези съображения настоящата касационна инстанция намира, че решението на Административен съд - Хасково град е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение