Решение № 7996 от 22.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13247/2016 г.

Решение № 7996 от 22.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13247/2016 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Г. Ж. А. в качеството му на директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. П. при ЦУ на НАП срещу решение № 1933/25.10.2016 г., постановено по адм. дело № 2183/2016 г. по описа на Административен съд - гр. П., с което е обявена нищожността на издадения РА № Р-16002615008513-091-001/19.05.2016 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. П., в частта, в която е потвърден, респ. изменен частично с решение № 550/15.08.2016 г., поправено с решение за поправка на явна фактическа грешка № 550/23.08.2016 г. на същия директор в частите му, с които на ЕТ "Перси - П. Ч.", със седалище и адрес на управление в с. М. бани, община Минерални бани, област Х., представляван от П. Н. Ч., е начислен данък по ЗДДС, по чл. 48 ЗДДФЛ за 2009 г., 2010 г., 2013 г., 2014 г. със съответните законни лихви и са определени вноски за здравно осигуряване по ЗЗО за 2012 г. за самоосигуряващо се лице също със съответните законни лихви. Релевират се оплаквания, че обжалваното решение е постановено в противоречие с процесуалния и материалния закон, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В подробно изложени съображения касационният жалбоподател обосновава наличие на валидност на обявения за нищожен от съда ревизионен акт, анализирайки относимите разпоредби на ДОПК. Счита, че разпоредбата на чл. 119, ал. 2 ДОПК в редакцията, действаща след 01.01.2013 г., изрично определя качествата на лицата, които могат да издадат ревизионния акт и единствено тези качества следва да се установят с оглед действителността на акта. Поддържа, че хипотезата на чл. 112, ал. 2 ДОПК не определя каква длъжност следва да заема определеният от териториалния директор орган. Позовава се на практиката на Върховния административен съд от 2016 г. и обосновава извод, че когато ревизията е възложена от орган по приходите на длъжност "началник сектор", който е определен от териториалния директор, ревизията е възложена от компетентен орган по приходите по чл. 112, ал. 2, т., 1 ДОПК и това е достатъчно основание да бъде прието, че ревизионният акт не е нищожен. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново по съществото на спора, с което да бъде потвърден изцяло посоченият ревизионен акт. Иска се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба - ЕТ "Перси - П. Ч.", със седалище и адрес на управление в с. М. бани, община Минерални бани, област Х., чрез процесуалния си представител адв. Д. М., в депозиран по делото писмен отговор я оспорва по подробно изложени съображения и моли обжалваното решение да бъде потвърдено, а алтернативно - процесният ревизионен акт да бъде отменен като незаконосъобразен. В представени допълнителни писмени бележки и с оглед постановеното тълкувателно решение № 5/13.12.2016 г. на ВАС, ОС на I и II колегия, по тълк. дело № 10/2016 г. моли спорът да бъде решен по същество и да бъде отменен изцяло посоченият ревизионен акт. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна поради следните съображения: За да обяви за нищожен РА № Р-16002615008513-091-001/19.05.2016 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. П., изменен с решение № 550/15.08.2016 г., поправено с решение за поправка на явна фактическа грешка № 550/23.08.2016 г. на директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. П. при ЦУ на НАП в частите му, с които на ЕТ "Перси - П. Ч." е начислен данък по ЗДДС, по чл. 48 ЗДДФЛ за 2009 г., 2010 г., 2013 г. и 2014 г. със съответните законни лихви и са определени вноски за здравно осигуряване по ЗЗО за 2012 г. за самоосигуряващо се лице също със съответните законни лихви, първоинстанционният съд е приел, че същият е издаден от некомпетентен орган. Съдът е установил, че със заповед за възлагане на ревизия от 15.10.2015 г. на В. П. А. - началник на сектор при ТД- П. на НАП е възложена ревизия на жалбоподателя относно задължения за данък върху доходите на физическо лице. Съдът е констатирал, че за ревизиращи органи са определени В. Г. Г. - главен инспектор по приходите (ръководител на ревизията), и С. В. П. - главен инспектор по приходите. По делото е прието заверено копие на Заповед от 30.04.2014 г. на директора на ТД- П. на НАП, според която на В. П. А. - началник на сектор при ТД- П. на НАП, и на заместващата я при отсъствие С. П. П. - началник на сектор при ТД- П. на НАП, е делегирано правомощието за издаване на заповеди за възлагане на ревизии. Според съда разпоредбата на чл. 118, ал. 2 ДОПК императивно установява, че ревизионният акт се издава от органите по приходите, посочени в чл. 7, ал. 1, т. 4 ЗНАП. Съдът е стигнал да заключението, че всяко изземване на правомощия, предоставени на органите по чл. 7, ал. 1, т. 4 ЗНАП, чрез упражняването им от йерархично по-висок ред органи, включени в обхвата на чл. 7, ал. 1, т. 3 ЗНАП, би било в нарушение на съдържащата се в чл. 10, ал. 1 АПК забрана за изземване на компетентност от по- горестоящ орган. С оглед изменението на чл. 119, ал. 2 ДОПК съдът е посочил, че началниците на сектори и отдели не са сред органите по чл. 7, ал. 1, т. 4 ЗНАП и не са компетентни по степен да издават ревизионни актове. Съдът е приел, че и в хипотезите, при които правомощието за издаване на акта се упражнява колективно, некомпетентността на един от издателите рефлектира върху действителността на акта. В случая като е установил, че единият от издателите на оспорения РА не е компетентен по степен, съдът е обусловил извод, че като издаден от материално некомпетентен орган оспореният в настоящето производство РА е нищожен. Обжалваното първоинстанционно решение е неправилно постановено. Въпросът относно валидността на ревизионния акт, издаден с участието на орган по приходите, извън кръга на лицата по чл. 118, ал. 2 ДОПК, е разрешен с Тълкувателно решение № 5 от 13.12.2016 г. на Върховния административен съд - Общо събрание на I и II колегия по тълк. дело № 10 по описа за 2016 г., съгласно което ревизионен акт, който при приложимата след 01.01.2013 г. редакция на чл. 119, ал. 2 ДОПК е издаден с участието на орган по приходите, извън кръга на лицата по чл. 118, ал. 2 ДОПК във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 ЗНАП, не е нищожен. В редакцията на чл. 119, ал. 2 ДОПК, в сила до 01.01.2013 г., не са посочени изрично какви длъжности следва да заемат органите по приходите, които имат правомощие да издадат ревизионния акт. Единственото изискване на разпоредбата е този орган да бъде посочен от този, чиято е компетентността по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК за възлагане на ревизия. В действащата редакция на чл. 119, ал. 2 ДОПК императивно са посочени лицата, които издават ревизионния акт, като липсва изрично оправомощаване на органа по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК. Следователно не е необходима конкретизацията на длъжностното качество на органите. В случай на такава конкретизация, тя ще се отнася само до лицата от ревизиращия екип, определени със заповедта по чл. 113, ал. 1, т. 2 ДОПК, но не и до лицето възложило ревизията. По отношение на последното единственото изискване е да е орган по приходите по смисъла на чл. 7, ал. 1 ЗНАП. Предвид изложеното, РА № Р-16002615008513-091-001/19.05.2016 г., издаден от В. П. А. - началник на сектор, възложил ревизията, и В. Г. Г. - главен инспектор по приходите при ТД на НАП гр. П., не е нищожен, тъй като е издаден от компетентен орган. С оглед цитираното по-горе тълкувателно решение на ВАС, първоинстанционният съд на основание чл. 130, ал. 2 от Заякона за съдебната власт следва да се съобрази. Административният съд излагайки мотиви за нищожност на РА е постановил неправилно решение, което на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК следва да бъде отменено, а делото - върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, който да разгледа делото по същество, като извърши цялостна проверка за законосъобразност на оспорения акт. На основание чл. 226, ал. 3 АПК вр. § 2 ДР ДОПК при новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по разноските за производството пред ВАС. С оглед на гореизложеното и в този смисъл Върховният административен съд, Първо отделение,