Решение № 14386 от 27.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7414/2017 г.

Решение № 14386 от 27.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7414/2017 г., VI о., докладчик съдията Любомир Гайдов Производство по чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 323, ал. 1 и чл. 314, ал. 4 от Закона за съдебната власт (ЗСВ). Образувано е по жалба на Л. Й. П. - административен ръководител - председател на Върховния касационен съд срещу решение по т. 5.2 от протокол № 23 от заседанието на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, проведено на 06.06.2017 г., с което е отменено наложеното със Заповед № 657/14.03.2017 г. на Л. П. - административен ръководител на ВКС, дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 1 от ЗСВ "забележка" на С. В. Ч. - съдия във Върховния касационен съд. Жалбоподателят оспорва решението като незаконосъобразно поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, нарушение на материалноправни разпоредби на и необоснованост, водещи до несъответствие с целта на закона - основания за оспорване по чл. 146, т. 3, 4 и 5 от АПК. В съдебно заседание се представлява от юрисконсулт Стойков, поддържа жалбата и претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по жалбата - Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, редовно уведомена, не се представлява. В писмени бележки чрез процесуалния си представител В. Л. излага становище за недопустимост на оспорването направено от административния ръководител на Върховен касационен съд. Позовава се на тълкувателно решение № 7 от 30.06.2017 г. на ВАС ОСС от първа и втора колегия, по тълкувателно дело № 7/2015 г., в което ОС е приело, че ВАС няма правомощието след отмяна на решението на ВСС, с което е наложено дисциплинарно наказание, да върне преписката на органа за ново произнасяне. Ответникът по касация моли алтернативно, ако се приеме оспорването за допустимо, да бъде отхвърлено като неоснователно, тъй като решението е правилно и законосъобразно и не са налице отменителни основания по чл. 146 от АПК. Посочва, че атакуваното решение е издадено при спазване на процедурата в Закона за съдебната власт. Заинтересованата страна - съдия С. В. Ч., редовно уведомена, не се явява и не се представлява в съдебно заседание. Изразява писмено становище за неоснователност на оспорването. Със заповед № 657/14.03.2017 г. на административния ръководител на Върховен касационен съд, на основание чл. 314, ал. 1 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) във връзка с чл. 308, ал. 1, т. 1 от ЗСВ, за извършено нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 1 от ЗСВ е наложено на С. Ч., съдия във Върховен касационен съд, дисциплинарно наказание "забележка". В изпълнение на задължението си по чл. 314, ал. 3 ЗСВ административният ръководител е изпратил тази заповед и преписката по нейното издаване на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, която в заседанието, проведено на 06.06.2017 г., е разгледала заповедта и по т. 5.2 от протокола е постановила следното решение: "Отменя наложеното със заповед № 657/14.03.2017 г. на Л. П. - административен ръководител - председател на Върховния касационен съд, дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 1 от ЗСВ - "забележка" на С. В. Ч. - съдия във Върховен касационен съд. Видно от приложеното извлечение от стенографския протокол № 23 от 06.06.2017 г., в същия са налице данни за проведените разисквания по случая, както и за мнозинството, с което СК на ВСС е приела този резултат, и по какъв начин е проведено явно гласуване (приложена на л. 19 по делото справка). С жалба изх. № 386 от 16.06.2017 г. (регистрирана с вх. № ВСС-4138 от 16.06.2017 г. във ВСС) Л. П., пак в качеството си на административен ръководител - председател на ВКС, е оспорил това решение на СК на Висшия съдебен съвет. В разпоредбата на чл. 314, ал. 1 от ЗСВ, на основание на която е издадена Заповед № 657/14.03.2017 г. на административния ръководител на ВКС, е предвидено, че дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 1 се налага с мотивирана заповед на административния ръководител на съдия, прокурор или следовател, който е привлечен към дисциплинарна отговорност. Според чл. 314, ал. 3 ЗСВ, дисциплинарнонаказващият орган по ал. 1 уведомява съответната колегия на Висшия съдебен съвет за наложеното наказание по чл. 308, ал. 1, т. 1, като изпраща преписката и заповедта незабавно след връчването на привлеченото към дисциплинарна отговорност лице. Според чл. 314, ал. 4 от ЗСВ, съответната колегия на Висшия съдебен съвет в срок до един месец от получаването на заповедта по ал. 3 може да потвърди или да отмени наложеното наказание. С оспореното от председателя на ВКС решение, СК на ВСС е упражнил едно от тези правомощия като е отменил наложеното със заповедта дисциплинарно наказание. С тълкувателно решение № 1 от 18.04.2006 г. по тълк. д. № 1/2006 г. Общото събрание на съдиите от втора колегия на Върховния административен съд изрази становище, че в изпълнение на правомощията си по осъществяване на кадровата политика в съдебната власт и реализиране на дисциплинарната отговорност на магистратите Висшият съдебен съвет приема решения, които са индивидуални административни актове и подлежат на обжалване пред Върховния административен съд от заинтересованите лица. Наличието на правен интерес за тези лица е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на съдебната защита, а правният интерес от обжалване на административните актове се обуславя от непосредственото неблагоприятно въздействие в правната сфера на лицата, по отношение на които актовете имат действие. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира, че административният ръководител, чиято заповед по чл. 314, ал. 1 ЗСВ е отменена от Висшия съдебен съвет на основание чл. 314, ал. 3, предл. първо ЗСВ е пряко и лично засегнат от тази отмяна, поради което е активно легитимиран да го оспорва пред съда. Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 323, ал. 1 ЗСВ, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на съдебно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на административния акт съгласно чл. 168 АПК е неоснователна. Видно от приложено на л. 24 по адм. д. № 7414/2017 г. по описа на ВАС, шесто отделение, Предложение от Комисия "дисциплинарна дейност и взаимодействие с Инспектората към Висшия съдебен съвет" към Съдийската колегия на ВСС, обсъдено на заседание на Комисията на 22.05.2017 г., относно заповед № 657/14.03.2017 г., комисията е предложила на СК на ВСС да приеме проект за решение, с което СК на ВСС потвърждава наложеното със Заповед № 657/14.03.2017 г. на Л. П. - административен ръководител-председател на ВКС дисциплинарно наказание на съдия В. Ч.. В мотивите за предложението за налагане на дисциплинарното наказание, е посочено, че дисциплинарното производство е образувано със заповед № 327/07.02.2017 г. на председателя на ВКС, срещу съдия С. Ч., в която е посочено, че съдия Ч. е допуснала нарушение, изразяващо се в забавяне изготвянето на съдебни актове по 10 броя търговски дела, обявени за решаване в периода 26.01.2016 г. до 31.08.2016 г., след като на основание чл. 327, ал. 1 от ЗСВ, със заповед № 55/12.01.2017 г. й е обърнато внимание за допуснато нарушение във връзка с неизготвяне на съдебни актове и неспазване на инструктивните срокове за разглеждане и решаване на 16 броя търговски дела, обявени за решаване в същия период. Съгласно заповедта за образуване на дисциплинарно производство, към 06.02.2017 г. съдия Ч. не е изготвила съдебните актове по следните 10 търговски дела: търг. д. № 964/2015 г., търг. дело № 2571/2015 г., търг. д. № 2748/2015 г., търг. д. № 2824/2015 г., търг. д. № 2949/2015 г., търг. д. № 2974/2015 г., ч. търг. дело № 1070/2016 г., ч. търг. дело № 1613/2016 г., ч. търг. д. № 1633/2016 г. и ч. търг. дело № 1690/2016 г. Във връзка с образуваното дисциплинарно производство, съдия Ч. е представила писмено обяснение на 10.02.2017 г., в което изразява доводи за несъответствие между показателите за индивидуалната й натовареност, спрямо тази на колегите й в ТК на ВКС, както и зя наличие на несъответствие между общия постъпил брой дела в двете търговски отделения. По конкретните дела сочи, че съдебният акт по търг. д. № 964/2015 г. е изготвен преди датата на издаване на заповедта за обръщане на внимание от 12.01.2017 г. и не фигурира в справката към нея от 12.01.2017 г. Отбелязва също, че извън проверявания период са и следните, образувани през месец септември 2016 г. 3 броя частни граждански дела: ч. търг. д. № 1613/2016 г., ч. търг. д. № 1633/2016 г. и ч. търг. д. № 1690/2016 г., както и че четири от изброените в заповедта за образуване на дисциплинарно производство дела не са от описаните в заповедта за обръщане на внимание от 12.01.2017 г. С. Ч. е била командирована във Върховен касационен съд за датите 19.01.2016 г., 26.01.2016 г. и считано от 01.02.2016 г. до провеждане на конкурс като на 01.12.2016 г. е встъпила като съдия във ВКС. С. заповед № 1951/23.11.2016 г. на председателя на ВКС е била предоставена възможност на съдия Ч. в срок до 25.11.2016 г. да представи индивидуален план със срокове за изготвяне по описани в справка 52 бр. дела, обявени за решаване до 31.08.2016 г. Със последваща заповед № 2555/19.12.2016 г. е предоставена отново възможност на Ч. в срок до 03.01.2017 г. да изготви съдебните актове по описаните в заповедта 47 бр. дела, насрочени, разгледани в открити и закрити съдебни заседания до 31.08.2016 г. С доклад от 06.02.2017 г. от съдия Д. П. - ръководител на Търговска колегия е констатирано, че към посочената дата съдия Ч. не е изготвила съдебните актове по 10 броя търговски дела, обявени за решаване в периода 26.01.2016 г. - 31.08.2016 г., съгласно приложена справка. Възоснова на изложеното, е постановена заповед № 657/14.03.2017 г. на Л. П. - административен ръководител, председател на ВКС, с която е наложено на Ч. дисциплинарното наказание, което не е потвърдено с процесното решение по т. 5.2 от Протокол № 23 от 06.06.2017 г. от заседанието на СК на ВСС. Видно от мотивите за решението на СК, изложени в хода на обсъждането му, според М. И. - същата е против налагане на дисциплинарното наказание, тъй като съдия Ч., въпреки допуснатото от нея забавяне при изписване на делата, което е известно на всички колеги, на ВСС и на атестиращите, е получила висока оценка при атестирането - 99 точки, оценка "много добра", работата й е била високо оценена, въпреки забавянето и след проведен конкурс се е класирала в Търговско отделение на ВКС. С. члена на СК - Итова, са нелогични действията на председателя на ВКС, да предлага съдия Ч. за наказание, на съдия във ВКС, без да се изчерпят преди това всички възможни методи за подобряване работата й. Освен това, разгледани, сроковете за изписването на делата не са толкова продължителни. Според члена на СК на ВСС, Г. К.: се касае за съдия от Върховен касационен съд, в изключително натовареното Търговско отделение. Всички знаем, че натовареността на съдиите от Търговско отделение във ВКС, надхвърлят значително тази на останалите отделения, което по същество създава една изключителна трудност, решаването на делата в разумните срокове, поради което предложеният от съдия Колев диспозитив на решението (отхвърляне на предложението на комисията за потвърждаване на наложеното със Заповед № 657/14.03.2017 г. на председателя на ВКС) е единствения възможен, както предвид спецификата на търговските дела, така и на количеството дела, които се гледат именно в това отделение на ВКС. В полза на предложението за приемане на решение за потвърждаване на наложеното със заповедта на председателя на ВКС Панов дисциплинарно наказание, се е изказала членът на СК на ВСС Г. Г., с основен мотив допуснатото забавяне при изписване на делата от съдия Ч.. Това са установените обстоятелства по дисциплинарната преписката и релевантните по спора факти, по които Висшият съдебен съвет е провел разисквания и е издал своето решение по т. 5.2 от протокол № 23 от заседанието, проведено на 06.06.2017 г., с което не е потвърдено наложеното наказание на съдия Бояджиева със заповед № 657/14.03.2017 г. на председателя на ВКС. Оспореното решение е взето в предвидената форма и от компетентен орган в рамките на разписаните му правомощия при необходимия кворум и изискуемо мнозинство. След проведени разисквания СК на Висшият съдебен съвет не е възприел мотивите на заповедта на административния ръководител на ВКС и с резултат 7 гласа "за", 1 "против" и 0 "въздържали се" не е наложил наказание. Настоящият състав на Върховния административен съд намира, че в производството по приемане на процесното решение на СК на ВСС не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствени правила. Същото е прието в предписаната от закона форма, след разглеждане и обсъждане на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. Мотивите за приемане на решението на СК на ВСС се съдържат в проведените обсъждания от членовете на СК от заседанието проведено с Протокол № 23/06.06.2017 г., от където следва да се приеме, че актът е надлежно мотивиран и съдържа фактическите и правни основания за постановяването му. В производството по постановяване на решение по т. 5.2 от протокол № 23/06.06.2017 г. от заседание на СК на ВСС не са допуснати нарушения на материалноправните разпоредби на закона, които да го опорочават и да водят до неговата незаконосъобразност. От разпоредбата на чл. 307, ал. 1 ЗСВ, в актуалната редакция към момента на издаване на оспорения акт е видно, че на съдия, прокурор и следовател, на чл. на Висшия съдебен съвет, на административните ръководители на съда, прокуратурата и следствието и на техните заместници се налага дисциплинарно наказание за извършване на дисциплинарно нарушение. Според ал. 2 на чл. 307 от ЗСВ, дисциплинарното нарушение е виновно неизпълнение на служебните задължения, както и накърняване на престижа на съдебната власт. В заповедта цитираното нарушение е квалифицирано по чл. 307, ал. 3, т. 1 от ЗСВ (погрешно посочено в мотивите на заповедта и като нарушение по чл. 307, ал. 1, т. 1 от ЗСВ), според който дисциплинарно нарушение е системно неспазване на сроковете, предвидени в процесуалните закони. Дисциплинарната отговорност е вид юридическа отговорност, която се реализира при доказано дисциплинарно нарушение. Наличието на последното е обусловено от установено деяние - действие или бездействие, обективно несъответстващо между правно дължимото и фактически осъщественото поведение; вредоносен резултат; причинна връзка между деянието и резултата; противоправност на деянието от обективна страна и вина на дееца от субективна страна. Настоящият състав на Върховен административен съд, шесто отделение намира, че в случая не се установяват по безспорен начин посочените елементи на визираното в заповедта на председателя на ВКС нарушение от съдия С. Ч., както и наличието на субективния елемент на нейно виновно поведение (действие или бездействие). Видно от доказателствата по преписката, спрямо съдия С. Ч. са издадени няколко заповеди предхождащи процесната, с които й е обръщано внимание за допуснати от нея нарушения във връзка със неизготвяне на съдебни актове и неспазване на инструктивните срокове за разглеждане и решаване на дела (16 броя търговски дела описани в приложението към заповед № 55/12.01.2017 г., 10 броя търговски дела описани в приложението към заповед № 327/07.02.2017 г., 52 броя дела описани в справка към заповед № 1951/23.11.2016 г., с която е предоставена възможност на Ч. да представи индивидуален план с посочени срокове за изготвяне на съдебните актове на търг. дела обявени за решаване до 31.08.2016 г. по опис, 47 бр. дела описани в справка съм заповед № 2555/19.12.2016 г. насрочени и разгледани до 31.08.2016 г.). От текста на заповед № 657/14.03.2017 г. не се установява по безспорен начин, дали са изяснени фактите във връзка с направените възражения на съдия Ч. в представено от нея писмено обяснение на 10.02.2017 г., за несъответствия в показателите за индивидуалната й натовареност и натовареността на останалите съдии в търговска колегия, както и несъответствие между общия брой постъпили дела в двете търговски отделения. Административният ръководител в заповед № 657/14.03.2017 г. не посочва дали са взети предвид посочените от съдия Ч. различия в броя и номерата на посочените търговски дела в справките към отделните заповеди, изброени по-горе, както и възражението й относно (по което вече е изготвен акт) и 3 бр. частни граждански производства: ч. търг. д. № № 1613/2016 г., 1633/2016 г. и 1690/2016 г., както и че 4 от изброените в заповедта за образуване на дисциплинарно производство дела не са от описаните в заповедта за обръщане на внимание от 07.02.2017 г. От преписката във връзка със заповед № 657/14.03.2017 г. не се установява по ясен и безпротиворечив начин за неизготвянето на актове по конкретно кои търговски дела от общ или частен характер, е наложено дисциплинарното наказание на съдията. В заповедта, с която е наложено дисциплинарното наказание, не е взета предвид и отчетена високата натовареност на ВКС търговско отделение, както и значителното намаляване на броя на делата с неизготвени актове от съдия Ч. в периода от 23.11.2016 г. когато е издадена първата заповед на административния ръководител, адресирана до съдия Ч. (52 бр.) и заповедта за налагане на дисциплинарното производство (10 бр. и то вкл. т. д. № 964/2015 г., ч. т. д. № № № 1613/2016, 1633/2016 г. и 1690/2016 г. чието включване в справката е спорно предвид обяснението дадено от съдия Ч. и докладната записка по случая). Административният орган не е взел предвид, че броят на делата с неизготвени актове в този период е силно редуциран, т. е. съдия Ч. е работила активно след обърнатото й внимание, да изготви актовете. С оглед на това, не следва да се приеме за доказано по безспорен начин наличието на извършено виновно дисциплинарно нарушение от страна на съдия Ч.. Видно и от обсъждането в СК на ВСС при приемане на решението по т. 5.2, следвало е да се вземе предвид високата натовареност на съдията, фактът, че тя е била командирована от друг съд, че е положила усилия да отстрани забавянето. Не са взети предвид и очевидни несъответствия в изготвяните към заповедите на председателя на ВКС до Ч. справки с търг. дела. Това несъмнено е довело и до ограничаване правото на защита на съдия Ч. в хода на дисциплинарното производство и е осуетило възможността й да го реализира своевременно и адекватно в хода на производството. Сложността в администрирането на правоотношението с привлечения към дисциплинарна отговорност магистрат, изразяваща се в адресираните към нея няколко заповеди и справки с разминаващи се данни, преди издаването на заповед за образуване на дисциплинарно производство, не е съобразена и с процедурите за повеждане на дисциплинарно производство по реда на Закона за съдебната власт. Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение намира, че с решението на СК на ВСС правилно е отменено наложеното със заповедта на административния ръководител на ВКС дисциплинарното наказание на съдия С. Ч.. В случая осъществяването на визираното нарушение от страна на съдия Ч. не е доказано по предвидения от закона начин, както и не е обоснован извода на административния ръководител, за виновно поведение на привлечения магистрат. В хода на дисциплинарното производство практически е осуетено осъществяването от дисциплинарно привлеченото лице на гарантираното му от закона право на защита, което само по себе си представлява съществено по смисъла на чл. 146, т. 4 от АПК нарушение на административнопроизводствените правила, обуславящо отмяна на наложеното дисциплинарно наказание. При наличие на спор по фактите относно извършването съдия Ч. на вмененото й деяние, недопустимо не са разгледани и обсъдени от дисциплинарнонаказващия орган дадените от съдията обяснения и възраженията й, в това число за натовареността й и ясно и точно посочване на делата, по които не е изготвила съдебни актове. Изложеното по-горе обосновава незаконосъобразност на наложеното със заповед № 657/14.03.2017 г. дисциплинарно наказание, въпреки, че то е най-лекото, предвидено в чл. 308, ал. 1 от Закона за съдебната власт. По изложените съображения и след проверка за законосъобразност по чл. 168 АПК Върховният административен съд намира, че следва да се отхвърли оспорването срещу решение по т. 5.2 от протокол № 23 от заседанието на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, проведено на 06.06.2017 г., като издадено при спазване на административно производствените правила, както и точно тълкуване и прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Съобразно изхода на спора следва да бъдат възложени в тежест на жалбоподателя претендираните от СК на ВСС съдебно-деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. Водим от горното и на основание чл. 172 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение