Решение № 14239 от 3.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4373/2011 г.
ВАСI отделение03.11.2011 г.докладчик т Фани Найденова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 313/14.02.2011 г. по адм. д. № 3516/2010 г. по описа на Административен съд - гр. Варна. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 14239 от 3.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4373/2011 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от ЕТ "Еминоглу-Еминя Вели", представляван от Еминя Вели Исмаил, със седалище и адрес на управление в с. Лопушна, общ. Дългопол, обл. Варна, против решение № 313/14.02.2011 г. по адм. д. № 3516/2010 г. по описа на Административен съд - гр. Варна, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата против Заповед № РД-М-790/20.10.2010 г. на началника на Митница Варна, с която е наложена принудителна административна мярка "запечатване на обект-магазин, находящ се в с. Лопушна - център, общ. Дългопол", както и е "забранен достъпа до обекта", където е установено нарушение по чл. 108а, ал. 1 от Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС). Изложени са доводи за неправилност на решението, иска се отмяната му и постановяване на друго по същество, с което да се отмени оспорения административен акт. Ответникът по касационната жалба - началникът на Митница Варна не взема становище. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба, като подадена в срок и от надлежна страна, е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. За да отхвърли жалбата срещу оспорения акт на митнически орган, с който е наложена ПАМ на основание чл. 124б, ал. 2 от ЗАДС, съдът е приел, че нарушението на разпоредбите на ЗАДС е безспорно установено, като в хода на оспорването не са доказани възраженията, изложени в жалбата до съда. Решението е правилно. На Еминя Вели Исмаил, действаща и като ЕТ "Еминоглу-Еминя Вели" е извършена проверка от митническите органи на 21.06.2010 г. в търговски обект - смесен магазин, находящ се в с. Лопушна-център, при която е установено, че в склада към магазина се съхраняват 120 кутии и пакети тютюневи изделия - цигари, облепени с валидни български бандероли, без едноличния търговец да е имала към момента на проверката за този обект Разрешение за продажба на тютюневи изделия, издадено на основание чл. 100а от ЗАДС от Началника на Митница Варна, при условия и по реда, определен с ППЗАДС и без да попада в хипотезата на § 87 от ПЗР към ЗИД на ЗАДС, тъй като е притежавала разрешение за търговия с тютюневи издалия, издадено от местната община по реда на ЗТТИ за този обект, но с валидност до 30.04.2010 г. В хода на оспорването пред административния орган жалбоподателката е поддържала, че за склада и магазина ключове е имал и сина й, който е купил цигарите за собствена и на съпругата си употреба. В подадената жалба до съда, се поддържа ново възражение, че складът се ползва от два самостоятелни магазина и запечатването на целия магазин е незаконосъобразно. Същото възражение се поддържа и в касационната жалба до ВАС. Както пред първоинстанционния съд, така и пред касационната инстанция, не са ангажирани доказателства за установяване на обстоятелството, че обекта представлява два самостоятелни магазина, а складът е един за двата магазина, поради което настоящият съдебен състав намира това възражение за неоснователно. Поддържаното от жалбоподателката пред първоинстанционния съд и касатор в настоящото производство твърдение, че намерените в търговския обект стоки не са нейни, а са на сина й, който също имал достъп до обекта, правилно са преценени от първоинстанционния съд за неоснователни. Не са представени доказателства, а и не е имало твърдение за наличие такива, от които да може да бъде направен извод, че описаните като предмет на нарушението иззети кутии цигари не са собственост на търговеца, а представляват лични вещи на негов роднина. В хода на административното и съдебно оспорване не са представени доказателства от жалбоподателката, които да са относими към предмета на спора. Съгласно разпоредбата на чл. 100а от ЗАДС в приложимата за периода редакция - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 1.12.2009 г., забранява се продажбата, съхранението и предлагането на тютюневи изделия от търговци, които не са регистрирани по чл. 96, ал. 1 или чл. 100, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност и не притежават разрешение за продажба на тютюневи изделия. Анализът на текста води до извод, че е забранено "съхранението" на тютюневите изделия в търговските обекти и в складови помещения, ползвани от търговци, които нямат разрешение за продажбата им, без значение от вида на тютюневите изделия, както и дали същите са стоки предназначени за продажба или са за лично ползване. Разпоредбата на чл. 108а, ал. 1 ЗАДС, ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 1.12.2009 г., предвижда наказание с глоба от 15 000 лв. до 50 000 лв., съответно - налагане на имуществена санкция от 50 000 лв. до 100 000 лв. и отнемане на разрешението за срок от една година и отнемане на тютюневите изделия в полза на държавата, в случаи на съхраняване, предлагане или продаване в търговски складове или обекти тютюневи изделия в нарушение на чл. 100а ЗАДС. Съгласно чл. 124а, ал. 1 от ЗАДС, в приложимата за периода редакция на текста - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 1.12.2009 г., в случаите по чл. 108, 108а, 109, 114, 114а, 115, 117, 120, 121, 122, чл. 123, ал. 1, 2, 4, 6 и 8, чл. 123а, 125 и 126 лицето се лишава и от право да упражнява определена дейност или дейности за срок един месец. В случаите на налагане на административно наказание по чл. 124а се налага и принудителна административна мярка запечатване на обекта или обектите, където е установено нарушението - чл. 124б, ал. 1 ЗАДС. Съгласно чл. 124б, ал. 2 от ЗАДС мярката се налага с мотивирана заповед от началника на компетентното митническо учреждение или оправомощено от него лице. Заповедта за налагане на ПАМ се издават от органа при обвързана компетентност, като органът е длъжен да издаде НП и Заповед за налагане на ПАМ при констатирано нарушение на чл. 100а от ЗАДС. Срокът по чл. 124а от ЗАДС е определен в размер от закона и не е оставен на преценката на административния орган. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и доводите на страните, като е достигнал до обоснован извод за законосъобразност на оспорената пред него заповед. Правилен е изводът на съда, че не е налице хипотезата на § 87 ЗАДС, ДВ бр. 95/2009 г., който позволява дейността да продължи, ако търговецът разполага с разрешение за търговия с тютюневи изделия от общината по ЗТТИ. Законосъобразен е изводът на съда, че заповедта е издадена при спазване изискванията на чл. 124б, ал. 1, чл. 124а, ал. 1, чл. 108а и чл. 100а ЗАДС. Било е издадено наказателно постановление на основание чл. 124а, ал. 1 и чл. 108а, ал. 1 ЗАДС, с което са изпълнени условията на чл. 124б, ал. 1 ЗАДС - в случаите на налагане на административно наказание по чл. 124а се налага и принудителна административна мярка запечатване на обекта или обектите, където е установено нарушението. Решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, първо отделение,