Решение № 2031 от 10.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8783/2019 г.

Решение № 2031 от 10.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8783/2019 г., VIII о., докладчик съдията Станимира Друмева Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС). Образувано е по касационна жалба на "Заложна къща - Джордано 9000" ЕООД, ЕИК 202010931, подадена чрез процесуалния представител адв. Димитров от АК-Благоевград, против решение № 3738 от 3.06.2019 г. на Административен съд София-град, постановено по административно дело № 2320 по описа за 2019 г. на съда, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против заповед за налагане на принудителна административна мярка № 0390290 от 7.02.2019 г. на началник отдел "Оперативни дейности" в главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП. Касаторът оспорва първоинстанционното решение като неправилно, постановено в нарушение на материалния закон - касационно отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че процесната заповед е незаконосъобразна, тъй като държавният орган незаконосъобразно е мотивирал същата при определянето на срока от 14 дни за запечатване на търговския обект с обстоятелство, което не отговаря на фактическата обстановка, без да отчете всички смекчаващи обстоятелства по случая, в несъответствие с целта на закона съгласно чл. 22 от ЗАНН. Твърди, че с налагането на принудителната административна мярка нито залогодателят, нито залогополучателят могат да изпълнят точно задълженията, произтичащи от сключения между тях договор и в този смисъл е налице противопоставим негов имуществен интерес, който не е отчетен. Искането от съда е да отмени оспорения съдебен акт и вместо него да постанови друг, с който да отмени заповедта за налагане на принудителната административна мярка. Претендира присъждане на направените по делото разноски съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК. Ответникът - началникът на отдел "Оперативни дейности" в главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, оспорва касационната жалба като неоснователна и недоказана в съдебно заседание, чрез упълномощения процесуален представител юрисконсулт Бонева, и моли съдът да остави в сила първоинстанционното решение. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира за оставяне в сила на първоинстанционното решение, като валидно допустимо и правилно. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд София-град е заповед за налагане на принудителна административна мярка № 0390290/07.02.2019 г. на началник отдел "Оперативни дейности" в главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която на "Заложна къща - Джордано 9000" ЕООД е наложена принудителна административна мярка "запечатване на търговски обект" - заложна къща, находящ се в гр. София, бул. "Княгиня Мария Луиза" № 54 А, стопанисван от дружеството, и забрана за достъп до него за срок от четиринадесет дни, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС, за нарушение на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, във връзка с чл. 25, ал. 1 и ал. 3 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (Наредба № Н-18/2006 г.). С оспореното решение първоинстанционният съд е приел, че административният акт е законосъобразен като издаден от компетентен орган по приходите съгласно чл. 186, ал. 3 от ЗДДС, в изискуемата писмена форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. От фактическа страна съдът е установил, че на 29.01.2019 г. в 13: 30 ч. е извършена оперативна проверка от органи по приходите в търговския обект - заложна къща, при която посредством контролна покупка на стойност 40 лв. е констатирано, че търговецът, в качеството му на задължено лице по чл. 3 от Наредба № Н-18/2006 г., не регистрира и отчита извършената продажба на стоки от търговския обект чрез издаване на фискална касова бележка от въведеното в експлоатация за обекта фискално устройство. Отделно, при проверката е установена и разлика между фактическата и касовата наличност на паричните средства. Съгласно изготвения опис на паричните средства от 29.01.2019 г. в момента на проверката фактическата наличност на парите в касата е 2 358 лв., а съгласно разпечатка от КЛЕН на фискалното устройство отразеното във фискалната памет на касовия апарат е реализиран оборот от продажби на стойност 0 лв. Резултатите от проверката са обективирани в протокол сер. АА № 0390290/29.01.2019 г. При тези данни съдът е приел, че са налице предпоставките по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС за налагане на принудителната административна мярка - запечатване на търговския обект, както и основанието по чл. 187, ал. 1 от ЗДДС за забрана достъпа до обекта. Счел е, че в заповедта са изложени мотиви за определяне срока на мярката и с налагането й не е нарушена преследваната от закона цел. Решението е правилно. Първоинстанционният съд е изяснил релевантните за спора факти въз основа на събраните по делото доказателства и е извършил дължимата преценка за законосъобразност на административния акт в съответствие с изискванията на чл. 168, ал. 1, във връзка с чл. 146 от АПК. Съгласно разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС, принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. В нормата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Редът и начинът за издаване на фискални касови бележки и за установяване на дистанционна връзка с НАП са определени с Наредба № Н-18/2006 г. Разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. (в приложимата редакция - ДВ, бр. 40 от 2013 г.), задължава всяко лице да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. По силата на чл. 187, ал. 1 от ЗДДС, при прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС се забранява и достъпът до обекта или обектите на лицето, а наличните стоки в тези обекти и прилежащите към тях складове се отстраняват от лицето или от упълномощено от него лице. Мярката се прилага за обекта или обектите, където са установени нарушения. В конкретния случай от представените протокол за извършена проверка, дневен отчет от ЕКАФП, опис на парични средства в касата и разпечатка от КЛЕН безспорно се установява, че от "Заложна къща - Джордано 9000" ЕООД не е изпълнено задължението за регистриране на извършена продажба на стойност 40 лв., чрез издаване на касова бележка от работещото в обекта фискално устройство. Съгласно чл. 50, ал. 1 от ДОПК, протоколът за извършена проверка, съставен по установения ред и форма от органите по приходите в кръга на правомощията им, се ползва с материална доказателствена сила за извършените от органите по приходите действия и за установените факти и обстоятелства. От страна на дружеството не е оспорена описаната в заповедта фактическа обстановка, която се подкрепя от събраните по делото доказателства. При тези фактически установявания, законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд, че са налице предвидените от закона предпоставки за налагане на принудителна административна мярка по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС и приложението на чл. 187, ал. 1 от ЗДДС. Съдът е обсъдил доводите на жалбоподателя и правилно е приел, че е извършено нарушение на чл. 25, ал. 1 и ал. 3, във връзка с чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г., която правна норма изисква независимо от документирането с първичен счетоводен документ задължително да се издава фискална касова бележка от фискалното устройство или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата. Законосъобразен е и извода на съда за наличие на мотиви в оспорения акт относно срока, за който се прилага принудителната административна мярка. При определяне продължителността на срока на мярката административният орган действа при условията на оперативна самостоятелност, като съобразява същия с оглед на всички факти и обстоятелства за конкретния случай. В случая е определил такъв в размер на 14 дни при максималния предвиден в закона 30-дневен срок, като е изложил обстоятелствата, които е взел предвид при определянето му. Посочил е, че наред с установено по съответния ред неспазване на задължението за отчитане на продажбите чрез издаване на фискална касова бележка е допуснато и второ нарушение - значителна разлика между фактическата и касова наличност на паричните средства, което води до извода, че в обекта трайно се допускат нарушения с характер на неотчитане на приходи от продажби на стоки. Мотивите на административния орган почиват на конкретни фактически основания и съвпадат с целта на самата принудителна административна мярка, която е с преустановителен и превантивен характер, т. е. цели осуетяване възможността на дееца да извърши други подобни нарушения. Неотносими към предмета на спора са доводите на касатора за наличие на противопоставим негов имуществен интерес поради невъзможност за изпълнение на задълженията по сключени договори за залог, доколкото не влияят върху релевантните юридически факти - възникване и изпълнение на задълженията му по чл. 25, ал. 1 и ал. 3, във връзка с чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. При извършената служебна проверка съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и постановено при спазване на материалния закон, поради което следва да се остави в сила. С оглед изхода от спора в полза на ответника следва да бъдат присъдени претендираните съдебни разноски, определени на основание чл. 143, ал. 4 от АПК, във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК, в размер на 100 лв., съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,