Решение № 2717 от 15.3.2023 г. на ВАС, II о.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Н. Александров от гр. Видин, чрез процесуалния му представител адв. Антонова, против решение 79 от 2.08.2022 г., постановено по адм. д. 89/2022 г. по описа на Административен съд Видин. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Излага доводи за неправилност на изводите на съда за законосъобразност на обжалваната заповед като сочи, че процесният павилион-склад е изграден през 1991 г. 2000 г. при действието на Закона за териториално и селищно устройство (ЗТСУ отм.), а не съобразно ЗУТ. Посочва, че павилионът склад е прикрепен към метален павилион и се касае за временен обект, изграден по реда на чл. 120 ал. 4 Правилника за прилагане на закона за териториално и селищно устройство (ППЗТСУ - отм.). Твърди, че павилионът склад следва статута и собствеността на главната вещ метален павилион, съгласно чл. 98 от Закона за собствеността (ЗС), поради което за същия не следва да се изисква разрешение за строеж. Навежда съображения за неправилност на изводите на съда, че нареденият за премахване обект - павилион склад представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР на ЗУТ, а не преместваем обект по смисъла на § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ, позовавайки се на изменената разпоредбата на чл. 120 ал. 5 от ППЗТСУ, приета през 1996г., с която се преурежда статута на временните обекти, какъвто се явява металния павилион, към който е прикрепен павилион-складът, и съобразно която за такъв тип обекти не се изисква разрешение за строеж, а разрешение за поставяне. Моли за отмяна на обжалваното решение и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът заместник кмет Устройство на територията и развитие на инфраструктурата (УТРИ) при община Видин, чрез процесуалния си представител юрк. Рачева, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Видин отхвърля жалбата на Н. Александров против заповед РД-02-11-2149/11.05.2021 г. на заместник кмет УТРИ при Община Видин, с която на основание чл. 225а, ал. 1 във вр. с чл. 225, ал. 2, т.1 и т. 2 ЗУТ, е наредено на жалбоподателят да премахнат незаконен строеж Павилион склад - сграда с идентификатор 10971.501.149.2, с размери 6,70/5,50 м., 35 кв.м. долепен до сграда Метален павилион сграда с идентификатор 10971.501.149.1 от югоизточната му страна, изграден в ПИ с идентификатор 10971.501.149 по КК на гр. Видин, урегулиран в УПИ ХІ за паметник на културата и в УПИ за озеленяване по ПУП, одобрен със заповед ИК-25-295/11.09.1991 г. и изменен със заповед 152/31.07.1997 г. на к-с Калето с административен адрес: гр.Видин, ул. Княз Борис І 54. С решението жалбоподателят е осъден да заплати и направените по делото разноски. За да постанови този резултат съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган заместник-кмет УТРИ при община Видин, съгласно предоставените му правомощия със заповед РД02111275/26.11.2019 г. на кмета на община Видин, същата е в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и същата е в съответствие с материалния закон, поради което прави извод за нейната законосъобразност. Приема, че от събраните доказателства безспорно е установен извършен строеж по смисъла на § 5 т. 38 ДР ЗУТ и за същия не са представени строителни книжа и разрешение за строеж, както и че същият е в противоречие с действащия ПУП, предвид, че павилиона-склад попада в терен предвиден за озеленяване и за паметник на културата по действащата регулация, поради което е незаконен. Посочва, че същият не е преместваем обект по § 5 т. 80 ДР на ЗУТ, тъй като е трайно свързан с конструкцията на павилиона и с оглед материалите, от които е изграден и начина на изграждане е невъзможно да бъде отделен компактно от повърхността и павилиона, а само да бъде разглобен на съставни елементи, като при демонтиране складът ще загуби своята индивидуалност. Констатира, че павилиона-склад не е търпим строеж и не попада в хипотезата на § 16 от ПР на ЗУТ и § 127, ал.1 ПЗР на ЗИД на ЗУТ, тъй като не е бил допустим по действащите градоустройствени планове, както към момента на извършването му, така и по сега действащите, както и по правилата и нормите за устройство на територията. Съдът е изследвал възражението на жалбоподателя, че след като павилионът, към който е изграден складът представлява временна постройка, изградена по реда на чл.120, ал.4 ППЗТСУ (отм.), то складът следва статута на павилиона, към който е прикрепен и е счел, че същото е неоснователно, тъй като павилиона-склад отговаря на понятието за самостоятелен строеж по § 5 т. 38 ДР на ЗУТ. Посочва, че приемайки същия като пристрояване към преместваем обект или временна постройка на още по-голямо основание прави строежа незаконен. Излага съображения, че дори да се приеме принадлежност на спорния павилион-склад към павилиона, за който е издадено разрешение по реда на чл.120, ал.4 ППЗТСУ (отм.), то съобразно § 50а, ал.1 ПЗР на ЗИД на ЗТСУ (отм.) издаденото разрешение загубва правното си действие, тъй като всички срокове, посочени в закона са изтекли, като крайният е до 19.01.2001г. и след това всички постройки подлежат на премахване по чл.160 ЗТСУ (отм.) като незаконни строежи. Приема, че в случая не са налице предпоставките на § 17 ПЗР на ЗУТ, поради липса на решение на областния управител или общинския съвет за запазване на строежи с временен статут. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон. Законосъобразен е изводът на съда, че обжалвания административен акт е издаден от компетентен орган, съгласно изискването на чл.225а, ал.1 ЗУТ, а именно заместник-кмета УТРИ при Община Видин, съгласно делегираните му правомощия със заповед РД-02-11-1275/26.11.2019 г. (л.15, адм.д. 124/2021), предвид, че процесният строеж е пета категория по смисъла на чл. 137, ал. 1, т. 5, б. в ЗУТ. Правилно съдът приема, че заповедта е издадена в предписаната от закона форма, като същата съдържа фактически и правни основания за издаването й, както и че при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Процесният незаконен строеж е индивидуализиран в достатъчна степен, както в заповедта, така и в констативен акт 22/04.08.2020 г., изготвен от длъжностните лица, съобразно изискването на чл. 223, ал. 2 ЗУТ, с който е установено извършено незаконно строителство на павилион склад - сграда с идентификатор 10971.501.149.2, с размери 6,70/5.50 м., 35 кв.м. долепен до сграда Метален павилион сграда с идентификатор 10971.501.149.1 от югоизточната му страна, изграден изцяло с метална конструкция външни метални колони, върху които са заварени метални рамки, върху които са монтирани ограждащи плоскости. Покрит с ламарина върху метални столици, изградени са ивични бетонови основи по контура на външните стени на павилион-склад (л.52-67, адм.д. 124/2021). Констативния акт е съобщен на Александров на 26.10.2020 г., който в хода на започналото административно производство закупува павилиона-склад с нотариален акт 120, том І, рег. 1227, дело 108/15.09.2020 г. В законоустановения срок е депозирал възражения, но не са представени доказателства, оборващи констатациите в съставения акт. Такива доказателства не са представени и в съдебното производство. Ето защо изводът на съда, че при постановяване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, е правилен. Законосъобразен е и изводът на съда, че оспорената заповед е постановена в съответствие с материалния закон. От събраните по делото доказателства е установено, че е налице строеж, реализиран без одобрени строителни книжа, поради което същият е незаконен по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 ЗУТ, каквото е едно от сочените правни основания в заповедта. Също така е установено, че нареденият за премахване строеж е изграден и в противоречие с действащия ПУП, тъй като попада частично в УПИ ХІ, отреден за паметник на културата и частично в уличната регулация, поради което същият е незаконен и по смисъла на чл.225 ал.2 т.1 ЗУТ, каквото е другото сочено в заповедта основание. Правилен е и извода на съда, че процесният павилион склад не е търпим строеж нито в хипотезите на § 16 ПР на ЗУТ, нито по § 127 ал. 1 ПЗР на ЗИД на ЗУТ, тъй като от събраните по делото доказателства е безспорно установено, че не съответства на подробния устройствен план и на правилата и нормите по устройство на територията, действали както към момента на извършването му, така и по сега действащите. Твърдението в касационната жалба, че процесния павилион склад не е строеж, а преместваем обект е неоснователно. Правилно първоинстанционният съд приема, че не се касае за преместваем обект, а за строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. Този извод се потвърждава и от приетата и неоспорена по делото СТЕ, тъй като безспорно се установява, че павилионът склад не отговаря на изискванията на § 5 т. 80 ДР на ЗУТ, а именно да бъде преместен като цял обем без да се разглобява на съставни части и да се постави в същия вид на друго място. Неоснователен е доводът в касационната жалба, че павилиона склад е принадлежност към метален павилион, изграден през 1973 г., на основание чл. 120, ал.4 ППЗТСУ (отм.) и предвид приетата през 1996 разпоредба на чл. 120, ал.5 ППЗТСУ (отм.), в редакцията 1996 г., не е следвало да има разрешение за строеж, а разрешение за поставяне. Както бе посочено по-горе посоченият в заповедта строеж е отделен обект и по отношение на него е неприложима разпоредбата на чл. 120, ал.4 ППЗТСУ (отм.), а сочената ал. 5 от цитираната разпоредба, в редакцията й от 1996 г., касае обекти изградени след приемането й. Предвид установеното следва да се посочи, че наредения за премахване обект, не е изграден като временен такъв по реда на чл. 120 ал. 4 ППЗТСУ (отм.), а е самостоятелен строеж, към който са приложими общите разпоредби за законно изграждане на строежите, поради което е неприложим § 17 ПЗР на ЗИД на ЗУТ, както и § 50а ПЗР на ЗИД на ЗТСУ (отм.). Въпреки това, за пълнота следва да се отбележи, че е правилен изводът на първоинстанционния съд, че дори и да се приеме приложимост на тези разпоредби, то не са налице предвидените в тях предпоставки за запазване на строежа. С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора искането на касатора за присъждане на разноски се явява неоснователно, а на основание чл. 143, ал.3 АПК и с оглед своевременно направеното искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и на основание чл. 37, ал.1 от Закона за правната помощ вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ следва да се осъди Н. Александров да заплати на Община Видин сумата 100 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,