Решение № 9006 от 10.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 313/2017 г.

Решение № 9006 от 10.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 313/2017 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 328 и чл. 314, ал. 3 от Закона за съдебната власт (ЗСВ). Образувано е по жалба на Б. Д. Л. - прокурор в Окръжна прокуратура - К. против решение по т. 1 от протокол № 22 от заседанието на Прокурорската колегия на ВСС, проведено на 30.11.2016 г., с което му е наложено дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 1 от ЗСВ - "забележка", за извършени от него дисциплинарни нарушения по чл. 307, ал. 3, т. 4 от ЗСВ. Поддържа доводи за незаконосъобразност на решението поради наличие на отменителните основания чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК с искане за отмяната му. В допълнителна писмена защита доводите са развити като се сочат нарушения на чл. 7, чл. 8, чл. 9, чл. 35 и чл. 36 от АПК. Наред с тези нарушения се твърди, че е нарушено правото му на защита, поради това, че при първото от закъсненията за съдебно заседание - на 28.01.2016 г., не е бил предупреден от административния ръководител, че срещу него ще бъде образувано дисциплинарно производство, за да представи медицински документ за здравословното му състояние и удостоверение от таксиметровата фирма, от което да е видно, че таксиметровият шофьор е сбъркал адреса, и на това се дължи, соченото нарушение на служебните задължения. Поддържа и че към него е проявена тенденциозност от страна на административния ръководител, тъй като не на всеки магистрат, на който му се е случвало да закъснее за съдебно заседание, без от това да са били нарушени правата на страните в процеса, му е налагано дисциплинарно наказание. Ответникът по жалбата - Прокурорска колегия на Висш съдебен съвет, чрез процесуалния представител юрк. Лишева, оспорва жалбата, като неоснователна. Заинтересованата страна - административен ръководител - окръжен прокурор на Окръжна прокуратура - К., не се представлява и не взема становище по жалбата. Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество - за неоснователна по следните съображения: Дисциплинарното производство срещу Б. Д. Л., прокурор в Окръжна прокуратура - К. е образувано въз основа на заповед № 268 от 13.05.2016 г. на административния ръководител на Окръжна прокуратура (ОП) - К., с която на основание чл. 310, ал. 1 и чл. 140 от ЗСВ, е образувано дисциплинарно производство срещу Б. Д. Л., предвид установеното неизпълнение на служебни задължения - неучастие на определения за това прокурор от ОП - К. в съдебни заседания на Окръжен съд - К. на 28.01.2016 г. по ВЧНД № 494/2015 г. и ВЧНД № 501/2015 г. и на 11.05.2016 г. по гр. д. № 98/2016 г. Б. Л. е дал обяснения в писмен вид на същата дата, по отношение на неявяването му на 11.05.2016 г. в открито съдебно заседание, като към административната преписка са приобщени и писмени обяснения от 28.01.2016 г., по отношение на закъснението му за заседанията, насрочени на същата дата с негово участие. Със заповед № 326 от 13.06.2016 г. административният ръководител на ОП-К. е спрял дисциплинарното производство, водено срещу Б. Л. и е предложил на Прокурорската колегия (ПК) на ВСС да наложи на Б. Д. Л. дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 3, т. 4 или т. 6 от ЗСВ за извършеното от него нарушение по чл. 307, ал. 4, т. 5 от ЗСВ. В предложението, отправено до ПК на ВСС окръжният прокурор е изложил, че в 9.30 ч. на 28.01.2016 г. определеният за участие прокурор Любенов не се е явил в съдебните заседания по ВНОХД № 440/2015 г., ВЧНД № 494/2015 г. и ВЧНД № 501/2015 г., и трите по описа на ОС - К., като не е уведомил административния си ръководител или съдебен служител на ОП - К. за уважителните причини за закъснението си, нито отговарял на телефонните повиквания, отправени до него. Предвид неявяването на Любенов, се е наложило участието на друг прокурор по посочените дела. Окръжният прокурор на ОП - К. е посочил още, че на 10.05.2016 г. прокурор Любенов е бил уведомен, че на 11.05.2016 г. от 12.30 ч., следва да вземе участие като контролираща страна по гр. д. № 98/2016 г. по описа на ОС - К., но делото е било разгледано от друг прокурор, поради неявяването на дисциплинарно привлеченото лице до края на съдебното заседание, и не е отговарял на обажданията, отправени до него от служител на ОП - К.. Към административната преписка са приобщени разпределение на съдебните заседания на ОС - К. за месец януари 2016 г., от което е видно, че на 28.01.2016 г. е разпределен прокурор Любенов, като от списъка на делата на Наказателно отделение на ОС - К., които ще се разглеждат на тази дата е видно, че са насрочени 9 дела, а прокурор Любенов, не се е явил на ВНОХД № 440/2015 г., ВЧНД № 494/2015 г. и ВЧНД № 501/2015 г., насрочени за 9.30 ч. и 10.00 ч. Видно от протоколите от съдебните заседания по посочените дела, те са проведени с участието на прокурор К. С., която е изпълнявала и длъжността административен ръководител на Окръжна прокуратура - К.. Приложен е и протокола от съдебното заседание по гр. д. № 98/2016 г., от който се установява, че прокурорът взел участие по това дело е М. С., вместо прокурор Любенов. Въз основа на внесеното предложение и посочените доказателства с решение по т. 36.1 от протокол № 12 от заседанието на ПК на ВСС, на основание чл. 316, ал. 2 от ЗСВ, е образувано дисциплинарно производство за налагане на дисциплинарно наказание на Б. Л., а с решение по т. 36.2 е избран чрез жребий дисциплинарен състав - Ю. К., В. П. и Я. Т., последният от които е избран за докладчик по образуваното дисциплинарно дело № 14/2016 г., и същото е насрочено с разпореждане от 28.07.2016 г. за 13.09.2016 г., за което са уведомени прокурор Любенов и административният ръководител на ОП - К.. Б. Л. е подал възражение срещу образуваното дисциплинарно производство, като не е отрекъл неявяването му на посочените съдебни засадения и е изразил критично отношения за случилото се, но е изложил, че предложението е тенденциозно от страна на административния му ръководител, поради личното й отношение към него. Изложил е доводи, че К. С. в качеството й на административен ръководител е издала и предна заповед № 169/28.03.2016 г., с което му е наложила наказание "забележка", за нарушение на Кодекса за етично поведение на българските магистрати (КЕПБМ), което е обжалвано и към този момент е висящо във Върховния административен съд. Навел е подробни доводи във връзка със законосъобразността на наложеното му наказание "забележка". По отношение на нарушенията, визирани от административния ръководител в процесното предложение Любенов е посочил, че закъснението на 28.01.2016 г. за съдебните заседания по делата, които са били разпределение на него е било в резултат, на това, че не се е чувствал добре (поради обострена дископатия, за което е приложено изследване от ядрено - магнитен резонанс), не могъл да стигне пеш до съда, а личният му автомобил, не е бил на разположение, поради което към 9.20 ч. е извикал такси. След дълго чакане, при което се е опитвал да се свърже с други таксиметрови компании, диспечер от таксиметровата служба му е позвънял, и се е оказало, че таксиметровият шофьор е сбъркал адреса, като вместо на ул. "Х. Д." .№... е отишъл на ул. "Х. Д." .№..., което е на отдалечено място и не се вижда от мястото, на което е чакал Любенов. Споделя, че от шума на улицата, не е чул позвъняването на телефона си, когато са го търсели от прокуратурата. Дисциплинарнопривлеченото лице е отбелязал, че е бил спокоен, че предния ден по първото от насрочените дела (с начален час 9.30) бил представен болничен лист, поради което се надявал да намери кола, която да го закара до сградата на съда най-късно до 10.00 часа (второто дело е било насрочено за 10.00 ч.). Към 10.00 ч. прокурорът е позвънял на административния си ръководител, за да уведоми за закъснението, при което тя е отговорила, че е в съдебна зала вместо него. Успял е да стигне за четвъртото поредно дело. По отношение на неявяването му в съдебно заседание по гр. д. № 98/2016 г. на ОС - К. излага, че това е инцидентен случай, в който не се е обадил в прокуратурата, че не може да се яви своевременно в прокуратурата, за да изпълни служебните си задължения, което е възприето от дисциплинарно привлеченото лице, като укорително, но се е дължало на форсмажорно обстоятелство - афектното му състояние, поради повреда на автомобила му и скандал с майстора, нежелаещ да приеме рекламация на извършения от него некачествен ремонт, което е наложило да премести автомобила от мястото, където е бил паркиран пред сервиза на автомонтьора, намиращ се не в гр. К., а в близкото до него село. Я. от случилото се, не е чул телефона си, за което служител от прокуратурата е искал да провери защо не се явява по насроченото с негово участие дело. Възразил е, че и на други участници в съдебни производства се е случвало да закъсняват за дела, поради авария на автомобила, но просто са ги изчаквали, както и че на други прокурори им се е случвало да закъсняват или да не се явяват по насрочени дело, но няма информация дали на тях са им налагани дисциплинарни наказания. Н. Л. също му се е случвало да изчаква дори повече от час, по молба от съдии за отлагане на началния час на заседанията, поради лични причини на съдиите или поради забавен ход по предишни дела. Възразил е, че според него административният ръководител е проявил тенденциозност към него и изложените в мотивите на заповед № 169/28.03.2016 г. и в предложението от 04.07.2016 г., не отговарят на истината. Дисциплинарният състав е провел едно заседание на 13.09.2016 г., за което е уведомил вносителят на предложението и привлеченото към дисциплинарна отговорност лице, което се е явило лично и с упълномощен адвокат. Даден е 14-дневен срок за писмени бележки, след което дисциплинарният състав се е произнесъл с решение № 10-00-046/17.11.2016 г., с което е предложил на ПК на ВСС да наложи на Б. Д. Л. - прокурор в ОП - К., наказание по чл. 308, ал. 1, т. 1 от ЗСВ - "забележка" за извършени от него дисциплинарни нарушения по чл. 307, ал. 3, т. 4 от ЗСВ. За насроченото заседание на ПК на ВСС са уведомени заинтересованата страна и жалбоподателят, като дисциплинарно привлеченото лице е било изслушано от кадровия орган. От изложеното следва, че в производството пред ПК на ВСС са взети предвид обясненията и възраженията на прокурор Б. Л. за причините за закъсненията му по делата, които причини не са приети за доказани и уважителни. За да потвърди наложеното наказание ПК на ВСС е приел, че дори да е имал извинителна причина за първото закъснение, поради здравословен проблем, то при второто неявяване в съдебно заседание, поведението му е безотговорно, при условие, че заседанието е в 12.30 ч. на обяд и прокурорът си е позволил да напусне града, за да си ремонтира автомобила. Взето е предвид липсата на предишни наказания, като дисциплинарно наказващия орган е подкрепил и изложеното от дисциплинарния състав, че не се следва налагането на наказанията, предложени от административния ръководител, а правилно е съобразено, че за извършените от прокурор Любенов нарушения трябва да се наложи най-лекото от предвидените в чл. 308, ал. 1 от ЗСВ наказания - "забележка". В жалбата срещу решението на ПК на ВСС се поддържат нарушения изразяващи се в съществени нарушения на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправните разпоредби и нарушение на правото му на защита. За доказване на възраженията си жалбоподателят Любенов е искал допускане на гласни доказателства, които искания са били уважени. В открито съдебно заседание по настоящото дело, проведено на 30.05.2017 г., е разпитан К. Д., автомонтьор, който е ремонтирал автомобила на Любенов. От неговите показания се установява, че прокурорът е бил два пъти при него, като след втория път е Любенов е искал да му издаде удостоверение (приложено по дисциплинарното дело, в което е отразено, че на 11.05.2016 г. в периода от 12.10 ч. до 13.00 ч. Б. Л. е бил в автосервиза му, намиращ се в с. С., общ. К., във връзка с ремонт на скоростната кутия на идентифицирания в удостоверението автомобил), но не си спомня, дали на 11.05.2016 г. по обедно време е бил при него, тъй като е изминала една година. Конкретизирал е, че и при двете посещения на автосервиза, автомобилът е бил на съседната улица, поради това, че съединителят на колата е бил прегрял, защото е бил на трета скорост. При така установеното във фактическо отношение и след като извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и законосъобразността на обжалваното решение, Върховният административен съд, намира жалбата на Б. Л., срещу решението по т. 1 от Протокол № 22 от 30.11.2016 г. на ПК на ВСС, с което му е наложено дисциплинарно наказание "забележка" по чл. 308, ал. 1, т. 1 от ЗСВ за неоснователна. С жалбата си пред Върховния административен съд жалбоподателят не оспорва констатациите за това, че е закъснял за отпочването и насрочените с негово участие съдебни заседания и че не се е явил на заседанието по гр. дело № 98/2016 г. Възраженията в тази насока са с оглед уважителните причини, които са наложили процесните закъснения и съответно неявяване в съдебно заседание. Съгласно разпоредбата на § 85, ал. 5 от ПЗР на ЗИД ЗСВ (обн. - ДВ, БР. 28 от 2016 г.) неприключилите до влизането в сила на този закон дисциплинарни производства се разглеждат по досегашния ред, като решенията по тях се вземат от съответните колегии на Висшия съдебен съвет. Предвид изложеното оспореният акт на ПК на ВСС е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, приет е с необходимото мнозинство и при наличието на изискуемия се кворум. Спазени са административнопроизводствените правила и е приложен правилно материалния закон. Решението е мотивирано с всички съпътстващи актове по приемането му, включително с мотивите в решението на дисциплинарния състав. Дисциплинарното нарушение с оглед приетите за установени фактически констатации вярно и точно е квалифицирано като такова по чл. 307, ал. 3, т. 4 от ЗСВ, като същото е извършено виновно. Отчел е, че в предложението на административния ръководител за налагане на наказания по чл. 308, ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 6 от ЗСВ не е съобразена тежестта на нарушението, и поведението на магистрата по чл. 309 от ЗСВ, поради което му се следва най-лекото от предвидените в чл. 308, ал. 1 от ЗСВ наказания - "забележка". По същество доказателствата по делото потвърждават изложените в решението на дисциплинарния състав фактически и правни съображения и опровергават възраженията на жалбоподателя за допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и на материалния закон. Дисциплинарното наказание е наложено във връзка с безспорно установени процесуални нарушения. В административното производство по налагане на дисциплинарното наказание пред административния ръководител, пред дисциплинарния състав и в производството пред ПК на Висшия съдебен съвет е дадена възможност на прокурор Любенов да направи възраженията си и да представи всички доказателства във връзка с тях с оглед защитата по образуваното дисциплинарно производство. Конкретните факти по делото се свеждат само до това налице ли са закъснения за три дела, по които прокурор Любенов, е бил разпределен да участва и неявяване по едно дело, за което същият е бил редовно уведомен. Това поведение правилно е квалифицирано от административния ръководител, от дисциплинарния състав и от ПК на ВСС като дисциплинарно нарушение и като неизпълнение на други служебни задължения. При тези съображения фактическият състав на нарушението е установен и към него правилно е приложена материалната норма водеща до реализиране на дисциплинарната отговорност. Поддържаната теза за невиновност в поведението на жалбоподателя, не се подкрепя и доказва от събраните в административното и в съдебното производство доказателства. В съдебното производство е изслушан свидетелят К. Д. - автомонтьорът, в чийто сервиз твърди, че е бил Любенов на 11.05.2016 г., по времето, през което е трябвало да участва в съдебно заседание. От приложеното към административната преписка удостоверение от К. Д., и от показанията му дадени в открито съдебно заседание пред настоящата инстанция, се установяват противоречия, досежно обстоятелството бил ли е прокурор Любенов в неговия сервиз на 11.05.2016 г., като свидетелят заявява, че не си спомня, на коя дата е бил в сервиза му, но помни, че е написал удостоверение. Тази уклончивост в показанията, не оборва възраженията, направени от жалбоподателя за местоположението му на 11.05.2016 г. и причините за отсъствието му от заседанието по гр. д. № 98/2016 г. Не се подкрепят и твърденията за нарушено право на защита в дисциплинарното производство, тъй като на жалбоподателя са предоставени всички възможности да защити твърденията си като представи доказателства за тях и да ги посочи. Доказателствата, които той е представил относно наличието на здравословен проблем, удостоверение за телефонния номер на административния ръководител на РП - К., разпечатка от телефонната му смета за януари 2016 г., удостоверението от К. Д., са свързани с установяване на вината за извършените нарушения. В преписката няма данни дисциплинарно привлеченото лице да е отсъствал, поради временна неработоспособност от работа, нито каквито и да било данни от медицинско лице, което да потвърди обостряне на здравословното му състояние към 28.01.2016 г., за да се приеме, че е налице внезапна и извинителна причина за закъснението му. Приложеното ядрено-магнитно изследване, представено като доказателство пред дисциплинарния състав, издадено от "РУСЕВ ЕООД", С., е от 30.07.2013 г., и от него е видно, че лицето страда от дискова болест на гръбначния стълб. Процесното нарушение е извършено от прокурор Любенов на 28.01.2016 г., за който период липсват медицински документи за влошено здравословно състояние. Няма и доказателства по делото жалбоподателят да е изтъквал пред административния ръководител или да му е обръщал внимание за намалена работоспособност или за други пречки за изпълнение на служебните му задължения, за което да бъде съобразена натовареността му или заетостта за участие в открити съдебни засения и да се вземат адекватни мерки, поради което в настоящото производство, не се установи причина от здравословен характер, която да е довела до закъснението за участие в съдебно заседание. Наличието на хронично заболяване може да се отрази на работоспособността като цяло, което би било релевантно при административно нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 1 и т. 2 от ЗСВ, в каквато връзка не са констатирани нарушения, а не на откриване на съдебното заседание в обявения час. А. инцидентно възникне такова обстоятелство, то следва да бъде надлежно документирано от медицинските органи. В тази връзка не се приемат доводите на жалбоподателя, за нарушаване на административнопроизводствените правила и правото му на защита, поради това, че административният ръководител не го е предупредил, че за това закъснение ще бъде подведен под дисциплинарна отговорност. Магистратът, който не е изпълнил служебните си задължения за участие в наказателни дела от общ или частен характер, следва при подобно неизпълнение, за което дори не е уведомил административния си ръководител, своевременно да положи усилия за удостоверяване на това неизпълнение, които да послужат пред административния ръководител. Доводите на жалбоподателя за това, че поръчаното от него такси, не е пристигнало на посочения от него адрес, също не могат да се приемат, като извинителни. Несериозно е, при насрочено открито съдебно заседание с начален час 9.30 ч., да се поръча такси 10 мин. преди началото му. Освен изложеното, при условие, че се излагат твърдения за здравословно неразположение на 28.01.2016 г. сутринта, Любенов е следвало да уведоми административния ръководител за състоянието си, но не, както е направил той, след като вече е започнало заседанието след 10.00 ч., а преди откриването на съдебните заседание, за да може председателят на прокуратурата, да има достатъчно време, да организира участието на друг прокурор. В допълнение следва да се посочи, че обясненията на дисциплинарно привлеченото лице, са противоречиви, тъй като от прокуратурата са правени опити да се свържат с него по мобилния му телефон, предвид констатираното неявяване в заседанието, но той твърди, че не е чул позвъняванията, а в същото време е посочил, че с оглед закъснението на поръчаното такси, е звънял в няколко таксиметрови фирми за да поръча друга кола, но не е успял, тъй като телефонните линии са били заети. При условие, че прокурор Любенов е правил опити да се свърже с таксиметрова компания чрез мобилния си телефон, не може да не е видял, че са го търсили от прокуратурата, което би трябвало да е и очаквано за него, предвид служебното му задължение да се яви в съдебното заседание в насрочения час. П. изложените съображения, настоящият състав не възприема, посочените от жалбоподателя причини за закъснението му за насрочените на 28.01.2016 г. (и по-конкретно неявяването му) дела. Възраженията, които дисциплинарно наказаното лице е посочил във връзка с неявяването му на 11.05.2016 г. за участие в съдебно заседание по гр. д. № 98/2015 г., също не се подкрепят от доказателствата по делото, и не се възприемат, като причина, изключваща дисциплинарната отговорност на магистрата. П. Л. има служебното задължение, разписано в чл. 336, ал. 2 от ГПК, да участва в производства по поставяне на лица под запрещение. За насроченото от 12.30 ч. гр. д. № 98/2016 г., той е бил уведомен. Според неговите твърдения, изключващо отговорността му е обстоятелството, че автомобилът му е претърпял авария и не е могъл да се върне за съдебното заседание. Този довод, не само, че не се подкрепя с убедителни доказателства по административната преписка (предвид изслушаните свидетелски показания), но и дори да беше доказан, не опровергава наличието на нарушение на служебното задължение на прокурора по чл. 336, ал. 2 от ГПК. Делото за поставяне под запрещение е насрочено за 12.30 ч., което е в средата на работния ден. Жалбоподателят твърди, че е излязъл от работното си място около 12.00 ч. Правилни са изводите на докладчика по дисциплинарното дело, че това поведение - да си ремонтираш автомобила, 30 минути преди съдебно заседание - извън града, е безотговорно, и в никакъв случай, не може да се приеме за извънредна ситуация. В тази извънредна ситуация се е поставил самият прокурор Любенов, който вместо да ремонтира автомобила си след приключване на служебните ангажименти, е поел риска, да поправи колата си в рамките на няколко минути, или да не изпълни служебния си ангажимент, както реално се е получило. Няма данни нещо да е налагало това преместване на автомобила му, докато той е имал няколко минути до започване на задължението му по чл. 336, ал. 2 от ГПК, за да се приеме, че е налице внезапно и извинително основание за отсъствието му. Следва да се добави, че и в този случай, жалбоподателят не е намерил за нужно да уведоми за създалата се ситуация и невъзможността му да се яви в съдебното заседание административния си ръководител. И в този случай, Любенов отново не е отговарял на обажданията от прокуратурата, във връзка с неявяването му по насроченото за 12.30 ч. дело. От гореизложеното не се открива причина, която да оправдава поведението на прокурор Любенов на 11.05.2016 г., като единственият възможен извод е, че магистратът е предпочел да си свърши личните ангажименти, вместо да изпълни служебните си задължения, разписани в ГПК по отношение на задължителното участие на прокурора в производствата по поставяне под запрещение. Неспазването на началния час на съдебните заседания и неявяването в съдебни заседания от страна на прокурор Б. Л. се дължи на недобра организация на работата му и на явно приоритетните лични ангажименти. Извън изложеното, спазването на началния час на заседанието е признак на уважение и коректност към страните в процеса и съдът, при което закъснение от близо 50 мин. и неявяването в съдебно заседание е нарушение на служебните задължения на прокурора, по смисъла на чл. 307, ал. 3, т. 4 от ЗСВ. От всичко изложено по-горе, Върховният административен съд, намира, че са налице достатъчно доказателства, обосноваващи извода на дисциплинарно наказващия орган за допуснато от страна на дисциплинарно отговорния за виновно неизпълнение на служебните задължения, изразяващо се в неявяване по четири дела. В процесния акт е посочено, че е налице виновно поведение, което е взето предвид при определяне вида на дисциплинарното наказание. В случая същото, видно от оспорения акт, е определено по най-лекото по вид и тежест наказание. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 323, ал. 3 от ЗСВ, Върховният административен съд, шесто отделение,