Решение № 6267 от 18.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1222/2016 г.

Решение № 6267 от 18.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1222/2016 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по:

1. Частна жалба, подадена от В. Т. Т., чрез процесуалния му представител адв. Шопов, против Определение № 366 от 03.12.2015 г., постановено по адм. дело № 211/2015 г. на Административен съд С. З., с което е оставена без разглеждане молбата му с правно основание чл. 247 ГПК за поправка на очевидни фактически грешки в Решение № 210 от 13.11.2015 г., постановено по адм. дело № 211/2015 г. от Административен съд С. З. в частта за разноските, с доводи за неправилност и необоснованост. Частният жалбоподател твърди, че съдът не се е произнесъл по неговото искане с правно основани е чл. 247 ГПК, а по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК, каквото искане към съда не е било отправено. Иска се отмяната му и се претендират разноски.

1. Касационна жалба, подадена от Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи С. З., представлявана от директора И. Х. Ч., чрез процесуалния му представител юрк. Митева, срещу Решение № 210 от 13.11.2015 г., постановено по адм. дело № 211/2015 г. от Административен съд С. З. с доводи за неправилност, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Моли за неговата отмяна и претендира юрисконсултско възнаграждение.

В отговор на подадената касационна жалба В. Т. Т., чрез процесуалния си представител адв. Шопов, изразява становище за нейната неоснователност.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и за неоснователност на частната и касационната жалби.

Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, след като прецени доводите на страните, събраните по делото доказателства, в рамките на сочените касационни основания и с оглед мотивите на Тълкувателно решение на ОСС на I и II колегии на ВАС от 15.03.2017 г. по Тълкувателно дело № 2 от 2016 г., както и правомощията си по чл. 229 и сл. и 218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното:

Касационната и частната жалба са подадени в срока по чл. 230 и чл. чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежни страни, поради което са процесуално допустими. 1. По същество частната жалба е основателна при следните съображения:

С обжалваното определение № 336 от 03.12.2015 г. Административният съд С. З. е оставил без разглеждане молбата на адв. А. Ш., в качеството му на пълномощника на В. Т. Т. В мотивите на съда е посочено, че с молбата е направено искане за изменение на постановеното по адм. дело № 211/2015 г. решение в частта му за разноските, т. е. производството е по реда на чл. 248, ал. 3 ГПК вр. чл. 144 АПК, като за да остави без разглеждане молбата е приел, че претенцията е недопустима поради това, че страната не е представила списък на разноските по реда на чл. 80 ГПК, поради което не може да претендира изменение на съдебния акт в тази част.

В случая съдът не се е произнесъл по предявеното от страната искане - за поправка на допусната в съдебния акт очевидна фактическа грешка, а е тълкувал волята на пълномощника на ищеца. Видно от съдържанието на молбата на адв. Шопов вх. № 3700 от 18.11.2015 г. (л. 52), същата е с правно основание чл. 247 ГПК и от изложените в нея обстоятелства явства, че искането на страната се състои в това съдът да поправи допусната в решението "явна фактическа грешка". Страната изрично е посочила, че е налице несъответствие между формираната истинска воля на съда, изразена в мотивите на съдебния акт и нейното външно изразяване в диспозитива на решението. Съдът е имал възможност, предоставена му от чл. 247, ал. 3 ГПК за разгледа молбата в открито съдебно заседание и да изясни действителната воля на страната, вместо да я тълкува по свое собствено усмотрение.

Затова обжалваното определение, като недопустимо, ще следва да бъде обезсилено, а делото - върнато на първоинстанционния съд за произнасяне по предявеното с молбата от 18.11.2015 г. искане за поправка на допусната в съдебния акт очевидна фактическа грешка в частта за разноските по делото.

1. По същество касационната жалба е неоснователна.

С обжалваното решение Административен съд С. З. е уважил исковата молба на В. Т. Т. за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 700 лева, представляващи заплатени разноски за адвокатска защита, осъществена в съдебното производство по обжалване на Наказателно постановление № 14-0375-000238 от 15.07.2014 г., издадено от Началника на Районно управление на полицията - Ч. към ОД МВР С. З., което съдът е отменил, като незаконосъобразно с влязъл в сила съдебен акт.

За да постанови този резултат съдът е приел за установено, че с посоченото наказателно постановление на В. Т. са наложени следните административни наказания: на основание чл. 179, ал. 2 и за нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200 (двеста) лeва, и на основание чл. 174, ал. 3 от ЗДвП и за нарушение на същата правна норма му е наложено наказание глоба в размер на 2000 (две хиляди) лeва и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца.

С Решение № 29 от 14.11.2014 г. постановено по НАХД № 268/2014 г. по описа на Районен съд Ч. посоченото НП е потвърдено. С Решение № 47 от 27.02.2015 г. постановено по КНАХД № 771/2014 г. по описа на Административен съд С. З. Р. на Районен съд Ч. е отменено и вместо него съдът е постановил друго, с което е отменил Наказателно постановление № 14-0375-000238 от 15.07.2014 г. на Началника на РУП Ч. към ОДМВР С. З. като незаконосъобразно.

Установено е също, че в производствата по горепосочените съдебни дела, Танев е бил представляван от адв. А. Шопов, на когото е заплатил в брой общо сумата от общо 700 лева, съгласно представен по НАХД № 268/2014 г. на Районен съд Ч. договор за правна защита и съдействие № 71340 от 07.08.2014 г. (л. 5) по делото, както и представения по КНАХД № 771/2015 г. по описа на Административен съд С. З. договор за правна защита и съдействие № 71348 от 20.11.2014 г. (л. 4) по делото.

Въз основа на тази фактическа установеност, решаващият съд е приел, че от доказателства по делото се установява наличието на кумулативно изискуемите предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и е постановил своя акт.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Първостепенният съд е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните, и въз основа на това е направил верни правни изводи за основателност на исковата претенция. При разглеждане на съдебния спор, съдът не е допуснал посочените касационни нарушения.

Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, съгласно който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да се реализира безвиновната отговорност на държавата по реда на специалния закон - ЗОДОВ - трябва да са налице точно изброени от законодателя в нормата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предпоставки, в условията на кумулативност, а именно: 1. незаконосъобразен акт/действие или бездействие, отменени по съответния ред; 2. на държавен/общински орган или негови длъжностни лица; 3. извършени при или по повод изпълнение на административна дейност; 4. в резултат на незаконосъобразния акт/действие или бездействие да е настъпила вреда за гражданина/юридическото лице; 5. да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразните акт/действие или бездействие и настъпилата вреда. При липсата на който и да било елемент от фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

Дейността по административно наказване по естеството си е дейност на администрацията, насочена към разрешаване на правен спор, възникнал по повод на конкретно сезиране, при спазване на състезателно производство в условията на независимост и самостоятелност на решаването. Тази дейност е свързана със защитата на реда в областта на държавното управление по аргумент от чл. 6 ЗАНН и представлява санкционираща управленска дейност. За квалифициране на иска като такъв по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ определяща е не правната природа на отменения акт, който безспорно не е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, а властнически акт с наказателно-правни последици. Определяща е дейността на органа - негов издател.

Актът - наказателното постановление - се издава от административен орган, в изпълнение на нормативно възложени задължения, при упражняване на административно-наказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. А определяща за квалифициране на иска, като такъв по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, е основният характер на дейността на органа, който го е издал. В този смисъл не е от значение факта, че наказателното постановление не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК и не е отменен по реда на АПК. Определящо за квалификацията на иска за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, е обстоятелството, че акта се издава от административен орган, в резултат на административна дейност, поради което представлява властнически акт и е резултат от санкционираща административна дейност.

В този смисъл е постановеното Т. Р. № 1 от 15.03.2017 г. на Общото събрание на колегиите във Върховния административен съд по Тълкувателно дело № 2 от 2016 г., което приема, че при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон.

Предвид изложеното настоящата инстанция намира, че съдът е тълкувал и приложил правилно материалния закон, поради което решението му следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора на касационния жалбоподател не следва да се присъждат разноски.

При този изход на правния спор претенцията за присъждане на понесените по делото разноски за настоящата съдебна инстанция в полза на В. Т. Т. е основателна да размера на заплатените 5 лв. държавна такса за образуване на производство по частната жалба, както и сумата от 500 (петстотин) лева разноски, представляващи адвокатски хонорар за процесуално представителство пред настоящата инстанция.

Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК и чл. 270, ал. 3, предл. последно ГПК, Върховният административен съд, трето отделение