Решение № 9298 от 5.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3781/2010 г.
ВАСII отделение05.07.2010 г.докладчик т Славка Найденова
Диспозитив
ОСТАВЯ в СИЛА Решение № 310/6.01.2010 г., постановено по адм. д. № 59/2009 г. на Административен съд - гр. Смолян. ОСЪЖДА Петър Иванов Бадев от гр. Смолян да заплати на Стефан Иванов Бадев, Елена Иванова Ингилизова, Иван Стефанов Бадев, Златка Пантелеева Бадева и Николета Рангелова Бадева, всички от гр. Смолян, направените разноски за касационната инстанция в размер на 250 /двеста и петдесет/ лв. На основание чл. 223 АПК решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 9298 от 5.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3781/2010 г., II о., докладчик председателят Славка Найденова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба на Петър Иванов Бадев от гр. Смолян, срещу Решение № 310/6.01.2010 г., постановено по адм. д. № 59/2009 г. на Административен съд - гр. Смолян, като в нея се развиват оплаквания за неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост. Иска се решението да се отмени и се постанови решение по същество, с което се отмени оспорената от него Заповед № ДК-10-4/06.02.2009 г. на н-ка на РДНСК - гр. Смолян, с произтичащите от това последици. Претендира се присъждане на разноски. Ответникът, н-к РДНСК гр. Смолян, чрез процесуалния си представител, в съдебно заседание и писмено възражение, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Ответниците Стефан Иванов Бадев, Елена Иванова Ингилизова, Иван Стефанов Бадев, Златка Пантелеева Бадева и Николета Рангелова Бадева, всички от гр. Смолян, в писмена защита изразяват становище за неоснователност на касационната жалба. Становището на представителя на Върховната административна прокуратура е, че касационната жалба е неоснователна и предлага да се остави без уважение. Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав приема, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, счита, че е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - гр. Смолян, в производство по реда на чл. 215, ал. 1 ЗУТ, отхвърлил жалбата на Петър Иванов Бадев, срещу Заповед № ДК-10-4/06.02.2009 г. на н-ка на РДНСК - гр. Смолян, с която на основание чл. 216, ал. 5 ЗУТ са отменени одобрените на 03.04.2008 г. инвестиционни проекти, вписани в Разрешение за строеж № 109/26.04.2007 г. за строеж "Надстройка на жилищна сграда в северната част на УПИ II-1926, с промяна предназначението за "къща за настаняване на гости", в същия УПИ, кв. 96 по плана на гр. Смолян. За да постанови решението си съдът приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие на материалноправните норми и целта на закона, поради което е законосъобразна. По съществото си касационната жалба е неоснователна, решението е правилно, твърдяните касационни основания за отмяната му не са налице. Правилно е прието, както от административния орган, така и от първоинстанционния съд, че собствениците на калканната стена на свързаното застрояване в УПИ I и УПИ II, се явяват заинтересувани страни по смисъла на чл. 149, ал. 2, т. 1 ЗУТ. Въпросът кои са заинтересувани лица, в случаите на свързано застрояване, следва да се извлича във връзка с чл. 21, ал. 5 ЗУТ, както и с оглед изискването за покриването на калканните стени по ал. 2 на същия текст. Правилно е прието, че жалбата срещу вписаните допълнителни промени в разрешението за строеж по одобрените проекти на 03.044.2008 г., е следвало да се съобщят по реда на чл. 149, ал. 1 ЗУТ при условията и реда на ГПК, респ. на АПК, каквото съобщаване в случая не е налице. Узнаването не е релевантен факт за началото на започване да тече срок за оспорване на разрешението за строеж и проектите, още повече, че след узнаването от сочената от жалбоподателя кореспонденция, жалбата е подадена в разумен срок и не е налице злоупотреба с право. С оглед на това правилно е прието, че жалбата срещу разрешението за строеж, допълнително одобрените проекти и вписването им в хода на строителството в разрешението е била процесуално допустима, подадена от заинтересувани лица и правилно е разгледана по същество. Не е нарушен материалният закон, съдебният акт е обоснован, а изложените изводи почиват на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, въз основа на което са изведени изводи, които се споделят изцяло от настоящата инстанция. По делото безспорно е установено, че на жалбоподателя е било издадено разрешение за строеж за строеж "надстройка на жилищна сграда в северната й част в УПИ II-1926, кв. 96 по плана на гр. Смолян", допълнено по реда на чл. 154 ЗУТ въз основа на одобрен проект на 03.04.2008 г. за "надстройка на жилищна сграда - промени по време на строителството на втори и тавански етаж с промяна предназначението им в "къща за настаняване на гости", като съгласно този одобрен проект се завишава кота корниз и етажността на застрояване. С това вписване на промени в разрешението за строеж по време на строителството, се завишава етажността и това е в несъответствие на ПУП, поради което с представени и нотариално заверени съгласия от заинтересуваните лица, каквито се явяват съсобствениците на калканната стена, тъй като строителството н УПИ I и УПИ II, кв. 96, е свързано. Това е изискване за законосъобразност на записването по чл. 154, ал. 5 ЗУТ, тъй като същото е при съществени отклонения по чл. 154, ал. 2, т. 1 и т. 5, поради което е задължително, а след като не е налице при правилно прилагане на материалния закон е прието, че одобрените проекти и записването е незаконосъобразно. С оглед изложеното, както и с оглед изложените подробни мотиви към решението на съда, които настоящата инстанция приема изцяло, при правилно прилагане на материалния закон и обосновано съдът е приел, че заповедта на н-ка на РДНСК е издадена при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие на материалноправните норми. Не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което решението следва да се остави в сила. Претендираните своевременно разноски от ответниците по касационната жалба, физически лица, са доказани в размер на 250 лв., поради което следва касационният жалбоподател да се осъди да им ги заплати. Водим от горното Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав на основание чл. 221, ал. 2 АПК