Решение № 3762 от 23.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1961/2017 г.

Решение № 3762 от 23.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1961/2017 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Ж. Г. Г., понастоящем в З. Б., против решение № 13/10.01.2017 г. по адм. д. № 127/2016 г. на Административен съд - П.. Твърди, че решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост и иска да бъде отменено. Като конкретно нарушение по делото сочи отказа на съда да назначи съдебно-техническа експертиза, която да установи жилищната площ в килията. Счита, че доказателствата по делото напълно установяват твърденията му за дискриминационно отношение спрямо него. Ответникът - ГДИН, редовно призован, не изпраща представител. В писмено становище по делото оспорва касационната жалба и моли да се остави в сила решението. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба и частната жалба са допустими, а по същество са неоснователни. Съдът обосновано е приел, че дискриминация не е налице. Изтърпяването на наказанието "доживотен затвор" изисква определена изолация на осъденото лице, която в случая не го е поставила в по-неблагоприятно положение в сравнение с други лица. В конкретния случай не са налице основанията на чл. 74, ал. 2 ЗЗДискр., поради което решението следва да остане в сила. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Производството по делото е образувано е по реда на чл. 71, ал. 1-3 от Закона за защита от дискриминация с искане да бъде установено дискриминационно третиране по признак "лично положение", да бъде осъден ответникът да прекрати нарушението и в бъдеще да се въздържа от такива действия, както и да му бъде присъдено обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди в периода от 01.06.2009 г. до 08.01.2011 г. в размер на 5000 лв., ведно със законната лихва от завеждане на иска до окончателното изплащане на сумата. Осъден е ищецът да заплати на ГДИН 580,00 лева разноски по делото. С обжалваното решение АС - П. е отхвърлил предявените искове. Посочил е, че с оглед на така изложените в исковата молба факти, е налице иск с правно основание чл. 74, ал. 2 от ЗЗДискр. за установяване на дискриминационно третиране, а единият от исковете касае осъждане на ответника да преустанови нарушението и да се въздържа в бъдеще от други такива нарушения. Обосновал е извод, че събраните по делото доказателства не установяват дискриминационно отношение спрямо ищеца Ж. Г. по посочените в исковата молба обстоятелства. Не се установява ищецът да е поставен в битови условия, които да са съществено различни от тези, при които са поставени останалите лица, които изтърпяват същото наказание в затвора в гр. Б.. Осъдителният иск за преустановяване на дискриминационното нарушение и за въздържане от извършване на дискриминационно отношение също се явява неоснователен поради обуславящата го претенция за установяване на дискриминационно нарушение. На същото основание е отхвърлен и осъдителният иск за обезщетение на вредите, претърпени от дискриминираното лице. Предвид изложеното, съдът е преценил, че не е налице първата предпоставка на иска по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, във връзка с който е предявен искът за обезщетение по чл. 71 от ЗЗДискр и като краен резултат е отхвърлил предявените искове по чл. 71, ал. 1-3 от ЗЗДискр. Решението е недопустимо. В конкретния случай, ищецът е предявил три самостоятелни иска с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 1-3 от Закона за защита от дискриминация /ЗЗДискр./. Първият иск е установителен - за установяване дискриминационно отношение, а втория и третият - осъдителни: за въздържане от извършване на нарушение и за заплащане на обезщетение за вреди от претърпяно дискриминационно отношение. Административният съд не е разполагал с правомощие да се произнесе по иска за установяване дискриминационно отношение. Административните съдилища не са компетентни да се произнесат за наличието на нарушения на специалния закон или на други закони, въвеждащи изисквания за равенство в третирането. В раздел втори се уреждат производствата за търсене на обезщетение за вреди, произтичащи от неравно третиране (чл. 74 ЗЗДискр.), които се развиват по общия ред или по реда на чл. 1, ал. 2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Условие за допустимост на производството за обезщетяване на вреди, което се въвежда с употребения в чл. 74, ал. 1 ЗЗДискр израз "в случаите по раздел I", е проведеното преди това производство за установяване на нарушението пред Комисията за защита от дискриминация. Административните съдилища са компетентни да се произнасят по осъдителни искове за заплащане на обезщетение за вреди, причинени от неравно третиране, тогава, когато фактическият състав на отговорността включва вреди, причинени от незаконни актове, действия или бездействия на държавни органи и длъжностни лица, и е налице влязло в сила решение на Комисията за защита от дискриминация, с което се установява отношения, свързани с неблагоприятно неравно третиране. Исковете за присъждане на обезщетение за вреди от дискриминация извън този фактически състав са подсъдни на общите съдилища и се допускат за разглеждане, съединени с иск за установяване на нарушение от дискриминация ( чл. 71, т. 1 и т. 3 ЗЗДискр ). Законодателят изрично е определил като процесуална възможност лицата, които считат, че са неравностойно третирани да предявят иск за установяване и преустановяване на това нарушение пред районния съд, ако не са се възползвали от възможността да сезират Комисията за защита от дискриминация (КЗД). Следователно засегнато лице има право на избор относно реда за защита за установяване на дискриминация и преустановяването й: административното производство пред КЗД или съдебното производство пред районния съд, но не и по реда на чл. 128, ал. 2 АПК, допустим само при липса на друг ред защита. Поради това че по предявения иск от Ж. Г. няма издаден акт на Комисията за защита от дискриминация за установяване на дискриминация по отношение на ГДИН, обжалваното решение, с което административният съд се е произнесъл по иск с правно основание чл. 71, ал. 1-3 ЗЗДискр, следва да се обезсили, производството пред Административен съд - П. следва да се прекрати и делото да се изпрати по подсъдност на Софийски районен съд, пред който първоначално е била предявена исковата молба. Копие от настоящото решение следва да се изпрати на Административен съд - П. за сведение. Следва да се посочи, че административният съд недопустимо е смесил производствата по чл. 71 и по чл. 74 от ЗЗДИскр., като първоначално е определил предмета на делото на едно основание, а се е произнесъл по друго основание на претенциите. Макар и сходни по предмета на очертаната защита, посочените искове са различни, предвид обхвата на защитата, която предоставят на ищците. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,