Решение № 84 от 8.05.2019 г. на ВКС по н. д. № 276/2019 г.

Решение № 84 от 8.05.2019 г. на ВКС по н. д. № 276/2019 г., II н. о., НК, докладчик съдията Татяна Кънчева Касационното производство е образувано по жалби на адв. Д., защитник на подсъдимия К. Г. С. и на частните обвинители Ц. Н., Д. Н., С. Н., С. Н. и В. Т., чрез повереника им адв. Ч. срещу решение № 91/12.03.2018 г. по внохд № 29/18 г. на Софийския апелативен съд. В жалбите са изложени съображения за явна несправедливост на наложеното наказание, а в жалбата на адв. Д. - и по касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. В съдебното заседание пред касационната инстанция частните обвинители поддържат депозираната жалба по изложените в нея съображения и молят делото да бъде върнато за ново разглеждане с указания за увеличаване размера на наказанието. Подсъдимият и неговият защитник не поддържат направеното в жалбата оплакване за допуснати съществени процесуални нарушения и обосновават претенцията си за намаляване на наказанието и приложение на института на условното осъждане. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура мотивира становище, че жалбите са неоснователни и предлага решението да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 от НПК, установи следното: Софийският апелативен съд потвърдил изцяло присъда № 21 от 17.10.2017 г. по нохд № 489/17 г. на Врачанския окръжен съд, с която подсъдимият К. С. е признат за виновен в това, че на 01.03.2016 г. при управление на т. а. "И. Д. " в нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДП, в пияно състояние по непредпазливост причинил смъртта на В. В. Н. и на основание чл. 343, ал. 3, пр. 1, б. б, вр. ал. 1 б. в и чл. 58а от НК е осъден на четири години лишаване от свобода. На осн. чл. 343г от НК е лишен от право да управлява МПС за срок от пет години. Недоволството на страните от размера на наложеното наказание е подкрепено с доводи за неправилната му индивидуализация. Частните обвинители считат, че наказание в размер на четири години лишаване от свобода не може да изпълни целите на генералната превенция, не създава чувство за справедливост у пострадалите и не удовлетворява необходимостта от последователна политика срещу войната по пътищата чрез налагане на по-тежки наказания на водачите на МПС, допуснали настъпването на пътно-транспортни произшествия. В жалбата на подсъдимия се сочи, че съдът неправилно е приел липса на съпричиняване на съставомерния резултат, като не е оценил важни обстоятелства, сочещи на допуснати от пострадалия нарушения на ЗДвП - че той е управлявал велосипеда в тъмната част от денонощието без светлоотразителна жилетка, че е бил с концентрация на алкохол в кръвта от 2. 15 промила и не се е движил в крайната дясна част на пътното платно. Върховният касационен съд намира жалбите за неоснователни. Решаващите съдилища са обсъдили и са оценили правилно всички обстоятелства, относими към индивидуализацията на наказанието. Не са пренебрегнати данните за чистото съдебно минало на касатора, трудовата му ангажираност, семейното му положение и изразеното съжаление и разкаяние. Изследвано е и поведението на пострадалия като участник в движението и е даден отговор на възражението за наличие на съпричиняване. Касационният състав, съобразявайки изложените в обвинителния акт факти, признати от подсъдимия в процедурата по чл. 371, т. 2 от НПК също не счита, че загиналият В. Н. е допринесъл за реализиране на съставомерния резултат. Наличието на значително количество алкохол в организма му няма отношение към пътния инцидент, тъй като той е управлявал велосипеда на пътното платно, праволинейно и в дясната му част. Липсата на светлоотразителна жилетка не представлява нарушение на чл. 80 от ЗДП, както сочи защитата, защото това задължение на велосипедистите са отнася за движение извън населени места и с намалена видимост, а произшествието е настъпило в рамките на населеното място. Освен това, ползването на такава жилетка не би предотвратило сблъсъка предвид високата скорост, с която подс. С. е управлявал товарния автомобил, значително надхвърляща не само максимално допустимата за градски условия, но и зоната на осветеност при движение на къси светлини. В обвинителния акт не е описан механизъм на произшествието, сочещ на какъвто и да било принос от страна на Н. за настъпване на удара, поради което изложените от въззивния съд аргументи за липса на съпричиняване изцяло следва да бъдат споделени. Въззивният съд правилно е ценил в тежест на подсъдимия грубото нарушение на разпоредбата на чл. 21 от ЗДП, стоящо в основата на настъпилия инцидент. Избраната от подсъдимия скорост на движение от 102. 2 км. ч., в населено място и в тъмната част от денонощието разкрива пълно пренебрежение към правилата за безопасност от страна на С. и очертава завишена степен на обществена опасност на деянието и на дееца. Употребата на алкохол, обосноваваща пияното състояние на подсъдимия е взета предвид от законодателя при квалификацията на престъплението и поначало не следва да се оценява отделно като отегчаващо отговорността обстоятелство. Това е допустимо само когато неговата концентрация значително надвишава максимално допустимата стойност от 0. 5 промила, какъвто определено не е настоящия случай. От значение обаче е обстоятелството, че шофирането след употреба на алкохол не е изолиран случай в живота на касатора, който е осъждан за такова престъпление и го характеризира като рисков водач на МПС. Затова настоящият касационен състав намира за неоснователно възражението, че наказанието е завишено и прие, че претенцията за неговото намаляване е неоснователна. Неоснователно е и оплакването на частните обвинители, че наложената на подсъдимия санкция за извършеното престъпление е явно занижена и не отговаря на целите на чл. 36 от НК. Основната задача на наказанието е да поправи и превъзпита осъдения към спазване на законите и да му отнеме възможността да върши други престъпления. Предупредителният и възпитателният му ефект върху останалите членове на обществото без съмнение е важен, но все пак има подчинена, по-второстепенна роля. Генералната превенция не може да се постига единствено с налагане на тежки наказания, както искат частните обвинители, защото тогава наказанието не би било съответно на тежестта на конкретното престъпление и вината на конкретния деец и отново би било явно несправедливо. Намаляването на броя на пътните инциденти с тежки последици не може да се постигне с налагане на високи наказания, а чрез повишаване на културата на водачите на МПС, чрез формиране на съзнание за ценността на човешкото здраве и живот, с неотменността на наказателната отговорност при извършено престъпление и налагането на наказателната санкция при спазване на законовите изисквания. Искането за отмяна на въззивното решение е неоснователно. Водим от гореизложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение