Решение № 16594 от 11.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9682/2013 г.

Решение № 16594 от 11.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9682/2013 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Столично управление "Социално осигуряване" /СУСО/, чрез пълномощника юрисконсулт Траян Радуцов, против решение № 2746/24.04.2013 г., постановено по адм. дело № 1602/2013 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отменено решение № РО-52/11.12.2012 г. на директора на СУСО, с което е потвърдено разпореждане № 3604/11.12.2012 г. за внасяне на сумата по ревизионен акт за начет. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно, като постановено при нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в жалбата касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата против административните актове. Ответникът по касационната жалба - "Банка ДСК" ЕАД - гр. София, чрез пълномощника юрисконсулт Рубинка Ванчева, оспорва жалбата по съображения за правилност на решението, изложени в писмен отговор. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като взе предвид доказателствата по делото и доводите в касационната жалба, намира следното: Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд София - град е отменено решение № РО-52/11.12.2012 г. на директора на СУСО, с което е потвърдено разпореждане № 3604/11.12.2012 г. на директора на дирекция "КПК" за събиране на сумата по ревизионен акт за начет за извършена частична финансова ревизия по разходите на ДОО пореден № Р-4314 от 27.11.2012 г., в размер на 681,80 лв. главница и 108,04 лв. За да постанови този акт съдът е приел, че с разпореждането, потвърдено с оспореното пред съда решение на директора на СУСО незаконосъобразно е постановено събиране на посочената сума по ревизионния акт за начет, на основание чл. 110, ал. 1 КСО за причинени щети на държавното обществено осигуряване от неоснователно изплатена пенсия на Николай Тодоров Николов след смъртта му, не е налице и основанието по чл. 114, ал. 5 КСО за събиране на сумата, което е посочено в оспореното решение на директора на СУСО. Съдът е изложил, че след датата на смъртта на пенсионера, настъпила на 22.11.2011 г. и до м. май 2012 г. включително, по сметката му в "Банка ДСК" ЕАД са постъпвали суми за изплатена пенсия, а Териториалното поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ е уведомило банката с писмо от 02.05.2012 г. за възстановяване на неоснователно получени суми, в резултат на което банката е възстановила сумата, която е преведена след получаване на писмото. Според съда, за да е налице основание за приложение на чл. 70, ал. 2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/ следва да са налице две кумулативни предпоставки - преведени суми за пенсия след месеца, през който е починал пенсионерът и уведомяване на банката от ТП на НОИ за смъртта на титуляра на сметката. В случая не е изпълнено условието банката да е била уведомена от ТП на НОИ, поради което същата не дължи възстановяване на пълния размер на преведените суми за пенсии, а само на наличните средства, което и е сторено от банката. Неотносими са разпоредбите на чл. 74 НПОС и чл. 114, ал. 5 КСО, тъй като за банката не е налице задължение да не заверява сметката на пенсионера, след като не разполага с данни, че същият е починал. От съда е приета за неприложима и разпоредбата на чл. 114, ал. 1 КСО, тъй като тя урежда хипотези за възстановяване на суми за осигурителни плащания, а в случая банката не е титуляр на тези суми. В случаите на смърт на пенсионера, който е бил титуляр на сметката и доколкото се касае за имуществени правоотношения, които са наследими, претенциите за неоснователно получени суми следва да се насочат към наследниците. Настоящият касационен състав намира, че така постановеното решение е правилно. От фактическа страна по делото е безспорно установено, че пенсията на Николай Тодоров Николов е превеждана по банкова сметка в "Банка ДСК" ЕАД и от тази сметка са съответно привеждани суми за погасяване на потребителския заем на лицето към същата банка. Пенсионерът Николай Тодоров Николов е починал на 22.11.2011 г., но ТП на НОИ - София град не е било уведомено за смъртта му своевременно; лицето е починало в чужбина и актът за смъртта му е издаден на 20.04.2012 г. През периода от месеца, следващ смъртта на пенсионера до м. май 2012 г. включително, пенсията е превеждана по сметката в "Банка ДСК" ЕАД и от нея са правени съответни погасявания на задължението по банковия кредит на лицето в общ размер на 681,80 лв. С уведомително писмо изх. № ДП-4844/02.05.2012 г., получено на същата дата, ТП на НОИ е поискало от "Банка ДСК" ЕАД да възстанови неправилно преведените суми за периода от м. декември 2011 г. до м. май 2012 г. включително в общ размер на 1023,72 лв. на пенсионера Николай Тодоров Николов. В писмото липсва уведомяване за смъртта на пенсионера. На 16.05.2012 г. от "Банка ДСК" ЕАД са възстановени на ТП на НОИ наличните суми по сметката към тази дата в размер на 170,62 лв., както и сумата, която е отчислена в полза на банка като погасителна вноска по потребителския заем за един месец след получаването на уведомителното писмо от 02.05.2012 г. - в размер на 171,30 лв., общо 341,92 лв. С разпореждане № 5511137266/06.2011 г. на директора на дирекция "Пенсии" е прекратена личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване и лична социална пенсия за инвалидност на Николай Тодоров Николов на основание чл. 96, ал. 1, т. 1 КСО - поради смърт, считано от 30.11.2011 г. Въз основа на заповед на директора на СУСО от 27.11.2012 г. е извършена частична финансова ревизия на "Банка ДСК" ЕАД и е издаден ревизионен акт за начет с вх. № 01-10-16308/29.11.2012 г., пореден № Р-4314 в РУСО от същата дата, с който са установени неоснователно получени суми в размер на 681,80 лв. главница и 108,04 лв. лихви. По делото е безспорно също, че на наследниците на починалия пенсионер не е издавано удостоверение по чл. 70, ал. 1 НПОС, в което да е вписан размера на неправилно преведената сума, която банката следва да възстанови; не се спори, че банката не е уведомявана от наследниците за настъпилата смърт на пенсионера преди датата на получаване на уведомителното писмо от ТП на НОИ от 02.05.2012 г.; няма данни, нито се твърди, че банката е разполагала с данни за смъртта на пенсионера преди посочената дата от друг източник. Предвид тази безспорна фактическа обстановка, правните изводи на първоинстанционния съд са правилни. В разпореждане № 3604/11.12.2012 г., което е потвърдено с оспореното пред съда решение на директора на СУСО, като правно основание за издаването му са посочени разпоредбите на чл. 110, ал. 1, т. 1 и ал. 3 КСО. В първата е предвидено, че контролните органи на НОИ съставят на физическите лица и на юридическите лица ревизионни актове за начет, за причинените от тях щети на държавното обществено осигуряване от неправилно извършени осигурителни разходи, включително от неправилно удостоверяване на осигурителен стаж или осигурителен доход и от актове на медицинската експертиза, които са отменени поради нарушаване на нормативни разпоредби при издаването им. В ал. 3 на чл. 110 КСО е регламентирано, че за събиране на сумите по ревизионните актове за начет длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола по разходите на ДОО в съответното поделение на НОИ издава разпореждания. В случая не е налице нито една от хипотезите на чл. 110, ал. 1, т. 1 КСО, тъй като банката, чрез която се изплаща пенсията по реда на чл. 67 НПОС не е осигурител, който издава актове, обуславящи извършването на осигурителни плащания /по-точно, в обсъжданата хипотеза банката не действа като осигурител/, нито издава актове на медицинската експертиза. Не е налице хипотезата и на чл. 114, ал. 5 КСО, на която се позовава директорът на СУСО в обжалваното пред съда решение № РО-52/11.12.2012 г., с което е потвърдено разпореждане № 3604/11.12.2012 г. Разпоредбата предвижда, че в случаите, когато има изплатени суми за пенсии след прекратяването им поради смърт на пенсионера, те се събират от лицето, което ги е получило, или солидарно от наследниците; за събиране на сумите длъжностното лице, на което е възложено ръководството по разходите на ДОО в съответното ТП на НОИ, издава разпореждане. Предвид конкретната фактическа обстановка, "Банка ДСК" ЕАД не представлява лице, което е получило изплатени суми за пенсии след смъртта на пенсионера по смисъла на чл. 114, ал. 5 КСО. Поради това, че в решението на директора на СУСО не е обосновано приложението на чл. 114, ал. 5 КСО, следва да се посочи, че превеждането на сумите по сметка на пенсионера /включително и след смъртта му/ не прави банката получател на тези суми, тъй като не тя, а пенсионерът е титуляр на сметката. От друга страна, погасяването на задължението по договора за потребителски заем с пенсионера, е осъществено на основание посочения договор, както и на сключения договор между банката и НОИ. Доколкото задълженията по договора за заем, сключен между пенсионера и "Банка ДСК" ЕАД са имуществени и поради това наследими, то след смъртта на пенсионера задълженията са наследени от неговите наследници и затова именно те се явяват получатели на сумите, които са изплатени за пенсии след смъртта на пенсионера, чрез погасяването на задължения на последния към банката. В чл. 70, ал. 1 НПОС е предвидено, че при смърт на пенсионера териториалното поделение на НОИ издава на законните наследници удостоверение, в което се вписват последният месец, за който починалият е имал право на пенсия, както и месецът, до който включително е преведена пенсията по сметката; в случай че на банката е преведена пенсия, отнасяща се за време след месеца, през който е починал пенсионерът, размерът на неправилно преведената сума се вписва в удостоверението, като тази сума се възстановява от банката на териториалното поделение на НОИ, а в чл. 70, ал. 2 НПОС е предвидено, че в случаите, при които банката е уведомена от териториалното поделение на НОИ за смъртта на титуляра на сметката и са преведени суми за пенсията след месеца, през който е починал пенсионерът, банката възстановява пълния размер на преведените суми на териториалното поделение на НОИ. Предвид съдържанието на чл. 70, ал. 2 НПОС правилно първоинстанционният съд е заключил, че за да се приложи тази разпоредба е необходимо кумулативното изпълнение на две предпоставки - банката да е уведомена от ТП на НОИ за смъртта на титуляра на сметката и след тази дата да са приведени суми по сметката. Само в този случай банката дължи възстановяване на пълния размер на преведените суми, защото след датата на уведомяването разполага с данни за смъртта на пенсионера и следва съгласно чл. 74, ал. 1, т. 1 НПОС да не заверява сметката му. Не може да се възприеме становището на касационния жалбоподател, че във всички случаи банката дължи възстановяване на пълния размер на преведените суми, тъй като подобно тълкуване на нормите на чл. 70, ал. 1 и 2 НПОС противоречи на точния им смисъл. Ако волята на подзаконовия нормотворец е била във всички случая банката да дължи възстановяване на пълния размер на преведените суми по сметката на пенсионера след месеца, следващ датата на смъртта му, то регламентацията на чл. 70, ал. 2 НПОС би била напълно излишна. Последната обаче съществува и от съдържанието на посочената норма недвусмислено се налага извода, че пълното възстановяване на преведените суми се дължи само когато банката е била уведомена от ТП на НОИ за смъртта на пенсионера. В разпоредбата на чл. 70, ал. 1 НПОС са регламентирани отношенията между наследниците на починалия пенсионер - титуляр на сметката, ТП на НОИ и съответна банка, в която е превеждана пенсията. Предвиденото в изречение второ на същата алинея възстановяване от банката на ТП на НОИ на преведената пенсия, отнасяща се за време след месеца, през който е починал пенсионерът, следва да се тълкува във връзка с първото изречение на тази алинея и с чл. 76, ал. 2 НПОС, който предвижда, че при смърт на титуляра и закриване на сметка, по която е превеждана пенсията му, банката изплаща остатъка по сметката на наследниците след представяне на удостоверението по чл. 70. Следователно, с разпоредбата на изречение второ на чл. 70, ал. 1 НПОС всъщност се забранява изплащане на посочените суми на наследниците на починалия пенсионер, защото тези суми за пенсия не са дължими на пенсионера, респективно на неговите наследници, а следва да бъдат възстановени от банката на ТП на НОИ. Възстановяване на сумите за пенсии, преведени след месеца, през който е настъпила смъртта на пенсионера, в пълен размер обаче се дължи само в хипотезата на чл. 70, ал. 2 от наредбата, т. е. когато сумите са преведени след като банката е била уведомена от ТП на НОИ. Настоящият състав намира, че за конкретния спор са неотносими доводите в касационната жалба за това, че договора между "Банка ДСК" ЕАД и НОИ от 18.05.2006 г. не е действал през периода, през който са изплащани сумите. Безспорно е в случая, че сумите са преведени от ТП на НОИ по сметката на пенсионера в "Банка ДСК" ЕАД, както и че това е правено за изплащане на пенсия, която все още не е била прекратена. Поради това, отношенията по възстановяване на тези суми се уреждат от цитираните по-горе разпоредби на чл. 70 и сл. НПОС. Неправилно е становището на касатора за това, че банката имала задължение да установи дали и кога е настъпила смъртта на пенсионера и че това задължение обуславяло отговорността й по чл. 114, ал. 5 КСО. В случай, че банката разполага с данни за смъртта на пенсионера, действително за нея съществува задължение да не заверява сметката му /чл. 74, ал. 1, т. 1 НПОС/. Както вече се посочи обаче, в случая банката не е разполагала с такива данни, очевидно и ТП на НОИ не е разполагало с данни за смъртта на пенсионера, щом като е продължило да превежда пенсията по сметката в банката. По изложените съображения, изводите на първоинстанционния съд са обосновани и правилни. Обжалваното съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на ответника по касационната жалба за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно. Съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, приложим субсидиарно на основание чл. 144 АПК, в полза на юридическите лица се присъжда и адвокатско възнаграждение, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на възнаграждението следва да бъде определен съгласно чл. 8, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, тъй като обжалваемият материален интерес е под 1000 лв. Предвид това следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в полза на "Банка ДСК" ЕАД в размер на 100 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение