Решение № 2048 от 12.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14099/2012 г.

ВАСII отделение12.02.2013 г.докладчик т Галина Солакова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 119/12.10.2012 г. постановено по адм. д. № 197 от 2012 г. на Административен съд - Ямбол. ОСЪЖДА РДНСК - Югоизточен район, отдел "НСК", гр. Ямбол да заплати на "Бакаджик слънчева енергия " ООД, със седалище и адрес на управление гр. Ямбол, представлявано от управителя Цонка Иванова-Бейли сумата 600 лв. /шестстотин лева/, разноски. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 2048 от 12.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14099/2012 г., II о., докладчик председателят Галина Солакова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на РДНСК - Югоизточен район, отдел "НСК", гр. Ямбол срещу решение № 119/12.10.2012 г. постановено по адм. д. № 197/2012 г. на Административен съд - Ямбол, с което е прогласена нищожност на заповед № ДК-07-Я-101/29.06.2012 г. на началника на РО "НСК" Ямбол при РДНСК - Югоизточен район. С доводи за необоснованост и незаконосъобразност на решението се иска неговата отмяна с произнасяне по същество и отхвърляне на жалбата със законните последици. Ответникът "Бакаджик слънчева енергия" ООД, със седалище и адрес на управление гр. Ямбол оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена. Претендира разноски за настоящата инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за недопустимост на касационната жалба и алтернативно - неоснователност жалбата, поради неприложимост на разпоредбата на чл. 91 АПК. Върховният административен съд, второ отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Неоснователно е възражението за недопустимост на жалбата, тъй като оспорения пред първата съдебна инстанция административен акт е по чл. 91, ал. 1 АПК и не попада в приложното поле на чл. 215, ал. 7 ЗУТ. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение е прогласена нищожността на заповед № ДК-07-Я-101 от 29.06.2012 г. на началника на РО "НСК" Ямбол при РДНСК - Югоизточен район, издадена по реда на чл. 91, ал. 1 АПК, с която е оттеглено Разрешение за ползване № ДК-07-Я-90/28.06.2012 г. за строеж "фотоволтаична електроцентрала" в УПИ I-2, м. "Парцелите", община Тунджа. Решението е мотивирано с липса на регламентирана възможност за обжалване на разрешенията за строеж и неприложимост на процедурата по чл. 91, ал. 1 АПК, поради наличие на специална норма по ЗУТ, а именно: чл. 214а, регламентираща право на "отзив" само за определена категория актове по устройство на територията. Прието е също, че административният орган е оттеглил разрешението за ползване въз основа на писмо на министъра на енергетиката и туризма от 29.06.2012 г., за проверка на издадените разрешения за ползване на фотоволтаични инсталации, т. е. при липса на жалба срещу оттегления адм. акт. Така постановеното решение е обосновано и законосъобразно. Съгласно специалната норма на чл. 214а от ЗУТ, в 7-дневен срок от получаване на жалбата административният орган може да преразгледа въпроса и да оттегли сам оспорения административен акт за одобряване на подробен устройствен план или или за одобряване на комплексен проект за инвестиционна инициатива, да го отмени или измени или да издаде съответния акт, ако е отказал издаването му, като уведоми за това заинтересуваните страни. Тази специална норма изключва приложимостта на общата норма на чл. 91, ал. 1 АПК. Следователно правото на "отзив" на административният орган по ЗУТ може да бъде упражнено, при визираните изисквания, само по отношение на актовете за одобряване на ПУП и КПИИ, в която категория не попадат разрешенията на ползване. Предвид изложеното, решаващия извод на съда за липса на материална компетентност за издаване на оспорената заповед от административния орган, водещо до нищожност е законосъобразен. Решението следва да се остави в сила, а касационната жалба-без уважение като неоснователна. С оглед изрично и своевременно заявената от ответника претенция за присъждане на разноски, касаторът дължи разноските за настоящата инстанция, възлизащи на сумата 600 лв. - адв. възнаграждение по приложения Договор за правна защита и съдействие, договорено и надлежно внесено. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,

Цитирани разпоредби

2