Решение № 619 от 30.01.2014 г. на ВКС по н. д. № 2027/2013 г.

Решение № 619 от 30.01.2014 г. на ВКС по н. д. № 2027/2013 г., I н. о., НК, докладчик съдията Пламен Петков На основание чл. 422, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 348, ал. 1, т. 1-3 от НПК, във ВКС на РБ е постъпило искане от осъдения Г. Х. Х. /ведно с допълнения към него/ за отмяна по реда на възобновяване на наказателни дела на въззивно решение № 95 от 05.07.2013 г., постановено по ВНОХД № 165/2013 г. по описа на Окръжен съд - гр. Добрич, с което била потвърдена присъда № 8 от 27.03.2013 г., постановена по НОХД № 20/2013 г. по описа на Районен съд - гр. Тервел. В искането, поддържано и в съдебно заседание от защитата се твърди, че атакуваният съдебен акт по реда на възобновяването е постановен при наличие на съществени нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 1-3 от НПК. Излагат се доводи, за ограничаване процесуалните права на осъдения; за несъставомерност на деянията както от обективна, така и от субективна страна; за допуснати нарушения на процесуалните правила изразяващи се в разделяне на наказателното производство и непривличане на трети лица като обвиняеми наред с осъдения; за нарушения на материалния закон и явна несправедливост на наложеното наказание. Претендира се отмяна на атакуваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, имплицитно, за упражняване на правомощието на ВКС по чл. 425, ал. 1, т. 3 от НПК. Представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа становище за частична основателност на искането като счита, че е налице касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, тъй като е следвало да бъде приложена разпоредбата на чл. 58а от НК в първоначалната й редакция. Върховният касационен съд, като прецени доводите на страните, проверявайки атакувания съдебен акт в пределите на искането за възобновяване, за да се произнесе, взе предвид следното: Искането на осъденото лице за отмяна по реда на възобновяването на горепосочения съдебен акт е процесуално допустимо, тъй като е депозирано от лице, имащо право на това, в законоустановения в разпоредбата на чл. 421, ал. 3 от НПК срок и касае съдебен акт, непроверен по касационен ред. Разгледано по същество, е и основателно. Това е така поради следните съображения: С присъда № 08 от 27.03.2013 г., постановена по НОХД № 20/2013 г. по описа на Районен съд - гр. Тервел, подс. Г. Х. Х. бил признат за виновен в извършване на седем престъпления по чл. 195, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 4, пр. 1-во и 2-ро във вр. с чл. 194, ал. 1 от НК /за периода 10.- 26.05.2000 г./, за които при условията на чл. 58а от НК му били наложени шест наказания "лишаване от свобода" в размер на две години и едно наказание "лишаване от свобода" в размер на три години и четири месеца. На основание чл. 23, ал. 1 от НК съдът наложил на Х. най-тежкото измежду определените му наказания, а именно, "лишаване от свобода" за срок от три години и четири месеца, при първоначален "общ" режим на изтърпяване в затворническо общежитие от открит тип. В тежест на подсъдимия били възложени разноските по делото. Присъдата била обжалвана от подс. Х. чрез неговия защитник, с оплаквания за нарушение на материалния закон и явна несправедливост на наложените му наказания. Към въззивната инстанция било отправено искане първоинстанционната присъда да бъде изменена в санкционната си част, като наказанията бъдат определени при условията на чл. 58а от НК /ред. ДВ, бр. 27/2009 г./ вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, с приложение на института на условното осъждане. С атакуваното въззивно решение № 95 от 05.07.2013 г., постановено по ВНОХД № 165/2013 г. по описа на Окръжен съд - гр. Добрич, първоинстанционната присъда била потвърдена. Така постановеното въззивно решение не отговаря на изискванията, визирани в разпоредбата на чл. 339, ал. 2 от НПК. Това е така поради следните съображения: Производството пред въззивния съд е било образувано по жалба на осъдения Х. в която са били релевирани конкретни оплаквания, основно, за допуснато нарушение на материалния закон. Изложени са били и съображения в тяхна подкрепа, като въззивната инстанция е била длъжна да даде и конкретен отговор защо приема, че те са неоснователни. В решението на въззивния съд обаче липсват каквито и да е било мотиви, поради които доводите на защитата на осъдения за допуснато от районния съд нарушение на нормата на чл. 2, ал. 2 от НК не могат да бъдат споделени. Извън вниманието на инстанционните съдилища е останало обстоятелството, че разпоредбата на чл. 58а от НК има материалноправен, а не процесуалноправен характер. Поради и това, когато следва да определя по-благоприятен закон в изпълнение на изискването по чл. 2, ал. 2 от НК, съдът всякога е задължен да направи сравнение и да прецени за всеки отделен случай, кое приложение на наказателния закон би довело до най-благоприятния резултат в наказателноправно отношение за даден подсъдим. Така или иначе, мотиви касателно основателността на посоченото оплакване, въззивната инстанция не е изложила. Допуснато е било и друго процесуално нарушение като не са били изяснени в пълнота обстоятелства, релевантни за личността, респективно, отговорността, на осъдения Х.. Така например, и двете съдебни инстанции са приели, че съдебното минало на осъдения е необременено. По делото е приложено /на л. 153 от дос. пр. -во/ писмено доказателство, с данни /останали извън вниманието на инстанционните съдилища/ за три наказателни производства водени срещу осъдения и неотбелязани в бюлетина му за съдимост. Това обстоятелство е налагало събирането на допълнително доказателства в тази насока, съобразно изискванията на чл. 107, ал. 3 от НПК. Изготвеният въззивен съдебен акт не отговаря на изискванията на чл. 339, ал. 2 от НПК. Допуснатите процесуални нарушения изпълват съдържанието на касационното основание по чл. 348, ал. 3, т. 2 от НПК, поради и което атакуваното въззивното решение на Окръжен съд - гр. Добрич следва да бъде отменено по реда за възобновяване на наказателни дела, а делото - върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, от стадия на съдебното заседание. Водим от горното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение