Решение № 9303 от 9.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 745/2018 г.

Решение № 9303 от 9.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 745/2018 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. В. Търново при ЦУ на НАП, срещу Решение № 358 от 05.12.2017 г. по адм. дело № 226/2017 г. по описа на Административен съд В. Т., 3 състав. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на "Инко-арх" ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Г., ул. Ц. Д." .№..., ет. ..., ап. ... срещу Ревизионен акт /РА/ № Р-04000716002563-091-001 от 19.12.2016 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП В. Т., потвърден с Решение № 58 от 13.03.2017 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - гр. В. Търново към ЦУ на НАП, с който за данъчни периоди м. 09.2015 г., на дружеството е начислен допълнително данък върху добавената стойност в размер на 34 701,54 лева по два броя фактури, издадени към "M. C. concept" S. R. L. - Румъния и лихви забава в размер на 4 167,77 лева. В касационната жалба се излага становище за неправилност на обжалваното решение, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, при нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора необосновано решаващият състав на АСВТ е приел за доказано изработването на процесното електрооборудване, неговия транспорт и монтаж за сметка на "Инко - Арх" ЕООД в Румъния и е квалифицирал спорните доставки като такива по чл. 17, ал. 4 от ЗДДС. Първоинстанционния съд не е отчел аргументите на жалбоподателя за различните "варианти" на документи, които са представени от "Инко - Арх" ЕООД на приходните органи, поради което не могат категорично да установят извършване на реални доставки към "M. C. concept" S. R. L. - Румъния. Според касатора необосновано първоинстанционният съд е приел, че в представените международни товарителници се съдържат всички изискуеми реквизити, както и че писмените потвърждения, представени едва в хода на съдебното производство, отговарят на изискванията на ППЗДДС. О. е извод за доказаност на осъществения ВОД по процесните фактури, поради което РА се явява материално незаконосъобразен. Иска се отмяната на обжалваното решение със законните последици. Претендира присъждане на разноски за двете инстанции общо в размер на 3 392,16 лв. Ответната страна - "Инко-арх" ЕООД, представлявана от адв. М. Ч. изразява писмено становище за неоснователност на касационната жалба и моли да бъде оставена без уважение. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на оспорване пред Административен съд В. Т. е бил Ревизионен акт № Р-04000716002563-091-001/19.12.2016 г. издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. В. Търново, в частта, потвърдена с Решение № 58/13.03.2017 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - гр. В. Търново към ЦУ на НАП, с който за данъчни периоди м. 09.2015 г., на дружеството е начислен допълнително данък върху добавената стойност в размер на 34 701, 54 лв. за недоказани вътреобщностни доставки по два броя фактури, издадени към румънското дружество "M. C. concept" S. R. L. и лихви забава в размер на 4 167,77 лева. Съдът е приел, че РА е издаден от материалнокомпетентен орган, в законоустановената писмена форма, при наличието на мотиви, при липса на съществени процесуални нарушения и при правилно прилагане на материалния закон. След преценка на доводите и приобщените по делото доказателства, съдът е счел изводите на приходната администрация за неправилни. Посочил е, че и двете страни поддържат липсата на вътреобщностна доставка по смисъла на ЗДДС, не е спорно и че процесната доставка не е такава, облагаема с нулева ставка на основание чл. 53, ал. 1 от ЗДДС. Очертал е основният спорен въпрос - дали е налице доставка на стока с място на изпълнение на територията на страната, както е възприето от приходната администрация или такава на територията на друга държава членка, както се поддържа от жалбоподателя на основание чл. 17, ал. 4 от ЗДДС. Съобразно разпоредбата на чл. 12, ал. 1 от ЗДДС, вр. с чл. 66, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, в първия случай тази доставка би била облагаема със ставка 20%, а във втория не би представлявала облагаема доставка по смисъла на ЗДДС. След подробен анализ на всички писмени доказателства и свидетелските показания на С. Д. и Д. Й. е стигнал до крайния извод съд за доказаност на всички елементи на извършена от дружеството доставка на стока на територията на друга държава-членка, към данъчно незадължено лице, като стоките са монтирани и инсталирани от или за сметка на доставчика. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са оплакванията в касационната жалба за недоказаност на факта на транспортиране на стоките от България до Румъния и предаването им, както и извършването на монтажа им на територията на Румъния от или за сметка на ответника по касация. Доводите на касатора, че представената международна товарителница от 08.09.2015 г. е негоден документ, тъй като е неавтентичен, следва да бъде отхвърлен предвид събраните гласни показания на С. К. Д. и Д. Й., които твърдят, че са подписали товарителницата, като изпращач и получател на доставките. Тази товарителница е представена два пъти в ревизията, а и както правилно е отбелязал първоинстанционният съд липсата на действително извършен превоз по товарителницата на СД "Виктория-В-Маринов и сие" - гр. Г. всъщност не е оспорвана от ревизираното лице. Обратно - още в ревизионното производство е разяснено, че по съставеното ЧМР не е извършван транспорт поради непостигане на съгласие за цената и поради липса на групаж на територията на Румъния, и са представени доказателства за извършен транспорт от друг превозвач. Съдът обосновано е посочил, че получаването на предмета на процесното ЧМР се потвърждава и от представена на румънски език и в превод на български декларация № 431/29.01.2016 г. от името на "M. C. concept" S. R. L., подписана от Д. Й. /папка 3, л. 221 и л. 222/, съгласно която стоката е била приета в Румъния и към него момент вече е инсталирана в технологичната линия, с точно посочено местоположение на работа, както и от заключението на вещото лице и подписаните протоколи. В случая законосъобразно съда е приел, че товарителницата с потвърдени подписи съответства на чл. 5, т. 1 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки /CMR/. Относно монтажа на процесната инсталация отново приходната администрация изтъква доводи за недоказана "автентичност на подписите", този път положени от името на "T. M. T." LTD. За прецизност следва да се отбележи, че в случай, че става въпрос за подписа на лицето, което представлява съответното юридическо лице, то доколкото въобще не се посочва от приходната администрация кое физическо лице представлява "T. M. T." LTD, няма как да се оспори подпис, положен от неизвестно лице. По същия начин стои въпроса и с оспорването на автентичността на подписа, положен от името на превозвача "S. C. R. C." S. R. L в представената международна товарителница от 08.09.2015 г. Принципното оспорване на автентичността на подписите на всички многобройни частни документи, представени от ревизираното лице, като договори, протоколи, фактури, товарителници, заповеди, отчети и т. н. няма как да освободи съда от задължението му да подложи същите на подробен анализ, поотделно и в тяхната съвкупност. В конкретния случай първоинстанционният съд е извършил този анализ на представените писмени доказателства - договор за инженерингова и консултантска услуга от 29.05.2015, Доклад за мониторинг на място извършен в периода 14.03.2016 г. - 17.03.2016 г. от експерти в Министерството на националното образование и научните изследвания на Р. Р. относно договор за финансиране от 12.09.2013 г., сключен с "M. C. concept" S. R. L., двустранен протокол между същите дружества от 08.09.2015 г. и тристранен протокол от 08.08.2015 г. между "T. M. T." LTD, "И.-А." ЕООД и "M. C. concept" S. R. L., два броя инвойси, заповеди за командировка с отчети към тях, и др., като ги е ценил заедно със заключението на вещото лице и свидетелските показания, и е стигнал до правилния извод за доказаност на всички елементи на извършена от ревизираното дружество доставка на стоки на територията на територията на друга държава- членка, към данъчно незадължено лице, като стоките са монтирани и инсталирани от или за сметка на доставчика. По изложените съображения Върховният административен съд, състав на осмо отделение, намира, че обжалваното решение е постановено при правилно приложение на материалния закон и липса на твърдените касационни основания, поради което на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и направеното искане, в полза на ответника по касация следва да се присъдят направените разноски в размер на 2 040 лв. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение