Решение № 13094 от 14.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1588/2011 г.

Решение № 13094 от 14.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1588/2011 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по подадената касационна жалба от Иван Анастасов Дафов, осъществяващ търговска дейност като ЕТ "ВАНЦЕТИ - ИВАН ДАФОВ" със седалище и адрес на управление в гр. Чепеларе, обл. Смолян, ул. "Здравец" № 21 чрез процесуалния му представител адв. Бъчваров, срещу решение № 1562 от 18.11.2010 г. на Административен съд - гр. Пловдив, постановено по адм. д. № 2224/08 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу Ревизионен акт /РА/ № 21800109/30.07.08 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Смолян, в потвърдената му част с решение № 714/02.10.08 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП. В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на съдебното решение, поради необоснованост и неправилно приложение на процесуалния и материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора, съдът неправилно е приел, че РА не е нищожен. Изводите му не кореспондират със събраните по делото доказателства. Оспорва се доказателствената сила на протоколите за извършените насрещни проверки. Претендира се отмяна на решението с произтичащите от това законови последици и присъждане на направените разноски. Ответникът по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП - не изразява становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК, както и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна на спора: Касационната жалба, като подадена в срок и от надлежна страна, е допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол пред Административен съд - гр. Пловдив е бил РА № 21800109/30.07.08 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Смолян, в потвърдената му част с решение № 714/02.10.08 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП. Със същия на ревизираното лице във връзка с осъществяваната от него търговска дейност като ЕТ "ВАНЦЕТИ - ИВАН ДАФОВ" са определени данъчни задължения по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2004 г., 2005 г. и 2006 г. в общ размер 22 396.02 лв. и лихви 8 244.59 лв. За да отхвърли жалбата срещу РА, съдът е изложил следните съображения: РА не е нищожен като неподписан от органа, който го е издал. По делото е приложен РА в оригинал /л. 1100/, който е подписан от издателя му. За да преобразуват финансовият резултат, ревизиращите органи са се позовали на разпоредбата на чл. 23, ал. 2, т. 10 от ЗКПО (отм.). Установено е по категоричен начин от събраните по делото доказателства, че към фактурите има прикрепени фискални бонове, издадени от фискални устройства с инвидуални номера, които се различават от тези, с които действително разполагат фирмите, посочени като издатели на същите фактури, видно от свидетелствата за регистрация. Тези несъответствия кореспондират изцяло с декларациите на представляващите фирмите, според които спорните фактури не са издавани от тях на ЕТ "ВАНЦЕТИ - ИВАН ДАФОВ". Не са допуснати твърдяните от жалбоподателя процесуални нарушения при извършените насрещни проверки. Протоколите за насрещните проверки не страдат от пороци, които ги лишават от доказателствената им сила на официални документи. Жалбоподателят представя доказателства, целящи да установят реалното изпълнение на доставки на услуги, посочени във фактурите, които самият той е осъществил като изпълнител. Това обаче не е спорният по делото въпрос. Спори се между страните относно това дали лицата, посочени във фактурите като доставчици са издали тези фактури и са съществили реално доставките на жалбоподателя. По делото е представен РА на "ДАК - 1"-ЕООД, който не обхваща процесният период, следователно е неотносим. За "Омга А - 3" ЕООД и за ЕТ "Сотал - Живко Котов" е установено, че няма издавани РА. Единствено за "Монопол 3" ЕООД има издаден ДРА, касаещ процесния период от време, но той не съдържа констатации за доставките, по които това дружество е изпълнител. Така постановеното решение е правилно. От фактическа страна по делото е установено следното: За 2004 г. финансовият резултат е преобразуван с отчетените от ЕТ "ВАНЦЕТИ - ИВАН ДАФОВ" разходи по 10 броя фактури, издадени от "ДАК - 1" ЕООД с предмет на доставките - услуга сеч и извоз на дървесина. Фактурите са точно посочени и изброени по номера и дата на издаване в ПНП. Насрещната проверка е извършена на "ДАК - 1 Метали" ЕООД, тъй като видно от представеното удостоверение от Агенцията по вписвания, дружеството е променило наименованието си и това обстоятелство е вписано на 19.08.2005 г. В отговор на искането от страна на управителя и представляващ дружеството Александър Дмитров Петров е представена дакларация, че фирмата осъществява единствено дейност, свързана с търговия на метали и метални изделия. "ДАК - 1" ЕООД не е издавало на ЕТ "ВАНЦЕТИ - ИВАН ДАФОВ" посочените фактури. За същия период /м. октомври - м. декември 2004 г./ са издавани фактури с номера от 14295 до 15055, различни от тези на фактурите, за които се отнася питането. Видно от представеното по делото Свидетелство за регистрация на фискално устройство № 6974/14.04.04 г. /л. 1466/, "ДАК - 1" ЕООД е притежавало фискално устройство марка "Електроника 92 ЕМ 03" с индивидуален номер ЕО 10084 и индивидуален номер на фискалната памет 01062336. Във фискалните бонове, приложени към процесните фактури, е посочено, че са издадени от фискално устройство с индивидуален номер 049850. Жалбоподателят представя договор за изработка от 02.09.04 г., сключен между него в качеството му на възложител и "ДАК-1" ЕООД, представлявано от Александър Петров, като изпълнител, съгласно който изпълнителят се задължава да извърши сеч, извоз, сортиране и рампиране на дървесина с оглед издадено позволително за сеч с ползвател ГПК "Сурчовското". От представените позволителни за сеч и констативни протоколи не се установява извършването на посочената в договора услуга от "ДАК - 1" ЕООД. Дори и без притежаването на специални познания, при сравняването на подписите на лицето Александър Петров върху договора и върху декларацията може да се констатира, че те са напълно различни. Макар да е оспорил подписа върху декларацията, жалбоподателят не е поискал назначаването на графологична експертиза, която да установи дали декларацията, представена в хода на ревизионното производство и договорът са подписани от едно и също лице. Не е поискано назначаване на ССЕ, по която вещото лице да провери счетоводството на дружеството и да установи дали действително през процесния период са издавани фактури с посочените в дакларацията номера, дали се съхранява договорът и дали са отчетени разходи за извършването на посочената услуга. Финансовият резултат за 2004 г. и за 2005 г. е увеличен с разходи по фактури, издадени от "Омега А 3" ООД, както следва: фактура № 1275/30.11.04 г. с предмет извършване на услуга сеч и превоз на дървесина; фактура № 118/17.12.04 г. с предмет доставка на пясък; фактури с номера 656/14.01.05 г.; 548/18.10.05 г. и 532/11.11.05 г. с предмет на доставките услуга "сеч и извоз на дървесина" и "зимно поддържане /снегопочистване/ на път с. Забърдо". Фактурите са точно изброени и описани по номера и дати в ПНП. От управителя и представляващ дружеството е представена декларация, според която тези фактури не са издавани на ЕТ "ВАНЦЕТИ - ИВАН ДАФОВ". Както е посочено и в мотивите на решението на първоинстанционния съд, към фактурите има приложени фискални бонове, издадени от фискални устройства с индивидуални номера ОТ 046414 и ОТ 126492, които са различни от индивидуалните номера на фискалните устройства на дружеството, посочено като доставчик. Според свидетелство за регистрация на фискално устройство № 2040008928000/27.12.02 г., дружеството разполага с фискално устройство модел "ЕЛИТ МИКРО" с индивидуален номер DY 100828, което се одобрява само за продажба на течни горива от бензино - газ колонки. Според свидетелство за регистрация на фискално устройство № 2040005402-000/01.06.2000 г., същото дружество има и фискално устройство модел "ЕЛКА 703-02", одобрено отново само за продажба на течни горива с индивидуален номер ОТ 160652. Според свидетелство за регистрация на фискално устройство № 2040005402000/01.06.2000 г., дружеството разполага и с трето фискално устройство модел "ЕЛКА 703-02" с индивидуален номер ОТ 160652 за продажба на течни горива. Правилно са преценени от съда представените доказателства от жалбоподателя, които биха били относими към въпроса за реалното извършване на услугите, посочени в процесните фактури, от самия него като изпълнител. Същите не доказват изпълнението на тези услуги от "Омега А 3" ЕООД. Видно от представеното удостоверение от Агенцията по вписвания, считано от 29.04.04 г., дружеството е еднолично /ЕООД/, а не ООД, както е посочено във фактурите. За 2004 г., 2005 г. и 2006 г. финансовият резултат е увеличен с разходите по фактури, издадени от ЕТ "Сотал - Живко Котов", както следва: № 157/24.12.04 г. за доставка на пясък, № 951/05.08.05 г. и № 575/10.08.05 г. с предмет на доставката услуга "сеч и превоз на дървесина"; № 2013/13.10.06 г. с предмет "направа на път". Фактурите са точно посочени в ПНП. Дописаното в протокола на ръка "не" пред "е издал следните фактури" очевидно се е наложило, поради това, че бланкетно в него се съдържа печатен текст "е издал". посоченото допълнение не опорочава доказателствената сила на този протокол. Според декларацията на Живко Петров Котов, фактури с посочените номера и дати изобщо не са издавани, а с ЕТ "ВАЦЕТИ - ИВАН ДАФОВ" няма търговски отношения. Очевидно е допусната фактическа грешка, като в наименованието на ЕТ е изпусната буквата "н" и вместо "ВАНЦЕТИ" е посочено "ВАЦЕТИ". Неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че поради тази грешка декларацията е с невярно съдържание. Към фактурите са приложени фискални бонове, издадени от фискално устройство с индивидуален номер ОТ 101542 и номер на фискалната памет 03268878, както и такива с нечетлив индивидуален номер и номер на фискалната памет 03321772, а съгласно представеното на л. 1439 от делото свидетелство за регистрация на фискално устройство на ЕТ "Сотал - Живко Котов", този ЕТ разполага с фискално устройство с индивидуален номер ОТ 185520 и номер на фискалната памет 03282020. За 2004 г. финансовият резултат е увеличен с разхода по фактура № 167/24.12.04 г., издадена от "Монопол 3" ООД с предмет "снегопочистваща услуга". Видно от ПНП, фактура с № 167, но с дата 06.04.2004 г. е издадена на Института по електроника при БАН и е включена в подадените от дружеството за данъчния период м. април 2004 г. справка декларация и дневник за продажбите. Тези данни се потвърждават и от управителя и представляващ дружеството Антоан Ангелов в подадената от него декларация. Към фактурата е приложен фискален бон, издаден от фискално устройство с индивидуален номер ОТ 095884. Съгласно данните от свидетелствата за регистрация на фискални устройства /л. 1441 и 1442/, това дружество разполага с фискални устройства с индивидуални номера ОТ 198079 и ДТ 025692. Както беше посочено по-горе, от страна на жалбоподателя не са представени доказателства и не е поискано назначаването на експертиза, която да провери счетоводствата на посочените издатели на спорните фактури, за да установи, че същите са издадени от тях или че в счетоводствата им са отчетени разходи за извършване на посочените услуги. Правилно са изводите на съда за неотносимост на Ревизионните актове, приложени като доказателства по делото. Правилно съдът е приел също така, че обжалваният РА не е нищожен. Първоначално по делото от страна на ответника е бил представен препис на същия, който не е съдържал подпис на издател, но впоследствие РА е представен в оригинал, видно от вписаните в него данни за връчването му на ревизираното лице и същият е подписан от органа, който го е издал и който е определен със ЗПКО. С оглед на обстоятелството, че не е доказана реалността и на доставките на пясък по двете фактури, изброени по-горе, правилни са изводите на съда за законосъобразност на РА и по отношение на тях. Решението на АС - Пловдив като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Ответникът по делото не се представлява в касационното производство от юрисконсулт и не е заявил претенция за присъждане на разноски. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение