Решение № 13207 от 31.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8639/2017 г.

Решение № 13207 от 31.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8639/2017 г., IV о., докладчик председателят Галина Матейска Производството пред тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по постъпила касационна жалба от Ж. Живков в качеството му на зам. изпълнителен директор на ДФ "Земеделие" чрез процесуалния представител – юрисконсулт И. Зарева, против решение № 3753 от 5.06.2017 г. по адм. дело № 3761/2015 г. на Административен съд – София град, ЗЗ състав, с което е отменено като незаконосъобразно Уведомително писмо с изх. № 02-220-6500/4692 от 27.11.2014 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 213 "Плащания по Натура 2000 и плащания, свързани с директива 2000/60 ЕО за 2013 година". Касационният жалбоподател моли решението да бъде отменено като неправилно, поради допуснато нарушение на приложимия материален закон и необоснованост, представляващи касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата са развити подробни съображения за така заявените пороци. Претендира присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски пред АССГ, както и юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на В. Богдановски. В изпълнение на указанията на Председателя на ІV отделение на ВАС, пълномощникът е уточнил, че е допусната техническа грешка и всъщност касационната жалба е подадена от Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", в качеството му на издател на отменения акт, а не от Зам. изпълнителния директор на ДФ "Земеделие". От ответника В. Богдановски, гр. [населено място], чрез адв. А. Моренов – АК гр. Търговище е постъпил писмен Отговор, в който се изразява становище, че обжалваното решение е правилно, издадено при спазване на разпоредбите на материалния закон, обоснованост и в съответствие с процесуалните правила, поради което моли касационната жалба да бъде оставена без уважение като неоснователна, а съдебното решение в сила. Претендира заплащане на направените по делото разноски. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е допустима и неоснователна. Решението е правилно и не се установяват касационни основания за отмяната му. Неоснователен е доводът за материална незаконосъобразност на решението по § 1, т. 3а от ДР на Наредба № 3 от 23.02.2011 г. за условията и реда за прилагане на мярка 213 "Плащания по Натура 2000 и плащания, свързани с Директива 2000/60/EО - за земеделски земи" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 година. Легалното определение на "допустима за подпомагане площ" не изключва изводите на съда за допустимост на заявените за подпомагане площи по отношение на БЗС 58671-42-5-2 от 9. 12 ха, съобразно условията на чл. 16 и чл. 17 от Наредба № 5/10.03.2010 г. (отм.); , приложима на основание чл. 1, ал. 2, т. 5 от същата. Така наддекларираните площи, обосновано /и от заключението на СТЕ/ са приети от съда като 2. 68 ха и процентната разлика, съобразно чл. 58, § 3 от Регламент № 1122/2009 г. следва да бъде коригирана. Настоящият състав на ВАС намира, че входираната на 30.06.2017 година в Административен съд София - град касационна жалба на Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", се явява депозирана в законоустановения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14-дневен срок от съобщаване на решението на 16.06.2017 година, и като подписана от надлежно упълномощен процесуален представител на страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява неоснователна. С решение № 3753 от 5.06.2017 г. по адм. дело № 3761/2015 г., в производство по реда на чл. 145 и сл. от АПК, Административен съд – София - град, Второ отделение, ЗЗ състав, на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, ОТМЕНЯ по жалба на В. Богдановски, с адрес: гр. [населено място], ОТКАЗ за финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2013 г., обективиран в уведомително писмо изх. № 02-220-6500/4692 от 27.11.2014 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" – Разплащателна агенция, с което отказано финансово подпомагане по мярка 213 "Плащания по Натура 2000 и плащания, свързани с Директива 2000/60 ЕО – за земеделски земи" – в размер на 13774. 87 лева, ВРЪЩА делото като административна преписка на административния орган за ново произнасяне при съобразяване със задължителните указания за прилагане на закона, в 14-дневен срок, и с трети диспозитив като логическа и законна последица от този изход на спора, съдът ОСЪЖДА Държавен фонд "Земеделие" - София да заплати на жалбоподателя В. Богдановски, с адрес: гр. [населено място], сумата от 1060 лева, представляваща разноски по делото. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд, който според разпоредбата на чл. 164 от АПК разглежда делото в състав от един съдия е приел на два пъти, че оспореният отказ е издаден от компетентен орган, в началото на решението е посочил на стр. 3, че при издаване на административния акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, а после на стр. 10 е приел, че оспореният акт е издаден в нарушение на адм. - производствените правила. Съдът е посочил, че схемите за подпомагане на земеделските производители регламентирани в ЗПЗП са: Схеми за единно плащане на площ /СЕПП/ и Схеми за национално доплащане /СНД/, като допустими за подпомагане по СЕПП са следните земеделски площи: обработваема /орна/ земя, постоянно затревени площи /пасища и ливади/, земи, заети с постоянни култури, в т. ч. и лозя и семейни градини и плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони /НР1/. Разяснил е етапите през които преминава производството по разглеждане на подадените заявления. Посочил е, че според чл. 39 от ЗПЗП, земеделските стопани могат да получат директни плащания за земеделските площи, които ползват на територията на страната, като предпоставките за извършване на тези директни плащания по смисъла на чл. 43, ал. 1 от ЗПЗП е кандидатът да ползва заявените земеделски площи и да ги поддържа в добро земеделско и екологично състояние. Съдът изцяло се е позовал на заключението на вещото лице от назначената по делото техническа експертиза (дословно пренесено, респ. преписано и в съдебното решение). По-конкретно, че по заявлението на жалбоподателя само в два от заявените по мярка Натура 2000 парцели са констатирани застъпени площи, при определяне на допустимите за подпомагане площи са направени проверки за съвпадението на границите на заявените парцели с границите на зоните по Натура 2000, направени са сравнения между границите на заявените по Natura 2000 парцели и границите на физическите блокове за 2013 година, както и техния начин на трайно ползване /вид култура/ и участъците, в които заявените за подпомагане парцели не съвпадат с начините на трайно ползване, съгласно Наредба № 3 за условията и реда за подпомагане по мярка 213, са определени като недопустими за подпомагане. Напълно съдът е споделил заключението по съдебно-техническата експертиза, че по заявлението на жалбоподателя за 2013 година, като недопустими за подпомагане следва да бъдат определени 2. 68 ха, от които 1. 90 ха - недопустими от неразрешени в полза на жалбоподателя застъпвания, а не както са посочени в процесното УП - в размер на 11, 93 ха. Съдът е посочил, че констатациите на вещото лице са в съответствие с влязлото в сила съдебно решение № 4298/20.04.2015 г. по адм. дело № 8231/2014 г. по описа на ВАС, с което е отменена заповед № РД-09-114/27.02.2014 г. на министъра на земеделието и храните за одобряване на окончателен специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние" за кампания 2013 г. по жалба на жалбоподателя Богдановски, в частта, с която БЗС № 58671-42-5-2, находящ се в землището на с. Протопопинци, общ. Чупрене, не е включен в обхвата на специализирания слой за кампания 2013 г. и е върната преписката на административния орган в тази част за включване в обхвата на специализирания слой на това БЗС. На последно място съдът е посочил, че приетата в оспорения акт обща недопустимост за подпомагане на заявените от жалбоподателя площи, не се потвърждава по отношение на БЗС № 58671-42-5-2, за който вещото лице сочи, че е напълно възможно извършването на паша на животни, като същият е допустим за подпомагане в размер на 9. 12 ха като се изключи площта от 0. 4 ха, за която жалбоподателят не е представил документи за ползване на правно основание в процедурата по чл. 17 и 18 от Наредба № 5. Посочил е, че следва да се приложи по силата на чл. 58, § 3 от Регламент 1122/2009 г., ако разликата между декларираната и установената като допустима площ е над 3 % или над 2 ха и до 20 %, санкционираната площ следва да бъде равна на удвоения размер на наддекларираната площ, а не следва да се санкционира цялата декларирана площ, както е приел административният орган. Предвид изложеното, първоинстанционният съд е приел, че административният акт е издаден в противоречие с материалния закон, което е довело до извода му за основателност на подадената жалба. При този изход на спора за незаконосъобразно отказано изцяло финансово подпомагане по мярката, съдът е присъдил на жалбоподателя направените разноски по представения списък, като възражението за прекомерност на адвокатския хонорар е счел за неоснователно с оглед обема на извършената работа от процесуалния представител на жалбоподателя, проведените 4 заседания и приложените писмени становища. Така постановеното съдебно решение е правилно и не страда от твърдяните в касационната жалба пороци. Допуснати са редица неточности, които обаче не се отразяват на постановения краен правен резултат. Пред Административен съд София - град е обжалвано УВЕДОМИТЕЛНО ПИСМО ЗА ИЗВЪРШЕНА ОТОРИЗАЦИЯ И ИЗПЛАТЕНО ФИНАНСОВО ПОДПОМАГАНЕ ПО МЯРКА 213 "Плащания по Натура 2000 и плащания, свързани с Директива 2000/60 ЕО – за земеделски земи" за кампания 2013, издадено от Изпълнителния директор на ДФ (Държавен фонд) "Земеделие", гр. София, с изх. № 02-220-6500/4692 от 27.11.2014 година. С това писмо адресатът В. Богдановски, гр. [населено място], [улица], с УРН 567125 се уведомява за оторизирано и изплатено компенсаторно плащане по мярка 213 за кампания 2013, за площи, декларирани в защитена зона от НАТУРА 2000, според група А - постоянни пасища, за които е оторизирана сума в размер на 0 лева, тоест видно и от Таблица 1 и Таблица 2 - неразделна част от уведомителното писмо, от поисканата сума в размер на 13774. 87 лева, не е оторизирана, респ. не е изплатена никаква сума за декларираните БЗС/парцели, които са 6 на брой: № № 81757-273-1-1 с площ 1. 44 ха, 73612-59-1-1 с площ 6. 27 ха, 58671-42-5-2 с площ 9. 52 ха, 81757-22-4-1 с площ 5. 48 ха, 58671-119-1-1 с площ 15. ЗЗ ха и 81757-22-5-1 с площ 16. 59 ха. Жалбата на В. Богдановски е насочена срещу Уведомителното писмо в неговата цялост, тоест не е конкретизирано, че се обжалват само някои от заявените за подпомагане парцели. При тези данни е необяснимо защо първоинстанционният съд е приел, че предмет на процесното УП (Уведомително писмо) е БЗС № № 58671-42-5-2, находящ се в землището на с. Протопопинци, общ. Чупрене с площ от 9. 52 ха и 81757-22-4-1 с площ от 5. 48 ха. При проверката на законосъобразността на обжалвания административен акт съдът на два пъти в своето решение обосновава компетентността на административния орган, но неясно защо е допуснал противоречие като първо посочва, че при издаване на акта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, а впоследствие посочва, че оспореният акт е издаден в нарушение на адм. - производствените правила. Абсолютно излишно съдът е обсъждал предпоставките за финансиране по схеми и мерки, които не са предмет на делото - СЕПП, СНД, НР1, които даже не са изчерпателно посочени в решението, тъй като има още редица схеми и мерки за подпомагане. Така или иначе, предмет на делото е мярката за подпомагане 213, за която има издадена специална Наредба № 3 от 23.02.2011 г. за условията и реда за прилагане на мярка 213 "Плащания по Натура 2000 и плащания, свързани с Директива 2000/60/EО - за земеделски земи" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 година. Съгласно § 1, т. 3а от Допълнителните разпоредби на тази Наредба, "допустима за подпомагане площ" по отношение на постоянни пасища е площта на заявения земеделски парцел, който се намира в допустими по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП) физически блокове, които попадат изцяло или се пресичат със защитена зона от Натура 2000. Такива земеделски парцели (постоянни пасища) са допустими за подпомагане с цялата си площ, независимо дали попадат в слой "Площи, подходящи за подпомагане по СЕПП". Указанията, които са били дадени от Министерството на земеделието и храните за приложението на тази разпоредба, не могат да противоречат на нормативния акт. В случая от заключението на вещото лице се установява, че всички заявени по мярката парцели попадат изцяло в обхвата на защитените по Натура 2000 площи и по специално в зона BG00020002 - Западен Балкан. Административният орган не оспорва факта, че площите, заявени от В. Богдановски за кампания 2013 година са постоянни пасища. От изложеното следва, че въпросът дали заявените площи като пасища попадат във или извън специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние" (впоследствие през 2015 година наречен слой "Площи, допустими за подпомагане") е абсолютно ирелевантен за спора въпрос. Затова съдът не е следвало да спира производството по делото, за да изчаква да влезе в сила решението по адм. дело № 8231/2014 г. на тричленен състав на ВАС - Трето отделение. От своя страна производството по касация пред петчленен състав по адм. дело № 6343/2015 г. е било спряно, за да се изчака постановяване на тълкувателно решение по тълкувателно дело № 1/2015 г. на Общото събрание на колегиите във ВАС, което е било напълно излишно след като с определение № 11357 от 29.09.2014 г. по адм. дело № 10567/2014 г. петчленен състав на ВАС е отменил определение № 9962 от 15.07.2014 г. на Върховния административен съд, трето отделение по адм. дело № 8231/2014 г. и е върнал делото на същия тричленен състав за продължаване на процесуалните действия по жалбата на В. Богдановски, тоест с оглед задължителните указания на по-горната съдебна инстанция, спорът е следвало да се разгледа по същество. Освен това, в оспореното Уведомително писмо административният орган не е посочил като основание за отказа за финансиране попадането на площи извън одобрения окончателен специализиран слой за кампания 2013 година, а причините са други. Подробно в заключението си вещото лице е посочило за всеки един от заявените парцели поотделно състоянието му - площ, местоположение, причина за определяне на недопустимост, като за пет от тях е дало заключение, че недопустимата площ е определена правилно и коректно е нанесена в обжалваното уведомително писмо, с изключение на БЗС 58671-42-5-2 със заявена площ 9. 52 ха, на който проверка на е извършвана, тъй като е бил обявен за недостъпен, а оттам и за недопустим за подпомагане. В заключението си вещото лице посочва, че при определяне на допустимостта за подпомагане на площи по мярка Натура 2000 от решаващо значение е именно границата на физическите блокове. Според устното обяснение на вещото лице в съдебно заседание на 10.11.2016 г., по мярка Натура допустимостта се преценява въз основа на принадлежността на заявения парцел плюс физически блок с начин на трайно ползване или пасища, мери и ливади, или смесено ползване, респективно горски ливади и пасища. Това становище на вещото лице напълно съвпада със становището на административния орган, изразявано неколкократно по делото и по-точно в молба от 14.06.2016 г., че "специализираният слой "Площи в добро земеделско състояние" за кампания 2013 г. няма никаква връзка и не е основание за определянето на допустимостта за подпомагане по заявените по мярка Натура блокове на земеделско стопанство, а решаващ е начинът на трайно ползване на Физическите блокове, в които те се намират", както и в съдебно заседание на 16.06.2016 г., в което отново пълномощникът заявява, че по мярка Натура няма значение дали площите попадат в допустимия за подпомагане слой или не, важен е начинът на трайно ползване на тези блокове и те трябва да попадат в територии, които са в Натура 2000. Съдебно-техническата експертиза е изготвена по задачи, поставени и от жалбоподателя пред първата инстанция В. Богдановски, и от ответника - административния орган, издател на Уведомителното писмо. От заключението на вещото лице и то в отговор на въпрос на пълномощника на ДФ "Земеделие" се установява, че общият размер на недопустимите площи, установени от РА (Разплащателната агенция) по заявлението на жалбоподателя са в размер на 11. 03 ха или 27. 82 %, а общият размер на недопустимите площи според СТЕ по заявлението на жалбоподателя са в размер на 2. 68 ха или 5. 14 %. Именно с отговора на този въпрос № 3 се е съобразил първоинстанционният съд като е отменил отказа за финансово подпомагане, обективиран в оспореното Уведомително писмо и е върнал преписката за ново произнасяне. С оглед изложените допълващи и коригиращи мотиви, обжалваното пред ВАС съдебно решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото, на касационния жалбоподател не се дължат разноски, въпреки че са поискани своевременно. На ответника следва да бъдат присъдени направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева - договорено и изплатено по банков път, а при тази минимална сума направеното възражение за прекомерност се явява неоснователно. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,