Решение № 3751 от 1.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7239/2015 г.

Решение № 3751 от 1.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7239/2015 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). С решение № 152/7.05.2015 г. по административно дело № 4/2015 г. Административният съд - Хасково е отхвърлил като неоснователна жалбата на Бисер Киров Йорданов от гр. Хасково против заповед № Х113530 от 21.10.2014 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Хасково, потвърдена с решение № 94ББ-4 от 5.11.2014 г. на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане - Хасково. Съдебното решение е оспорено с касационна жалба от Бисер Киров Йорданов, подадена чрез процесуалния му представител адв. Васил Лазов, с искане за отмяната му по съображения за неправилност, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответникът по касация - Директорът на Дирекция "Социално подпомагане" - Хасково, не е изразил становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, за която оспореният с нея съдебен акт е неблагоприятен. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С процесната заповед, предмет на съдебен контрол в производството пред първоинстанционния съд, на Бисер Киров Йорданов във връзка с подадената от него молба-декларация с вх. № Х113530 от 8.10.2014 г. е отказано отпускане на целева помощ за отопление с електрическа енергия за отоплителния сезон 2014 г./2015 г. от 1 ноември 2014 г. до 31 март 2015 г. При осъщественият административен контрол заповедта е потвърдена с решение № 94ББ-4 от 5.11.2014 г. на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане - Хасково. Атакуваното пред настоящата инстанция съдебно решение, с което жалбата на Йорданов срещу същата заповед не е уважена, е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол по аргумент на чл. 13, ал. 5 от Закона за социално подпомагане (ЗСП) и чл. 4, ал. 5 от Наредба № РД-07-5 от 16 май 2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление на министъра на труда и социалната политика, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна, адресат на заповедта. Не са допуснати от първоинстанционния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Макар да твърди, че е налице това касационно основание, касаторът не сочи конкретни съществени процесуални нарушения, а от съпоставката на текстовете на чл. 218, ал. 1 и ал. 2 от АПК следва, че касационното оплакване е необходимо условие за отмяна на решението поради допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост за разлика от основанията за отмяна нищожност, недопустимост и материална незаконосъобразност. Не е налице и необоснованост на първоинстанционното решение. Правнозначимите факти са установени чрез преценка на събраните писмени доказателства и изводите на съда относно тези факти не са в нарушение на правилата на логическото мислене или на общоизвестните опитни правила. Обжалваното решение не страда и от твърдения от касатора порок - материална незаконосъобразност. Аргументите за противното в касационната жалба не могат да бъдат споделени. Въз основа на приложената административна преписка и на надлежно събрания доказателствен материал в хода на съдебно-административното производство пред първата инстанция (т. е. инстанцията по същество на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на оспорения акт на администрацията), решаващият съдебен състав е извел обоснован извод, че атакуваната заповед е издадена от компетентен орган съгласно чл. 13, ал. 2 от ЗСП и чл. 4, ал. 4 от Наредба № РД-07-5 от 16 май 2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление на министъра на труда и социалната политика, в предвидената от закона форма и в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби, при спазване на административнопроизводствените правила и съобразяване с целта на закона. В изпълнение на изискването на чл. 4, ал. 3 от посочената по-горе Наредба в срок до 20 дни от подаване на молбата-декларация е извършена социална анкета от социален работник и е изготвен социален доклад по чл. 27 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане (ППЗСП) с дата 21.10.2014 г., съдържащ мотивирано предложение за отказ на целева помощ. Подробни мотиви, съдържащи фактически и правни основания за постановения отказ, са изложени в решението на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане, с което заповедта е потвърдена. Съгласно приетото в ТР № 16/31.03.1975 г. на ОСГК на ВС, което не е загубило сила, с оглед на процесуална икономия и осъществяване на принципа за бързина в административното производство и ненакърняване оперативността на администрацията би следвало да се приеме, че липсата на мотиви към основния административен акт не е съществено нарушение тогава, когато по-горният административен орган, като е потвърдил обжалвания пред него акт, е изложил към решението си надлежни мотиви, разкриващи съображенията, по които е бил издаден, и позволяващи да се провери неговата законосъобразност. С оглед изложеното настоящата касационна инстанция намира за неоснователни доводите в касационната жалба за неправилност на изводите на съда, че оспореният административен акт е издаден при спазване на административнопроизводствените правила и в установената форма. Неоснователно също така се твърди от касатора, че при издаването на административния акт административният орган не е съобразил здравословното и имущественото състояние на лицето, искащо целева социална помощ за отопление, тъй като не е взел предвид, че то е нетрудоспособно на 100 %, както и че изплатените му обезщетения във връзка с болничните листи не е следвало да се вземат предвид като доходи, поради което съдът неправилно е потвърдил акта. От представеното по делото Експертно решение на ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ - АД - Хасково № 25 от заседание № 2 с дата 8.01.2013 г. безспорно е било установено, че Бисер Киров Йорданов е лице с трайно намалена работоспособност 100 % с дата на инвалидност 14.10.1993 г. и срок на определения процент трайно намалена работоспособност до 1.01.2016 г. Именно с оглед установената трайно намалена работоспособност 100 % диференцираният минимален доход за отопление по чл. 2 от Наредба № РД-07-5 от 16 май 2008 г. е определен съгласно чл. 2, ал. 4, т. 17 от същата за лице с трайно намалена работоспособност 90 и над 90 на сто - 297.88 на сто от гарантирания минимален доход (ГМД), чийто месечен размер се определя с акт на Министерския съвет, като е съобразено изискването на ал. 5 при наличие на повече от едно основание за определяне на процент по ал. 4 да се прилага процентът с по-висок размер. ГМД е определен с Постановление на МС № 6 от 15.01.2009 г. в размер на 65 лв. и диференцираният минимален доход за отопление на лицето законосъобразно е определен от административния орган в размер на 193.62 лв. В чл. 2, ал. 1 от Наредба № РД-07-5 от 16 май 2008 г. е регламентирано, че право на целева помощ за отопление имат лицата и семействата, чийто средномесечен доход за предходните 6 месеца преди месеца на подаване на молбата-декларация е по-нисък или равен от диференциран минимален доход за отопление и отговарят на условията по чл. 10 и 11 от ППЗСП. Средномесечният доход е определен за периода м. април - м. септември 2014 г. и е формиран от пенсия, намалена с коефициент 1.245 съгласно чл. 2, ал. 2 от Наредбата, и от полученото през м. април 2014 г. обезщетение за временна неработоспособност. Същият е в размер на 217.64 лв. Така изчисленият средномесечен доход за шестте месеца преди месеца на подаване на молбата-декларация е по-висок с 24.02 лв. от диференциран минимален доход за отопление. Противно на твърденията в касационната жалба, обезщетението за временна нетрудоспособност законосъобразно в съответствие с § 1 от ДР на Наредба № РД-07-5 от 16 май 2008 г. във връзка с § 1, т. 9 от ДР на ППЗСП, б. "и" е включено в доходите за процесния период от време. Съгласно § 1 от ДР на Наредба № РД-07-5 от 16 май 2008 г. при прилагане на наредбата се спазва § 1 от ДР на ППЗСП, а съгласно § 1, т. 9, б. "и" и б. "к" в доходите за отпускане на социални помощи се включват и брутните приходи, произхождащи от обезщетения и пенсии. От горното явства, че тезата, която се силаеше да докаже касаторът, за неправилност на първоинстанционното решение и незаконосъобразност на процесната заповед, не може да бъде кредитирана. Като е отхвърлил подадената до него жалба поради неоснователност, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,