Решение № 7269 от 19.7.2022 г. на ВАС, VII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. чл. 73, ал. 4, вр. чл. 27, ал. 1 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФПСУ - загл. изм. ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г.).

Образувано е по касационна жалба от Община Стара Загора с БУЛСТАТ [номер] със седалище гр. Стара Загора, бул. Цар Симеон Велики 107, представлявана от Кмета Ж. Тодоров, чрез представител по пълномощие служител с юридическо образувания и правоспособност М. Веселинова против Решение 29/20.01.2022 год., постановено по адм. дело 522/2021 год. по описа на Административен съд Стара Загора. Заявено е твърдение, че постановеното съдебно решение е неправилно и незаконосъобразно, като в подкрепа на това твърдение са развити подробни доводи и аргументи. На първо място се твърди, че с въведеното от възложителя изискване по отношение на лицето, изготвящо част пожарна безопасност не са въведени ограничителни изисквания, които да се квалифицират като неправомерни критерии за подбор. Твърди се, че изискването не е ограничително, доколкото не е насочено към участниците, а към експертите от екипа им. Оспорен е и извода на първоинстанционния административен съд, относно приетото за осъществено нарушение, във връзка с въведеното изискване към техническия ръководител, който следва да е лице, отговарящо на изискванията на чл. 163а от ЗУТ. По мнение на касатора, така въведеното изискване цели, участникът да разполага с технически лица с професионална компетентност за изпълнение на поръчката, като отново изискването е въведено към лицето, а не към участника в процедурата. Развити са и конкретни доводи и аргументи по отношение на извода на административния орган, изцяло възприет от първоинстанционния съд, за наличие на незаконосъобразна Методика за оценка на офертите.

В съответствие с така заявените доводи и аргументи е формулирано искане за отмяна на съдебното решение и постановяване на друго, по силата на което да се отмени оспорения административен акт. Претендира се и присъждане на разноски.

Ответникът Ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма Региони в растеж 2014-2020 год., чрез представител по пълномощие главен юрисконсулт З. Игнатов представя писмен отговор, в който заявява твърдение, че сезиращата касационна жалба е неоснователна, в подкрепа на което твърдение развива подробни доводи и аргументи. Формулира искане за отхвърляне на жалбата и оставяне в сила на съдебното решение. Прави искане за присъждане в полза на Министерство на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, доколкото в случая не са налице касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК.

Върховният административен съд, състав на седмо отделение, като провери обжалваното решение в рамките на правомощията си по чл. 218 от АПК, съобрази доводите на страните и доказателствата по делото, намира следното:

С оспореното решение, състав на Административен съд Стара Загора е отхвърлил жалбата на Община Стара Загора против Решение РД-02-36-982/03.08.2021 год. на заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството и ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма Региони в растеж 2014-2020 год., с което е приключен сигнал за нередност с 1726 и е определена финансова корекция на бенефициера, изчислена по пропорционалния подход в размер на 10% от стойността на допустимите разходи по сключения договор с изпълнителя Д4 КЪМПАНИ ЕООД гр. София в размер на 35 552,50 лева. Със съдебния акт, община Стара Загора е осъдена да заплати на МРРБ сумата от 300,00 лева за юрисконсултско възнаграждение.

За да постанови този резултат, решаващият съд е приел за установено от фактическа страна, че Община Стара Загора е бенефициер по Административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (АДПБФП) по Оперативна програма Региони в растеж 2014-2020 год., процедура на директно предоставяне BG16RFOP001-1.006 Изпълнение на интегрирани планове за градско възстановяване и развитие 2014-2020 Стара Загора . По силата на АДПБФП, МРРБ, в качеството му на РУО на ОПРР предоставя на бенефициера Община Стара Загора безвъзмездна финансова помощ (100%) в максимален размер до 13 967 002,80 лева за изпълнение на проектно предложение BG16RFOP001-1.006-0003 Модернизация и развитие на устойчив градски транспорт в гр. Стара Загора ІІ фаза .

В изпълнение на договора и за целите на реализиране на проекта, Тролейбусни и автобусни превози ЕООД е обявило открита процедура по чл. 132 от ЗОП за възлагане на обществена поръчка с наименование Инженеринг (проектиране и изпълнение на СМР, упражняване на авторски надзор) за Рехабилитация на ремонтно хале на тролейбусно депо в УПИ І тролейбусно депо, кв. 17 Индустриален с прогнозна стойност на поръчката 355 635,00 лева без ДДС.

В резултат от проведената процедура за възлагане на обществена поръчка, Тролейбусни и автобусни превози ЕООД, в качеството му на възложител е сключило Договор BG16RFOP001-1.006-0003-С-01-S-02 (03) от 19.04.2019 год. със спечелилия участник Д4 КЪМПАНИ ЕООД на стойност 355 225,00 лева без ДДС/ 426 270,00 лева с ДДС.

В резултат на извършен контрол за законосъобразност на проведената процедура по възлагане на обществена поръчка и сключения договор, с писмо изх. 99-00-6-463/17.06.2021 год. РУО на ОПРР е уведомил Община Стара Загора, за това, че е регистриран сигнал за нередност 1726 във връзка с ДПБФП, за предприетите мерки, както и за размера на финансовата корекция. В писмото, на основание чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕСИФ, бенефициерът е уведомен за възможността в двуседмичен срок да представи бележки и възражения по констатациите и предвидената финансова корекция. Във връзка с предоставената възможност, с писмо изх. 10-11-7746/30.06.2021 год., Община Стара Загора, представлявана от Кмета е оспорила констатациите на РУО на ОПРР и е заявила твърдение, че не са налице твърдяните нарушения, поради което липсва основание за определяне на финансова корекция.

Като е приел възраженията за неоснователни, РУО на ОПРР е постановил Решение РД-02-36-982/03.08.2021 год., с което е приключен сигнал за нередност 1726 с определяне на финансова корекция на бенефициера Община Стара Загора, изчислена по пропорционалния подход, представляваща 10% финансова корекция върху поисканите за възстановяване допустими разходи по Договор BG16RFOP001-1.006-0003-С-01-S-02 от 19.04.2019 год. с изпълнител Д4 КЪМПАНИ ЕООД на стойност 355 225,00 лева без ДДС.

От страна на РУО са установени три нарушения с финансов ефект, както следва:

1. Незаконосъобразни критерии за подбор:

1.1. В обявлението ІІІ.1.3) Технически и професионални възможности и документацията за участие Критерии за подбор, които се отнасят до техническите и професионалните способности , възложителят е посочил следното: Участникът трябва да притежава екип от проектанти, отговарящи на следните минимални изисквания: Проектант по част Пожарна безопасност инженер, който да е с пълна проектантска правоспособност. По мнение на административния орган, въвеждайки това изисквани, възложителят не се е съобразил с дефиницията, дадена в § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за камарата на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране (ЗКАИИП), където е указано, че по смисъла на закона проектант е физическо лице, притежаващо диплома от акредитирано висше училище с професионална квалификация архитект , ландшафтен архитект , урбанист , строителен инженер или инженер с образователно-квалификационна степен бакалавър или магистър , вписано в съответния регистър на Камарата на архитектите, съответно Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране, както и лице с призната проектантска правоспособност при условията и по реда на чл. 10 и чл. 11, което има право да изработва концепции и схеми за пространствено развитие, устройствени планове и инвестиционни проекти в съответствие с придобитата правоспособност. В този смисъл е обоснован извод, че доколкото закона допуска и лица с друга квалификация да извършват дейността по проектиране, то въведеното от възложителя изискване е ограничително. Направено е и позоваване на текстовете от Наредбата за техническите правила и норми за осигуряване на безопасността при пожар, в които също не са заложени изисквания за проектантската и техническата правоспособност на физическите лица, които изготвят част Пожарна безопасност . С оглед на това, административният орган е приел наличието на допуснато от възложителя нарушение на чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 2 и ал. 2, във вр. с чл. 59, ал. 2 от ЗОП, което нарушение е квалифицирал като нередност по т. 11, б. а от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредба за посочване на нередности, представляващи основание за извършване на финансови корекции и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на ЗУСЕСИФ (Наредбата за посочване на нередности), за което е предвидено определяне на финансова корекция в размер на 10%.

1.2. В обявлението ІІІ.1.3) Технически и професионални възможности и документите за участие Критерии за подбор, които се отнасят до техническите и професионални способности е посочено, че техническият ръководител трябва да е лице, отговарящо на изискванията на чл. 163а от ЗУТ. Професионален опит за изпълнение на идентични или сходни с предмета на поръчката строежи минимум един . По мнение на административния орган, възложителят не е посочил на коя алинея от разпоредбата на чл. 163а от ЗУТ следва да отговаря лицето, поради което може да се направи извод, че по отношение позицията технически ръководител, възложителят изисква предложение за лице, което отговаря на всичките условия в нормата, в т.ч. и на чл. 163а, ал. 1 от ЗУТ, която въвежда изискването, лицето да е на трудов договор. В този смисъл, от страна на административния орган е формиран извод, че така въведеното изискване има дискриминационен характер, доколкото изисква на етап подаване на офертата, заинтересованите икономически оператори да наемат на трудов договор лице технически ръководител, без да имат сигурност, че ще бъдат определени за изпълнител по обществената поръчка. Прието е, че изискването ограничава правото на икономическите оператори да докажат годността и капацитета си за изпълнение на поръчката, чрез позоваване на ресурсите на трети физически или юридически лица, като се ползват лица, които притежават изискуемите се квалификация и опит, но не са на трудов договор със съответния участник. За ограничително е прието и третата хипотеза на чл. 163а, ал. 3 от ЗУТ, която изисква призната диплома на чуждестранно лице при условията на взаимност, която е легализирана по съответния ред. По мнение на РУО на ОПРР, така въведеното условие е ограничително по отношение участието на чуждестранни лица, включващи в екипа си експерт чуждестранно лице, тъй като още на етап подаване на офертата по отношение на него се изисква да разполага с призната при условията на взаимност и легализирана диплома. Установеното е прието като нарушение на чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 2 и ал. 2, във вр. с чл. 59, ал. 2 от ЗОП, което нарушение е квалифицирал като нередност по т. 11, б. а от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредба за посочване на нередности, за което е предвидено определяне на финансова корекция в размер на 10%.

1. Незаконосъобразна методика:

Посочено е, че възложителят е избрал критерий за възлагане по чл. 70, ал. 2, т. 3 от ЗОП оптимално съотношение качество/цена, като видно от Методиката за оценка, комплексната оценка /КО/ се формира като сбор от оценката за предложението за изпълнение на поръчката /ОТ/ и оценката на ценовото предложение /ОЦ/ и се изчислява по формулата: КО=ОТ*50% + ОЦ*50%.

Административният орган е приел, че одобрената методика за оценка е незаконосъобразна, тъй като противоречи на чл. 70, ал 7, т. 2 и т. 3, б. б от ЗОП и чл. 33, ал. 1, изр. 2 от ППЗОП, както и че нарушава принципите по чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 2 и ал. 2 от ЗОП.

Като основание за това е посочено, че в методиката не се прави разграничение между задължителното съдържание на Техническото предложение, което от една страна е условие за допустимост на предложението, а от друга страна води до присъждане на 50 т. Това по същество означавало, че всеки допуснат до оценяване участник следва да получава минимум 50 т., а надграждането на тези точки се поставя в зависимост от наличието на допълнителните елементи, които се визират в методиката. При това положение се приема, че съгласно методиката се оценява единствено наличието на брой мерки, но липсва информация относно кои точно елементи ще се възприемат за относими към изпълнението на поръчката и съответно ще се оценяват с бонус точки. Макар да се поставя условие в задължителната част от методиката на конкретно изискване, в същото време такова условие не се поставя за мерките, които подлежат на оценка и за които се предвижда присъждане на бонус точки, така според органа се стига до оценяване само на брой мерки, без значение на това какви са те по съдържание. Посочено е, че няма яснота дали тези повече на брой мерки ще допринасят и за по-качественото изпълнение на поръчката. Дори и част от тези допълнителни мерки не били свързани конкретно с предмета на поръчката, две от тях дори са присъщи на всякаква дейност, услуга или строителство и не се явява релевантни към качеството на изпълнение.

След анализ на конкретните показатели и критерии, заложени в методиката и съответните точки, които се присъждат по отделните показатели, административният орган е приел, че така формулираната методи нарушава разпоредбата на чл. 70, ал. 7, т. 3, б. б от ЗОП, съгласно която, възложителят посочва методиката за комплексна оценка и начин за определяне на оценката по всеки показател, като начинът трябва да осигурява на кандидатите и участниците достатъчна информация за правилата, които ще се прилагат при определяне на оценката по всеки показател. По мнение на административния орган, в случая е налице възможност комисията да приложи субективно методиката за оценка, тъй като посочените критерии са неясни, като не става ясно какво следва да се има предвид под мерки, посредством които се въздейства върху настъпването на риска, респективно преодоляване на последиците от настъпването му, чиито резултат е предотвратяване на негативното въздействие на риска, като същият да не се прояви или да няма въздействие върху постигането на целите на проекта . Според УО, по този начин се въвеждат отворени условия, защото всеки участник по собствена преценка може да включи в офертата си мерки, които са неопределени по вид и приложение. Посочено е, че не могат да бъдат еднозначно определени кои са адекватни/относими към предмета на поръчката мерки , изисквани съгласно задължителната част от методиката. При така заложените в нея критерии, не можело да се оцени тяхната реална приложимост спрямо предмета на поръчката, нито да се гарантира тяхното реално изпълнение и качество. Развити са и доводи, че били налице съществени пороци в Методиката, доколкото като липсвала достатъчно информация за потенциалните участници за подготовката на техните предложения, което водело до субективизъм при третирането на показателя от страна на членовете на комисията. Неясният начин на оценяване, според органа, създавал предпоставки за прилагане на различен оценъчен подход спрямо едно и също обстоятелство. Въз основа на тези доводи е формиран извод, че въведените критерии били субективни и водели до нарушение на разпоредбата на чл. 70, ал. 7, т. 2 и т. 3, б. б от ЗОП.

В решението са развити и мотиви, съгласно които, с оглед начина на формиране на различните точки, Методиката противоречи и на чл. 33, ал. 1, изр. второ от ППЗОП, тъй като предвидената скала за оценка взема предвид пълнотата на информацията, която се съдържа в техническото предложение и доколкото са налице отделните критерии , но утвърдената Методика не залага критерии за оценяване на самото предложение за изпълнение на предвидените дейност, а цели оценка на пълнотата и начина на представяне на информацията в документите. В този смисъл е формиран извод се, че видно от структурирането на показателите в Методиката, се установява, че същата дава предимство не на оценката на съществените характеристики на съответните показатели, а се отчита единствено наличието на описанията им предложението на участника. Твърди се, че показателите не гарантират на възложителя, че ще получи строителство при възможно най-добри условия, получавайки възможно най-големи гаранции за точното и качествено изпълнение.

Горните фактически установявания са приети като нарушение на чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 2 и чл. 2, ал. 2 от ЗОП, във вр. с чл. 70, ал. 7, т. 2 и т. 3, б. б от ЗОП и чл. 33, ал. 1, изр. 2 от ППЗОП, което нарушение следва да се квалифицира като нередност по т. 11, б. а от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности.

В съответствие с така развитите мотиви, РУО на ОПРР е постановил Решение РД-02-36-982/03.08.2020 год., с което е регистрирал сигнала за нередност и е определил финансова корекция в посечения размер.

Недоволен от така постановения административен акт, бенефициерът Община Стара Загора е оспорил същия пред Административен съд Стара Загора. Като е възприел мотивите на административния орган по отношение на констатациите за обосновани и постановени в съответствие с материалния закон, първоинстанционният съд е постановил оспореното в настоящото производство решение, с което е отхвърлил жалбата като неоснователна.

Решението е валидно, допустимо и правилно, като краен резултат.

На първо място, настоящата касационна инстанция споделя мотивите на първоинстанционния съд, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата се от закона писмена форма, съдържа фактически и правни основания за постановяването му, като не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да обосноват незаконосъобразност на собствено основание.

По приложението на материалния закон, настоящата касационна инстанция приема следното:

По отношението по т. 1.1. относно въведения от възложителя в обявлението ІІІ.1.3) критерий за подбор по отношение изискването към проектанта по част по част Пожарна безопасност инженер, който да е с пълна проектантска правоспособност, настоящият съдебен състав споделя доводите на административния орган, изцяло възприети и от първоинстанционния съд. Мотивите в подкрепа на това твърдение са следните:

В § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за камарата на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране (ЗКАИИП) е дадена легална дефиниция на понятието проектант , съгласно която, това е физическо лице, притежаващо диплома от акредитирано висше училище с професионална квалификация архитект , ландшафтен архитект , урбанист , строителен инженер или инженер с образователно-квалификационна степен бакалавър или магистър , вписано в съответния регистър на Камарата на архитектите, съответно Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране, както и лице с призната проектантска правоспособност при условията и по реда на чл. 10 и чл. 11, което има право да изработва концепции и схеми за пространствено развитие, устройствени планове и инвестиционни проекти в съответствие с придобитата правоспособност. Анализът на така даденото определение обосновава извод, че законовата регламентация допуска и лица с друга квалификация, различна от инженер да извършват дейности по проектиране. В този смисъл, основателно и законосъобразно е прието, че въведеното от възложителя изискване за проектант само с квалификация инженер е ограничително.

Следва да се има предвид също и обстоятелството, че съгласно чл. 7, ал. 7 от ЗКАИИП придобилите пълна проектантска правоспособност проектанти, вписани в регистъра на съответната камара, могат да предоставят проектантски услуги в областта на устройственото планиране и инвестиционното проектиране без ограничения по вид и размер, да договарят участие в инженеринг на строежи и да упражняват контрол по изпълнението на проектите им. Известни ограничения са предвидени единствено по отношение на ландшафтните архитекти и урбанистите. Такива обаче не се съдържат за проектантите с професионална квалификация "архитект" или "строителен инженер". Следователно, съгласно действащата нормативна уредба експертът, който отговаря за част Пожарна безопасност , би могъл да притежава и друга професионална квалификация, а не само инженер, каквото е изискването на възложителя в конкретната поръчка.

По изложените съображения, основателен се явява извода за наличието на допуснато от възложителя нарушение на чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 2 и ал. 2, във вр. с чл. 59, ал. 2 от ЗОП. Нормата на чл. 59, ал. 2 от ЗОП указва, че възложителите могат да използват спрямо кандидатите или участниците само критериите за подбор по този закон, които са необходими за установяване на възможността им да изпълнят поръчката. Поставените критерии трябва да са съобразени с предмета, стойността, обема и сложността на поръчката. Когато обществената поръчка има обособени позиции, критериите за подбор за всяка от обособените позиции трябва да съответстват на предмета, стойността, обема и сложността на съответната позиция. По изложените по-горе мотиви следва извода, че въведения критерии за проектанта по част Пожарна безопасност да е инженер, безспорно съставлява ограничителен критерий по смисъла на цитираната разпоредба на чл. 59, ал. 2 от ЗОП.

Законосъобразен е извода, че така констатираното нарушение на чл. 59, ал. 2 от ЗОП съставлява нередност по т. 11, б. а от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредба за посочване на нередности, за която е предвидено определяне на финансова корекция в размер на 10%.

По отношение на т. 1.2. относно въведения от възложителя в обявлението ІІІ.1.3) критерий за подбор по отношение изискването към техническия ръководител, който следва да е лице, отговарящо на изискванията на чл. 163а от ЗУТ. Видно от цитираната документация към процедурата за възлагане на обществена поръчка, действително възложителят, посочвайки само чл. 163а от ЗУТ не е конкретизирал на кое от лимитативно изброените изисквания следва да отговаря лицето, което следва да изпълнява длъжността технически ръководител. При това положение може да се направи извод, че по отношение позицията технически ръководител, възложителят изисква предложение за лице, което отговаря на всичките условия в нормата. Следва да се има предвид, че нормата, освен изисквания към техническия ръководител (ал. 2, ал. 3 и ал. 4) въвежда и задължения за строителят (ал. 1 и ал. 5). В този смисъл, ал. 1 на чл. 163а от ЗУТ указва, че строителят е длъжен да назначи по трудов договор технически правоспособни лица, които да извършват техническо ръководство на строежите. Така въведеното изискване, разгледано в светлината на цитираната правна норма потвърждава извода за наличие на дискриминационен характер, доколкото изисква на етап подаване на офертата, заинтересованите икономически оператори да наемат на трудов договор лице технически ръководител, без да имат сигурност, че ще бъдат определени за изпълнител по обществената поръчка. Безспорно, изискването ограничава правото на икономическите оператори да докажат годността и капацитета си за изпълнение на поръчката, чрез позоваване на ресурсите на трети физически или юридически лица, като се ползват лица, които притежават изискуемите се квалификация и опит, но не са на трудов договор със съответния участник. Основателно е приета като ограничителна и третата хипотеза на чл. 163а, ал. 3 от ЗУТ, която изисква призната диплома на чуждестранно лице при условията на взаимност, която е легализирана по съответния ред. Въведеното условие е ограничително по отношение участието на чуждестранни лица, включващи в екипа си експерт чуждестранно лице, тъй като още на етап подаване на офертата по отношение на него се изисква да разполага с призната при условията на взаимност и легализирана диплома, което създава допълнителна административна тежест на икономическите оператори към момента на подаване на офертите за участие в процедурата по възлагане на обществена поръчка.

Съответен на описаните фактически установявания е извода за нарушаване на чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 2 и ал. 2, във вр. с чл. 59, ал. 2 от ЗОП, което нарушение законосъобразно е квалифицирал като нередност по т. 11, б. а от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредба за посочване на нередности, за което е предвидено определяне на финансова корекция в размер на 10%.

По отношение на нарушението по т. 2:

Видно от процесната методика за оценка, в т. ч. и начина на оценка по всеки показател, касаторът е приел възлагането на поръчката да се осъществява въз основа на два показателя за техническото и за ценовото предложение (с относителна тежест в комплексната оценка по 50%). Приел е показателят "Оценка на техническото предложение за изпълнение на поръчката" да се оценява по два подпоказателя "Концепция за изпълнение на поръчката" и "Програма за управление на риска" като първият от тях съдържа задължителна и незадължителна част, а за вторият само задължителна част.

Задължителната част на подпоказателя "Концепция за изпълнение на поръчката" включва следните обстоятелства: 1. организация и изпълнение на проектирането; 2. работна програма за етапа на подготовка на строителната програма; за етапа на строителството; за етапа на въвеждане в експлоатация; линеен график. Незадължителната част включва: 1.описание на процедурите за контрол на качеството и 2.дейности за опазване на околната среда.

Задължителната част на подпоказателя "Програма за управление на риска" включва оценка на вероятността от настъпване на идентифицираните от възложителя рискове и предлагане на мерки за недопускане/предотвратяване.

Наличието на задължителната част по двата подпоказателя се оценява с 50 точки. Незадължителната част на подпоказателя "Концепция за изпълнение на поръчката" описание на процедурите за контрол на качеството, се оценява с допълнителни 25 точки; представените дейности, свързани с околната среда, се оценяват с 5 точки за 5 и под 5 дейности и с 10 точки за над 5 дейности; предложените над 5 мерки, свързани с риска, се оценяват с 15 точки.

Първоинстанционният съд и органът са приели за нарушена разпоредбата на чл. 70, ал. 7, т. 2 и т. 3 б. б ЗОП, тъй като показателят Оценка на техническото предложение за изпълнение на поръчката" е формулиран неясно, по начин, който не осигурява на потенциалните участници информация за правилата, които ще се прилагат при определяне на оценката на офертите. Като основание за този извод органът е приел, че не е направено разграничение между задължителното съдържание на техническото предложение, което се явява от една страна условие за допустимост, а от друга като условие за получаването на 50 точки.

По мнение на настоящия съдебен състав, бенефициерът ясно и обективно е дефинирал задължителната част на изискванията си по отношение на подпоказателя "Концепция за изпълнение на поръчката". От мотивите на РУО на ОПРР не става ясно от какво точно не е осъществено отграничението, защото между задължителната и незадължителната част на съдържанието на подпоказателя отграничението е ясно и конкретно разграничимо. В задължителната част са организацията и изпълнението на проектирането, работната програма в определените етапи, и линейният график. Незадължителни са частите относно процедурите за контрол на качеството и за дейностите свързани с опазване на околната среда. В този смисъл ясно е разграничена задължителната от незадължителната част. Наред с това от съдържанието на изискванията по отношение на задължителните и незадължителните обстоятелства е видно, че те са не само ясно диференцирани, но и подробно е посочено изискуемото съдържание.

Административният орган е формирал и извод, че подпоказателят не дава възможност да се оцени нивото на изпълнение, предложено във всяка оферта, както и да бъдат сравнени и оценени обективно техническите предложения в офертите. Видно от оспорения административен акт, мотиви в подкрепа на това твърдение не са изложени.

Административният орган е формирал извод, изцяло възприет и от първоинстанционния съд за осъществено и нарушението на чл. 33, ал. 1 от ППЗОП. Разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ППЗОП не допуска оценяване на пълнотата и начина на представяне на информацията в документите. За да е налице нарушение на чл. 33, ал. 1 от ППЗОП е необходимо пълнотата и начинът на представяне на информацията сами по себе си да са елемент на оценяването показател. Като основание в подкрепа на това твърдение е посочено, че предвидената скала за оценка взема предвид пълнотата на информацията, която се съдържа в техническото предложение, и отчита доколко са налице отделните "предложения", както и че утвърдената методика не залага критерии за оценяване на самото предложение за изпълнение на предвидените дейности, а цели оценка на пълнотата и начина на представяне на информацията в документите. По мнение на настоящия състав, така посочените доводи са лишени от конкретика. Видно от съдържанието на скалата за оценяване не може да се направи извод за оценка на пълнотата и начина на оценяване на информацията, доколкото ясно е определено оценяването на минималните изисквания и оценяването на надграждащите обстоятелства. От факта, че в надграждащото обстоятелство относно процедурите за осигуряване на качеството фигурира думата "описание" не следва автоматично извод за оценка на пълнотата и начина на предоставяне на информацията. По отношение на останалите четири надграждащи обстоятелства е видно, че те съдържат оценка на база на брой посочени мерки, а не на начина на тяхното описание.

В съответствие с така развитите мотиви, изводът на първоинстанционният съд за допуснато от бенефициера нарушение на чл. 70, ал. 7, т. 2 и т. 3 б. б от ЗОП и на чл. 33, ал. 1 от ППЗОП, изразяващо се в одобряване на незаконосъобразна методика за оценка е неправилен.

Независимо от установената неправилност на обжалваното съдебно решение в частта по отношение на едно от вменените нарушенията (това по т. 2), с оглед на установената нередност за останалите нарушения (тези по т. 1.1. и по т. 1.2.), както и в съответствие с изискването на чл. 72, ал. 4 от ЗУСЕСЕФПСУ за определяне на една финансова корекция за всички нарушения, засягащи едни и същи допустими разходи, в случая установената липса на нередност част от нарушенията не води до отпадане на основанието за определяне на финансова корекция, като органът винаги определя една корекция за всички нарушения, засягащи едни и същи допустими разходи, чийто размер е равен на най-високия процент, приложен за всяко от тях в акта по чл. 73, ал. 1 ЗУСЕСИФ.

Законосъобразно РУО на ОПРР и първоинстанционният съд са приели, че установените нарушения следва да бъдат квалифицирани като нередности по т. 11, б. а от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 на Наредбата за посочване на нередности, като посечения в административния акт процентен показател 10% е съответен на регламентираното в нормативния акт.

Предвид така развитите мотиви, настоящата касационна инстанция намира, че не са налице заявените с касационната жалба на Община Стара Загора доводи за отмяна.

При този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК в полза на ответника следва да се присъди сумата от 100 (сто) лева за юрисконсултско възнаграждение, определена по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, във вр. с чл. 24, изр. 2 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение,