Решение № 5149 от 29.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7015/2019 г.

Решение № 5149 от 29.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7015/2019 г., III о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия (КРДОПБГДСРСБНА/Комисията) срещу решение № 2952 от 02.05.2019 г., постановено по адм. дело № 9957/2018 г. по описа на Административния съд – София-град (АССГ). Касаторът твърди неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи, че ответникът е получавал възнаграждение именно като е заемал длъжностите "разузнавач" и "старши разузнавач". Необсъдено е от съда сведение за трудовия стаж на Захариев, в което е отразен периода, в който същият е военизиран - от 01.02.1987 г. до 28.02.1990 г. и прослуженото време е отразено като първа категория труд, за разлика от периода от 01.02.1982 г. - 31.01.1987 г., когато заемайки длъжността "счетоводител", прослуженото време е отразено като трета категория труд. Развива съображения, че каква е била реално извършваната дейност на дадено лице към органите по чл. 1 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българска народна армия (ЗДРДОПБГДСРСБНА) е извън обективните предели на закона. Моли за отмяна на съдебното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да бъде отхвърлена жалбата на Л. Захариев. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната страна. Ответникът – Л. Захариев, чрез процесуален представител, счита касационната жалба за неоснователна по подробно изложени съображения в писмен отговор. Претендира разноски по представен списък. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Като обсъди становищата на страните и представените по делото доказателства, настоящата инстанция установи следното: Касационната жалба е подадена срещу решение, което подлежи на обжалване, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и при спазване на срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. По същество касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд – София-град се е развило по жалбата на Л. Захариев против решение № 2-753 от 01.11.2016 г. на Комисията, в частта, с която е установена принадлежността му към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА. Като документи въз основа на които е установена принадлежността са посочени: заповед № К-224/26.01.1987 г., с която Захариев е назначен на длъжността "разузнавач" и заповед № 866/06.09.1988 г., с която е преназначен на длъжността "старши разузнавач". Съдът е приел, че Комисията е сезирана с писмо изх. № БНБ-88731/05.10.2016 г. и вх. № 4030/05.10.2016 г. на директора на Дирекция "Банкова сигурност и ЗКИ" - БНБ с искане за извършване на проверка за принадлежност към Държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА по реда на чл. 27 от ЗДРДОПБГДСРСБНА на 44 бр. лица, между които и на Л. Захариев. Приел е, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в изисканата от закона форма и съдържание, при спазване на административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалния закон. От събраните доказателства съдът е извел извод, че Захариев е заемал длъжностите "счетоводител" и "ревизор" в Управление "Безопасност и охрана" и така заеманите от него длъжности, макар и военизирани, не съотвестват на задълженията вменени на лицата заемащи длъжностите "разузнавач", "старши разузнавач" и "инспектор" в органите на Държавна сигурност. Захариев не е извършвал задълженията обичайно присъщи за длъжностите "разузнавач" и "старши разузнавач", а именно: организиране и провеждане контраразузнавателна дейност в поверения му обект, линия или район; провеждане на мероприятия за своевременното разкриване, предотвратяване и пресичане на различните форми на подривна дейност против сигурността на страната; дейности свързани с установяване, изучаване и водене на оперативно наблюдение на потенциален вражески контингент; вербуване, ръководство, обучение и възпитаване на агентура, резиденти и други. Съдът е посочил, че не са събрани доказателства Захариев да се е занимавал със събиране на разузнавателна информация. АССГ е изложил аргументи, че органът незаконосъобразно е установил принадлежността на Захариев към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА и е отменил решението, в оспорваната част, като несъответно с целта на закона. Решението е правилно. Съгласно чл. 29, ал. 2 от ЗДРДОПБГДСРСБНА, решението, с което се установява и обявява принадлежност на лице към органите по чл. 1 от с. з. се основава на документи, свързани с кариерното развитие на лицето и структурата или структурите, в които е работило, ако се отнася до щатен или нещатен служител, и структурата или структурите, в които е осъществявано сътрудничеството и качеството, в което е осъществявано сътрудничеството, ако лицето е секретен сътрудник. Правилно съдът е извършил преценка на съдържанието на намерените документи. Декларативният характер на решенията на комисията не означава, че намерените за лицето документи и включената в тях информация не могат да бъдат анализирани и оценявани. Съгласно чл. 9 ЗДРДОПБГДСРСБНА комисията има задължение да анализира и оценява документите, съдържащи информация за дейността на органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА. С първата заповед посочена в решението на Комисията е присвоено звание на Захариев, счетоводител във Финансово-счетоводно отделение, за разузнавач във Ревизионната служба, а с втората заповед лейтенант Б. Нанков и лейтенант Л. Захариев, служители в Ревизионната служба на Пето управление на Държавна сигурност, са преназначени от длъжността "разузнавач" на длъжността "старши разузнавач". Задължение на Комисията е не само да издири и събере документи съдържащи информация за дейността на органите по чл. 1, но и да ги проучи, анализира и оцени. Между задължения за длъжностите "разузнавач" и "старши разузнавач" и тези за длъжностите "счетоводител" и "ревизор", макар и да са военизирани, съществува качествена разлика, която първоинстанционният съд е констатирал и обсъдил. В тази връзка се явява неоснователно възражението на касатора относно получаваното от Захариев възнаграждение. Основната цел на ЗДРДОПБГДСРСБНА е публичното разкриване и оповестяването на информация за органите и лицата, които са извършвали дейност, пряко свързана с функциите и задачите на Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. В противоречие с обществено значимата цел би било установяването и обявяването за щатни служители на Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, на лица, работили в тези структури, но на експертни или технически длъжности, които не носят техните съществени характеристики. Изпълняваната от Захариев длъжност не е свързана с изпълнението на специфичните задачи, присъщи на структурите на Държавна сигурност. Безспорно е, че Захариев е работил в структурите на Държавна сигурност само и единствено на експертни и технически длъжности. Не са налице касационни основания за отмяна на съдебното решение, поради което същото следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. При този изход на спора на ответната страна следва да бъдат присъдени направените разноски за адвокатско възнаграждение, в размер на 600 лева. Съдът намира заплатеното от Захариев възнаграждение за един адвокат по представения договор за правна защита и съдействие за справедливо, съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото и разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Поради което неоснователно е възражението на касатора за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК Върховният административен съд, състав на трето отделение