Решение № 9413 от 14.9.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13119/2020 г.

Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Ню Проджектс КонсултЕООД гр.София срещу решение 5393 от 14.10.2020 г., постановено по адм.д. 13133/2019 г. по описа на Административен съд- София град. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение като постановено в противоречие с материалния закон , при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 208, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено като неправилно с произтичащите от това правни последици . Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател се представлява от управителя на дружеството М. Рашева, която поддържа касационната жалба, а по същество твърди основателност на същата, съответно- неправилност на атакуваното с нея съдебно решение по съображения, подробно изложени устно в хода по същество. Ответникът, Държавен фонд Земеделие-София, редовно призован, се представлява от юриск.Гачев, който оспорва касационната жалба, а по същество твърди неоснователност на същата, съответно правилност на атакуваното с нея съдебно решение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд София град е отхвърлил изцяло предявения от Ню Проджектс КонсултЕООД гр.София, ЕИК[ЕИК] иск срещу Държавен фонд Земеделие /ДФЗ/ за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 3 092.89 лв главница, представляваща пропуснати ползи за периода 07.04.2019г. до 05.06.2019г. , резултат от отменената като незаконосъобразна Заповед за спиране ОЗ-РД /810 от 22.02.2019г. на директора на ДФЗ и равняващи се на определената по чл.86 от ЗЗД законна лихва върху забавеното плащане по Заявка за плащане 02/22160518/89849 /07.01.2019г. За да стигне до този правен резултат, АССГ, след обстоен анализ на доводите на страните, събраните по делото доказателства и материалноправните предпоставки за ангажиране отговорността на държавата за вреди по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, е заключил, че , макар да е безспорно наличието на отменен като незаконосъобразен административен акт цитираната по-горе заповед за спиране на административното производство по оторизиране на заявеното на 07.01.2019г. плащане , макар същата заповед да е в пряка и непосредствена причинно следствена връзка с твърдените вреди и същите да са реално настъпили и правилно претендрани в размер на законната лихва по чл.86 от ЗЗД, тъй като ищецът не е доказал иска си по размер, присъждане на исканото обезщетение не се дължи. Съдебното решение е валидно и допустимо , но неправилно. Правилно АССГ е приел, че се претендира не законна лихва върху дължимо по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ обезщетение, а се претендира пропусната полза, съставляваща забавено плащане на дължимо парично вземане, изчислена като размер съобразно законната лихва по чл.86 от ЗЗД. Неправилно обаче АССГ е приел от фактическа страна, че по делото не е представена като доказателство заявка за плащане 02/22160518/89849 от 07.01.2019 г. Видно от разпоредбата на чл.18, ал.2 от приложимата Наредба за условията и реда за прилагане на схеми за предоставяне на плодове и зеленчуци и на мляко и млечни продукти в учебните заведения Схема Училищен плод и Схема Училищно мляко /Наредбата/, заявките за плащане са по образец, утвърден от изпълнителния директор на ДФЗ, каквито представляват представените по делото заявки, попълнени и подадени по електронен път съгласно ИСАК. На следващо място неправилно АССГ, след като е установил наличието на всички, изискуеми по закон материалноправни предпоставки за ангажиране отговорността на ДФЗ за вреди във вид на пропуснати ползи от закъснялото плащане на дължими по Наредбата суми, е отхвърлил изцяло исковата претенция с мотива, че същата според съда не е установена по размер. Настоящият състав на ВАС намира, че с уточнителната си молба от 20.05.2020г. ищецът достатъчно ясно индивидуализира претенцията си- същият претендира пропуснати ползи във вид на законната лихва върху по-късно платените му суми, съставляващи частично оторизирани такива по заявката му от 07.01.2019г.,а именно : върху сумата от 154 644,50 лв без ДДС-одобрени разходи за м.ноември 2018 г. и сумата от 30 928,90 лв дължимо върху първата сума ДДС. Периодът, за който се претендират пропуснатите е ползи е : от 07.04.2019 / крайната дата, на която е следвало да се извърши оторизация и плащане по заявката от 07.01.2019г. съгласно разпоредбата на чл.19, ал.4 от Наредбата/ до 05.06.2019г. /датата на реалното плащане на оторизираните суми/. Същата претенция се явява и доказана от събраните по делото писмени доказателства / заявки за плащане и платежни документи за превеждане на сумите/. Недостатъчната индивидуализация на основанията за извършените от ДФЗ плащания се дължи на некоректно поведение на ответника, което не следва в рамките на съдебния процес да се оценява във вреда на ищеца, който не попълва реквизитите на процесните платежни нареждания. Обосновано АССГ е заключил, че е налице отменен по съдебен ред като незаконосъобразен административен акт по чл.54 от АПК- Заповед за спиране на административното производство по одобряване или не на подадената заявка за плащане , която е в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка със забавеното оторизиране на заявените суми. Съгласно разпоредбата на чл.19, ал.4 от Наредбата административният орган дължи произнасяне по същество в тримесечен срок от подаване на заявката за плащане . По делото не се спори, че в конкретния случай заявка за плащане 02/22160518/89849 за възстановяване на разходи за м. ноември 2018г. и начислен върху тях ДДС е подадена до ДФЗ на 07.01.2019г., поради което оторизираните от административния орган суми по заявката е следвало да бъдат изплатени най-късно до 07.04.2019г. Вместо това оторизираните по тази заявка суми са платени на ищцовото дружество едва на 05.06.2019г., като забавата в оторизирането и плащането им се дължи на постановената, но отменена впоследствие като незаконосъобразна Заповед за спиране ОЗ-РД /810 от 22.02.2019г. на директора на ДФЗ. Като е приел,че исковата претенция не е достатъчно конкретизирана по размер и е отхвърлил същата, АССГ е постановил неправилно решение, при което са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, които от своя страна водят и до противоречието му с приложимите материалноправни разпоредби. Съдебното решение следва да бъде отменено и,вместо него, ВАС,трето отделение следва да постанови друго по същество, с което да осъди ДФЗ-София да заплати на Ню Проджектс КонсултЕООД гр.София, ЕИК[ЕИК] претендираната сума от 3 092,89 лв, съставляваща обезщетение за пропуснати ползи от забавеното плащане на сумата от общо 185 573,40 лв по заявка за плащане 02/22160518/89849 за възстановяване на разходи за м. ноември 2018г., претърпени в периода 07.04.2019г. 05.06.2019г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане. Размерът на дължимото обезщетение, изчислен по Лихвения калкулатор на НАП, Портал на електронни услуги на НАП в Интернет, възлиза на 3 094.14 лв, но, доколкото исковата претенция е за сумата от 3092,89 лв и липсва изменение на иска по чл.214 от ГПК, следва да бъде присъдена претендираната с исковата молба сума. Предвид изхода на спора, касационният жалбоподател има право на направените от него пред двете редовни съдебни инстанции разноски, които са доказани за сумата от 37,50 лв.- платени държавни такси за двете съдебни инстанции. Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл второ от АПК, Върховният административен съд, трето отделение