Решение № 10058 от 21.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5356/2010 г.

Решение № 10058 от 21.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5356/2010 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Марина Михайлова Производството по делото е образувано по касационната жалба на "Хит Хипермаркет" ЕООД, град София против Решение № 2726/01.03.2010 г., постановено по адм. дело № 13075/2009 г. на тричленен състав на Върховния административен съд, което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Решение № 879/10.09.2009 г. на Комисията за защита на конкуренцията и е осъдено да заплати разноските по делото. В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на съдебния акт поради съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че не са обсъдени всички доводи и съображения, изложени пред първоинстанционния състав, поради което и по същество изводите са направени в нарушение на материалния закон. Повторно се излагат и доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт. Иска се отмяна на съдебния акт или евентуално, намаляване размера на определената санкция. Ответникът Комисията за защита на конкуренцията, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Претендират се разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като провери правилността на обжалваното решение и съобрази доводите на страните, намира касационната жалба за допустима, но за неоснователна по същество. По делото са установени следните факти: В Комисията за защита на конкуренцията е образувана преписка № КЗК-404/406 от 12.06.2009 г. на основание чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗЗК за разследване на евентуално извършено нарушение по чл. 15, ал. 1 от Закона за защита на конкуренцията и чл. 81 от Договора за създаване на Европейската общност срещу определени търговски дружества, в т. ч. и жалбоподателят. За изясняване на случая от жалбоподателя е поискано, с писмо изх. № КЗК-404 от 12.06.2009 г., представянето на необходимата информация, за което му е даден 20-дневен срок. С писмо от 03.07.2009 г. жалбоподателят е предоставил част от исканата информация и доказателства. С писмо от 22.07.2009 г. Комисията уведомила "Хит хипермаркет" ЕООД, че представената информация не е пълна и е дала нов 10 дневен срок за представяне на исканата информация. В отговор от 31.07.2009 г. дружеството предоставило отново само част от исканата информация. Комисията, с писмо от 03.08.2009 г. е уведомила "Хит хипермаркет" ЕООД, че отговорите са непълни, а част от тях не кореспондират с поставените въпроси и дала нов 10 дневен срок. С отговора си от 14.08.2009 г. дружеството е представило само непълен отговор на един въпрос, справка на електронен носител и заверени копия на представените преди документи, без с това да изчерпи поставените от Комисията въпроси. С писмо от 08.09.2009 г. Комисията отново поискала конкретно посочени документи и дала 5-дневен срок. На 10.09.2009 г. Комисията е постановила решението си като наложила имуществена санкция и задължила дружеството в 7-дневен срок да представи всички изискани доказателства. При така обсъдените доказателства, тричленният състав е обосновал правни изводи за законосъобразност на оспореното пред него решение, като издадено от компетентен орган и в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон и съразмерност на наложената санкция. Касационната инстанция намира така постановеното решение за правилно, като постановено в съответствие със закона. Правилен и обоснован е изводът, че са налице основанията на санкциониране на дружеството за нарушение по чл. 47, ал. 5 от ЗЗК. Съгласно цитираната разпоредба всички физически и юридически лица, включително предприятия, сдружения на предприятия, държавни органи и органи на местното самоуправление, неправителствени организации и Националният статистически институт, са длъжни да оказват съдействие на комисията при изпълнение на правомощията й по този закон, както и по Регламент (ЕО) № 1/2003 и Регламент (ЕО) № 139/2000. По делото е безспорно установено, че разследваното дружеството-жалбоподател по конкретната преписка, не е изпълнило исканията на Комисията за представяне на информация, която точно и конкретно е визирана в повече от двадесет конкретни въпроса, много от тях с по няколко подвъпроса. Всеки от въпросите предполага отговор, който съдържа достатъчен обем конкретна информация базирана на конкретни договори, на организация на работа, на управленски решения. С оглед на това налице са ясни, обективни критерии за преценка пълнотата и точността на отговорите. Не става въпрос за субективна преценка, която органът е извършил неправилно, а за изпълнение, в искания обем, на възложено задължение. Изводът на съда, че предпоставките на чл. 100, ал. 2, т. 3 от ЗЗК са изпълнени и не са налице основания за отмяна на оспорвания административен акт, е съответен на доказателствата по делото и на материалния закон. Правилни са съображенията за законосъобразност на административния акт, тъй като не са налице съществени нарушения на процесуалните правила. Съдебният състав е изложил обстойни мотиви по всяко от относимите възражения на жалбоподателя, които се поддържат и пред касационната инстанция. Първоинстанционният състав е извършил цялостна преценка на всички доказателства по делото и доводите на страните, както го задължава чл. 235, ал. 2 от ГПК , във вр. с чл. 144 от АПК. Депозираните по делото писма от 12.06, 22.07., и от 3.08.2009 г. на КЗК, изпратени до "Хит Хипермаркет" ЕООД с искания за представяне на доказателства (копия от договори) и съгласие за получаване на данни от НСИ (не за представяне на такива), отказът на дружеството да представи документите, обективиран в насрещните писма, и липсата на доказателства за точно изпълнение на исканията на КЗК в дадения за това срок, обосновават единственият, направен и от тричленният състав извод, че разследваното дружество е извършило нарушение по чл. 100, ал. 2, т. 3 от ЗЗК. Правилен е изводът на съдебния състав, че при постановяване на оспореното решение не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Възраженията на жалбоподателя, че за налагането на санкция по чл. 100, ал. 2, т. 3 от ЗЗК е необходимо провеждането на отделно административно производство с участието на засегнатите страни, не намира опора в закона. Комисията за защита на конкуренцията е независим държавен орган, осъществяващ правомощията си по специалния, предвиден в Закона за защита на конкуренцията ред. Оспореното решение е издадено във връзка с вече образувано пред Комисията производство, в рамките на което дружеството е предупредено за задължението си по чл. 47, ал. 5 от ЗЗК, за неизпълнението на което е предвидена санкцията по чл. 100, ал. 2, т. 3 от ЗЗК. Разпоредбата на чл. 99, ал. 2 от ЗЗК предписва процесуалния ред, по който могат да се оспорват решенията на КЗК за наложени глоби и санкции, но не разписва процедурата за налагането им. Редът за това е предвиденият такъв в специалния закон - в рамките на образуваното производство за установяване на нарушение по ЗЗК. Именно за целите на това производство са предвидени санкции за нарушения на задълженията по чл. 46 и чл. 47 от ЗЗК. Неоснователно се поддържа и неотчитане в тази връзка на обстоятелството, че липсата на осигурено право на защита в специалния ЗЗК от една страна означава пропуск на съда да констатира несъответствието му досежно това производство с Конституцията по смисъла на чл. 150, ал. 2 от същата и от друга, че обуславя порочният извод за неприложимост на общите правила на АПК при налагане на санкции по специалния ред на ЗЗК. Погрешно развита от касатора е тезата на оспорване на решението като неправилно, вследствие посочения неправилно за порочен извод на съда, че новирането на задължението за предоставяне на информация чрез подновяване и удължаване от страна на административния орган на срока за изпращането й в същия ден, съвпадащ с деня на изготвяне на докладна записка за започване на производството по налагане на санкцията, както и самото й налагане в деня на получаване на същата са незаконосъобразни. В мотивите на съдебното решение, изведени от доказателствата по делото и правно обосновани са изводите, че указанията за изискваната информация са точни, доколкото визират в няколко поредни писма с приложения към тях подробни и конкретни искания за отговори по поставените ясно и точно въпроси. Същевременно отчетена е и обективността на провежданото от КЗК разследване, постигната чрез дадена оптимален и достатъчен срок за изисквания от касатора отговор. Обосновано и правилно първоинстанционният съд е заключил, позовавайки се на нормативната уредба на ЗЗК и по конкретно на разпоредбите на Глава осма и на чл. 36, ал. 1, т. 1 от Закона и на чл. 81 от Договора за създаване на европейската общност, на основание на които е образувано и проведено административното производство за разследване на евентуално извършеното нарушение по чл. 15, ал. 1 от ЗЗК, че приложимият закон е специалният закон (в случая това е ЗЗК), който дерогира общата нормативна уредба на АПК, в частта й, имаща същия предмет на регламентация. Поради изложеното настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати съществени процесуални нарушения, изводите на съда са обосновани от събраните доказателства, а доводите на жалбоподателя в обратния смисъл са неоснователни. С оглед изложеното касационната инстанция приема, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати посочените от касационния жалбоподател нарушения, водещи до неговата отмяна или изменение. Предвид изхода на правния спор и своевременно направеното искане за разноски от страна на ответника, в полза на Комисията за защита на конкуренцията следва да се присъдят разноски за юрисконсулт в размер на 150 лв., на основание чл. 143, ал. 4 от АПК , във вр. с чл. 8 , вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималния размер на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав