Решение № 6323 от 15.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6446/2017 г.

Решение № 6323 от 15.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6446/2017 г., III о., докладчик съдията Аглика Адамова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "Енигма" ЕООД против решение № 65/22.02.2017 г. по адм. д. № 699/2016 г. по описа на Административен съд - П., с което отхвърлена жалбата на дружеството срещу решение № РО-79/25.07.2016 г. на Директора на Басейнова дирекция "Дунавски район" /БДДР/, за отнемане на разрешително за водовземане № 11590667/03.10.2011 г. от подземни води чрез нови водовземни съоръжения, поради нарушаване на условията на разрешителното. Касаторът твърди, че решението е неправилно поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушения на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Поддържа, че фактическата обстановка по спора не е правилно установена и не е отчетено, че административният орган не е извършил проверка за нарушението и не е изискал обяснения и доказателства от титуляра по разрешението. Счита, че ако проверка бе извършена, на титуляра е следвало да бъде наложена имуществена санкция, но не и да се отнема разрешителното. По тези съображения касаторът моли за отмяна на съдебното решение и оспорения административен акт. Претендира разноски. Ответникът - директорът на Басейнова дирекция "Дунавски район", оспорва касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд, Трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Първоинстанционният съд е установил, че "Енигма" ЕООД е титуляр на Разрешително за водовземане № 11590667/03.10.2011 г. от подземни води чрез нови водовземни съоръжения. Съгласно т. 4.1 от Раздел "Условия за предоставяне на информация от собствен мониторинг" от приложението към разрешителното дружеството предоставя на директора на БДДР: 4.1.1 данните от изпълнения ежемесечен мониторинг на черпените и ползваните водни обеми и измерените водни нива към 30 юни и към 31 декември всяка година, в срок до 14 дни след посочените дати; 4.1.2 в срок до 15 дни от датата на изпитването, протоколите за анализ на водните проби за определяне състава и свойствата на подземните води; 4.1.3 в срок до 31 януари на следващата година информация за определяне на дължимата такса за водовземане; 4.1.4 в срок до 31 март на следващата година доклад за изпълнение на условията в разрешителното. С писмо вх. № 3371/04.06.2012 г. "Енигма" ЕООД е уведомило ответника, че е изградено новото водовземно съоръжение /тръбният кладенец/ и същото е предадено на титуляра на разрешителното за експлоатация. В обстоятелствената част на оспорения акт е прието, че в БДДР не е постъпвала информация дали е провеждан собствен мониторинг, информация за дължимата такса съгласно чл. 194б от ЗВ, респективно за плащането и, както и доклад за изпълнение на условията на разрешителното за 2012, 2013, 2014 и 2015 г. Посочено е, че съгласно т. 2.1 от Раздел "Условия за предоставяне на информация от собствен мониторинг" от приложението към разрешителното е следвало титулярът на административният акт да изпраща в БДДР: 2.1.1 данните от изпълнения ежемесечен мониторинг на черпените и ползваните водни обеми и измерените водни нива към 30 юни и към 31 декември всяка година, в срок до 14 дни след посочените дати; 2.1.2 в срок до 15 дни от датата на изпитването, протоколите за анализ на водните проби за определяне състава и свойствата на подземните води; 2.1.3 в срок до 31 януари на следващата година информация за определяне на дължимата такса за водовземане; 2.1.4 в срок до 31 март на следващата година доклад за изпълнение на условията в разрешителното. Посочено е, че неизпращането на данните от ежемесечния мониторинг, протоколите за анализ на водните проби, информация за дължимата такса, както и доклада за изпълнение на условията на разрешителното в периода 2012 - 2015 г. представлява нарушаване на условията на разрешителното. На основание това неизпълнение са налице условията на чл. 79а, ал. 1, т. 3 от ЗВ, и с решението е отнето разрешително за водовземане № 11590667/03.10.2011 г. от подземни води чрез нови водовземни съоръжения. Не е спорно, че справки за изразходваните водни количества от тръбен кладенец "ТК-ЕНИГМА, Е. П." за 2012 - 2016 г.; декларация по чл. 194б от ЗВ за периода 01.07.2012 г. - 31.12.2015 г. с дата 24.10.2016 г.,; протокол за изпитване № 681/08.11.2016 г. на вода от тръбен кладенец на "Енигма", преводни нареждания за заплатена такса за ползване на водни количества за 2012-2015 г. и за 2016 г. са представени в хода на съдебното производство, но не са били представяни на административния орган. При тези фактически установявания, съдът е счел жалбата за неоснователна. Приел е, че решението е взето от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административно-производствените правила съобразно приложимия материален закон. Въз основа на събраните по делото доказателства е направил извод, че титулярът на издаденото разрешително за водовземане не е спазил определените "Условия за предоставяне на информация за собствен мониторинг" от разрешителното. Съдът отбелязва, че неправилно в решението си органът е посочил, че нарушените условия се намират в т. 2.1 от приложението към разрешителното, докато те се намират в т. 4.1 от същото приложение, но е счел това нарушение за несъществено. Изтъкнал е, че административният орган не е бил длъжен да извършва проверка на мястото на водовземането или в дружеството и да изисква документи за изпълнение на условията по разрешителното, тъй като със самия административен акт са посочени срокове за изпълнение на определени задължения. След уведомяването от страна на дружеството за изграждането на новото водовземно съоръжение през 2012 г., което не се оспорва по делото, до издаването на процесното решение в БД "Дунавски район" -П. не е подавана каквато и да е информация, изискуема от разрешителното в предвидените за това срокове. Обосновани са изводите на съда, че дружеството не е изпълнило задълженията си, вменени му в разрешителното. Не е установено писменото уведомяване на Басейнова дирекция за което и да е от данните за собствен мониторинг, в посочените в разрешението срокове. Правилно съдът е счел, че представянето на данни от мониторинга пред съда не представлява изпълнение на задълженията по разрешителното, тъй като то изисква предоставяне на специфична информация пред компетентния орган в определени в самото разрешително срокове. Не е спорно, че до отнемане на разрешителното такава информация не е предоставяна. Доводите, че е можело да бъде предоставена при проверка, не променят крайния извод, че в сроковете по т. 4 от приложението към разрешителното задълженията не са изпълнени. Правилен е изводът, че са налице условията на чл. 79а, ал. 1, т. 3 от Закона за водите за отнемане на издаденото разрешително. Неоснователен е доводът, че дружеството не е уведомено за започване на производството по издаване на процесното решение и това е съществено нарушение на процесуалните правила - чл. 26, ал. 1 от АПК, водещо до отмяна на акта. В случая административният орган служебно има задължение да следи за спазване на условията на издаденото разрешително и това не е ограничено времево. Действително липсата на уведомление по чл. 26, ал. 1 от АПК е нарушение на административно-производствените правила, но не е съществено в случая, тъй като дружеството не е лишено от възможност да организира защитата си и да представи доказателства относно срочното и надлежно изпълнение на задължението за представяне на изискуемата информация Предвидената в Закона за водите административно-наказателна отговорност при установени административни нарушения по смисъла на закона и реализирането й не водят до отпадане приложимостта на принудителната административна мярка - отнемане на разрешителното. Административно-наказателната отговорност и принудителните административни мерки са два различни пътя към една цел - а именно законосъобразното развитие на административните правоотношения. Преценката кой от двата пътя да избере е на административния орган, като при наличие на законовите основания няма пречка той да прибегне както до административната принуда, така и до административното наказание. Касае се за две различни правни средства, като отнемането на разрешителното не представлява административно наказание по смисъла на ЗАНН, а преустановителна принудителна административна мярка. Поради това изборът межди имуществената санкция и отнемането на разрешителното не е избор между различни по тежест административни наказания, а избор между две различни средства за възстановяване на законнността в административното правоотношение. Административният орган има задължение да следи служебно относно изпълнение на условията на издаденото разрешително и му е предоставена компетентност да отнема същото при определени хипотези и чл. 79а, ал. 1, т. 3 от ЗВ - нарушаване условията на разрешителното, е една от тях. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и изводите му са обосновани и съобразени с приложимия материален закон. Поради това решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход от спора на ответника се дължи присъждане на съдебни разноски в размер на 50 лв, предвид обстоятелството, че ответникът не изпраща представител в съдебно заседание. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Трето отделение