Решение № 16532 от 4.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6330/2019 г.

Решение № 16532 от 4.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6330/2019 г., VIII о., докладчик съдията Росица Драганова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 598 от 26.03.2019 г., постановено по адм. д. № 118/2019 г., Административен съд – Благоевград е отхвърлил жалбата на Н. Сукалинска, ЕГН [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], [улица], срещу Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 01/06/1/0.0.2176/2/01/04/02 от 17.12.2018 г. на директора на Областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие" – гр. Благоевград, като е осъдил жалбоподателката да заплати на Областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие" – гр. Благоевград юрисконсулско възнаграждение в размер на 200 лв. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от Н. Сукалинска, чрез упълномощения адв. П. Пешев, в която се прави оплакване, че решението на административния съд е неправилно, поради допуснати нарушения на материалния закон, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В жалбата се излагат доводи за неправилност на изводите на съда, че оспореният пред него административен акт е законосъобразен. Касаторът счита, че АУПДВ е издаден при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, поради което следва да бъде отменен. Иска Върховният административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд – Благоевград и вместо него да постанови друго, с което да отмени оспорения АУПДВ. Претендира заплащане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответният по касационната жалба директор на Областна дирекция на ДФ "Земеделие" гр. Благоевград не се представлява в съдебното заседание пред касационната инстанция и не взема становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решението си Административен съд – Благоевград е отхвърлил жалбата на Н. Сукалинска срещу Акт за установяване на публично държавно вземане № 01/06/1/0.0.2176/2/01/04/02 от 17.12.2018 г. на директора на Областна дирекция на ДФ "Земеделие" гр. Благоевград. Описана е подробно установената фактическа обстановка по издаване на оспорения акт. Изложени са мотиви, че е издаден от компетентен орган, в съответствие с чл. 166, ал. 2 ДОПК и чл. 27, ал. 3 ЗПЗП, издаден е в предвидена в чл. 59, ал. 1 АПК писмена форма, съдържа реквизитите, посочени в алинея втора на същия, в това число са посочени и фактическите и правните основания за издаването му. Решаващият съд е приел за неоснователно възражението на жалбоподателката за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на акта. Подробно е обсъдил възраженията на жалбоподателката за приложимост на ЗУСЕСИФ, като е обосновал извод, че административният орган законосъобразно и правилно е приложил реда по Наредба № 14 от 28.05.2015 г. за прилагане на подмярка 6. 1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. На основание гореизложеното е обоснован извод, че при издаване на АУПДВ не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. По въпроса за материалната законосъобразност на акта, съдът е приел за приложима разпоредбата на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Наредба № 14 от 28.05.2015 г. за това, че ползвателят на помощта няма право да получи второто плащане по чл. 10, т. 2 и дължи връщане на полученото по чл. 10, т. 1 първо плащане по договора за предоставяне на финансова помощ ведно със законната лихва към него, когато бизнес планът не е изпълнен точно, включително и когато не е изпълнен в срока, посочен в договора за предоставяне на финансовата помощ; и когато проектът му е оценен по някой от критериите за подбор, посочени в чл. 13, ал. 1, т. 1 – 4, и ползвателят не е поддържал съответствие с всеки от критериите, по които проектът му е бил оценен. Административният съд е посочил, че по делото не се оспорват фактите, а именно, че при подаване на заявката за второ плащане от Сукалинска са представени: справка по образец на средния списъчен брой на персонала, ведомости за заплати, трудови договори и платежни нареждания за платени осигуровки на наетия персонал само за 3 месеца – за месец 12. 2017 г. /за едно наето лице само за 4 дни/, м. 01. 2018 г. /за едно наето лице за пълен месец/. След извършени изчисления относно нарастването на средния списъчен брой на персонала съгласно Методика за изчисление на списъчния и средния списъчен брой на персонала, утвърден от НСИ е установено за периода от 01.02.2017 г. до 31.01.2018 г. нарастване на средно списъчния брой на персонала от 0, 094086. Не е било спорно и че на 12.02.2018 г. са назначени общо 25 броя лица, на които договорите са прекратени на 27.02.2018 г., които касаторката е поддържала, че следва да бъдат включени в изчислението от органа. Първоинстанционният съд, позовавайки се на легалната дефиниция за "Създаване на едно работно място", дадена в т. 31 от ДР на Наредба № 14/28.05.2015 г. е посочил, че релевантният период е едногодишен, спрямо месеца предхождащ подаването на заявката за второ плащане (26.02.2018 г.), поради което лицето е следвало да бъде назначено на работа в стопанството най-късно през м. 01. 2017 г. Изграден е извод, че жалбоподателката не е изпълнила заложеното в бизнес плана. На основание гореизложеното е направен краен извод за законосъобразност на оспорения акт и неоснователност на жалбата. Решението на Административен съд – Благоевград е правилно и законосъобразно. В касационната жалба се развиват аргументи за неправилност на решението на първоинстанционния съд поради наличие на отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Навеждат се доводи, че първоинстанционният съд е направил необосновани изводи, че при издаване на акта за установяване на публично-държавно вземане не са допуснати съществено нарушение на административнопроизводствените правила, изразяващо се в това, че преди издаване на АУПДВ е следвало да бъде издадено решение за финансова корекция по чл. 73 ЗУСЕСИФ. Настоящата съдебна инстанция намира така направените оплаквания в касационната жалба за неоснователни. Съгласно § 4, ал. 3 ДР на ЗУСЕСИФ, предоставянето на безвъзмездна финансова помощ, както и плащанията, верифицирането или сертифицирането на разходите по програмата по ал. 1 /Програмата за развитие на селските райони/ се извършват при условията и по реда на този закон, доколкото друго не е предвидено в Регламент (ЕС) № 1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета (ОВ, L 347/487 от 20 декември 2013 г.) и Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 352/78, (ЕО) № 165/94, (ЕО) № 2799/98, (ЕО) № 814/2000, (ЕО) № 1290/2005 и (ЕО) № 485/2008 на Съвета (ОВ, L 347/549 от 20 декември 2013 г.), в ЗПЗП или в акт по неговото прилагане. Съгласно § 12, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗПЗП /ДВ, бр. 2/2018 г. /, започналите производства по издадените до датата на влизането в сила на този закон наредби по прилагането на мерките от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г. и на мерките и подмерките по чл. 9б, т. 2 от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. се довършват по досегашния ред до изтичане на периода на мониторинг. Няма спор, че производството по сключване на процесния договор за финансово подпомагане е започнало на 23.07.2015 г., когато е подадено заявление за подпомагане с идентификационен № 01/06/1/0.0.2176 по подмярка 6. 1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" по Програмата за развитие на селските райони за периода /ПРСР/ 2014 – 2020 година, с проект за отглеждане на пъдпъдъци. За това производство относно мярка по чл. 9б, т. 2 ЗПЗП, е приложима Наредба № 14 от 28.05.2015 г. за прилагане на подмярка 6. 1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г., издадена от министъра на земеделието и храните, обн., ДВ, бр. 40 от 2.06.2015 г. Следователно, то следва да се довърши по досегашния ред до изтичане на периода на мониторинг /който е пет години и шест месеца, съгласно чл. 13, ал. 2 от договора за безвъзмездна финансова помощ от 08.06.2016 г. / т. е. за него е неприложим редът за установяване на задължения по ЗУСЕСИФ. Тази уредба е предвиденото "друго" по смисъла на § 4, ал. 3 (Изм. – ДВ, бр. 2 от 2018 г.) от ПЗР на ЗУСЕСИФ, съгласно която предоставянето на безвъзмездна финансова помощ, както и плащанията, верифицирането или сертифицирането на разходите по програмата по ал. 1 се извършват при условията и по реда на този закон, доколкото друго не е предвидено в Регламент (ЕС) № 1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета (ОВ, L 347/487 от 20 декември 2013 г.) и Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 352/78, (ЕО) № 165/94, (ЕО) № 2799/98, (ЕО) № 814/2000, (ЕО) № 1290/2005 и (ЕО) № 485/2008 на Съвета (ОВ, L 347/549 от 20 декември 2013 г.), в Закона за подпомагане на земеделските производители или в акт по неговото прилагане. Същото следва и от разпоредбата на чл. 30, ал. 2 и ал. 3 от Наредба № 4 от 30.05.2018 г. за условията и реда за изплащане, намаляване или отказ за изплащане, или за оттегляне на изплатената финансова помощ за мерките и подмерките по чл. 9б, т. 2 ЗПЗП. Според тези разпоредби, за установяване дължимостта на подлежащата на възстановяване сума поради неспазване на критерий за допустимост, ангажимент или друго задължение на бенефициента, извън случаите по ал. 2, изпълнителният директор на ДФЗ – РА, или лице, на което е делегирано правомощие по чл. 20а, ал. 4 от ЗПЗП, издава акт по чл. 166, ал. 2 ДОПК. Алинея 2 предвижда компетентните органи в случай на издаване на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 ЗУСЕСИФ за установяване дължимостта на подлежаща на възстановяване сума поради нарушение, което представлява основание за налагане на финансова корекция, посочено в чл. 70 ЗУСЕСИФ. Съгласно чл. 70, ал. 1, т. 10 ЗУСЕСИФ, финансова подкрепа със средства от ЕСИФ може да бъде отменена изцяло или частично чрез извършване на финансова корекция за друга нередност, съставляваща нарушение на приложимото право на Европейския съюз и/или българското законодателство, извършено чрез действие или бездействие от страна на бенефициента, което има или би имало за последица нанасянето на вреда на средства от ЕСИФ. Фактическото основание за издаването на процесния АУПДВ по чл. 38, ал. 1, т. 2 от Наредба № 14 – бизнеспланът не е изпълнен точно, което безспорно се установява от приетите доказателства в първоинстанционното производство. Изложеното обосновава извод, че оспореният административен акт е издаден при спазване на административнопроизводствените правила, и след като е стигнал до същите правни изводи, първоинстанционният съд е приложил правилно закона. При този изход на делото на касатора разноски не се следват, а на ответника разноски не се присъждат, поради липса на искане за това и на доказателства за сторени такива. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,