Решение № 13832 от 23.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 515/2013 г.

Решение № 13832 от 23.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 515/2013 г., VI о., докладчик съдията Георги Георгиев Производство по реда на глава десета от Административно процесуалния кодекс /АПК/ във връзкас чл. 34, ал. 6 от Наредба № 12 от 22.12.2011 г. за условията и реда за заплащането на лечение на български граждана в чужбина /Наредба № 12/ по чл. 82, ал. 1, т. 8 от Закона за здравето /ЗЗ/. Образувано е по жалба от Петър Христов Койчев с адрес гр. Враца, ул. "Втори юни, № 91, ет. 12, ап. 47 чрез адвокат Светозара Ангелова - САК, адвокатско дружество "Антоанета Димоларова, Розалина Градинарова и съдружници" против Заповед № РД - 22 - 159 от 28.11.2012 г. на Министъра на здравеопазването. С нея се отказва на Петър Христов Койчев поисканото от него заплащане за сметка на бюджета на Министерството на здравеопазването на 45000евро за извършване на оперативно лечение в болница "Ачибадем" гр. Инстанбул, Турция. Поддържа доводи за незаконосъобразност на заповедта с искане за отмяната й, поради липса на мотиви относно налице са предпоставките предвидени в чл. 1, ал. 2, т. 2 от Наредба № 12/2011 г. за заплащане на лечението. Ответникът, министърът на здравеопазването чрез процесуален представител взема становище за неоснователност на жалбата по съображения изложени и в писмен вид. Върховният административен съд, Шесто отделение намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 АПК и разгледана по същество за основателна по следните съображения: Производството пред административния орган е започнало по заявление на Петър Койчев вх. № 95 - 00 - 195/23.10.2012 г. до Председателя на комисията за лечение в чужбина към което е приложена медицинска документация и проформа фактура. Комисията е взела отрицателно становище по така подаденото заявление с мотиви, че заболяването на пациента- диагноза Хондросаркома хумери декстра, диференциран налага разширена оперативна интервенция с абластично отстраняване на тумора, при което вероятно ще се наложи резекция на хумеруса и заместването с алоприсадък. Посоченото ортопедично лечение може да бъде извършено в страната и може да доведе до очакван терапевтичен резултат, като заявителят може да се обърне за оперативно лечение към университетска специализирана болница за активно лечение по ортопедия "Проф. Б. Бойчев ЕАД гр. София или друго заведение с ортопедична структура. По делото е приложена административната преписка съдържаща медицинска документация включително и епикриза от Клиника Онкоортопедия и костна патология към Университетска специализирана болница за активно лечение Проф. Бойчо Бойчев и епикриза от болница "Аджъбадем Маслак" Турция. Съгласно чл. 1, ал. 2, т. 2 от цитираната наредба № 12/2011 г. по реда на наредбата се заплаща лечение в чужбина чрез необходим за конкретния пациент метод, който не е приложим в Република България, когато същият се прилага в чужбина и е с доказана ефективност на лечението в световната медицинска практика. За установяване на фактите относно какъв метод на лечение е предложен на жалбоподателя в България и в чужбина съгласно оперативната намеса, етапите на лечение и възможностите за пълно възстановяване функциите на крайника както и възможностите за лечение в България от техническа и научна гледна точка по делото са назначени две съдебно медицински експертизи с еднакви задачи, извършени поотделно от Д-р Димитър Людмилов Каменов ортопед травматолог и професор Тодор Соколов. Заключението на Д-р Каменов е оспорено от жалбоподателите поради, което е назначена повторна експертиза със същите задачи от проф. Т. Соколов специалист по онкоортопедия поради което се възприема от съда като компетентно, обективно и пълно, отговарящо конкретно на поставените въпроси. От заключението на експертизата, извършена от проф. Т. Соколов се установява, че в болницата по ортопедия "Проф. Бойчо Бойчев" София към която е насочен пациента Петър Христов Койчев е предложено безалтернативно, като единствен вариант, премахване на горната половина на раменната кост през раменната става и заместване на получения от това скелетен дефект с метален инплант - "ендопротеза", което е определено от законодателя като 50% загуба на трудоспособност до 62% с допълнително насложените съпътстващи ограничения на движението в раменната става и този процент може да расте нагоре. По втората задача вещото лице посочва че в болница "Аджъбадем" гр. Истанбул на болния е извършена резекция единствено на костния израстък/екзостоза/ на чиито връх се е развил вторичен, високо диференциран хондросарком като за онкологична сигурност резекцията преминава през подлежащата раменна кост, като запазва непокътнат горния функционален ставен край. Образувания при това частичен костен дефект е възстановен посредством автоприсадък пренесен на съдово краче. Така направената операция и принципно различна, като разликата се състои в това, че раменната кост се запазва, съответно и раменната става, което предопределя липсата на какъвто и да е функционален дефицит в горния крайник. Вещото лице посочва че предложената в болницата по ортопедия Проф. Бойчо Бойчев операция предвижда премахване на горната половина на раменната кост през раменната става. В резултат на това раменната става се загубва напълно и се препоръчва крайникът да не бъде натоварван с повече от 2-3 кг. Относно възможностите за лечение на заболяването в България вещото лице посочва категорично, че резултатът постигнат в лечебното заведение в чужбина не би могъл да постигнат в България. При тези фактически констатации съдът намира че обжалваната заповед е незаконосъобразна и като такава следва да бъде отменена. Същата е мотивирана с мнението на медицинския консултант доцент Пламен Кинов, д. м Клиника по ортопедия и травматология УМБАЛ Царица Йоанна - ИСУЛ ЕАД който е препоръчал лечение в България с очакван резултат пълно излекуване на болния с посочване на заведение за извършване на операцията. Това заключение на медицинския консултант е обсъдено от вещото лице като принципно правилно основано на писмените доказателства, доколкото не му е поставена задача да изследва болния и какво е необходимото лечение в конкретния случай, като е дадена далечна прогноза с вероятностен характер за пълно възстановяване. Съгласно чл. 34, ал. 4 от Наредба № 12/2011 г. Заповедта за отказ на поисканото заплащане задължително следва да съдържа мотиви по съществените въпроси от значение за финансиране на лечение в чужбина и съобразени с особеностите на заболяването и предлагания метод на лечение в конкретния случай. При изложеното по горе след отмяна на заповедта делото следва да бъде изпратено като преписка на административния орган за разрешаване на въпроса по същество. При този изход на делото е основателно искането на жалбоподателя за заплащане на разноски, доказани в размер на 669.40 лева, които ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на жалбоподателя. Воден от горното и на основание чл. 173, ал. 2 АПК, Върховният адсминистративен съд, Шесто отделение