Решение № 6811 от 4.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4426/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК. Образувано е по касационна жалба на заместник-изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие", гр. София, подадена чрез процесуален представител против решение 904/13.02.2023 г., постановено по адм. дело 7746/2022 г. на Административен съд София-град, с което е отменено Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 Биологично земеделие по Програма за развитие на селските райони 2014-2020 г. за кампания 2018 г. с изх. 02-220-2600/245 от 18.01.2022 г., издадено от заместник-изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие", в частта, с която е оторизирана сума за изплащане 0 лв., в резултат на редукция на субсидията в размер на 47 171.39 лв. за допустими за подпомагане площи от 32,77 ха., поради неспазване на изискването да не се надвишават минималните периоди на преход, съгласно чл. 11, ал. 5 от Наредба 4/24.02.2015 г. и преписката е върната на заместник-изпълнителен директор Държавен фонд Земеделие за ново произнасяне, при спазване на указанията по прилагането на закона. Касаторът излага съображения, че съдебният акт е неправилен поради неправилно приложение на материалния закон, необоснованост и при постановяването му са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се неговата отмяна и присъждане на понесените по делото разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Ответната страна - Агро форест консултинг ООД изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Не претендира разноски. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба, наведените в нея отменителни основания както и валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, срещу съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд София-град е Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 Биологично земеделие по Програма за развитие на селските райони 2014-2020 г. за кампания 2018 г. с изх. 02-220-2600/245 от 18.01.2022 г., издадено от заместник-изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие", в частта, с която е оторизирана сума за изплащане 0 лв., в резултат на редукция на субсидията в размер на 47 171.39 лв. за допустими за подпомагане площи от 32,77 ха., поради неспазване на изискването да не се надвишават минималните периоди на преход, съгласно чл. 11, ал. 5 от Наредба 4/24.02.2015 г. Въз основа на установените по делото факти първоинстанционният съд е приел от правна страна, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в исканата от закона писмена форма, в хода на административното производство органът не е допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но оспореният акт е издаден при неправилно приложение на материалния закон. Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените от касатора отменителни основания. По същество с касационната жалба се правят оплаквания, които съдът от първата инстанция е разгледал и обсъдил подробно в мотивите си, споделени и от настоящата инстанция, към които тя препраща в съответствие с правомощията си по чл. 221, ал. 2 АПК. Доводите на касационния жалбоподател за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на обжалваното решение са неоснователни. Първоинстанционният съд е обсъдил самостоятелно всички въведени от страните обстоятелства, като е дал ясен и конкретен отговор кои приема за установени въз основа на събраните по делото доказателства. В обжалваното решение е налице подробно изложение относно установените по делото фактически положения, релевантни за спора. Посочено е въз основа на кои доказателства са приети за установени фактите, кои доказателства съдът кредитира и защо. При надлежно установената фактическа обстановка административният съд е извел единствено правилния и логичен извод за незаконосъобразност на оспорвания административен акт. Несъгласието на страната с изводите на съда не основава неправилност на обжалваното решение. Неоснователни са доводите за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Правото на участие на страната в производството по делото не е препятствано, а обжалваното решение е надлежно мотивирано. Обосновано е приетото от съда, че правилата за осъществяване на биологично производство са регламентирани с нормите на Регламент (ЕО) 843/2007 относно биологичното производство и етикетирането на биологични продукти и за отмяна на Регламент (ЕИО) 2092/91, като въведения в Регламента термин "преход", съгласно чл. 2, б. "з", това представлява периодът на преход от небиологично към биологично земеделие в рамките на определен срок, по време на който са прилагани разпоредбите относно биологичното производство. В Регламент на Комисията (ЕО) 889/2008 са определени подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) 834/2007 г., като в Глава V са включени разпоредби за прехода. Срокът на преход в Регламента е посочен като минимален, но не е фиксиран като абсолютна величина. Подходът на регламента за определяне само на минимални периоди е заявен и в преамбюла - съображения 23, 24 и 27 - минималното време на преход е необходимо с оглед спецификата на всяко производство и необходимото време земята или животните да се изчистят от небиологични препарати, с които е възможно да са третирани. Това минимално време гарантира чистота на производството. Увеличаването на периода, в който производството е в преход, може да е в резултат на обективни причини и допълнително гарантира крайния целен резултат произвеждане на биологична продукция. Следователно период на преход към биологично производство, който обективно е по-дълъг от определения с дял II, глава 5 от Регламент 889/2008 не води до нарушаване, не представлява и основание за отказ за оторизация на подпомаган стопанин по направление "Биологично земеделие". В този смисъл нормата на чл. 11, ал. 5 от Наредба 4/2015 г., с която изплащането на финансово подпомагане за преминаване към биологично земеделие е ограничено до регламентираната продължителност на периодите на преход съобразно Регламент (ЕО) 889/2008 чл. 36, ал. 1, чл. 37, ал. 1 и чл. 38, ал. 1, противоречи на изискванията на общностното право. Правото на Европейския съюз е самостоятелен правопорядък, който действа непосредствено в държавите членки, без да става част от вътрешното им право и естествено налага неприлагане на противоречащите му вътрешно правни норми и пряко предоставя на частните лица субективни права, защитими пред национален съд, в каквато насока е и практиката на ВАС. В случая, жалбоподателят е заявил за подпомагане общо 33.55 ха, от които недопустимата за подпомагане площ е в размер на 0.78 ха, или 2.38% от заявените площи. Парцелите, с които е търсено подпомагане за кампания 2018 г. са заявени за първи път 2015г., а след това са заявявани 2016 г., 2017 г. и съответно 2018 г., но липсват фактически констатации стопанството да е преминало към биологично в началото на стопанската 2018 г. при спазване на всички изисквания за това, поради което отказът и на това основание е незаконосъобразен. Поради изложеното, настоящият състав приема, че решението на първоинстанционния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила поради липса на касационни основания. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,